unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5355 Посещения

Мърда, мърда трупът на комунизма

Иво Беров

Мърда, мърда трупът на комунизма

/ За Тътъ, арабите и оня другия /

  
Въобще не ми се занимаваше с тия двамата, честно. Възприемах тяхното буйно, самоуверено, дълбокомудро и многоумно невежество, имало било и такова значи, като неотменима, неизбежна, неизкоренима и дори неизлечима съставка на общественото ни битие. Невежество на което няма как да се противопоставиш – негли по нашите краища то си вирее и ще си вирее като бъзето, трънето, лайкучките, копривата, репеите и другите станали нарицателни за определяне на родното ни светоусещане растителни своеобразия. Още повече, че при цялата си настъпателност, често не само граничеща, но и нахлуваща в измеренията на нахалството, това невежество има противоречивото достойнство на нещо ендемично, демек единствено и стойностно тъкмо поради тази си единственост, а освен това и живописно, доколкото изпъстрено с откъслечни познания и сведения от рода на някогашните писаници „за всекиго по нещо” ; всички те изпонамачкани, насилени и зорлем натикани в изкуствени едни калъпи за да придобият подобие поне на цялостност. Като при единия всички тези познания биват нанизвани като тютюневи листи на недопресукана връв, готови да се разпаднат при всяко подръпване, а при другия обкичват стария, прогнил и скърцащ скелет на комунистическата мисловност, успявайки само донякъде да прикрият кухото му безплътие и само донякъде придавайки на скърцането му оттенъци на съзвучие. / У Светлана Алексиева прочетох : „ Комунизмът може и да е мъртъв, но трупът му е още жив”. Убийствено точно./

