unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

41822 Посещения

Не, те не са хора като нас

Иво Беров

                Не, те не са хора като нас

 

„ Те са хора като нас” е един от основните доводи на така наречените либерали за безусловното приемане на преселници в Европа /не става дума за бежанците/.

И да. Ако бяха хора като нас, Европа нямаше да има никакви усложнения, трудности, неприятности, грижи, кахъри, безпокойства и тревоги с тяхното приемане.

Само че те не са. Те не са хора като нас. / Една вметка : „ Те не са като нас, но ако започнем да ги убиваме, ние ще станем като тях/.

Твърдението, че не са като нас въобще не е расистко. Те не са като нас не по расов признак, не заради гените си, не заради нуклеотидните си вериги, не заради дезоксирибонуклеиновата и рибонуклеиновата си киселини, не заради мазнините, белтъчините и въглехидратите си, нито заради цвета на кожата и очите си. Дори не заради вярата си те не са хора като нас.

Те не са като нас заради вижданията си, убежденията си, светоусещането си, законите си, нравите си, обичаите си и начина си на живот.

В няокои отношения са по-добри от нас. От нас – българите, например.

На моите двадесет години с цялото си безхаберие и глупашка смелост се размотавахме с един приятел из пустинята. Минавахме през непознати арабски градове, дори си позволявахме да скитаме из касбите /касабите/ им, а там ако те хванат и заколят,  никой няма да открие нито месата ти, нито колачите /баща ми беше архитект в Алжир, та покрай него се озовах по ония места/. С една стара трошка Пежо 504 се размотавахме. Нямахме книжки. А пък онова дето показва колко е бензина не показваше нищо, защото въобще го нямаше.

Веднъж ни се случи да закъсаме с трошката защото бензинът свърши. Това в Северна Сахара. В пустинята. През нощта. Нали повечето през нощта карахме за да не срещнем полиция. И ето, че насреща ни иде арабска кола. Махаме с ръце, арабите спират, слизат, селям алейкум, алейкум селям, обясняваме им с ръкодвижения и неразбираем френски какъв ни е дертът, те взимат маркуч, пъхат единия му край в резервоара на колата си, смучат, бензинът потича през маркуча в една туба, от тубата го преливаме в нашата кола, мерси, орвоар, чао, бон шанс, па де полис озалантур.

Това по нашите краища няма как да стане. Никогиж. Умирваш си отглади край пътя, никой няма да спре – мислех си го тогава и сега пак си го мисля. Пък може и да бъркам, ама да ти спрат българи, да те попитат какво има, да изсмучат бензин от своята кола, та да го прелеят в твоята - не го виждам това как да стане.

Говорят за многокултурие и  многополюсен свят. Добре, чудесно, прекрасно, нека бъде, амин. Но да има многообразие в доброто. Като има научни открития в Западния свят, да има и в Източния / А то има всъщност– нобеловата награда по физика за миналата година спечели японец/. Нека има многообразие в изкуството, в приятелските, а защо не и в братските отношения между хората. Защото има и друг вид многообразие. След като съществуват племена, общества и държави, които се спогаждат помежду си, да има и такива, които се колят;  след като като има страни, които произвеждат, да има и такива, които чакат на нефт и газ; след като има страни, които не нападат съседите си, да има и такива, които го правят. Като има значи, свобода, да има и робство. Като има демокрация, да има също комунистически, фашистки, диктаторски и путински управления. Ако това ви е многообразието и ако това ви е многополюсният образец, да ви го тура и на многообразието, и на образеца.

...

Имало някога едно племе – гиляци се казвали. У гиляците всякакъв вид насилие било съвсем непознато. Всякакъв вид. Шамаросване дори нямало при тях, камо ли убийства. И ето -  появява се в техните земи друго едно племе, племе от преселници със своето си културно многообразие. То - другото племе пък е в другата крайност. Всеки ден насилие. Бой с пръчки най-вече. Връзват някого и го бият. Културното многообразие рийшли. Многополюсен свят, рийшли.

