unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5924 Посещения

Боко и Бокова като следствие и тържество на отрицателния отбор

Иво Беров

        Боко и Бокова като следствие и тържество на отрицателния отбор
   

Провалът на Бокова беше неизбежен дори без излагацията с препитването й.
Просто вижте кои страни подкрепиха нахлуването на Русия в Крим. Венецуела на социалиста Мадуро - страната производителка на петрол, която, също като във вица, че завладеят ли социалисти пустинята, веднага ще се почувства недостиг на пясък, започна да внася петрол от САЩ – смях и позор. А също цветущият Афганистан. А също цветущата Сирия. Путин получи и полуподкрепата на Китай. Останалите четири страни от БРИКС просто си замълчаха. Толкоз.
Целият останал свят осъди присвояването на Крим от Русия. Всички останали нации. Не и Бокова, обаче. Тя също подкрепи нахлуването в Крим заедно с Мадуро. И по някакъв начин стана представител на Русия, Венецуела, Афганистан, Сирия и Китай поне по този въпрос. Изтъпанчи се пред Путин с георгиевската лентичка на ревера. Картинка по- разобличителна и по-изразителна от всякакви гръмки изявления.
Оттук нататък беше пределно ясно, че Бокова, като човек на Путин няма да бъде избрана за генерален секретар на ООН. / Въпреки възможните ходатайства на Мадуро, Башар Асад и президентът на Афганистан, хаха – това като майтапче само/
Що се отнася до самото й представяне – Бокова прояви умението си да каканиже изтъркани безсмислици на лош английски, на лош френски и на лош испански, а когато трябваше да отговори на най-наболелия въпрос, този за Украйна си глътна всичките езици, барабар с родния. Мълчание й стана по-изразително и от георгиевската лентичка.
Как това нещо стана мераклия за да оглави ООН от името на България.
Как се стигна до тази излагация ? Отговорът не е само във всеизвестната наглост на социалистите, или пък в козните на вездесъщата Държавна Сигурност.
Има и друго в печалния избор на Бокова – по-неуловимо, дълбинно и същностно.

Вече цяло десетилетие в България действа известният на биолози, ботаници, антрополози и социолози отрицателен отбор. При него вирее, вилнее, цъфти, връзва и плодоноси с гнили плодове най-вече и преди всичко тъпото, наглото, простото, просташкото, необразованото, подлото, безчестното, тарикатското, мошеническото, крадливото и откровено хайдушкото.
Така е в политиката – вижте министър председателя на страната, така е в деловия свят – вижте Пеевски и Цветан Василев, така е в журналистиката – вижда Мадам Ве, Блъсков, Ирена Кръстева и останалите медийни сайбии – гнус, гнус и пак гнус, така е и в културата – вижте й министъра, вижте сериалите и чалгите, така е навсякъде – това е отрицателният отбор.
Той действа и при избора на Бокова. Действа така :
Бокова бе предложена от социалистическото правителство на Орешарски.
А при всички социалистически и комунистически управления първият и най-важен показател за оценката на един човек, на всеки човек, са връзките. Родството му с комунистическата върхушка. Важното е не какъв е човекът, а на кого е човек. И колкото ти и родът ти са по-близки до вожда и неговото обкръжение, толкова по-важен си. Зависимост, което учените хора наричат „непотизъм”
Връзките при комунистическите и социалистическите върхушки, а и въобще при диктаторските режими са по-важни дори от верността към властващата партия. Ако си дъщеря на вожда, например, ако си Людмила Живкова, може да си позволиш и дързости, и волности, и малко по-особена политика – все неща за които всеки друг смелчага би бил унищожен.
Цялото това привидно свободомислие тутакси секва и се превръщат в своята противоположност веднага щом бъде застрашено най-милото, най-скъпото, най-свидното, най-святото и най-съкровеното за всеки комунист и социалист. Тоест демек властта. Примери бол. И Нешка Робева, и Велислава Дърева, и Недялко Йорданов, и за който там вътрешнопартиен бунтар се сетите.
Та от гледна точка на връзкарството и верността си към социалистическите взглядове /проявена и с показното й путинячество/ Бокова е изрядна представителка на комунистическите изисквания за поста Генерален секретар на ООН – хем достатъчно вътрешна, хем не чак пък дъщеря, или племенница на презирания в демократичните страни диктатор Тодор Живков.

