unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3430 Посещения

Министърчето УГъМъФъВъГъ

Иво Беров

Министърчето УГъМъФъВъГъ

/ Пази Боже сляпо да прогледа и тъпо да прочете Айн Ранд/

Една кралица, съпруга на крал, рекла на разбунтуваните си поданици : „като нямате хляб, яжте пасти”. Или поне така разправят, че им била рекла.

И нашият министър Владислав Горанов ще се запомни с подобна приказка. Неговата приказка, обаче, за разлика от оная, приписвани на Мария-Антоанета, никак не е измислена:

„ Като нямате пари, плащайте за уроци по математика на синовете си” – рече нашенското министърче. Или нещо подобно, по смисъл същото.

През 1793- та година революционният съд на въстаналия Париж реже главата на горката кралица. Горката, защото обвиненията срещу нея са скалъпени. И защото тя въобще не е искала да се подиграе на хората със своите приказки. Просто си е въобразявала, че им дава добър съвет.

Кралицата посреща смъртта си с достойнство.  Но народът, дето не сетил да яде пасти вместо хляб, се радва да види главата й отрязана.

Също и нашето министърче - то въобще никак не е искало да се подиграе на хората. То вероятно си е въобразило, че им дава добър съвет. Демек „в трудни времена човек трябва да влага малкото си пари в бъдещето. А бъдещето са нашите деца. Значи – като влагате пари в образованието на децата си, вие влагате пари бъдещето си и така ще излезем от кризата”

Нещо такова – дясно, напътствено, наставническо, покровителствено, положително, началническо, финансово издържано и уместно е искало да каже министърчето. Нещо субсидиарно даже, каквото и да означава това.

Защото то, министърчето,  няма как да се досети, че с 400 лева човек не може никакви пари никъде да вложи. Може единствено и само да оцелява. Да съществува биологически. А не може да се досети за тия работи министърчето, просто защото сит на гладен не вярва. А пък министърчето ни е сито. Много сито даже.  Нали беше казало, че няма да се занимава с политика и че ще напусне парламента, защото с 2 000 лева не може да изхрани и децата си даже.

Абе чудна работа. Министър Владислав Горанов с 2000 лева своите деца не може да изхрани, но съветва хората при заплата 400 лева не само децата си да изхранват, но и да ги пращат на уроци по математика. Тоест не. Да ги пращат на уроци по математика преди да ги изхранят. Вероятно защото това е още по-дясно и още по-субсидиарно /каквото и да означава това /. Нека учат математика гладни. Да решават задачи от рода на : Бащата на едно дете получава 400 лева, майка му е безработна, за ток вода и парно семейството плаща 200 лева най-малко, наемът на апартамента е 150 лева, един хляб струва един лев, сиренето е шест лева килото, колко дена трябва да гладува детето, за да научи отрицателните и имагинерни числа /числа, не министерски заръки и съвети/.

И също да се разбере дали децата, нашето бъдеще тоест, ще умрат от глад преди на научат интегралното смятане, или първо ще научат интегралното смятане, пък чак след това ще умрат от глад.

Тази двойнственост във министерските възпитателни началА вероятно се дължи на обстоятелството, че задачките и гладът на министерското чадо са много по-различни от глада и задачките на обикновените хорски чада. То, министерското чадо, с 2000 лева не може да се изхрани. То е като юнака що бозал 20 години. То е като Детето Големеше от народните песни. Защото е министерско чадо, разбираш ли.

И друга една много дясна, много напътствена, много поучителна и много субсидиарна /каквото и да означава това/ приказка изприказва уважаемият господин министър на финансите Владислав Горанов.

" Какъв мъж може да бъде тоя, дето на 50 години не е събрал 20 000 лева" – издума, питайки реторически нашият министър на финансите Владислав Горанов.

И се налага да му  обясним реторически /щото никак не очакваме да обърне внимание на обяснението/ какъв мъж може да бъде този, който до 50 години не е събрал 20 000 лева. Той може да бъде учител, например, преподавател, професор в университет, човек на науката, служител в БАН, физик, химик, шофьор, инженер, архитект, преводач, журналист /ако е съвестен със сигурност не е събрал 20 хиляди/. Може и лекар да бъде, може и железничар. Той може да бъде всякакъв, но при всички случаи е човек почтен, макар да не е никакъв мъж. И да не е приятел на уважаемият господин министър на финансите Владислав Горанов. Неговите приятели са други.

Този, който пък е събрал 20 000, 200 000, или пък два милиона лева също може да е всякакъв. Може дори да е почтен. Но най-вероятно не е. Най-вероятно е банкер, политик, бодигард, чалга певица, цар, проститутка под прикритие, или нещо подобно. При всички случаи е истински мъж, според Горанов. Особено, ако е чалга певица. И е съвсем вероятно да е приятел на Уважаемият Господин Министър на Финансите Владислав Горанов /съкратено УГъМъФъВъГъ/.

Защото, нали, хората запомниха и трета една негова приказка - също толкова поучителна, уместна, далновидна и  също толкова субсидиарна /каквото и да означава това/ като първите две. И много, много дясна приказка при това :

"Какво да седя в политиката за 2000 лева, като моите приятели станаха милионери"

Такава беше приказката на УГъМъФВъГъ. Като не се разбра дали е имал предвид Делян Пеевски, споменавайки за приятелите си милионери, или някои други като същия.