Другото племе, между другото – това са руснаците. И какво става като се срещат двете култури – едната велика, както самите руснаци твърдят, а другата никаква – защото вече ги няма гиляците. Няма ги. Като виждат руските адети, взглядове, понимания, закони и начин на живот, те се разбягват ужасени по планини и гори. И там изчезват, вероятно изпозагиват от глад, само и само да не гледат руските диващини и варварщини, няма ги вече гиляците по нашата планета и във вселената въобще.

Това не си го измислям аз, за това свидетелства друг един русофоб, Чехов му е името, Антон Павлович, „ Остров Сахалин” е книгата в която разказва за гиляците.

И още добро за арабите – мюсюлмани. За да има многообразие и многополюсието в доброто,  а не в злото. Готови са да защитават своите. И чуждите, които са приели за свои. Мен ме защитаваха, например. От българите, представете си. Впрочем не е трудно да си го представите

Беше през седемдесетте години, бях преводач на група алжирци – млади земеделци, дошли тук за видят как работят нашите оранжерии, някакъв вид обмяна на опит беше. Та родните мои българи като виждаха, че общувам с араби /бях им преводач, нямаше как/ ми съскаха и ми се заканваха през зъби. От родолюПски напън. Арабите недвусмислено им показваха юмруците си, готови да се бият и да ме защитават. И родните мои съотечественици се свиваха, разбира се. От страх. Знаем се, аре да не се лъжем. Преди две години направих забележка на куп пияни пишлигари да не гърмят с пиратки пред блока посред нощ, не беше нито Коледа, нито Нова година. Те пък започнаха да хвърлят камъни по прозорците ми. Един от тях дори  започна да думка по вратата и да я разбива. Майка ми се уплаши. Не е важно какво стана накрая. Важно е какво направиха съседите. Сещате се, нали. Изпокриха се като…като българи. Иначе в кръчмата на по две ракии и на по три морета са все юнаци.

Не, арабите не са страхливци като нас, готови са на взаимопомощ и саможертва.

...

А ето и лошото. Из Пловдив, където се бяхме установили, арабите сваляха мацки. Включително и защото искаха да минат по-евтино. Да не харчат пари за ученичките-проститутки, каквито се въдеха тогава в тогавашни хотел Ленинград. /Ей, ама да не кажете, че при Соца не е имало проститутки – имаше по хотелите където отсадяха чужденци, всички те, освен мющериите си обслужваха и Държавна Сигурност. Бездомни също имаше при Соца, само дето се криеха от държавата, а пък държавата ги криеше от всички. Спяха там, където е сега последната спирка на трамвай 7, на една открита поляна. Снимал съм ги, говорил съм с тях. /

И им вървеше с мацките на пустите араби. Или те умееха да се усмихват и да се умилкват, за разлика от нас българите, или пък българките бяха големи патки, за разлика от по-опитните сръбкини, например. Някои нашенки дотам изглупяваха, че се женеха за араби. После върволяха към посолството ни в Алжир да плачат и да търсят спасение, ама нъцки – как да им помогнеш, нали бяхме побратими с оная държава – ние им продавахме оръжие, лекари и архитекти – те пък на нас петрол, който пък препродавахме на Запад, далавера отвсякъде. И терористи обучавахме, ония от Армията за Освобождение на Палестина, ама това е друга случка.

Вечер арабите се събираха да си разказват кой каква българска курва е изонодал/изчегастрил, sauter, baiser/. За тях всичките наши мацки – всичките без изключение, бяха курви. И заслужаваха единствено и само презрение. Презираха българките, които им бутаха безплатно повече от хотелските проститутки тъкмо защото им бутаха безплатно. Презираха ги двойно и тройно, първо - защото са курви /според техните представи и понятия /, второ –защото са гяурки, но преди всичко ги презираха защото са жени. Пък аз нямаше как да кажа на смотаните наши патки : „Абе патко смотана, за тоя дето ти се хили и ти се умилква, за тоя дето ти разправя, че си готина и имаш чудни очи ти си курва и ако случайно реши да се жени за теб, то ти ще си му третата или четвъртата – ще те пробутва на роднини някъде из пустинните си племенни обиталища „.

Тоест имаше как да им го кажа всичко това, но не им го казвах, защото нямаше да ми повярват.

