unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4062 Посещения

Какво всъщност причини кризата в еврозоната?

Какво причини кризата в еврозоната? (преразказ с елементи на пояснения с думи прости)

И защо няма печеливша стратегия за изход от нея

Новото старо споразумение

С няколко думи: страните от еврозоната (под натиска най-вече на Германия) наскоро се споразумяха дълговете им да са не повече 3% от стойността на произведеното в държавата през годината. Какво се оказва: тази рамка е била заложена (пак от Германия) при създаването на зоната през 1997! Но първо Италия, после и други страни я надскачат още през 2000 година.. а Испания е била примерна до началото на кризата от 2008.

Какво причини еврокризата?

Обаче в реалността нещата никога не са прости: в състояние на криза лъсват и големите разлики в икономиките на тези страни - докато Германия и донякъде Франция успяват да се стабилизират и даже да отбележат ръст (Германия), то Италия и Испания пропадат.. Защо?!? Ами защото основната част от дълговете в последните две страни не са държавни, а са фирмени и нарастват значително през периода 2000-2010. След влизането в еврозоната лихвите падат и това стимулира взимането на заеми и вноса на стоки.

Какво се случва в Германия?

През това време Германия изнася повече, отколкото внася и то основно на въпросните страни. Което означава, че получава достатъчно свежи пари, които даже им връща обратно, но вече под формата на кредити! ;)

Губещите

Използването на кредити за стимулиране на икономиката обаче се оказва само част от проблема - докато заплатите в тези страни нарастват, то в Германия се запазват. И в резултат техните стоки се оказват по-скъпи от германските, не са конкурентни и малкото свежи пари от износ спират. В момента ситуацията е патова: никой не иска да харчи пари, защото не знае какво го чака; свежи пари няма откъде да дойдат, защото няма износ; кредитните институции пък си имат свои проблеми. (Звучи ли ви познато? =)

Дилемата

За излизане от ситуацията се очертават два пътя: единият е тези държави да намалят харчовете си,  а другият е ... да не го правят. ;) Но и двата могат да доведат до спиране на икономиките им, защото в първия случай ще се задълбочи рецесията и ще се увеличи безработицата - положителните страни са намаляване на заплатите и увеличаване на конкурентността на стоките им, но може и да намали още повече желанието за харчене и блокира изплащането на дълговете. Вторият подход е по-интересен от икономическа гледна точка, но е вероятно да се получи омагьосан кръг, който накрая да погълне сам себе си - дълговете да нарастват, стоките да стават все по-неконкурентни, кредиторите съвсем да престанат да кредитират, а на Европа да не и достигнат пари да ги измъкне от дъното.

И накрая трябва да се отбележи, че дори ако страните от еврозоната не нарушават споразумението, това не значи автоматично, че подобна криза няма да се повтори, тъй като причините за нея минават покрай неговите ограничения.

 

П.С. Както знаем в България се въртят едни пари, и всеки ги дължи на всеки.  А дали е късно да се поучим от германския опит?

eurodept

снимка: sxc.hu

По материали на BBC News