Посланията на единия, оголени от словесни си труфила и тъкмила се свежда до простото : Аз съм умен, много съм чел, вагони с книги съм изчел, САЩ са лоши, империализмът е лош, Европа гине и гние, при социализма не беше толкова зле, даже много добре си беше, Путин и Русия са добри, а споменах ли че съм умен и много чел; докато посланията на другия, лишени от словесните си труфила и мисловните си тъкмила се свежда до също така простото : „ Аз много знам, много съм чел, много съм умен, САЩ са лоши, те са империалисти, при Соца не беше толкова зле, даже много добре си беше, Путин е велик, а освен това аз съм умен, а също така и готин „
Тук мислех да напиша кого точно имам предвид, но се отказах поради опасността да се получи лично, махленско и българско. Но пък да не се правя на толкова загадъчен и добър : единият е Тътъ, а другият, „оня другият” – досетливите ще се досетят за кого става дума.
Давам си сметка, че е пошло да се говори за хора, а не за взглядовете им, но и за взглядовете им ще стане дума. И не бих се занимавал с тях, честно, ако при мисловно-познавателната оскъдица на обществената ни, политическа и журналистическа тукашност, те не бяха придобили неоправданата и неприемлива тежест и значение на нещо по-различно, по-задълбочено и дори насочващо обществените мисли, настроения и мнения.
И не бих го направил, ако при никаквата обществена съпротива срещу разгула на чудатото това дълбокоумно невежество, те не бяха изприказвали едни приказки, които с един як отскок от това невежество така прелетяват през нахалството, че се озовават чак в налудността.
„ Всеки, който спомене нещо за европейски ценности е глупак” – написа оня другият „
Аферим чиче, машаллах. Значи всичкото това – възраждане, хуманизъм, реформация, класицизъм, наука, просвещение, светска държава, индустриализация, права на човека, свобода, демокрация, постиндустриално общество - цялата тази многовековна летопис, всички тези европейски ценности и всичко което прави европейската цивилизация и нейните производни водещи на планетата земя са глупост. Да влязат хунвейбините, джихадистите, комисарите, путинистите, Кеворк Кеворкян и доносниците на Държавна Сигурност. Да влязат Тътъ и оня другият.
Терористите и тероризмът са следствие от някогашната империалистическата подялба на арабските държави в Близкия Изток– изрече пък Тътъ. И Сирия е била френска колония и френският генерал Гуро, заедно с много други генерали /sic/ били бомбардирали многократно Дамаск. А пък френският генерал Папон като вътрешен министър бил хвърлил стотици алжирци в Сена. Та затова убийствата в Париж –отмъщение демек.
Леле боже, майко мила. Какви многопластови наслоения от тъмното невежество на Соца, какво гюбре от пропагандни тъпни трябва да изрине човек за да се добере до малкото истина, която малцина ще разберат и възприемат.
Но да се захващаме за работа.
Западните империалисти не са си поделяли арабските държави, тъкмо обратното ТЕ СА ГИ СЪЗДАЛИ. Създали са ги от тамошните отохтонски /местни/ племенни образувания.
След като младотурците завземат властта през 1908 –ма година, националистическите пориви обхващат и арабските племена в Близкия Изток, все още подвластни на турската империя. Тези пориви са насърчавани и от Франция, и от Англия, които имат силно влияние в тогавашна Турция. Леванта /чисто френска дума и чисто френско понятие / - тоест Сирия и земите по Източното средиземноморско крайбрежие са под влиянието на Франция, там образованите съсловия говорят френски, там Франция строи училища, болници, банки, влага пари и средства. Първият конгрес на арабските автономисти и националисти се провежда не другаде, а в Париж. Съперницата на Франция – Англия пък има влияние сред бедуините и племената във вътрешността на Арабския полуостров. Англия подтиква арабския водач Хюсеин, от династията на Хашемитите, наследници на Мохамед към създаване на една голяма арабска държава от Средиземно море до Индийския океан. На 16 май 1916 година е подписан договор между Франция и Англия за създаване на Арабска Държава или Конфедерация на Арабските Държави.
/ Договор за СЪЗДАВАНЕ на арабска държава, не за подялба, тогава подялба не би могло да има поради липса на арабски държави /. Разбира се, в договора пише, че създаването на тези държава трябва да стане със застъпничеството и покровителството на Франция в нейните области на влияние – Сирия, Средиземноморското крайбрежия и на Англия в нейните области на влияние– Ирак и Кувейт.
Имате една минута за да се досетите защо Англия и Франция подкрепят създаването на Арабски държави /държава/ в Близкия изток. Времето започва да тече сега…Подсказка – годината е 1916-та…
Съжалявам, не се досетихте, още една подсказка – Лорънс Арабски, нали сте гледали филма.
Поздрав за малцина, които се досетиха – Англия и Франция са във война с Турция, затова подкрепят арабските племена в стремежа им към независимост– това е подривна дейност в тила на Турция, толкова е просто.