Нямаше какво да седи в политиката УГъМъВъГъ /така ли беше/, ама седна. Дали защото като министър би могъл все пак да стане милионер като приятеля си Пеевски. Или защото се прежали за благото на народа. Е, последното като шега, вие пък…

Всъщност разбираме УГъМъВъГъ / май така беше/. Един истински мъж наистина трябва да бъде пробивен, предприемчив, активен, настъпателен, нападателен и да дава всичко от себе си, за да може на 50 години да е спечелил барем 20 000 лева.

Така е, вярно е, прав е УгъМъВъГъ /или каквото там беше/, прав е и Айн Ранд.

Само че пази Боже сляпо да прогледа и тъпо да прочете Айн Ранд.

Защото това важи за страните, където има справедливост. Където хората печелят от работа, съзидание, творчество, наука, производство, познания и умения.От това, че са били полезни на другите. В САЩ, например, милионерите и милиардерите с гордост се хвалят с парите си и обясняват подробно как са ги спечелили. Защото са ги спечелили законно и са били полезни на другите.  Освен това са си плащали данъците, занимавали са се с благотворителност,  и не са дразнили, предизвиквали и възмущавали по-малко сполучилите си сънародници с недообмислени високомерни и направо тъпи приказки.

В България, обаче,  справедливост няма. Няма справедливост, господин уважаеми Угъмъвъгъ / нещо такова беше/, министърчо. Тук милиони не се печелят с работа, творчество, открития, наука, предприемчивост и производство. Тук милиони се печелят с далавери, с подкупи, с измами, с изкористени обществени поръчки, с лъжливи консултантски договори и с предателства. Може би най-вече с предателства.

...

А твоята работа, Уважаеми Господин Министър на Финансите Владислав Горанов /е спомнихме си го как беше/ е да създадеш такива условия,  че сънародниците ти да печелят от работа, знания, можене, съзидание, творчество и предприемчивост. Твоята работа е да на правиш така, че да могат да печелят можещите, знаещите, кадърните, надарените и работливите, а не тъпаците, нахалниците, мошениците, бездарниците, безхаберниците и неграмотниците, като досега. Да направиш така, че хората да получават повече пари, е не да даваш тъпи съвети на ония, които почти не получават.

Разбра ли бе, господин министърчо.

Ако не си разбрало, да знаеш, че вие, така наречените десни /някои от вас поне/, с глупостта си и с безхаберието си зорлем правите хората левичари и революционери. С вашата надменност и високомерие правите и Бойко Борисов да изглежда готин. Той поне знае две и двеста, тичал е с филия с масло по игрищата, а вие не знаете нито две, нито двеста, тъй като по-малко от 2 000 не благоволявате да си мръднете съкровените части и удове за каквото и да било дело, камо ли общополезно .

Като прекарали юношествата си в комунизма вие превръщат и претворявате в живо дело комунистическата представа за капиталиста – тъп, самодоволен, високомерен, надменен, алчен – същинска капиталистическа акула.

Вие, с вашите уроци по математика познавате сегашна България толкова, колкото Мария Антоанета с нейните пасти  е познавала Франция от някога. Вие живеете сега както някога е живяла тя – далеч от хората, далеч от народа, далеч от действителността. Тя в своя дворец – небезизвестния „Малък Трианон”, откъдето не е си показва главата /тъкмо да си я покаже и тя пада /, вие –във вашите си  чертози. С вилите и палатите, с частните си джипове и служебните коли, с вардяните и проститутките,  с банковите сметки,  бонусите, комисионите и консултантските. Хубаво „облекани” и общувайки предимно с чужденци. На чист англошопски, който не само те, ами и вие самите не разбирате.

Затова и вашата глава, господин УГъМъФъВъГъ  ще я сполети същото като на оная кралица, нали сте на един акъл. Спокойно, в образния смисъл на думата, сега сме 2015-та година, не 1793-та.  Като почнат да падат глави от правителството, а това няма как да не стани, вашата ще е една от първите – в тоя смисъл, не в буквалния. И хората ще злорадстват, независимо какви финансови чудесии сте изпонасътворили министерствайки. Ще си думат : „ А оня, дето ни съветваше като сме бедни да пращаме синовете си на уроци по математика. И дето не искал да работи като народен представител само 2000 лева, защото приятелите му / Пеевски / станали милионери, а той – не.  И дето рече, че ония, дето не натрупали 20 000 лева до 50 години не са истински мъже. Ми да се маха, гадняр...” Така ще си думат хората с право или без право, но при всички случаи по разбираеми причини.

А иначе няма какво толкова да ви мислим. Те, бившите финансови министри, финансите на държавата може и да не са уредили, но своите си финанси все успяват някак да уредят– вижте Милен Велчев като пример.

Дори нещо да се обърка нещо в печалбарското им поприще, дори да вложат парите се в някоя нефелна банка например, техните съучастни...тоест техните властови приемници ще вземат пари назаем, ще закрепят банката, банката ще им върне парите, а пък после хората ще платят дълга. Ония, същите хора, дето не са истински мъже, защото не са натрупали 20 000 лева до 50 годишна възраст. И дето не са се сетили при 400 лева заплата да пратят децата си на курсове по математика.

Още статии от този автор