unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4061 Посещения

Българските разделби

Иво Беров

                                 Българските разделби
                           Тежка беше нашата разделба /простонародна песен/

 

   /Не ни разделят нито очите на Самуил, нито гейовете, нито русофилофобството, нито расизмът, а нещо много по- основно./

 

   Това е правило. Закон. Странно, жестоко и причудливо, но обяснимо след по-задълбочен размисъл правило.

Първата работа на освободените роби е да се избият помежду си. И ако не се избият съвсем до крак, да заживеят заедно според правилата, които са приели помежду си като свободни вече хора. Ако го съумеят, де. Да заживеят по правилата, които сами са приели.
И преди е било така, и сега е така.
След всяка революция, която отхвърля една тирания започват вътрешни размирици. Най-малкото размирици. Най-често кървави граждански войни. Извечните примери са Франция и Русия, но същото се случва дори в достолепната в това отношение Англия, само дето там случките са разтеглени във времето.
Това преди. А после ?
Няма нито една, ама нито една /ако има някоя за която не се сещам, то тя е изключение, което потвърждава жестокото правило /- няма нито една освободена от колониално робство държава в която да не са избухнали граждански войни. Така е и в Африка и в Латинска Америка, и в Средния Изток, и навсякъде.
А днес ?
Граждански войни във всички наскоро отървали се от диктатура и тирания държави – и в Сирия, и в Либия, и в Ирак. Нека този път подминем без изрични обяснения и разобличения широкоразпространените тъпоумици, че тия войни са подклаждани от САЩ и ЦРУ. Тъкмо напротив – гражданските войни и размирици избухват там, където САЩ и НАТО се оттеглят, оставяйки надзираваните преди общности на самотек и самоуправление. Никаква Ислямска Държава нямаше да възникне, ако Обама не беше изтеглил войските си от Ирак. Същата би изчезнала тутакси, ако той ги върне. Е, не съвсем тутакси, но след около десет дни най-много. Времето за което страшната, милионна, вярна на Саддам иракска армия с прочутата му гвардия се разплу, спихна и попиля. За да плъзне злокачествените си образувания в Ислямска Държава. Ама това чак след като американците си отидоха.
Най-продължителен и най-известен в правния свят и в световните летописи мир е този на древния Рим – пакс Романа му викат.
Тракийските племена мирясват и престават да се самоизтребват едва когато стават част от Римската империя. Галските също. И въобще всички племена и народности под римска власт.
Този мир се заплаща, обаче. Траките го плащат с цената на несъздадената си държава и загубата на племенно самосъзнание. Гали, брити, ибери и разни други създават държави, но губят нравите си, обичаите си, езика си и вярванията си./ За добро или за лошо, но по-скоро за добро /. В продължение не на стотици, а на хиляди години ирокези и сиукси се избиват помежду си. И мирясвят знае се кога.
Има, обаче и едни съвсем особени племена. Като виждат, че не могат да се спогодят помежду си, че не могат сами да се ръководят и има опасност да се самоизтребят в междуособни войни, тези племена викат хора от чужда народност да ги управляват. Сещате ли се кои са тези племена. Тц. Не са тутци, нито хутци, нито маори, нито буряти или башкирци. Славянските племена са това. Те викат чужденци за началници. Създаването на Русия започва с Новгородското княжество. Негов пръв княз е викинг/ витяз /, извикан от местните славянски племена да ги усмири и управлява. Дълго време, до Романовците чак, руските княжества се управляват от витязката династия на Рьорихите. Самата думи „руси” произлиза от финландската наименование на викинги - русци.
Хич не мислете, че това е странност на нашите северни събратя или подобия. Това си е и наша странност. Първите управници на освободената ни от османско владичество страна, първите строители на Нова България също са викинги, или нещо близо до тях, да ме прощава Симеон Радев. Единият се казва Александър Батенберг, другият се казва Казимир Енрот. И добри управници са били – единият си има и музей, на името му носи известен площад, на името другия има само улица – за него би трябвало да се учи и да се знае повече, между другото.