Преговорите между Лойд Джордж и Клемансо /виж в Мрежата кои са, ако не те мързи/ за създаване на арабски държави след войната завършват с изявление /харта/ на обществото на нациите, /предшественик на ООН/, прието на 28 април 1919-та година, веднага след Парижката мирна конференция, което гласи : „ Някои общности, които някога принадлежаха на Отоманската империя достигнаха такова равнище на развитие, че тяхното съществуване като независими нации може да бъде временно признато, при условие, че съветите и помощта на временни попечители напътстват техните служби /администрации/ дотогава, докато те бъдат способни да се управляват сами. Изборът на попечители /Англия или Франция – моя вметка/ става съобразно волята на местните общности. Това е член 22 от хартата и там понятията са употребени съвсем на място – става дума за общности, които с помощта на Англия, Франция и Обществото на Народите се превръщат в държави. И с решителната подкрепа на Съединените Американски Щати. Защото този член 22 на хартата следва буквално дванадесетата точка от Четиринадесетте точки, които американския президент Уидроу Уилсън предлага през януари 1918-та година на света с цел същият най-после да миряса. Ето и част от съдържанието на точка 14 от предложенията на Уилсън:
„ На турските области на сегашната Отоманска империя трябва да бъдат гарантирани суверенитета и сигурността, но на другите нации, които сега са под турско владичество / бъдещите арабски нации - моя вметка /трябва да се осигури пълно право на съществуване и възможността да се развиват самостоятелно „
Европа, между другото, не приема онези точки на Уилсън, които предлагат умно, справедливо и достойно отношение към победените държави в Европа /препоръка и на прочутия икономист Кейнс /; Франция и Англия налагат на Германия непоносими стопански тежести, следва нова световна война, но това вече са други случки. Все пак да припомним, благодушно предполагайки, че това въобще е било някога някому известно, че на Парижката мирна конференция Уилсън спасява България от възможна сръбска и гръцка окупация.
Но ставаше дума за арабските държави. Към 1920-та година техните основни граници са вече установени. Ливан се помества в библейските граници на Израел. Палестино-сирийската граница върви по границата на отоманската провинция Дамаск. Границата между Сирия и Трансйордания е установена според предишните договори от 1916-та година / известни като Сайк – Пико/. Провинция Мосул преминава към създаващата се вече държава Ирак. Конференцията в Сан Ремо през април 1920-та година подготвя мирния договор с Отоманската империя. Според този договор поръчители за Палестина, Трансйордания и Месопотамия става Англия, а за Сирия и Ливан – Франция.
И още веднъж за важното – не става въпрос за империалистическо разпределение на арабските държави. Става въпрос за тяхното създаване. Става въпрос за тяхното освобождение от турско робство /или владичество/ ако направим сравнение с България.
И още нещо– колко устойчиво е било това разрешение на Източния въпрос /въпросът за наследството на Османската империя/ си личи по това, че тези граници, начертани от Англия и Франция със съгласието на арабските племена са същите и до наши дни, много след като арабските държави получават пълна независимост.
А пълна независимост те получават. Тоeст бива им подарена. На Египет през 1922 година, на Ирак – десет години по-късно, а през 1946-та година последните френски части напускат Сирия.
Какви са следствията от френското попечителство над Сирия, та да има за какво терористите да отмъщават ?
- Създаване на арабската държава Сирия, на правни служби независими от изпълнителната власт, тоест създаване на правова държава, осигуряване на уседнал живот на номадите, създаване на служби по здравеопазване /за пръв път в ония краища/, хигиенизиране на селищата, построяване на пътна мрежа, увеличаване на обработваемите площи, създаване на национална арабска армия : арабска пехота, черкезки конници, ескадрони от друзи, арменски легион. Създаване на образователна система с достъп до образование на различни обществени прослойки, оценка на археологическото наследство и… изброяването може да продължи дълго, но то може да бъде и обобщено с една само дума – страшна, неприемлива, забранена. Забранена защото излиза извън рамките на политкоректната лъжовност. Цивилизоване е думата. Да, Франция и Англия цивилизоват Близкия изток.
А да твърдиш, че атентаторите в Париж са си отмъщавали на генерал Папон за това, че удавил стотици алжирци в Сена / през 1961-ва година/, а пък генерал Гуро бомбардирал Дамаск /през 1920-та година/ си е един пропаганден пиниз от времената на Соца и нищо друго. Доста недодялан пиниз впрочем. Още повече, че генерал Гуро не е бомбардирал Дамаск /пък и многократно, както рече Пъпъ/ . Случката е друга. В рамките на един ден – в битката при Месалун ( Mayssaloun ), той потушава метежа на един арабски вожд /Фейсал /, обявил се преждевременно за цар /по-късно наистина става/. И всъщност не Гуро потушава метежа, а неговият подчинен генерал Мариано Гоабе ( Goybet) – нещо като при вица за компютрите, дето не били компютри се получава. / Че дори и други генерали бомбардирали, както рече Тътъ- смях /
Но кой ти гледа…Водещата пред която Тътъ пробута пропагандните си пинизи не е длъжна да знае всичките тези неща, та да му възразява. Всъщност тя е длъжна по-скоро да не ги знае. И съвсем успешно изпълни тази си длъжност. Но можеше поне да рече нещо от рода на: „ Многоуважаеми и дълбокомислени господин Тътъ, като толкова са насъбрали алжирците и сирийците на лошите френски генерали, вилняли преди половин век в Алжир и преди един век в Сирия, защо тогова алжирците и сирийците се преселват с милиони в ненавистната и омразна Франция. А ?
Но да оставим нашенските водещи недоумения и пропагандни тарикатлъци заради по-същностни неща.
Какво правят новосъздадените арабски държави със своята независимост ? Или погледнато от друг ъгъл какво не успяват да направят.

