unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5296 Посещения

Колко е деца раждала...Раждала, ама сега не ражда...

Иво Беров

Колко е деца раждала...Раждала, ама сега не ражда...

- Глупостта ще изтреби българите, не ниската раждаемост

-  Българите и българките мислят по-добре с утробите и череслата си, нежели с главите си/

- По ръст на раждаемостта през 2009-та година Бълария е била на първа място в Европа.

„ Българите се топят”- безпокои се, тревожи се, стене, плаче и вопие обществото ни, след като се разбра, че раждаемостта през 1012 година е бил най-ниска за времето на целия преход.

Българките не раждат, циганите се плодят – безпокои се обществото ни и по навик добавя „ през последните двайсет години”.

По навик, защото изразите някак прилепват. Стане ли дума за нещо лошо,  веднага му се лепва едно „ през последните двайсет години”

Подобни лепки изглеждат естествени и неизбежни. Не са такива, обаче. Всъщност те са търсени и користни.

Прави ги някой, комуто не е изгодно да се знае, че през последните двайсет години не винаги е било така.

Че никак не е било така даже.

...

Наглед изглежда просто. Влиза някой журналист в Световната мрежа и само за пет или десет минути научава, че не е било така. Че е имало години, точно през последните двайсет, когато раждаемостта в България се е увеличавала и то чувствително. Някои дори говорят, макар и плахо за „бейби бум”, тоест взрив на раждаемостта. И да не е било чак взрив, имало все впечатляващо увеличение.

Оттук нататък остава журналистът или който и да било друг любознателен човек да провери кога точно се е увеличавала раждаемостта, да помисли защо се е увеличила, защо после е започнала да спада и да сподели какво е научил и смислил.

Защо в България тези естествени действия не се получават някак ?  Отговорът не е труден.

Защото няма журналисти. А доколкото ги има те не мислят. А доколкото мислят, гледат да прикрият тази своя притеснителна особеност, за да не ги усети началникът и да ги уволни. / Може и да има едно-две изключения, ама не повече/

По-лесно е да се приплаче : леле, топим се, циганите ще ни залеят си циганията си. Със заключението - призив :

Хайде, онождайте се и се плодете по-сърдечно, та българщинията да измести циганията.

Вземете пример от тия дето се разплождат успешно. Различните там бозайници, гръбначни, безгръбначни, земноводни, риби, мешести, гъби, водорасли и планктони. И като циганите.

Или пък ги изпратете на Сатурн. Циганите де. Защото раждат повече от нас.

Много национално отговорно звучи…

Както казваше незабравимия Радой Ралин : „ Вади тури, вади тури, тъй се правят оногундури” /или чукундури май беше /

...

В България раждаемостта спада драстично около една година след падането на Виденов.

Напълно очаквано, естествено и обяснимо.

Хората се редят на опашки за хляб, губят спестяванията си, инфлацията унищожава парите им, продавачите прибират стоките в складовете си, банките фалират, не се знае дали ще бъдат сключени договори за доставка на газ от Русия, не се знае дали ще има и нефтени доставки /по новините всяка вечер предават движението на единствения нефтен танкер, запътил се към България/, не се знае дали ще има отопление през зимата, не се знае дали ще има достатъчно засято зърно, не се знае дали ще има хляб. И при цялата тази несигурност на човек не му е до деца, естествено.

Раждаемостта започва да се увеличава през втората половина на Костовото управление. Пак съвсем разбираемо. Най-трудните реформи вече са направени, масовите уволненията са приключили, създават се стотици и хиляди нови фирми, включително малки и средни, повечето от приватизираните предприятия заработват /нещо което сега въобще не се отбелязва/, откриват се нови работни места, за пръв път страната отбелязва икономически разтеж, хората вече започват да мислят за бъдещето си, вече имат надежди, имат упования, има светлина в тунела – време е за деца –въобще  човещиния, разбираема и естествена.

И ако за ония времена сега се говори съвсем друго, то е защото простонародното съзнание лесно се мами и подвежда.

Череслата и утробите обаче - не.

...

Има малък спад на раждаемостта някъде при втората половина на царското управление. Около осемстотин дни след пришествието Сакс Кобургготски. Вероятно защото хората най-после са се договедили, че Сакс Кобургготски няма да докара два милиарда долара от арабските си приятели. А пък онова за безлихвените кредити, за предприемчивите българи и за осемстотинте дни е било лакърдия. Майтап. За разлика от онова с горите.

Но това са само предполагаеми причини за спада на раждаемостта. Възможни спекулации.

Истина е, обаче, че след онзи малък спад при управлението на царя, българите отново започват да раждат, така че през 1998 и 1999-та година в България  вече има неочакван връх на раждаемостта. По ръст на раждаемостта през 2009-та година България е на първо място в Европа. /През  2009 година на жена се е падало 1.57 дете, докато средната раждаемост в Европа е била е 1.60).