Още една особеност на Бокова, възприемана от комунистическата мисловност като несъмнено предимство. Умението й да каканиже изтъркани безсмислици. И то на няколко езика, представете си.
…Ох, това непрестанно и безкрайно каканижене. При всичката си останала отврат социализмът прибави и убийствената скука към безотрадното си битие. Изтъркани и тъпи пропагандни лафове, които се леят отвсякъде – от радиото, от телевизора, от вестниците, от партийните, комсомолските и офе събрания, от тезисите, наръчниците, книгите, филмите, плакатите, надписите, учебниците и от всякакви кандърмЪ кюшета, представете си руската телевизия на девети май, ама не един ден, а 45 години – как да не луднат не едно, ами цели две поколения българи. И не е толкова чудно, че подобно безсмислено каканижене въздейства върху простолюдието и до днес. „Ей виж я тая как знае да лала, много я бива, значи, много оправна и окумуш булка, става за министър значи” – думат си разните лелки и чичовци по села, градища и паланки. Изтърканите мисловни образци с мисловна недостатъчност са лесно взаимозаменяеми тъкмо поради мисловната си недостатъчност. Спомнете си само каканиженето на Пирински,. Какво може човек да разбере от словоизлиянията на Кунева ? „ Браво, машаллах, виж само как умеят да приказват тия, много ги бива, стават” - това се разбира от каканиженето на всички тия. Ама какво точно казват – това не се разбира, нито пък се разбира за какво точно стават. Явно за всичко. За министри, за премиери, за вицепремиери, за членове на банкови бордове, за генерални секретари и секретарки на какво ли не щеш и за всичко останало също стават, стига то да е началническо и чиновническо. Редом с такива Борисов наистина изглажда забавен, ако не и обаятелен.
  Друго умение на Бокова, изключително високо ценено от бившата комунистическата върхушка и нейните наследници. Служебната обиграност. Чиновническата опитност. Умението да се оправяш между всичките сплетни, доноси, клевети, подлости, мошеничества и тарикатлъци от които бъка една служба /администрация/, умението да се подмазваш на началниците и да тормозиш подчинените си, да си проправяш път нагоре с лакти и колене, да избутваш всички до теб и около теб и в същото време да си пълна мижитурка. И да уреждаш свои хора, които да те подкрепят.
Точно такива умения е проявила и Бокова в ЮНЕСКО, според доклад от разследващата служба за вътрешна проверка (Internal Oversight Service Audit & Investigation Sections)

...
 Бокова - може би най-доброто, което бившата комунистическа номенклатура и сегашната олигархична власт успя да излюпи. В една среда в която тинята изплува отгоре за да се препоръча и запени като каймак.

Какво се получи обаче. Какво се получава, когато онези, които печелят в една изродена от отрицателния отбор общност се озоват в сравнително здравословна среда ? Ами веднага се вижда, че техните умения не са никакви умения, а недостатъци. В най-добрия случай. Пороци – в най-често срещания случай. Ето защо :
Първо : Ако за комунистическата върхушка непотизмът /семействеността/ е нещо съвсем естествено, то за развития свят тя е недопустима. Изключенията Хилари Клинтън и Марин Льопен се дължат на личното им обаяние и на политическия им опит.
Второ : Чиновническото каканижене. Да, то може би е необходимо умение. Това е особен език с който европейските чиновници се разпознават помежду си, признават един друг и се правят на много важни и значими. Само че длъжността Генерален Секретар на ООН е политическа, а не чиновническа. Ония люде там не са ти селските белички, дето ще се впечатлят от безсмислици като ония на Пирински, Бикова, Кунева Лютви Местан и подобните им. И когато вместо политически виждания закаканижеш общи приказки те няма да си рекат „мале тая булка как хубаво ги реди, за всичко става”, а ще рекат : „ дори, бът Бокова уоз дизапоинтинг”
Трето : Служебните връзки. В развития свят нещата просто не се уреждат с връзки. Не е зле да ги имаш, но те въобще не е основното. И ако си ги използвал за сплетни и съмнителни назначения и ако при това те хваната и разобличат, както е при случая с Бокова,а по-добре да не си ги имал тия връзки. Оп, грешка, много сори. Нали „ разкритията срещу Бокова не са никакви разкрития, ами кознИ на Сорос, на хмириканците, на ЦРУ, на Ми-6 и на международната империалистическа реакция” – пълна скука, ама как не са мал нашенските пропагандатори да измислят нещо ново, по дяволите.
Четвърто : Знаенето на езици. Хубаво е да знаеш езици. Но все пак е по-добре кажеш нещо умно на един език и да оставиш преводачите да си вършат работата, нежели да кажеш една глупост на много езици и да оставиш преводачите да скучаят.
И пето : В България да си назначаваш ченгета за съветници и служители както направи Бокова не е беда – някакви там шепа хора се възмущават, това е всичко. В развития свят обаче да си бил част от нацисткото управление /Курт Валдхайм/ или от комунистическата Държавна Сигурност е недопустимо и дори позорно. Нямаш място в политическия живот.