Първо : Не успяват да създадат нации в съвременния смисъл на думата – старите племенни и верски взаимовръзки не се разкъсват от граждански взаимоотношения – те си остава такива, каквито са били през осми век.
Второ : Не успяват да създадат демократични правови държави. Племенните им вождове стават царе /също като в Европа, ама през пети век/, царете биват низвергнати от военни преврати и диктаторски управления, диктаторските управления пък биват заменени с верски тоталитаризъм.
Трето : Не успяват да създадат производителни общества и не предлагат на света нищо друго освен газ, петрол и джихадщини.
Но пък се възползват от многополюсния, всъщност двуполюсния тогавашен свят, толкова възхваляван от сегашни разни всякакви умници – нали Египет, Сирия и Ирак се водят за социалистически държави и цоцат от СССР, докато Саудитска Арабия, Йордания и Иран се водят за консервативни и цоцат от САЩ и Англия. Като покровителството на СССР се оказва пълен провал след унизителните загуби във войните с Израел.
А що се отнася до благодатното многополюсно равновесие, нека сегашните му привърженици си припомнят, ако някога въобще са знаели някога, до колко войни – вътрешни и междуособни доведе то. Войни, които по никакъв начин не бяха предизвикани от Запада – Ирак и Иран воюваха за петролни квоти /един милион убити/, пак заради петрол Ирак нападна Кувейт, да не говорим за това как Саддам изби и отрови хиляди хора от собствения си народ. Ами войните в Ливан ? Ами гражданската война в Алжир ? Ами кюрдите ? Прекрасна, чудесна устойчивост рийшли.
Така че арабите от Арабския полуостров и Близкия изток няма за какво да си отмъщават на Англия и Франция. Те могат да им бъдат само благодарни. За това, че ги освобождават от турско робство. За това, че им създават държави. Затова, че им прокарват железници, че им построяват болници и училища, че ги запознават с достиженията на световната наука и култура, за всичко. Ако имат за нещо на някого да си отмъщават – то това са САЩ и Израел. Само че Израел и САЩ пипат яко – там не им стиска вече да си пробват ислямщините – много по-благо и по-лесно е при Меркел и Оланд / скоро и при Борисов, както се казва в рекламите – това само като майтап /
Но до тук подминахме нещо, което и куц, и сакато, и суляво, и пуляво, и всякакво решило да бистри международните политически мътилки прилага като основополагаща и решаваща предпоставка. Петрола.
Ах, петрола, ох петрола, ех, петрола, их петрола, как можахме да го забравим.
Ако има нещо по-тъпанарско от твърдението, че терористите си отмъщавали за нещо на Европа, то това е твърдението, че САЩ и Европа си присвоявали природните богатства /разбирай петрола/ на Арабския свят.
Ама не – това е неизкоренимо като споменатите вече бъзе, коприва, репеи и растителни своеобразия с които обраснаха наторяваните 40 години с комунистическо пропагандно гюбре мозъци. Лошите империалисти експлоатират горките страни на третия свят. Жив е, жив е трупът на комунизма.

