unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3833 Посещения

Не, вие не сте Шарли

Иво Беров

Не, вие не сте Шарли. И Омар Хаям не сте. Вие сте най-обикновени обачковци... Мили, родни, познати, сгушени ебати обачковците.

Те обявиха, че не са Шарли, защото рисунките на вестника Шарли Ебдо били пошли, безобразни, грозни и тъпи.

И значи убитите били прeдизвикали убийствата заради пошлите си рисунки, а пък убийците били предизвикани да убият, защото имали много високи художествени изисквания може би едва ли не. И затова биха могли да бъдат разбрани. Не убитите биха могли да бъдат разбрани. Убийците биха могли да бъдат разбрани. От нашенските многоумци, които не са Шарли. Защото, нали, те са били предизвикани, ах горките убийци. Предизвикани от лошите рисувачи, дето рисували пошли, безобразни, грозни и предизвикателни картинки, ах тези лоши рисувачи.

Абе аланкоолу, абе скилидки необелени, абе люспи неотлюспени, абе търкалета недотъркаляни, абе гмеж безпросветна.

Ми хайде тогава да тръгнем с пет-шест калашника и да избием де що намерим пошло, грозно, безобразно и тъпо из нашето мило отечество. С неговите мили медии.

Ще трябва да станем рано, обаче, да не изпуснем сутрешните блокове. Ми то една трета от тия блокова са си за убиване, барабар с гостите, не само с водещите и репортерите. После да минем по редакциите на тъпанарските вестници и пошлите им, грозни, безобразни и тъпи писаници. Кръръррррр-бум, бум. Отиде цялата българска преса барабар със собствениците, главните редактори, подглавните подредактори, писачите, писачките, колумнистите и комунистите. Като само печатарите и чистачките бъдат пощадени. Макар и те да са един вид съучастници.

Ма ето, че настане вечер и звезди обсипят свода ефирен. Леле мале. Като се почне от разните му звезди - комици, мине се през набедените и налудничави професори, та се стигне до певачките и гледачките, всички те не предизвикват ли към убийства и разстрели с всекидневните си тъпни ? Ми предизвикват, разбира се. Стреляй с калашника и толкоз. То няма да бъде убийство, ами борба с грозното и пошлото в името на художествената извисеност.

Ах, щяхме да пропуснем. Обажданията на слушателите и зрителите. На обикновените нашенци. Е тука вече само с калашници няма как да предотвратим простотиите. Направо да пускаме отгоре бомбите ще трябва.

Абе скилидки необелени, люспи неотлюспени, чесала недочесани.

Нали ако убивахме пошлостта, глупостта, безпросветието, нахалството и простащината, би трябвало да затрием цялото ни съвкупното отечество с всичкото му почти природонаселение.

Несъмазшарлита такива.

А, ама те се подигравали с вярата на хората. С най-съкровеното им. И затова били убити.

„Ще се опия тъй, че мойта пръст

на вино да  дъхти околовръст.

И  ако някой правоверен мине

Ще види закъснялата им мъст

Е написал поетът. И не само тия редове е написал. Още много, много стихове е написал срещу правоверните и срещу вярата им.

И сега какво точно наказание следва да изтърпи поетът ? Най-малкото затова, че пие.

В една правоверна държава бичуваха двама младежи защото били пили бира. А тоя не само иска да пие, ами иска така да се напие, че и пръстта му да дъхти на вино околовръст. Та да дразни вярващите. На тоя значи едно обикновено бичуване няма да му стигне. Хиляда камшици най-малкото заслужава. А за да не пукне още от първия път трябва да му удрят по петдесет на седмица докато станат хиляда. Както на оня блогър, дето правоверните осъдиха на хиляда камшика, защото писал в блога си неща, които обиждали вярата им.

Нали така бе, люспи неотлюспени, търкала недотъркаляни, несъмазшарлита такива.

Продума шейха на безпътната: „И през нощта,

и през деня си ти отдадена на любовта!“

На туй: „Да, прав си ти, но ти такъв ли си,

какъвто си пред хората?“ — отвърна тя.

Молитва ли? Избрах си друга страст,

потънал съм в безпътната й власт.

И като глинен съд протегнал шия,

сам шията на каната прегръщам аз.

Макар че тази страст е забранил корана,

макар че тя горчи в разцъфналата кана —

с любимата да съм! Не току-тъй се казва:

„Стреми се към това, което е в забрана.“

Тия двамата, значи – поетът и оная курва дето я е възпял, вместо да вземат да се молят за греховете си, взели да се подиграват с Корана. Да пият и да се онождат. И денем и нощем да се онождат. Без въобще да са семейни. Тук вече на всички е ясно какво следва. И на имамите, и на терористите, и на убийците и на несъмазшарлитата.

