unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3639 Посещения

Зад, около и след парада

Иво Беров

Зад, около и след парада

/ когато дрънка оръжие как ехото заглъхва /

Бях съставил вече печален един списък на най-големите гадости от миналата 2014-та година. По лична преценка, разбира се, всеки може да състави свой собствен такъв.

И ето че се появи може би най- голямата гадост и за 2015-та година. И не само 2015-та.

Гадост, придружена с песни, венци, цветя, възторзи, речи, вълнения, поклони пред падналите герои, сълзи на умиление, трогателни спомени, плакати, духова музика, набиване на крак и разбира се, оглушително дрънкане. На ордени и медали, но най-вече и преди всичко на оръжие. На най-новото такова. На вълнуващия, въодушевяващия, вдъхновяващия, обединяващия и предизвикващ заслужени възторзи танк Армата, например. Който бучи, реве, скърца, отвреме-навреме дими, боксува и не ще да върви, но въпреки всичко възторгва, въодушевява, обединява, вдъхновява, вълнува и трогва. Вдъхновява и обединява най-вече първичното и глуповато природонаселение. Първично, но никак невинно. За разлика от децата, които подтичват след духовата музика и след набиващите в крак войници.

Защото цялата тази гадост, обвита в песни, венци, сълзи, цветя, панделки, възторзи, духова музика и дрънкане на оръжие е много позната. И чудна работа- колкото позната, толкова и забравена.

Само допреди век цяла Европа се пее любородски песни, набива крак и дрънчи с оръжие по прегледи и паради. Големи възторзи, голямо въодушевление, големи дунанми из цяла Европа.

Следва първата световна война.

Бомби, окопи, въшки, умрели, ранени, осакатени, болни и поумнели...

Поумнели ?...Дали ?...

Минават само някакви си двайсетина години и отново същото. Паради. И във фашистка Германия, и в болшевишка Русия. Паради със съответните им възторзи и дрънкане на оръжия. „Гремя огнем, сверкая блеском стали, Пойдут машины в яростный поход, Когда нас в бой пошлет товарищ Сталин, И первый маршал в бой нас поведет.” – пеят тогавашните парададжии, парадисти и сталинисти, сегашни путинисти„

Втората Световна Война. Най-гадната, опустошителна и кървава война в летописите на планетата Земя. С милионите убити, ранени, осакатени и съсипани. А дали поумнели ? Дали ?

Да. Този път изглежда да.

Европа сякаш осъзнава причините довели до тия две най-големи световни касапници.

Безумния  национализъм, довел до Първата Световна Война. И тоталитарните режими – фашисткият и комунистическият, довели до Втората Световна Война. / Е, мнозина осведомени хора, включително в демократичните страни предпочитат да си затварят очите пред многобройните доказателства, че Сталин се е готви да нападне Европа, но Хитлер просто го е изпреварва – това си е за тяхна сметка /.

Но най- после, и това е важното, поумнялата Европа, след кървавия и горчив опит на двете световни касапници прави това, което е трябвало може би да направи още в началото на двадесети век- да се обедини въз основа на общи ценности – разум, свобода, демокрация, човешки права и държава в служба на хората, а не хора в служба да държавата / е, било е може пък да е било още рано с всичките тогавашни империи, царе, кайзери и националистически изблици/.

Но сега, седемдесет години след войната Европа вече наистина има какво да празнува. Половин век мир и двадесет години споделени ценности– такова в Стария континент досега не е било. /Като изключим сръбското етническо прочистване /

Само че европейски празник не се получи. Провали го мрънкането на ония, които искат да се върнат при националистическите безумия отпреди век. Заглушиха го крясъците и скърцането на танкове. Танковете на ония, които също като Хитлер преди седемдесет и пет години тръгнаха да си присвояват земите на една съседна държава. Защото тя предпочела съвременна Европа пред замотаната из средните векове Русия.

Русия, която си остана извън общото европейско съзряване, извън ценностите на съвременния свят – в средновековието и мракобесието на Иван Грозни, на Сталин и сега та Путин. В руския свой мир, където думите „ права на човека”, „демокрация” и „свобода” са ругатни и псувни.

Руският парад не беше празник за победата над фашизма. Просто защото се оказа, че фашизмът не е победен. Победен беше Вермахта. Фашизмът с неговата вертикална власт, с липсата на демократични институции, с преклонението пред вожда, с тоталната си пропаганда, с всеобщото умопомрачение, с националистическия си бяс, и с всичките си други адети, се промъкна в съвремието под прикритието на путинизъм и  реши да шашне света с военните си паради. Също като фашистите в Германия преди седемдесет и пет години.

Е, не го шашна. Отврати го. / С изключение на ония първични създания които възторгват от маршови песни и се умиляват от дрънкане на танкови вериги /.

Европа, в лицето на своите водачи презря путинското парадиране. Защото в същността си това парадиране беше насочено нея. Срещу Европа. Или както я наричат путинизираните руснаци „Гейропа” Срещу  нейните достижения и ценности. Защото нали, трябвало да има и алтернатива. Друга възможност. Щом има демокрация, трябвало да има и тоталитаризъм. Щом имало свобода трябвало да има и робство. Щом имало човешки права трябвало да има и безправие. Щом имало търпимост, трябвало да има и нетърпимост. Щом имало разум трябвало да има и налудност. Щом имало просвещение,  трябвало да има и мракобесие. Многополюсен свят разбираш ли. И ето ти го значи руският мир

...

Няколко подробности покрай основното. Нещо като ехо след дрънкането на оръжие :

-          И във Франция има паради. Само че те там са зрелище, празник, забава. С бавния ход на брадясалите бабаити от чуждестранния легион и с пъстрилото на конниците – кирасири и драгуни. И с еднократния полет на „миражите” в небесата.

-          Паради има в тоталитарните и в бавноразвиващите се африкански държави. В тоталитарните /Корея, Китай/ ясно защо. В африканските – абе и там ясно защо.

-          Военни паради няма в най-мощната във военно, а и във всяко друго отношение държава на планетата – САЩ. Между другото и заради това, че американските данъкоплатците, ако управниците им замислят подобно чудо, веднага ще рекат : „ Абе вие защо харчите парите ни за глупости”

-          Истинската военна мощ не е в стоманата. В днешни времена въоръжените тълпи са само пушечно месо и нищо друго. Истинската военна мощ не е в рева на моторите, а в тихото мъркане на компютрите и в безшумния полет на дроновете. В безпилотните самолети и в сателитите. Във високите технологии.

Атомното оръжие на Путин, например,  е примитивно. Руските ракети с атомни бойни глави са неточни /когато въобще успеят да полетят, нещо което не винаги им се получава/. Те могат да унищожат един град, например, но не могат да унищожат атомните оръжия противника. Който ще отвърне тутакси. С много по-мощни и точни ракети.

И какво ли трябва да се случи, за да разберат путинистите тези простички неща ? Може би да падне някой чарк от счупената ракета „ Прогрес” върху главите им.

И смешно, и жалко. Прехваленият танк Армата се повреди насред Червения площад, един ден преди парада. Появиха се сведения, че армията е отменила поръчките си за танка, тъй като й излизал прекалено скъпо / осем милиона долара за танк/. А производителят на танка Уралвагонзавод е във фалит поради огромните си дългове.

Това зад парада.

 

Още статии от този автор