/Всички данни в това писание са взети от сайта http://www.economicarticles.eu/2011/04/blog-post.html / /

Защо ли ? Какво й е толкова особеното на 2007-година, та след нея хората започват усилено да се любят и после да раждат.

Има едно обяснение. По това веме кабеларките започват да излъчват порно, българите и българките се разгонват и ето ти ги сетнините.

Повярва ли някой наистина ? Майтап бе, също като онова са осемстотинте дни. Друго се случва през 2007 година. Възмутително е, между другото това, че от десет българи само двама-трима ще се досетят какво й е особеното на тази 2007 година. При по-младите десет от десет няма да се досетят, ако не и повече.

България влиза в Европейския съюз. Ето какво се случва през 2007-ма година. Сега това събитие изглежда без особено значение. Но тогава е било ясен знак. Знак за това, че България е на прав път, че пред нея има бъдеще, че ще дойдат инвестиции, ще дойдат европейски пари, ще има работа, ще има сигурност. При тия условия човек се отпуска и мисли за любов, деца и семейство. Извечни, естествени и прости човешки работи.

И надеждите на хората се оправдаха, в началото поне. Ако страната не тръгна съвсем към оправяне, то и назад не се върна. Не стана по-зле.

Вярно е, че по време на Тройната коалиция парите по доста от европейските програми бяха спрени.

Но пък след влизането ни в Европа, в страната нахлуха инвестиции. Всякакви. Може би това бяха изпрани в чужбина пари, може би тези пари се изляха не в смислено производство, а в бетонни уродливости на черноморския бряг, в излишни блокове и в мутренски замъци, но пари имаше.

Може би затова тогавашните властници си позволяваха далавери от рода на„ батко и братко”. Може би затова не им пукаше особено за спрените пари по европейските програми.

Сегашните властници, обаче не разбраха и не признаха /финансовият министър дважди заяви, че в България няма криза/, че условията при тяхното управление вече са други.

При липса на инвестиции / според някои финансисти спадът на инвестициите е десетократен /, при липса на икономически разтеж, при увеличаваща се безработица, при фалит на стотици, че и хиляди малки и средни предприятия, да крадеш като предишните просто няма начин. Далавери от рода на „Цецо и Кумецо” просто не би трябвало да има.

Само че сегашните не само намериха начин да ги има, но започнаха да крадат повече от предишните. И като няма начин да крадат от инвестиции и от стопански разтеж, започнаха да крадат откъдето може. От европейските пари, разбира се. При което едно три милиона лева за земеделието отиват не в земеделието, а при едни мацки, дето се въртят около властта, за да получат пари за безсмислени сайтове.

Като крадат от дребния и средния бизнес. Съвсем законно, не съвсем законно, полузаконно и незаконно. Още в началото на сегашното управление държавата спря да изплаща задълженията си към частните предприятия, например.

Като крадат и от спестяванията на хората. Наричайки кражбите с някакви усукани наименования като „ данъци по лихвите на депозитите”, например. Като крадат от финансовия резерв също.

Но най- вече крадат сегашните от може би най-ценното, най-старото и най-истинското българско богатство. Онова, което би трябвало наистина да е на всички.

Естествените богатства. Природата.

С изсечените гори. Със съсипаното корито на Струма. / Та да има чакъл за виладжиите на Банско. Макар да е вярно, че предишните започнаха да разкопават Струма, а сегашните само довършват започнатото/.

Най-красивата част от Черноморието – устието на Камчия вече е откраднато и продадено на Лужковата мафия. За дюните на Несебър се знае. А докато хората се вълнуваха от далаверите в Несебър започнаха и вълненията за Иракли. Меракът за унищожаване на Пирин и Витоша също не е минал.

Тъкмо затова действията на природозащитниците, по света обикновено второстепенни, придобиват у нас такова несъразмерно политическо значение.

Какво общо има всичко това с раждаемостта, обаче.

Ами всичко общо има.

Безработица, предприятия, които не изплащат заплати,  стотици, че и хиляди фалирали дребни и средни фирми, спад на жизненото равнище, спад да покупателната способност, несигурност за бъдещето, битие сведено до простото лично оцеляване.

Да си представим, че при тия условия, при това положение, възможният разплодител се върне от работа, доволен от това, че днес не са го уволнили и че са му платили част от заплатата /другата част след месец, надяваме се/, да кажем че тъпанарските майтапи на комиците от телевизора го поотпуснат малко, да си представим, че другата половинка от разплодителската дейност днес е била в настроение, та се е поогладила, поначервосала, сготвила и направила свястна салата, да кажем, че след две-три ракии разплодителят е забравил за неизплатената заплата, за неплатеното парно,  за тока и водата, забравил е за дълговете и несигурността, да кажем че съответните сокове закламбичкат череслата му в заплодителски пориви и че той направи в сладостен унес някоя и друга /ама едва ли трета/ любов на жена си. Това все още по никакъв начин не означава дете или желание за дете.