Въпросът е кое е по-добре и за кого е по-добре.
Пакс Романа, граждански мир под свое и чуждо робство
или пък междуособици, сблъсъци и войни в свободна страна между свободни хора.
Всъщност най-добре би било граждански мир в свободна страна със свободни хора.
Възможно ли е това ? Как се получава ? Как става ?
Отговорът е извънредно ясен, разбираем и прост. И колкото по-ясен, разбираем и прост, толкова по мътен, неразбираем и сложен изглежда той за българите, сякаш.
„Абе тия защо не седнат на една маса и да се разберат за благото на народа” – е простонародният поплак, отправен към българските политици.
И не се договежда простонародните мислители, че тази маса отдавна скована и че политиците отавна седят около нея „за благото на народа”, разбира се.
И тя се нарича Народно събрание, тази маса.
И че правилата, по които ние, българите, като свободни хора на свободна страна живеем помежду си отдавна са установени и написани.
В една книга наречена Учредителен Устав, тоест Конституция.
Само че дали тази Конституция представлява осъзната спогодба между свободни хора за общ живот ?
Разбира се, че не. Тя е привнесена. Тя е подражание. Тя е заемка. От Америка и от Белгия първоначално, от Европа, от развития свят и успешните държави сега. С простодушния и трогателен довод : „ Ми те щом са успешни, да им вземем правилата, та и ние да станем успешни”. И с не по-малко трогателния поплак : „ Бре каква стана тя, взехме им правилата и пак сме неуспешни. И кой е крив не се разбира – ние ли, техните правила ли ?...”
...
Първата ни конституция на свободни хора– Търновската - е суспендирана /преустановена ?/ две години след приемането й. Следват десетилетия на междуособици и размирици при които тя е мачкана, преправяна, донагласяна, онождана, преонождана и пригаждана към нашенските си обичаи и адети, за да се стигне до едноличния режим на Кобургготите и до позора на комунизма.
Нещо подобно се случва и със сегашната българска Конституция, която българските граждани създават като свободни вече хора. И тя не е съзнателна спогодба между тях за общ живот. И тя е подражание, възприето с простодушната и простонародна надежда, че щом като „ на Запад с тия закони живеят готски и карат Беемвета и ние като приемем техните закони ще си заживеем готски, че даже и кобургготски, карайки Беемвета”.
Отндюд, обаче. Не се получава. Или не баш така се получава.
И сега пак ще мъчат конституцията, пак ще я гняват, пак ще я онождат и преонождат, белким тоя път им се получи .
Не, няма да ви се получи, милички. И с мажоритарна система няма да се получи, и със съдебна реформа няма.
Конституцията вече си е преонодена по нашенски. По един изкусен, неочакван, хитър и забавен начин, между другото. По отколешен един български адет, или умение по-скоро, който позволява на самобитния наш умелец с ластик, пирони и тел така да поправи Москвича и вехтия Мерецедес даже, че той отново да попърпори известно време още.
Та къде е хитростта. Пак си имаме палеолитни и неолитни племена, пак си имаме средновековното деление на кланове и завери, само дето те са се прекоросали на партии. И пак има племенни сблъсъци, само че те не преминават в кървави войни. Кой ще управлява, кой ще се добере до общите средства, кой ще граби тоест, се решава с избори, което си е положителната страна на нещата все пак, нали...
И още една – чисто българска донагласа и преонождане на чуждоземските правила, учредителни устави, закони и адети.
Простащината.
Свободното българско общество е просташко при възникването си след освобождението от турско владичество /робство/ – виж Алеко Константинов, така е и двадесет години след освобождението от комунистическо владичество / робство/ - виж какво става наоколо. Простащината – писал съм го вече – се дължи на простонародното убеждение, че щом простаците, които са мнозинство, си изберат простак за водач, то простакът ще се грижи за тях понеже е като тях, вместо да ги прецака, тъкмо понеже е като тях.
И сега навсякъде и на всички равнища в България се ширят и властват простащината и простотията. Съвсем законно и конституционно. И същите тия двете – простотията и простащината - се чудят защо нещата не им се получават. И трябва да минат векове, за да могат те да осъзнаят, че с далавери, хитрини, тарикатлъци, измами и мошеничества доникъде няма да стигнат. Че успехът идва с науката, образованието, знанията, почтеността, отговорността, предприемчивостта и трудолюбието. Така че ето ги български разделби, оголени от лицемерието, тарикатлъците и неосъзнатите тревожности :