Да се заровят до кръста в земята и да се пребият с камъни и двамата. Ама камъните да не са много големи, та да се мъчат по-дълго, както препоръчват имамите.

Заслужават си го, нали.

Гиди азнесъмшарлита такива…

Щом розата разцъфне в пролетта,

налей ми вино, дай ми песента.

Какво ли значи ада или рая —

измислици са туй на глупостта.

Е написал още поетът. Същият поет. Ужас, ужас ужас. Адът и раят били измислици на глупостта. Ама те са описани в Корана. В свещената книга. В СВЕЩЕНАТА книга. Значи СВЕЩЕНАТА книга е измислица на глупостта. Какво ли заслужава поетът за това свое светотатство ? За подигравката си с вярата на хората ?  А може би това :

Тези, които откажат да повярват ще изгорим с пламтящ огън. Веднага след като изгори кожата им, ще ги облечем с друга кожа, за да изгори и тя, та да изпитат жестоки мъки. Аллаху акбар /Аллах е велик б.п/.

Коран, сура четвърта, стих петдесет и девети.

Тук обаче азнесъмшарлитата ще срещнат едно малко затруднение при прилагането на заслуженото наказание към поета, който се е подиграл с вярата на хората. Тук не е много ясно като как така ще се облече поета с още една кожа, след като вече са му изгорили веднъж кожата.

Ама нищо, мили ми несъмазшарлита. Ще попитате някой имам как бива да се накажат неверниците. Той ще ви разясни подробно как точно се дерат човешки кожи.

Нали така бе, чесала недочесани, обачковци недобачкани.

А може би поетът трябва да се накаже с друго наказание :

А тези, които се противопоставят на Аллах и пророка му трябва да бъдат убити, или разпънати на кръст, или да им бъдат отрязани крак и ръка от различни страни на тялото.

Коран, сура пета, стих тридесет и три.

Тук бива да се направи една онтологична екзежеза /тълкувание/ на тия ми ти свещените слова. За да се разбере защо пък точно от различни страни на тялото трябва да бъдат отсечени крака и ръката. Има такова предположение - ако му бъдат отрязани крак и ръка от едната страна на тялото, поетът, или пък който и да било друг гаден неверник ще може все пак да си направи патерица и да куцука някак. А така, като от различни страни на тялото са му отсечени ръка и крак, няма как да си прави патерици. Ще лежи и ще се гърчи докато пукне.

А може и поради друга някаква причина e трябвало кракът и ръката на неверника да бъдат рязани от различни страни на тялото.

Тук вече азнесъмшарлитата ще трябва да помислят и да отсекат. Спокойно, в образния смисъл само да отсекат. Те в буквалния не секат. Само в иносказателния. Разбирайки и оправдавайки кожодерството на други.

Гиди шушулки неошмулени и кори неостъргани. Гиди гмеж безпросветна.

И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!

Сокът лозов е отрова, виното е враг голям.

Виното е враг… Тогава на лозата пий кръвта,

вража кръв да пием учи тъй самият наш Ислям.

Тук скилидките необелени, чесалата недочесани и търкалата недотъркаляни отново ще да възроптаят. Че как Ислямът ще учи правоверните да пият вража кръв. Ми той е мирна религия. Учи хората на добро. Без юздите на вярата, каквато и да е тя, човечеството съвсем ще му отпусне края и купища поразии ще изпонасътвори.

Войната е постановена от Аллах и мюсюлманите трябва да се стремят към война независимо дали това дали им харесва или не.

Коран, сура втора, стих двеста и шестнадесет.

А  какво ще рекат за туй несъмазшарлитата? А, сетих се. Ще рекат че тук войната се има предвид в художествен смисъл. Иносказателно сиреч демек. Има се предвид не война, а духовен сблъсък, например. Между доброто и злото сблъсък, например. Може би, едва ли не. Абе войната тук си е направо мир, както пише в друга една книга, тоя път никак свещена.

Но да почерпим, прочее, още от миролюбието на Корана :

  • Убивай неверниците където ги свариш.

Коран, сура втора, стих сто деветдесет и едно.

  • Аллах казва, че трябва да се биеш, докато спрат всички преследвания и всички на земята станат мюсюлмани. Тогава вече можеш да спреш да убиваш хора.

Коран, сура втора, стих сто деветдесет и три „а”.

  • Но ако има злодейци наоколо, след като си избил всички неверници, убий и тях

Коран, сура втора, стих сто деветдесет и три „б”

  • Да нямате приятели измежду неверниците. Убивайте неверниците където ги сварите.

Коран, глава четвърта, стих осемдесет и девет.