Да, възможните разплодители, като цяло два или три пъти по-тъпи от череслата и утробите си, може да видят по телевизора батето си Бойко, който реже ленти на нова сграда/ ама това че една трета от строителните фирми вече ги няма и десетки хиляди строители са без работа няма кой да им спомене/, могат да си кажат възможните разплодители „ тоя поне прави нещо за народа, предишните нищо не направиха”, само че за да се стигне до разплодителски действия не е достатъчен един Бойко /не че би отказал де/, нито самоотверженото му рязане на ленти, нужно е друго.

Да тръгне икономиката, или да се раздвижи поне, да си намери човек работа в предприятие, което плаща заплати редовно и съвестно, да сключи трудов договор, да усети, че за три или четири години е осигурен, да се отпусне, да погледне напред и чак тогава вече ще започне да мисли за деца. „ Какви деца, като не се знае дали ще стигнем до зелено тази година” – думат череслата и утробите. И са прави  Те са по умните. При българите удовете дето са между краката по начало са по умни от тия между раменете. Тия между раменете са закърнели. Защото за разлика от тия между краката, които са действали усилено през различните видове робства /турско, българско, комунистическо/, тия между раменете са бездействали.

Вярно е, че раждаемостта спада и в доста от развитите страни. То е защото в развитите страни хората се занимават със сложни човешки дейности, които искат продължително обучение. За да може едно дете в развитите страни да намери добра работа трябва дълго да се образова и непрекъснато да се нагажда, отново чрез образование и обучение, към непрекъснато променящия се околен свят. Там хората са ценни. Струват скъпо. Костват време и усилия.

В закостенелите, изостаналите, неразвитите и недоразвитите страни е лесно. Правиш деца, докато станат на десет - дванайсет ги отхранваш някак, после им показваш как да садят картофи за да се прехранват, /това като образование/ и на 14 години те самите вече са готови да отглеждат деца.

А освен изостаналите, неразвитите и недоразвитите страни също и едни загадъчни тъмни, балкански държави, в които министър-председателите приканват природонаселението и студентите да садят картофи и да правят „овчО”, защото „овчО” искала Европа.

...

А това вече подсказва в коя посока може де се търси решението на задачата с циганите, българите и раждаемостта на циганите и българите.

Като се подкрепя и насърчава не раждането на деца, не разплождането тоест, или поне не само разплождането, а възпитанието и образованието. Да се насърчава възпитанието и образованието повече от разплождането.

Тогава парите, помощите и държавните средства ще отиват при отговорните родител, а не при безотговорните разплодители.

Като все пак се държи сметка, че основното е друго.

Икономическият разтеж, заетостта, заплатите и сигурността. Те са в основата на раждаемостта.Чак после идват детските надбавки.

Това са задачите, които трябва да решат управниците ни.

И най - вече основният управник, знае се кой е.

Какво искат повечето хора от него, обаче. Дали да решава тия задачи ? Ами не. Те нищо не искат от него.

Кефят се, че реже ленти, че вози народни момчета със самолети и че намира пари за футболни клубове. И че прави магистрали. Между другото толкова магистрали, колкото и тройната коалиция.

А как самият ми ти чутовен Бойко се отнася към всички тези задачи и към своите си нелеки отговорности? Ами много просто. Никак не се отнася. Той си няма такива грижи.

Грижите му са Банско и ски пистите. И как да стане така, че каквито и да са сетнините от референдума за Белене, хората пак да го харесват. Как при всичките разкрития за далавери и кражби, най-вече кражби от природата,  доверието към него да не се срине. И как след изборите пак да остане на власт. Това са му грижите.

А пък споменеш ли му за  ниската раждаемост, нищо чудно да възкликне / и убедително при това/ : „Ами онождайте се бе, хора !”

С възможното тълкуване „ не мога да ви насмогна на всички”

Това му е равнището. Всъщност не е такова. Малко по-инакво е. Не би рекъл „онождайте се”. Би рекъл направо „ ами еб… се”. С ударение на първото „е”. Вече го е правил.

Ами мерки за излизане от кризата ? Ква криза бе, ние излязохме от нея. Ами мерки срещу безработицата ? Ква безработица бе, който го мързи, той не работи. Ами фалита на дребните и средни предприятия ? Ами тва е пазарна икономика, кво искате. Ами корупцията и кражбите ? Кви кражби бе, я си спомнете предишните. Ами липсата на инвестиции ? Ква липса бе, ние усвояваме европарите.

И разбира се, неизбежните и вездесъщи, магистрали, магистрали, магистрали, магистрали, магистрали и пак магистрали. Които всъщност не са повече от тези, които направи тройната коалиция. И които трябва да се поправят веднага след като бъдат построени. И за които не се знае дали ще постъпят европейските пари.

И за които получават поръчки близки до властта фирми.

 

Иво Беров

Още статии от този автор