Няма русофили и русофоби – това разделение е изкуствено, то е натрапено, то е пиниз на копнеещите по диктатор и диктатура робски душици, които в Путин и Русия провиждат водач и господар, който ще ги бъхти, но ще ги води напред, към сияйните върхове на нещо си там. На същите робски душици слабо им пука за руските писатели – те не ги четат, нито за руските композитори – те не ги слушат, нито за руската култура – те нямат никаква представа за нея и никакви русофили всъщност те не са, те са си най-обикновени робски душици / при условие, че са искрени, а не са се продали/.
Няма разделение между патриоти и родоотстъпници.
Властващите простаци със всичките лостове на властта, до която са се докопали /медии, кметове, комисии, пари, закони, обществени поръчки/ си присвояват родолюбието и го смъкват надолу към собственото си просташко равнище, затова днешния български патриотизъм е толкова пошъл и грозен.
Властващата простотия не би могла да се поучи от родолюбието на Йовков, например, който с военните си разкази успява да отдаде почит както на онези, които воюват за родината си, така и към чуждите – турци, гърци, румънци и всякакви, та били те и врагове. Те, простаците Йордан Йовков не четат. Всъщност те въобще не четат. И размахват имената на Ботев и Левски като бухалки, без нищо да знаят нито за единия, нито за другия.
Разделението е другаде.
То е между онези, които заменят самочувствието на свободния, честен, почтен, предприемчив и достоен гражданин, готов да приеме предизвикателствата на света и на битието си с всичките му зорове и благини, с пошловатата и нелепо високомерие на едно съчинено минало с измислени юначества, което свети с изкуствени очи и пие вино от черепите на враговете си.
Разделението не е между цигани и българи, а между хора, които не уважават нито законите, нито демократичния устав на своята държава и хора, които не уважават нито законите, нито демократичния устав на своята държава / отделен е въпросът доколко я приемат за своя/. И разбира се, това им общо неуважение не ги обединява, а ги разединява, няма начин.
Разделението не е между хомо и хетеро, не е в различните възгледи и различните полови нагласи
Разделението е дълбинно, ценностно. То е между онези за които свободата, демокрацията и правата на човека са основна предпоставка за общ живот с близки и далечни, и онези, за които това са изтъркани думи, безсмислици натрапени ни от САЩ, Сорос, рептилите, еврогейовете, капиталистите и империалистите, за да унищожат нашия мили, добър, невинен, благодушен и лековерен български народец.
Разделението е между онези, които се стремят към правовия ред на съвременните държави и онези, които копнеят за силната и справедливост ръка на диктатора.
Разделението е между готовите да отгладуват свободата си и онези, които са готови да я харижат за унизителната и уж безплатна профсъюзна карта за почивка / 15 лева все пак, при средна заплата 120 лева/. Унизителна, защото добита с подмазване, доноси и унижения. Отделен е въпросът колко унизителна, уморителна и противна беше самата профсъюзна почивка с безкрайните опашки за обяд в станцията, която се затваря в десет и половина – с какво само се гордеят комунистите да се чуди човек.
Разделението и противоречията не са между фили и фоби, между хомо и хетеро, между българи и цигани, между родолюбци и родомразци, разделението е в начина по който хората виждат разрешението на тези противоречия. Защото след като не го виждат в Учредителния си устав, който уж Божем урежда взаимоотношенията им, няма къде да го видят, колкото и да светят очите на някогашните им царе.
Българската разделба е толкова дълбинна, че дори не може да се говори за българска нация в съвременния смисъл на думата. Украинците, ако успеят да отвоюват и отгладуват свободата си, за да живеят според осъзнати, осмислени и приети от всички, или от мнозинството поне, устави и закони, ще бъдат повече нация от хилядолетната уж България.

 

Още статии от този автор