  • Съсичайте идолопоклонниците където ги сварите

Коран, глава девета, стих пети.

И така нататък, примери бол за миролюбието на миролюбивата вяра, без която човечеството ще му отпусне края, но най-често срещаната миролюбска заръка на миролюбивата книга е „убивай неверниците където ги сварши”. Не знам как ще разтълкуват това „убивай неверниците, където ги сварши” азнесъмчарлитата. Но доколкото всички те са дълбокомудри едни такива, многоумници всичките, все ще намерят някоя дълбокомудрост според която „убивай”, означава не „убавай”, а нещо съвсем друго, най-вероятно точно обратното, а пък„неверниците” ще означава не неверници, а кой знае какво още по-друго, докато „където ги свариш” може вече и нищо да не означава.

И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост:

защо ли искат да поставят земята върху мъртва ос!

Творци на вкаменени норми… Ти пий до дъно, а на тях,

там, за безплодните им мисли, дай сухия и кисел грозд.

Чудно как от всякакъв обществен джинс и от всякакъв политически сой люде се обединиха против поета, когото не можаха да разберат. Но пък можаха да разберат убийците. И дори да ги оправдаят по един или друг начин, повече или по-малко прикрито. Със станалото вече прочуто „обаче”. Тоест „ние сме против убийствата „  - казват те, след което веднага притурят едно „обаче” и след това „обаче” многословесно, тарикатски и хитровато, с разни всякакви художества и иносказания следват напоителни обяснения защо убийствата на подигравчиите са разбираеми и оправдани. /Ми засегнали най-съкровеното на убийците, подиграли се с вярата им, как да не грабнеш калашника и да не изпозастреляш пошлите драскачи/

И по този тарикатско-художествен начин оправдават убийците и крайни левичари, и крайни десничари, и путинисти, и прогресисти, и ретрогради и консерватори и всякакви.

За всякакви се обявяват и за всякакви се признават обачковците, само за либерали не се обявяват. И за толерасти не щат да се признаят. Тоест за политически свободомислещи хора, които проявяват търпимост и разбиране.

А, не така милички. Можете да поизлъжете много хора за много време, но не и всички завинаги. Вие, милички сте тъкмо либерасти и толерасти. Защото тъкмо вие, азнесъмшарлитата, проявявате разбиране и търпимост.

Към убийците.

Гиди недобачкани обачковци такива.

Поетът се казва Омар Хайам, ако досега не сте разбрали. Най-известният представител на източната култура и цивилизация. Той не е само поет, той е учен, астроном, математик, философ и писател, каквито се повечето просветени хора на мрачното средновековие. Което в арабския свят между девети и дванадесети век никак не е било мрачно. Било е мрачно в християнска Европа, където разумът тепърва е щял да се буди. Арабското възраждане предхожда с два-три века европейското. А възраждане - то ще рече да се възродят забравените достижения на гръкоримската култура. Езическата.

И знаете ли вие кой, или по-скоро какво е смазало, задушило и унищожило арабското възраждане. Кой, тоест какво е спряло развитието на арабския свят ? Ами същото, което се опита и не успя да спре развитието на Европа. Това дето изтръгва езици, бие с камшици, реже глави, одира кожи, разпъва на кръст, гори на клади, заравя в земята, пребива с камъни и стреля с калашници.

И вие към него ли проявявате разбиване. И изпитвате уважение като към „най-съкровеното” на хората.

Гиди гмеж безпросветна.

Ми не сте шарлита. Вие сте друго.

Един Телец между звездите се носи мълчалив и плах,

а друг на своя гръб поддържа земята, да не стане прах.

А между тези две телета — под облаци и под звезди —

безброй магарета смирени пасе замислено Аллах!

Изпод притулните кюшета на тъмни векове, следвайки брънките на  зловещи причинно-следствени вериги, отъркани, просмукани и процедени през човеконенавистнически идеологии, обвити в иносказателни безсмислици, притулени зад високопарни обществени определения, скрити зад преизявена вяра и незаявени суеверия, влачейки се като въшки по времевите спирали на Хегел и Енгелс, пролазват до нас и пъплят из шуплите на рехавото ни ежедневие, из кухините на недозрялото ни съзнание, из дълбините на обремененото ни с непреодолени нагони подсъзнание, из падините на личностни провали, непризнати безпокойства, неназовими тайни и срамни ищаси ; пъплят, лазят, гъмжат, шумолят и се щурат между нас вехти и мракобесни представи, настроения, възгледи и налудности, които обезсмислят вековете на разум, просвещение, наука и човещина.

Постиндустриално средновековно мракобесие ? Възможно ли е то ? Май да. Дори съвсем да, а не само май. Проклятието на интересните времена.

 

 

Още статии от този автор