Келеши такива
Христо Слави Рачев
Мисля, че е време да си кажем, без излишна патетика, какво искаме всъщност. Нека започнем с това: няма глупак, който да осъзнава глупостта си. Луд, да признава лудост. Ако човек държи на универсалния си поглед към света не бива да изпада във фиксация и препуска в кариер върху мочурлива почва, каквато е политиката. Дори затова, че съвсем скоро е бил комунист, нацист, доносник, въобще подкрепящ поредната вълна на... [Продължава..]
Клетъчни хора
ÃÃÂ
Христо Слави Рачев
Мисли породени в една сутрешна разходка из плажовете на Евксински понт.
От многократните полети със самолет помня миризмата на тоалетна и земното кълбо напълно залято с вода. Каква гостоприемност и смайващо разнообразен живот в сравнение с други планети.
Освен красивите залези на фона на нежно зеленеещо небе, трябва да сме забелязали, че земята е приютила и поощрява кипенето на живот, но тя е и най-безмилостният убиец. Изобретателна в скрупульозното му унищожение. Ревниво укрива тайните на живота, чрез минитюаризация. "Рано е да знаят, това ще ги погуби".
Ако правех документален филм, за да илюстрирам с картина многоклетъчната структура на всичко живо, може би... [Продължава..]
Унижението
Първо унижението беше за Казахстан. Странното е, че никой не го почувства като унижение и никой не възропта срещу него. Нито политици, нито мислители, нито познавачи, нито разбирачи, нито всякакви. Дори и от Казахстан нямаше признаци за негодувание. Нещо повече, подочу се, че казахстанците били дори доволни, защото след филма се увеличили били приходите от туризъм.
Това след първата част на филма Борат. Филм, който беше гавра с една държава и един народ.
Тук всякакви умници и разбирачи ще рекат, че Казахстан в случая е художествен образ. Иносказание демек. /Ония дето са направили филма-ще възразят умниците и уж разбирачите-не са... [Продължава..] Самота, умопомрачения и възторзи
ÃÃÂ
Толкова е самотно в България.
Самотно като по време или преди някоя съдбоносна, или най-малкото печална глупост. Или тъпота. Съдбоносна, печална, всеобща и сякаш неизбежна. Глупост или тъпота. С която накрая се примиряваш. Щот няма начин. Рийшли.
Вероятно така е било и преди Междусъюзническата война.
Историците не говорят за тези неща. Така наречените историци. Те, така наречените, говорят за подвизи и за слава, или пък за ходовете на великите сили. Те не говорят за самотата.
Дали тогава, преди Междусъюзническата война е имало някой самотен човек - политик, общественик, писател, умник или както там са ги наричали тогава, да... [Продължава..] Защото сме скучни
Христо Слави Рачев
Почти съм сигурен, че пишещите хора са открили, че думите са многоъгълни. Не пасват една с друга, ако се нахвърлят, ей така. Не образуват умствена прелест и смислова стойност. Нечетящият човек е излъчвател, рутер с два рога на вредни и скучни битовизми на банални и плиткоумни съждения. Такива облъчватели ще срещнете навсякъде по българските друмища, вашият блок е препълнен с тях, надничат от прозорците и тайно... [Продължава..]
|