Всъщност е точно обратното. Арабските страни – производителки на петрол се възползват от достиженията на развития свят и живеят на негов гръб. Без западните коли, самолети, кораби, машини и всичко останало петролът е само мръсна и опасна течност, която прави земята върху която се намира отровна и безполезна. Петролът на Саудитска Арабия е открит от американски геолози, петролните находища се разработват по западни технологии, те се пренасят по западни тръбопроводи, а пък какво правят арабите, най-вече техните шейхове ? Много ясно какво. Прибират парите. С ненаситна и глупашка алчност. Глупашка, защото четирикратното увеличение на петролните цени, наложено от ОПЕК /Организация на страните износителки на петрол / през 1974-та година удари по-скоро самите износителки, нежели по Запада. Също като руските олигарси сега, тогавашните шейхове вложиха огромните си печалби в западни банки, защото оттам идваха големите лихви, а идваха те оттам, защото там беше производството; така парите се завъртяха и пак спряха там, където им е мястото – в западните предприятия, предприемачи и банки. Само дето малцината богати араби станаха още по-богати, а мнозината бедни араби станаха още по-мнозина.

Петролно-рентиерското хайлазуване изглежда е в основата на трите основни особености на сегашния арабски свят /включваме в него Сирия и Иран, които не са арабски, но пак са си рентиерски / с неговите навици, възгледи и поведение.
Първа особеност – мързел. Защо да се напиняш, когато петролът си тече. Продаваш го и живееш за сметка на чуждите усилия, чуждите открития и чуждия труд.
Ако има някой, който яко да бачка в ония краища, това са пришълците от съседни държави. Индийците най-вече. Индийците, а и не само те наистина биват жестоко експлоатирани, но за тази експлоатация коли пък е чувал и на кой ли му пука пък. Най-малко на комунисти и левичари – те се потрисат от експлоатацията в Америка. Защото както се знае там бият негрите когато не ги избират за президенти.

Втора особеност : Самочувствие. Без да е съвсем ясно на какво точно се основава. Може би на петролното богатство. Но това самочувствие продължава да си търси основанията. И да не ги намира. Или да ги намира в разни налудности.

Трета, може би най-важна особеност : Чувството за несправедливост. И външна, и вътрешна, и същностна и повърхностна : Защо ония на Запад живеят добре ? Защо те произвеждат и потребяват, а ние не ? Защо в нашите уж богати /на петрол/ страни има толкова много бедност. Защо развратните гяури се кефят и вървят напред, а ние – добрите и високонравствените роби на Аллаха изоставаме и живеем зле – в омраза и ненавист ?

Първочаналното обяснение за тези несправедливости е колкото познато, толкова първично и сякаш неизбежно. Това е обяснението на Мадуро, на Путин и на Фидел Кастро, на Ленин, на Сталин, на Тътъ и на оня другия.
„ Защото алчните империалисти ни експлоатират. Те са виновни за всичко „ – това е обяснението. Мадуро, който наскоро загуби изборите във Венецуела обясни и изборната си загуба, и позорния провал на своето управление с лошите империалисти – най-вече САЩ, разбира се. Само дето вече никой не му вярва. И при Путин така. Америка му е виновна за всичко – и за Украйна и затова, че Русия, също като Венецуела неотклонно и непоправимо върви към пълна стопанската разруха. Само дето на Путин още му вярват. В следствие на дивата пропаганда може би, или просто от глупост може би. Но докога ли ще му вярват и на него?...

Как може да се преодолее това чувство за несправедливост ? До какво води то ? Отговорът на този въпрос е не само болезнено, той е кръвнишки познат. Чрез борбата на народите от третия свят срещу капитализма и империализма. И неоколониализма. И тук може да притурите всички образци на пропагандната помия с която бяха обливани широките простонародни маси по света и у нас. /най-вече у нас/ в продължение две, три, или четири поколение. И от която няма окончателно измиване.
И се пръкнаха из Арабския свят и левичарската партия БААС и всякакви други подобни соц образувания– и в Алжир, в Палестина, в Либия. Ние им продавахме оръжие, ама това не е помощ за терористи, не. Те се провалиха, както се провалят всички левичарски диктатури, след кръв и насилие. Или тепърва ще се провалят като диктатурата на Башар Асад в Сирия.
А след левичарството какво остава ? Кой, какво, кое ще изправи световните несправедливости и ще доведе окончателен мир, щастие, нравственост, благоденствие и единство на цялата планета земя ? Тц. Много е сложно, много е трудно, за какво да се напъваме, ние си имаме петрол.

