unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3425 Посещения

Банковите банди срещу бандитските банки

Интересни Времена

 Банковите банди срещу бандитските банки

и сблъсъкът между русите женища

 

 Поглеждам с крайчеца на окото си към тлъстия Уикенд. С цялото да погледна ме е срам. / Един от вазовите герои пипа подобни неща само с маша. Не за да ги чете, разбира се, а за да ги изхвърли през прозореца /

 „ Може пък тази седмица да са написали нещо, което си заслужава четенето - викам си. - Какви ли не чудеса стават по света. Извънземни жънат ниви в Англия, икони на дева Мария плачат в Гваделупа, в Черно море плуват останки от Атлантида, Стоичков става доктор хонорис кауза, защо пък и в тия вестници да не се появи нещо за четене…”

 И виждам, все още се крайчеца на окото си, че на първа страница вестникът пише нещо унищожително срещу Любомир Павлов, обозначен като „ Пъпката” за по-гадно. И срещу неговата общинска банда, тоест банка, разбира се.

 И си спомням, че през седмицата в един от вестниците на Пъпката, тоест на Любомир Павлов, тоест на Общинска банда, тоест банка, имаше унищожителен материал срещу Корпоративна Търговска Банда на Цветан Василев. Тоест Банка.

И вече всичко става ясно.

Двете банди, тоест банки са се счепкали.

И обслужващите ги вестници се чепкат ли, чепкат един друг...

„Труд и „24 часа” на едната банда чепка другата банка, задето си присвоявала държавни пари чрез държавни поръчки и далавери, а пък „Уикенд” и „ Телеграф” от другата банда чепкат едната банка, че си присвоявала общински пари чрез общински поръчки и далавери.

И двете банди имат право. Или банки. Или каквото са там.

Покрай измислиците, клеветите и преувеличенията, обслужващите ги вестници несъмнено са написали и някаква истина.

И дори, за да бъдем добронамерени към чепкането им – покрай истините, които са написали несъмнено има клевети, измислици и преувеличения.

  Всичко това в България се нарича преса. И дори свободна преса. Те нещата си следват естествено някак. Щом си нарекъл едно такова нещо преса, защо да не я обявиш за свободна. Както казва народът - Зорът е първият път. След това е лесно…

Дали от влечение към истината, обаче,  едната банка, или каквото е там, пише  за другата банда, или каквото е там ?

И въобще откъде дойде сблъсъка между двете банди или каквото и да са там, след като доскоро съумяваха да си съжителстват съвсем мирно и тихо ?

Обяснението е едно. Нали в България всички големи обществени сблъсъци си имат едно обяснение. Него обяснение всичко знаят. Обозначава се от една дума с четири букви. Не, не е дупе, защото започва с „пъ”. Не, не е и „п---а”, защото е с четири букви.

Пари е.

Добре си кюташе банката на Любомир Павлов редом с бандата на Цветан Василев /или обратното/, но благодетелят на Цветан Василев Бойко Борисов, който се явява също и премиер на България, отпочна да води съдебни дела срещу банката на Павлов. И вестниците на Павлов, които доскоро хвалеха Борисов като всички останали медии, започнаха леко да се заяждат с него. Което накара вестниците и медиите на Цветан Василев като верни поборници за делото на Бойко Борисов тутакси се нахвърлят срещу Любомир Павлов. Като тук под „делото”, трябва да се разбира, парите, както е прието в България. И под „парите на Борисов” трябва да се разбира не парите на Борисов, а парите на данъкоплатците, както е прието в България.

Които пари чрез Търговска корпоративна банда отиват в заверата „ Цветан Василев – Ирена Кръстева – Делян Пеевски – Ахмед Доган. / Между другото сещате ли се защо Бойко Борисов съвсем забрави заканите си да разследва далаверите на Доган и тройната коалиция /

  ...

Сблъсъкът между двете банди, тоест банки изглежда чутовен. И обществено полезен, доколкото умните българи, които са някъде около 5-6 хиляди души, примерно, тутакси разбират истината за двете банди. И за българският политически живот.

 Останалите шест милиона деветстотин деветдесет и четири хиляди българи, обаче,  нищо не разбират. В най-добрия случай гледат сеир. В най-лошия си мислят, че добрият Бойко дето прави магистрали бори престъпността.

 Което позволява на кръстниците от двете банки не само да не крият от обществото нито себе си, нито далаверите си, ами и да се пъчат пред хората с почетни звания. Единият става председател на съюза на издателите, другият – икономист на годината. Икономист на годината – показателно за това как се постига икономически успех в България. Като се подмазваш на Бойко Борисов в медиите си, та той да влага парите на данъкоплатците в твоята банка и да ти възлага обществени поръчки. А може и обратното - да ти дава държавни поръчки и парите на данъкоплатците, та да му се подмазваш. И в двата случая няма как да мине без прословутото български „дялкане”. Е, след всичко това не са нужни, разни дълбокомудри обобщения. Достатъчно е възклицанието „ Е гати икономиста”.  И „ е гати всичко останало”

 

 Много по-забавен и зрелищен от сблъсъка между банковите бандити и бандитските банки е сблъсъка между двете руси женища – Люба Кулезич и Маргарита Михнева. Той пак си е пак част от бандитския сблъсък, но е по-живописен, по-вълнуващ и по-човешки някак си. При него хладната пресметливост на банкерите е заменена с настървена женска чувственост, безредни пориви, подмолни страсти, изтънчени подмятания, изискана хапливост, художествена подлост и усмихната злоба. А и ум, все пак.

Защото Люба Кулезич е по-умна и от икономиста на годината /смях/, и от председателя на съюза на издателите /гнус/ и от министър-председателя /без думи/.

Което всъщност не е кой знае какво постижение.

 

dvuboi

Още статии от този автор