unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5736 Посещения

подслушването на послушните

Иво Беров

Посдлушването на послушните

Седят трима-четирима яки, коремести, нископодстрагани, полубрадясали, намръщени и оперативно интереси лица в кюшето на някоя скъпарска кръчма или в прикътан някой частен градеж /вила/ и подхващат следния дълбокомислен, съдържателен, а също така оперативно-интересен разговор:

-       Предадени сме, да го еба. Има къртица между нас -  дума единият.

-      Ти си виновен, да те еба – отвръща му другият – вероятно началникът, или по-скоро кръстникът на оперативно интересните лица – не си знаеш хората.

-      Верно е, да се еба– признава нисшестоящият – ама не мога всичките да ги знам. Пък и сигурно са му шарили. И ся какво – да си признавам ли ?

-    Нищо няма да признаваш, да те еба, аз ще те покрия – казва началникът, или по-скоро кръстникът. -  И дано не се наложи, ама ако се наложи, някой ден може да ти поискам услуга. Даже много услуги. И тоя ден никак не е далеч.

-    Благодаря, шефе /или по-скоро „благодаря, кръстник”/ - думат всичките яки, нископодстригани, брадясали, коремести и оперативно интересни лица – ти си истински мъжкар. Да знаеш, че всички много те уважаваме.

След което му целуват ръка. Или други работи. Или пък не му ги целуват, няма значение.

Това, което има значение е, че ако сте българин веднага ще припознаете оперативно-интересните лица. Защото има само две възможности.

-         Това са лица от тайна сбирка на мафиоти.

-        Това е сбирка на която бившият министър-председател на република България Бойко Борисов е свикал своите приближени /Цветанов на първо място/, за да обсъдят прокурорските разкрития за подслушването. И не само за подслушването. / Ако не по друго, оперативно интересните лица могат да бъдат разпознати по култовото обръщение на Борисов към Цветанов : „Айде сега говори ти бе, да те еба”/.

Или пък –ето и една трета възможност – това може да е хем сбирка на кръстници и мафиоти, хем да е тайно заседание на бившия Министерски Съвет на Република България.

Но най-голямо значение има друга една друга, на пръв поглед невъзможна възможност. Невъзможна, невероятна, необикновена, чудата, странна и загадъчна, но за българските условия съвсем възможна, вероятна и обикновена, и никак странна, нито загадъчна.

Възможността вие да сте един от онези два или три милиона българи, които в гореописаната случка ще припознаят тайно заседание на оперативно интересните лица от бившия министерски съвет и въпреки всичко отново ще гласуват за същите тези оперативно интересни лица лица. И ще ги поставят начело на европейската държава България.

Как да се обясни това чудо. Как да си обясним странното обстоятелство, че българи / и то не малко, вероятно повечето / отново ще гласуват за Борисов и Цветанов, въпреки разкритията за незаконните подслушвания, въпреки деянията на Флоров и въпреки всичко останало. / Съвсем между нас и съвсем откровено казано нали никой, ама наистина никой не вярва, че слухтенето е станало без устната заповед на Цветан Цветанов /прост, прост, ама не дотам, че да я напише/ и без благословията на Бойко Борисов. Пък и самият Бойко Борисов преди време призна, че подслушва собствените си министри. А като подслушва собствените си министри, какво остава за политическите противници…/

...

Хайде да започнем с най-простонародните, най-първичните, най-повърхностните и най-тъпанарските обяснения на тези чудатости:

-         Абе всички са маскари, всички са подслушвали, ама тоя поне мисли за народа и прави магистрали.

-         Какво като е подслушвал, те ако са невинни, няма от какво да се страхуват. Ако пък не са виновни, още по-добре, че ги е подслушвал.

-         Така им се пада на всички тия политици – нека Бойко ги подслушва, белким ги напъха в затвора.

Нека след това минем и през бирено-бурканено-винено-мазелинените /от мазе/ обяснения:

-  Кво ми пука, дали ме подслушват, важното са заплатите и пенсиите.

Нека минем и през простодушно-извратеняческото:

- Ми нека ме подслушват, аз няма какво да крия. /К,во от това че някой потен, мазен, тъп и дебел полицай слухти или гледа как се любя с гаджето си, или със съпруга си, или със съпругата си, нека и той си удари една чекия, нека и той се изкефи…/

- Нека минем също и през засуканите обяснения, че тайни общества, свързани с БСП правят лоши номера на добрия Цецо и десния Бойко. Обяснения, които показват, че антикомунизмът не винаги предполага демократично мислене, нито пък разсъдъчна цялостност.

И нека се спрем накрая върху основната, същностната, определящата бъднините ни причина за всички тези невъзможни възможности.

-  На българския род отколе се натрапват неприсъщи му и нежелани от него образци. Един от тези образци е демократичната Търновска конституция, чийто смисъл народът /подавляващото мнозинство българи/ не схваща, не проумява, не приема и затова няма нищо против тя да бъде суспендирана /прекратена/ само две години след приемането й.

Българската история докъм 1944 година на миналия век представлява един бавен, мъчителен и неравен, но затова пък постоянен стремеж към еднолична власт и отхвърляне на повечето демократичните началА,  който след 1944 година  се превръща в незабавен, ускорен от чуждата окупация, кървав, престъпен и довел до комунистическа диктатура стремеж към еднолична власт и отхвърляне на всички  демократична началА.

Най чудата българска особеност - съпровождаща, предхождаща и насърчаваща подобно развитие е пълната неспособност на българското общество да разбере и осъзнае, че тъкмо едноличната царска, а след това и тоталитарната комунистическата власт са в основата на всички български злощастия – като се започне от военните погроми и националните катастрофи, та се стигне до неизбежния и повсеместен / не само български тоест/ крах на комунизма в края на осемдесетте години – крах преди всичко стопански, тоест икономически и чак след това обществен и политически.

Разсъдъчна недостатъчност, която води до простовато - детински обяснения на случващото се от рода на „ тайни общества /разбирай евреи, масони, ЦРУ, заверите на Луканов, подкупените от Държавна Сигурност демократи и каквато ти хрумне/ сринаха цветущата България на Тошо.

Също като Цецовото „ тайни общества /брей и прокуратурата ли била тайно общество…/ ми сраха в гащите”.

Чудата българска особеност, която кара широките простонародни маси да приемат демокрацията не като естествен и необходим за свободните хора обществен ред, а като натрапен отвън образец, призван в най-добрия случай да оправи батаците на тоталитарните и на едноличните режими, в още по-най-добрия – да направи широките простонародни маси богати „като ония на запад”, а в най-лошия случай– да обърка уютното им туршиено битие.

Мисловност, която прави отколешния простонароден стремеж към еднолично управление, към силна ръка, към диктатура и тоталитаризъм не само съвременен, но неизбежен.

А що се отнася до сегашните управници– като няма кой да ги съпикяса / доста тукашни демократи пак се надяват „Европата” да свърши тая работа, ама тя си им и други дертове /, те няма как да не се разпищолят. Съвсем и хептен.

Това, което остава на малцинството от демократично настроени българи е да се обединят за общ отпор на всичките тия антидемократични пориви, поревки, забежки и стремежи.

Което значи, че изборът на тези избори, а вероятно и на следващите /нека избегнем думата разцепление/ въобще няма да е ляво-дясно.

Ще бъде знание – невежество, възпитание – простащина, разум-малоумие, образование – простотия, смисленост – глупост и разбира се – демокрация – еднолична власт.

Иво Беров

Още статии от този автор