Както няма да ми повярват и днешните така наречени либералки / истински либералки те всъщност не са/ ако им кажа, че мюсюлманите-араби ги смятат за курви. Както и никой не би повярвал, че смятат за курва благодетелката си Ангела Меркел. Най-малкото пък тя би повярвала, разбира се.

Но си е така, независимо дали някой го вярва или не. За арабите-мюсюлмани Меркел, каквото и добрини да стори, ще си остане курва и гяурка, докато не надене една от ония техни торби с които се качулят жените им и докато не приеме исляма.

Давам си сметка, че да правиш всеобхватни обобщения от отделни  случки и впечатления е и тъпо, и подвеждащо, и пошло, а и лъжливо в повечето случаи. То е като да снимаш някое дете на преселник с влажни очи, та всички които кажат нещо против преселниците да замязат на изверги. Или да снимаш наръгана с нож или изнасилена от преселник шведка, та всички преселници да замязат на същото. Тъпо, пошло, подвеждащо и лъжливо, ама хваща дикиш, вървежно е, върви по телевизори и мрежи като котенце в кошничка и целувка по залез.

Та нека да оставим плачещите деца и изнасилените девици заради онова, което определя възгледите, понятията, представите, разбиранията, светогледа и начина на живот на арабите – мюсюлмани. Основната, ако не и единствена книга, която четат, например.

„Убий неверника, където го срещнеш” – пише в тази книга. И не само на едно място го пише. Аз лично го прочетох на четири места, сигурно го има и в още сури. Пише го това и в книгата им, пише го и по веещите им се черни знамена. Под които режат главите на ония, които не им харесват. Бавно. С тъп нож.

На това ония нашенци, които се препоръчват за либерали, без да са никак такива, ще възразят : „ Ма те, бежанците и другите тъкмо от подобни главорези бягат”.

Много убедително, само че не е вярно. Седемдесет процента то сирийските бежанци бягат не от ИДИЛ, а от Башар Асад, който е светски диктатор. Не че е по-добър от главорезите. Той пък хвърля варели с взривове върху собствените си села и градове.

...

Ако направиш една грешка, то ти си тъп като всички. Ако направиш втори път същата грешка ти не си като всички, а много по-тъп.

Европейците като тяло, а най-вече техните началници си мислеха, че арабите – мюсюлмани са хора като нас. Че също като нас се стремят към свобода, равенство, законност, човешки права и съзидателен живот. И затова подкрепиха Арабската Пролет. Нека бъдем като всички, а не много по-тъпи. Да приютим бежанците, без да подкрепяме Арабското Нашествие. Защото те не са хора като нас.

Преди да вникнем в същностните разлики между световете нека да видим онова, което изглежда подробност.

Виждали ли сте например японци да обикалят европейски музеи и забележителности.  Ами тях, японците, повечето там може да ги види човек. Обикалят и снимат. Китайците също.

Да сте виждали европейци в японски, арабски, мексикански, китайски, или индийски музеи ? Ами че то повечето от тези музеи, особено музеите в страните от третия свят съществуват благодарение на европейците. А знаете ли какво са представлявали египетските пирамиди за тамошните племена преди нашествието на Наполеон ? Купчина безполезни камъни. Безполезни, защото са толкова тежки, че дори не могат да бъдат откраднати . После, когато се разбира, че за европейския свят пирамидите представляват изключителна ценност, арабите започват да ги пазят и да печелят от тях. Ама чак после.

Да сте виждали араби в европейските музеи ? Да обикалят, да гледат, да снимат ? Може – някой завеян шейх попаднал там случайно. Иначе те не ходят по такива места. Защото там е пълно с гяурски и шейтански изделия. Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Рембранд – всичко това е забранено от корана, защото изобразява човеци, че дори - о, ужас, о светотатство, о дяволски извращение, о небивало падение, о нравствена погибел - голи женски тела.

В състояние ли сте да назовете някои прочут арабски художник. Или композитор ?

Японци, виетнамци, корейци, китайци, или турци, които свирят Бах, Бетовен, Моцарт и Вивалди – нищо странно и особено.

Европейци, които възприемат китайско, японско или индийско изкуство – нищо странно или особено.

