ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

                                                      Реквием за царя

Христо Слави Рачев

   Царю честити, снимах те и съм единственият камерман прекосил, напук на гравитацията, площада пред Александър Невски, изкатерил се по стъпалата и попаднал в храма, без да докосне земята. Носен бях на гърбовете на твоите поданици, предимно жени. Ах, колко силни могат да бъдат талиите и гърбовете на... [Продължава..]

Конфуций, конвенция, кун фу, кой накъдето види

Христо Слави Рачев

На света трябва да му се поставят цели. Понякога наистина е трудно да се различат установените вече правила за съжителство от левичарските догматични постулати в областта на политкоректността. Има наистина обсебени хора, които няма да мирясат, докато не образуват ашрам, не могат да съществуват без тълпи от слушатели, ласкатели и ръкопляскащи. Ще разиграват маниерно своето тай чи, или... [Продължава..]

                                   Живот без утре

Христо Слави Рачев

  Последните три дни плувам на място. Това се случва в Созопол на харманския плаж. Вълнение три бала, не става за плуване, опитвам да се придвижа към една шамандура, но морето ме връща обратно. Не ме иска. Течението е от север на юг и приблизително метър в секунда. Плувам с всички сили през вълните, не съм мръднал нито метър напред. Ами... [Продължава..]

          Бузлуджа и останалите

Христо Слави Рачев

       Горещо е. Издърпайте подвижния капак на кварталната фурна за хляб, е, толкоз е топло. Плажът Хармани на Созопол е препълнен, хората приличат на плътно наредени късове бяло тесто, сякаш са мушнати с дълга лопата и положени плътно на пясъка. Приличат и на гърди на жена на средна възраст. Но хората по плажа само ще изгорят, кожата ще реагира с древна защитна реакция, меланинът ще свърши своята пигментираща работа и ще потъмнее. По белите ще се зачервят и обелят. Загарът все още се смята за разкрасяване. Хлябът, ако фурнаджията не е задрямал, ще получи хубав загар, коричка и бездушно ще замине по магазините. Някои хранят свинете с хляб.
Много мъже... [Продължава..]

                                                  Илюзията наречена живот

Христо Слави Рачев

       Веднъж едни философ процедил през зъби: Ако ме питате какво правя от сутрин до вечер, ами понасям се. Ах, тези стари мърморковци,... [Продължава..]