Общо взето причините, които доведоха да изборната победа на Марин Льопен във Франция са познати. Но има една не твърде позната и почти никак призната. Тя е, че Льопен казва истини, които другите европейски началници се свенят или не смеят да кажат.
Ислямският фундаментализъм е идеология, не вяра – ето една от тези истини. Войнствена идеология, досущ като комунистическата и фашистката. Идеология на световното господство. Тази идеология замени изхабената идеология на БААС и арабското левичарство.
„ Първите пострадали от войнстващия ислямизъм са самите мюсюлмани” – каза Обама. Каза го като доказателство, че не ислямизмът е за войните, за сблъсъците и кръвнините.
Ех, Обаме, Обаме. Питай тия дето са живели при Соца, те по-добре знаят. Не случайно тъкмо хората от бившия Соц се отнасят с най-голямо недоверие към ислямските пришълци. Някои европейски началници натякват на унгарците „ и вие бяхте изселници, и вие бягахте от преследване” Да, унгарците бягаха. Но бягаха от комунизма. И приемаха с охота, с радост, с надежда и с упование правилата и законите на демократичния свят. Бързаха да се приобщят към него. А дали арабските преселници бягат от ислямизма ? Дали приемат с охота, радост, надежда и упование правилата и законите на демократичния свят ? Дали бързат да се приобщят към него ?
Чувстват, знаят, разбират и унгарците, а и повечето хора от бившия Соц, че в Европа идват хора, които не споделят европейските ценности. / Същите, дето „оня другият” обяви, подобно на талибаните и джихадистите, за глупашки/. В Европа нахлува идеология. Идеология подобна на онази, която хората в Източна Европа вече са преживели.
Ех, Обаме, Обаме. Най-много комунисти е избил Мао Цзе Дун, ако искаш да знаеш. Не Рейгън. Рейгън не е убил нито един комунист.А след Мао него най-много комунисти е избил Сталин, ако искаш да знаеш. Не Тачър. Тя не е убила нито един комунист. И Хитлер изби не малко фашисти. През нощта на „дългите ножове” ако искаш да знаеш. Ама ти май не искаш да знаеш. И затова никак не се убедителни твоите доводи.
Пък и това дето го каза Обама трябваше да го кажат арабските крале, президенти, шейхове, вождове, молли, имами и ходжи. Само че те си мълчат…

Защо фанатизираните щурмоваци на новата идеология – джихадистите се нахвърлиха върху Париж ? Много просто. Париж е всичко онова, което те не са. Париж е градът на просвещението, на свободата, на светлината, на разума, на гражданските свободи, на човешките права, на изкуството, културата и на насладата от живота. Затова Париж, не за друго. Какъв ти тук Папон, какъв ти генерал Гуро, що за глупости, много ти знаят нещо убийците джихадисти за битката при Месалун дето станали преди век . Да сме се обединили около Бойко Борисов за да посрещнем опасностите. Боже каква посредственост. Каква жалка мисловност. Мърда, мърда трупът на комунизма. Изпуска разни остатъчни вещества.

Арабският философ от 14 – век Ибн Калдун обяснява по един проникновен и изненадващ начин успеха на арабските нашествия през седми и осми век. Една от причините за този успех, според него, е готовността на уседналите производителни общности да бъдат завладени от скитниците – варвари. Така някъде около 350 хиляди араби завладяват пространства от Испания до Индия с около 35 – 40 милиона жители. Същото съотношение – забелязва Халдун, има и в природата, където хищниците са само два-три процента от жертвите. Щото нали, уседналите хора били мирни, занимавали със земеделие и не се съпротивлявали на нашествениците – за военните работи си имало било царски войски. Царските войски обаче не могли да се мерят по численост със стотиците хиляди варвари. Между другото така може да се обясни и успеха на хуни, готи и всякакви други, нахлули в Римската империя. Няма как да спреш всичката тая сган с десет, двадесет или тридесет легиона, трябва да се вдигнат всички римски граждани, но те не се вдигат, нали за това си има армия. По същия начин може да се обясни и успеха на турците, които покоряват вече уседналите араби, а след това Балканите и България. /Хич шишмановите войски, юнак до юнака, мила моя майно льо, отговорни за сигурността на държавата, някакси изчезват при появата на турците кой знае защо, само по песните се мяркат./

Може би не е съвсем обоснована една съпоставка с днешни дни, но е впечатляващо примирението с което голяма част от мирните европейци приемат и търпят набезите на една враждебна към техните ценности идеология. Слепотата, която им пречи да видят, е тази идеология на отстъпва на фашистката и комунистическата, напротив, надминава ги по мракобесие, само дето си няма достатъчно средства да претвори мракобесието си в живо дело. Безгрижието с което предоставят отговорността за съпротива срещу варварството на „съответните служби”. Да, съответните служби са добре обучени и добре оборудвани, но не за тоя вид война, който сега се води.

Върху дупките от куршуми по върху витрините на Париж бяха сложени цветя. Много трогателно, много умилително и сълзотворящо, много харесвания /лайкове/ по мрежата. Само че този знак може да се тълкува и като „ стреляйте, ние сме като овце, ние сме лековерни, глуповати и покорни, идвайте да ни завладявате и да ни стрижете”.
Всъщност с какво започнах. А, с ония двамата. Тътъ и другият. Ама кои бяха те ? Все тая, няма значение.

Още статии от този автор