Араби да свирят класика ?  Да слушат гяурщините на Вивалди, Моцарт, Бах и Бетовен? Или на Гяуров /това като малко нескопосан езиков майтап /. Опазил ги Аллах от подобни грехове. Да не говорим за Бийтълс, Ролингстоунс, Цепелин, Пърпъл и Металика. Свирните на тези изпълнители, които обиколиха целия свят от Индия до Япония и Мексико бяха обявени от социалистическия и арабско-мюсюлманския свят за извратеняшки и упадъчни. Да се избият слушателите на рок музика по време на концерт – какъв показателен и вдъхновяващ пример за юначество, вяра и набожност. А можеха само, като новата кметица на Каварна, да се разграничат от тази упадъчна музика и да я заменят с народни свирни на акордеон и гайда изпълнени от местни даровитости и селски знаменитости.

Но да се насочим към същността на нещата. Към науката, например. Да сте чували за арабски научен институт ? За арабска лаборатория, за арабско научно откритие, за арабска научна разработка, за арабски нобелист ? /Изключваме прехваления им девети век/.

Науката е един от двата най-важни показатели за човешко развитие. В арабския свят наука няма.

И от науката –направо към онази същност, към онова показателно разделение, което никой тълкувател, мислител, наблюдател, умник и разбирач не забелязва, кой знае защо.

Същностното разделение между нашия и техния свят не е по вяра, нито по държавно или обществено устройство . То не е по бедност и богатство. То е ценностно разделение, разбира се, но заради ценност, която не се споменава. Нека я определим с няколко думи.

Работа, производство, творчество, наука, съзидание, търсене, откривателство.

Развитите страни работят, произвеждат, съзидават, търсят, откриват. Умеят и да се кефят. Тези страни не създават терористи. Китай е комунистическа, в много отношения диктаторска държава, но за разлика от Русия, например, тя произвежда и създава. Затова не напада съседите си и не развъжда терористи.

Изостаналите държави не работят, не произвеждат, не откриват, не създават и не творят. Те лентяйстват. Съществуват не благодарение на труда си, на ума си, на усилията си и на уменията си, а благодарение на природните си дадености – най-вече газ и петрол. Като нисшите организми са. Може това сравнение да е прекален, но като нас при всички случаи те не са.

И вторият показател за човешко развитие и цивилизованост. Нравствеността.

Тези хора смятат жените, половината човечество тоест, за животни. Докато в развитите страни, в прогнилия Запад да биеш животни е престъпление, което се наказва от закона, в техния свят моллите, учените им хора тоест (sic) съвсем научно (sic sic) обясняват как точно бива да се бият жените. Според техните си там високонравствени закони.

Само това да беше – че приравняват половината човечество към животните, вече ги прави хора от друг свят. От друга планета.

Ами отношението им към децата. Узаконеното чрез извратени бракове изнасилване на малолетни. Щом пророкът им бил се съешавал с деветгодишна – значи може. Да не изброяваме пребиването с камъните, камшиците, бесенето, рязането на глави и останалите грозни и отблъскващи прояви на едно правосъдие измислено от същия този пророк - любител на малки момиченца и от неговия акбар началник. Правосъдие непроменяно от дивашките времена на създаването си.

Това не са хора като нас. Те не са преминали през възраждането, хуманизма, реформацията, класицизма, просвещението, науката, индустриалното и слединдустриалното общество. Те не са дорасли до началата на съвременната държавност. Човешките права, демокрацията и свободата за тях не означават нищо.

И основното. За тях човекът не е върховна ценност. Почти никаква ценност не е. За тях ценност е общността /комуната, уммата/, каквото и да означава това, а какво точно означава това никой не знае. И понеже никой не знае винаги се оказва, че общността - това са своеволията и прищевките на разни всякакви властимащи- шейхове, молли, паши, папи, патриарси, ханове, султани, партийни секретари, олигарси и путинисти. Приликата между комунисти, джихадистите, талибаните, маоистите, фашистите и путинисти никак не е случайна. Тя е същностна. Те всички са едно в същината си.

Най-важният въпрос е : могат ли тези инопланетяни, които нахлуха в нашия свят да се приобщят към него. Всъщност не е това най-важният въпрос. Най-важният въпрос е : искат ли да се приобщят.

