Самота, умопомрачения и възторзи
ÃÃÂ
Толкова е самотно в България.
Самотно като по време или преди някоя съдбоносна, или най-малкото печална глупост. Или тъпота. Съдбоносна, печална, всеобща и сякаш неизбежна. Глупост или тъпота. С която накрая се примиряваш. Щот няма начин. Рийшли.
Вероятно така е било и преди Междусъюзническата война.
Историците не говорят за тези неща. Така наречените историци. Те, така наречените, говорят за подвизи и за слава, или пък за ходовете на великите сили. Те не говорят за самотата.
Дали тогава, преди Междусъюзническата война е имало някой самотен човек - политик, общественик, писател, умник или както там са ги наричали тогава, да... [Продължава..]