Да, Бокова беше предложена от социалистите и Орешарски, но беше подкрепена от Бойко Борисов и /внимание, сик, виж/ от Даниел Митов. Защо ли ?
На повърхността тутакси би могло да изпъкне едно доста повърхностно, но може би не съвсем погрешно обяснение. Вероятно впечатлителният и простоватичък Борисов, самият той отроче на отрицателния отбор в България да се е впечатлил от уменията да Бокова да напредва благодарение тъкмо на този отрицателен отбор /негативна селекция/ и да си е рекъл : „Абе оправна булка е тая Бокова, сече й пипето, щом е станала началник на ЮНЕСКО /който и да е той/, може да се окаже печеливш кон, тоест кобила, дай да заложим на нея”.
Но там, из българското политическо подмолие има други зависимости. И най-вероятно Борисов е подкрепил Бокова вследствие на една негласна и потайна, но много здрава спойка между партиите на олигархията – ГЕРБ, БСП, ДПС / и вече част от Реформаторския Блок/ , основана върху споразумението – „ Няма да се преследваме взаимно, който дойде на власт спокойно ще краде, нали Цацаров е общият ни човек, а отвреме навреме ще си правим и услуги, та да върви далаверата”
А Даниел Митов, който е умен мъж и десен човек и който е наясно за какво иде реч не е имал смелостта да скърши хатъра на началника си. Положение вече отиграно с прочутия „историческия компромис” Но понеже случаят Бокова е все пак един дребен случай, той може да бъде сведено до „ полуисторически полукомпромис”.
А най- чудно би се получило, ако след всички тези недоумици Бокова все пак бъде избрана за началник на ООН. Такава вероятно има защото, Русия има право на отхвърляне /вето/. Ако Путин непременно иска да натрапи Бокова за началник, той ще отхвърля всички останали мераклии. И западняците, каквито са мекушави могат и да кандисат, нали все пак ООН-ето трябва да си има началник някакъв .
Но дори Бокова да оглави ООН, това в никакъв случай няма да бъде успех на България и при всички случай ще бъде успех за Путин, успял да пробута троянския си кон /кобила/ в тази занемарена, изнемощяла, бездейна, неспособна на нищо и всъщност съвсем безсмислена служба. И все пак Бокова няма да бъде най-голямата й излагация, след като преди години /средата на 70-те на миналия век/ болшинството от чиновниците й станаха на крака за да поздравят Амин Дада и да му ръкопляскат, щото бил борец против империализма и колониализма. Да, същият Иди Амин Дада самопровъзгласил се за „ Негово превъзходителство пожизненият президент фелдмаршал Хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на "Кръста Виктория", ордена "За заслуги", "Военен кръст", властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география и ректор на университета "Макерере”. Същият дето изби към 200 000 души съплеменници, и дето изяде черния дроб на жена си.
Впрочем това последното не е съвсем доказано. Може намереното в хладилника му човешко месо да не е било на жена му, а на някой друг някой вкусен негов другар.
И като завършек – прекалено много другари в това ООН. Дали има нужда и от една другарка начело ?

Още статии от този автор