Кой знае защо точно този въпрос никой не им задава. Вероятно защото всички, а най-вече така наречените либерали се страхуват от отговора.

А отговорът, както се пее в една песен на Боб Дилън /мислите ли, че сред тях ще се намери барем един да знае кой е Боб Дилън/ се носи във въздуха.

Не. Хич и не им хрумва да се приобщават. От любопитство барем не щат да научат нещо за нашия свят, не им хрумва да полюбопитстват дори, камо ли да възприемат ценностите, законите и правилата му. Че какво има толкова да любопитстват и да учат. Всички важни неща вече са казани от техния акбар началник и неговия пророк. А останалото, когато не е грях, няма нито значение, нито смисъл.

Ама те не подкрепяли били убийствата и тероризма.

Не е вярно. Подкрепят ги.Както ги подкрепят всички ония нашенски дълбокоумци, които твърдят, че жертвите сами са си виновни. Че за варварството на съвременните варвари бил виновен не друг, а Западът. Защото се бил се намесвал, защото не се бил намесвал, или ако се намесвал не го правел където и както трябва, защото купувал петрол от тия, а не от ония, защото от ония, а не от тия и защото така. Подкрепят убийствата и всички ония така наречени либерали, свободолюбци демек уж, които обявяват диващината и варварството за част от културното многообразие.

 Ослушайте се за да чуете онова което онези различни хора казват, онова което искат, което въжделяват, и което ги вълнува. Тишина. И отвреме-навреме „искаме при Меркел”. А също и „искаме пари”. Не работа искат, искат пари.

Геройства, юначества, жертвоготовност. Презрение към чуждия живот, презрения към своя. Мъченичество. Ами да, важна е общността, не човекът. 

Ще ви издам една тайна на мъченичеството и саможертвата. Всъщност не е кой знае каква тайна, психолозите добре познават тази човешки особеност, но че тя има връзка с тероризма никой не се досеща.

Хората не се самоубиват, не се жертват и не стават мъченици, ако нямат увереността, че след смъртта им техните деяния ще бъдат оценени, признати и почетени от общността за която си мислят, че са се жертвали или за която наистина са се жертвали. Това е и смисълът на паметниците, на възпоминанията, на почестите, на преклоненията, на поднасянето на венци и цветя. Бъди герой, жертвай се – ние ще те почетем – това е посланието на всичките тези изпълнения.

Не, убийците нямаше да убиват себе си и другите, ако знаеха, че хората от тяхната си общност ще възприемат убийствата като това, което са – убийства, а не като героизъм, юначество и саможертва в името на общността, на бога или не нещо си.

А тяхната общност мълчи. С грозно, тежко и подло мълчание. Което си е мълчалива подкрепа за убийците. Когато не е откровена подкрепа. Чрез проповеди и призиви за саможертва в името на оня дето бил много акбар. И чрез призивите за търпимост от страна на така наречените либерали. Търпимост към кого. Към убийците ? Към проповедниците на нетърпимостта и насилието ? Да проявяваш търпимост към нетърпимите не е либерализъм и дори не либералщина, а глупост, подлост и страх.

Не, те не са като нас. Но някои от наш,те са като тях. Всъщност доста от наш,те. Добре барем че не са всички. Дано не са мнозинство.

И едно последно чудо, този път добро, което може би трябваше да е на първо място. Поклон пред нашите мюсюлмани. В България има най-много мюсюлмани в Европа на глава от населението. И най-малко грижи с верските различия на гражданите си. Всъщност никакви грижи. Затова България е велика държава, не заради любородските измишльотини на пишман летописци. Изпълненията на Волен Сидеров и депесарските му съответствия са много повече сеир, нежели заплаха за верското разбирателство между българските граждани. Главният мюфтия на България имА достойнството да заклейми ислямския тероризъм. Българските журналя, обаче /естествено/ немАха далновидността да отразят и разпространят изявленията му. Не от някакво зломислие. Просто от тъпота.

Всъщност ако този верски мир, който прави от България велика държава бъде нарушен, то ще е не от друго, а тъкмо от глупост. Глупост и от страна на така наречените либерали, и от страна на така наречените националисти.

Още статии от този автор