ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Защото съм киноман

Христо Слави Рачев

Няма заспиване без един интересен филм. Имам обсесия към киното. И непреодолима неприязън към българското игрално и документално кино. Страдаме взаимно от подражателската режисура, сценарии, невзрачна камера и калпава сценография. Гледали сме ги добронамерено, ругали сме ги, но дали има филм, тв сериал, който да се е справил добре с озвучаването, и най-вече с актьорското филмово присъствие. Нека... [Продължава..]

Абокати за български глави

Христо Слави Рачев

Кой е най-подходящия кандидат за кмет на София. Всички са правилни, при узряла и отлично функционираща демокрация. Достатъчно ли е някой да реши, че, ей сега, трябва да бъде избран за кмет на древна София. Българската демокрация упорито отказва да узрее. Докато съхне, други са решили, че калпаво изпълнените магистрали трябва да бъдат затворени. Бездействащите полицейски водни оръдия я лишаваха дълго от... [Продължава..]

Седем километра до рая

 

Може би защото селото е в края на пътя, може би по някакво друга причина, но лицата в кръчмата са унили и зли. Кръчмата е тягостна. Обширно, ъглесто, неугледно помещение, вероятно служило някога за събрания на местния партиен актив.
То не че лицата където и да било по българските села са особено приветливи. Не са особено. Никак даже. " Ние нямаме работа, нямаме нищо, а вие там из София и из градовете живот си живеете" сякаш казват лицата. Това без псувните. С тях посланието се удължава тройно или четворно.
А иначе всеки минал през тези селца би трябвало да е добре дошъл.
Щото може да купи къща, примерно. Или минерална вода. Или баничка. И въобще да остави някакви пари. И после да похвали селото пред близки и познати, та да дойдат и те.
Ако селото е... [Продължава..]

В края или началото на света

 

Това нещо тичаше пред мен с бастуна си като на състезание. А не се състезаваше. Нямаше с кого. Бързаше. А нямаше закъде. Тук ако искаш нещо да стигнеш, стигаш го веднага. Защото се намира наблизо.
Това е предимството на малките селца.
Недостатъкът им е че нищо не се намира. На мен точно пък това ми харесваше.
Всяко едно от тези села беше краят на света. Или началото на друг някакъв свят. Тук пътят свършваше. И започваше друг път.
Ако нещо можеше да се разбере за тоя свят, то можеше да се разбере тъкмо тук, в края му.
А аз не исках да разбера нещо за тоя свят. Исках да разбера всичко.
Вече бях обиколил няколко такива краища на света. Всичките с ласкави имена. Алино, Ярлово. Поповяне, Чупетльово. / По картите - Чуйпетльово/, Плана, Боснек.
Може би... [Продължава..]

Дай пари ма, държаво ниедна

Появява се по телевизора артист. Говори разни неща, но се знае как ще свършат разточителните му приказки и какво ще издума накрая :
"Държавата не дава достатъчно пари за културата. Културата загива. Край на културата. А щом няма култура, няма и държава " - това ще издума накрая, няма начин.
Появява се ресторантьор - ако държавата не даде пари, ресторантьорството загива, а с него и държавата.
Появава се по земеделец. Говори, суче и накрая : "държавата не дава достатъчно пари за земеделието и земеделието загива "
Появява се полицай, лекар, медицинска сестра, служителка в държавно учреждение, надзирател в затвора :" държавата да даде пари, иначе полицията загива, здравеопазването загива, затворът загива, а след тях и държавата, разбира се".
Появява се... [Продължава..]