unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3450 Посещения

нови същества 2

Иво Беров

  Нови същества се появиха на земята

    /  Хомо кореус нордикус /

 

  Телевизия Евронюз показа новите същества в предаването си „ Без коментар”.

 Външно тези съществата наподобяваха хора. Хора обаче те не бяха. И по никакъв начин не се държаха като човешки същества.

  Новите същества издаваха загадъчни и зловещи звуци, прилични на вълчи вой. Звуците обаче, не бяха съвсем вълчи вой. Бяха нещо като извратен вълчи вой. Приличаха също и на плач. Но нямаше сълзи при тоя уж плач, а някакво задавено гърлено дране.

 Едно от съществата – май женско /съществата изглежда бяха двуполови/ удряше по една маса, като не преставаше да вие и да се дере.

 И когато всичките двайсетина и повече същества, които телевизията показа започнаха заедно да вият и да се дерат се получи едно много особено въздействие.

  Едновременно гадно и смешно, страшно и отблъскващо, отвратително, грозно, извратено, но и забавно.

  Човек гледа тия нови същества вцепенен и не разбира какво става, какво правят и защо го правят поне две-три минути. И чак след две-три минути се досеща..

 

Те не са хора. Все още не. Те не са и животни. Животните не се държат така тъпо и неестествено.

Това са корейци. Умрял е някакъв техен вожд. Ким Чен Ир или нещо подобно. И те плачат уж от скръб. Или по-скоро вият. Или пък се дерат. Дерат се грозно. Освен това се тресат. Още по-грозно.

Дерат се, тресат се, вият и не спират. Дори сякаш се надпреварват кой по-грозно ще вие и ще се дере.

Попитали веднъж един сталински номенклатурчик защо има толкова продължителни ръкопляскания след всяка реч на Сталин. И той обяснил.

Хората се съревновавали кой по-силно ще ръкопляска. Ако някой не ръкопляска достатъчно силно или спре да ръкопляска , другите могат да донесат, че не е ръкопляскал достатъчно силно, или че е спрял да ръкопляска. Затова всички ръкопляскат до отмаляване. До изнемога. Докато им се подуят ръцете. Докато Сталин по някакъв начин даде знак, че ръкопляскането свършва.

Та и тези хора, които всъщност бяха полухора, или които може би тепърва щяха да бъдат хора, или които някога са били хора, може би се съревноваваха. Кой по-яко ще се дере и ще вие. И може би се страхуваха, че ако някой не вие и не се дере достатъчно яко, или спре да се дере и да вие, другите ще донесат за него където трябва.

 

На младите обясняват като какво нещо било това комунизмът. И те някак не могат да го разберат. Да го осъзнаят и почувстват.

А за да го почувства трябва просто да видят това предаване.  Така, без тълкуване / но комънт/. С тия квази хуманус, с тия полухора, които се тресат, вият, дерат и стенат. За да се получи онова едновременно

 гадно и смешно, отблъскващо и отвратително, тъпо и грозно, извратено, но и забавно въздействие.

И да им се рече на младите : „ Виждате ли ги тия ? И ние сми били такива. Това е комунизмът. „

   И ние сме били такива. Когато сме ръкопляскали на Вълко Червенков и на Тодор Живков /ние или нашите родители,/. Когато сме се драли и вили след смъртта на Димитров. Когато сме викали по манифестациите „ ка-пе-ес-ес - бе-ка-пе „ . И при всичките останали случаи.

И не сме били само ние такива. Половината Европа е била такава. И в Китай са били такива. И в Монголия. И във Виетнам. В доста страни на Африка и Латинска Америка също са били такива. Или пък сега са такива.

Изглежда повечето племена, нации и държави са обречени да преминат през едно такова получовешко състояние, наречено комунизъм, фашизъм, фундаментализъм и всякакви подобни. / Или полуподобни /. Като между полуподобните може да включим са и едноличните режими на бабаити, призвани да „оправят” народите си.

 То хубаво, ако са обречени да преминат през такова състояние.

Ами ако са обречени да останат ?

 Случва се понякога човечеството да открие в зеления ад на тропическите джунгли някое непознато диво племе. Колкото и да е диво това племе, обаче, човечеството си го причислява към вида хомо сапиенс. Към човеците, тоест. Защото вижда, че „диваците” са естествени и в много случаи добри хора, които просто нямат достатъчно знания. Затова човечеството се отнася приятелски към новооткритите си събратя, уважава ги и дори ги съветва да запазят някои трогателни обичаи от своя начин на живот. Като им предават своите знания, разбира се .

 Съвсем друго е при съществата излезли от червено-черния мрак на тоталитарните джунгли. Те не са съвсем хора. Те са същества от друг биологичен вид. Куманоиди. Хомо куманоидус. С подразделение хомо совиетикус примерно. Или хомо кореус нордикус.

Ще успеят ли тези същества да еволюират до биологичния вид на хората? И да стигнат до най-развития човешки вид– хомо електус / човекът, който избира и не оставя някой нахакан бабаит да избира вместо него/. Или пък ще си останат в състоянието на тръшкане, вой, реване и дране по някой пукясал водач ? Дали пък няма, ако се поизхлузят някак от това си състояние, да си спомнят с умиление за него ?

Отговорът е около вас, човеци. Отговорът е в днешното ви битие.

  k1

Още статии от този автор