unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4053 Посещения

патриарсите и обезсмислянето

Иво Беров

Патриарсите и обезсмислянето

 

  Въведение : Чудех се дали да съкратя това писание – то е дълго, а днескашните читатели, доколкото въобще ги има,  избягват писания по-дълги от три страници. Пък си рекох – то е съдържателно, предлага много познания, казва неща, които не са казвани, засяга много въпроси, намира общото между тях, търси вътрешният им смисъл и затова е стойностно, така че който иска да чете – няма да се съобразявам с множеството /тълпата/.

                         

                                  Патриарсите и обезсмислянето

 

„ Повеленията / Божиите заповеди б.п./ трябва да се спазват от всеки човек - от управител и управляван,  от стар и млад, от богат и сиромах, защото природата на всички е еднаква „

„ Всеки човек, особено началникът трябва да притежава голяма доброта и благонравие, защото човешкият ум се познава по пристойните за един началник дела и  по разположението на управляваните”

-         каза Патриархът.

Тия думи са отколешни, но пък истинни и изненадващо съвременни /днескашни/. Яко /защото/ има и днес хора, дето могат да минат покрай законите, ако началникът е „поел към тях ангажимент”.

И яко разположението на управляваните българи, тоест щастието им, съвсем точно съответства на благонравието и ума на управника им.

 То добре че „ скандинавците от щастие се изпозастреляха” – както каза същият. Началникът им. В изблик на ум и благонравие.

А иначе патриархът издума още много други поучителни слова към народа и към неговия началник :

- Отдавай на Бога причината за благополучието си както в частния си живот, тъй и оня на държавата – каза той.

И на място го каза. Защото днескашният началник на българите отдава своето благополучие преди всичко и най-вече на себе си и чак след това на своето обаяние, оправност и предприемчивост. / Като надеждно се даде на студентите като светъл пример /.

 Патриархът каза също, че колкото и умствено способен да е един човек, той трябва да се грижи за своето саморазвитие, а него може да постигне като изучава и си спомня делата на по-старите и като се разговаря и среща с живи благоразумни хора, за да придобие голяма опитност в живота.

 Патриархът е начетен човек. По мнението на всички, той е един от най-големите мислители /интелектуалци/ на своето време.

Но той не е имал възможност да прочете „Винету”-настолната книга на върховния българския началник. Защото ако беше прочел „Винету”, вероятно щеше да прецени, че след „Винету” никакво саморазвитие повече не е нужно човеку. И вероятно щеше да прецени, че Цеца от Враца, Цеца Величкович, Цецо от Вътрешното и Валентин Златев са достатъчно благоразумни хора, та началникът да придобие чрез тях житейска опитност. А що се отнася до „делата на по-старите”, то началникът няма какво толкова да си спомня за тях, яко /защото/ преди него управниците нищо не са вършили, освен поразии.

Още Патриархът посъветва началника :

-         Да се пази от необмислени и обидни думи и от шеговитост-подигравка, защото тя нанася сърдечна рана на осмеяните и налага на човека повече презрение.

/ Хм, ама дали Патриархът знае с какъв „матреял” е принуден да работи началникът – б.а /

-         Да управлява, уповавайки се не на тиранство, а на благосклонността на поданиците си, която е по-здрава и по-добра основа на властта, отколкото страхът.

-         Да бъде предупредителен /предвидлив/ и да бди всякога за работите в държавата и своевременно да отстранява всичко, което може да ги разклати, да предвижда мъчнотиите и с благоразумие да ги отстранява, но това, което не е съгледано и пропуснато да го поправи и спаси с разкаяние.

/ Като му казват, че идва криза да вземе мерки, а не да разправя, че криза няма. И като дойде все пак кризата да си признае, че не я е съгледал, е след това да  предложи антикризисна програма, вместо вечно да се оправдава с предишните управляващи – б.а/

-         Да се окръжава със свита от добри, а не развратни хора, за да не се помисли, че и той е такъв.

-         Да назначава за началници лица, които са богати с всички добродетели и най-справедливи и само след като узнае такива ли са те и в частния си живот, тогава да ги прави съучастници в приятелство, власт и съвещания / А не само да назначава „наши хора”, макар и с фалшиви дипломи б.а/.

-         Към себе си да прилага най-строгите закони, но не и към поданиците си, които той трябва да упътва според по-снизходителни закони.

-         Да размишлява за всяка работа, защото необмислените работи биват погрешни и несполучливи. / А не днес да приказва едно, утре друго, а вдругиден да се отмята и от едното и от другото – б.а/

-         Да се пази от прекалени обещания, защото те не вдъхват много доверие.

-         Да пази дадени веднъж обещания.

-         Да не върши нищо беззаконно в угода дори на приятелите си.

/ „А тоа там Мишо Бирата да не го закачате, защото към него съм поел ангажимент „/ .

 / Освен това малцина разбраха, че срокът, в който терминалът в Росенец ще работи без уреди, е до края на 2012 г. Тоест "Лукойл Нефтохим" на началническият приятел е получил още една година отсрочка – б.а /

Вече сте се досетили, че Патриархът, отправил тези послания към българския началник не е дошлият на посещение в България руски патриарх Кирил. Такива благоразумни, благонравни и богоугодни напътствия са неприсъщи на днескашните патриарси.

Посланията са на гръцкия патриарх Фотий към българския княз Борис Първи. Отправени са някъде между края на 864-та и средата на 866-та година. Тоест преди двадесет и два века. Словом преди двадесет и два века. А сякаш са писани вчера. Толкова са смислени и съвременни. Само дето езикът им е остарял. Тоест останал е по-човешки, по-богат и по-извисен.

Измежду всички напътствия на патриарха има едно, което особено впечатлява. Дори поразява. Едно напътствие, което много повече важи за сегашния български началник, нежели за тогавашния. И не само за сегашния. Ето го :

  „ Началникът да не говори позорно и низко в угода на мнозинството.

 / И аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме /

   Фотий, между края на 864 и средата на 866-та година.

  Фотий е православен светец. Равноапостол. Паметта му се чества на шести февруари.

Тоест паметта му в България не се чества на шести февруари. Тя въобще не се чества, макар Неофит Рилски да е превел от гръцки житие и служба на свети патриарх Фотий още през 1849-та година.

 Може би паметта на свети Фотий не се чества, защото според една утвърдена вече училищна представа, той е искал да накърни своеобразието /идентичността/ на българската култура и българската националност, като замени българщината с гърщина.

Отделен е въпросът, че през девети век българска нация не е имало, а пък българската култура май се е изчерпвала единствено с умението да се приготвя кумис и с един не съвсем точен лунен календар, заменен по-късно с юлиански/ Ох, още ли не се разбра, че всички лунни календари са неточни/.

 Отделен е въпросът, че няма нищо лошо в това към умението да се приготвя кумис и да се отброява времето по неточния лунен календар да се притурят други знания и умения -  писменост, философия, право, живопис, архитектура, поезия и религия – всичко взето от гръцката цивилизация.

Отделен е въпросът, че няма нищо лошо и необичайно в това едно варварско племе да се докосне и да се обогати от най-развитата и най-древната европейска цивилизация – гръцката, така, както франките, галите, саксите и англите и всички останали европейски племена са взели всичко от римската цивилизация, която в основата си е също гръцка.

По-важното е може би това, че Фотий има принос и към българското племе. И този принос не се изчерпва с посланията му към Борис. Свети Фотий е подтикнал и насърчил свети Константин Философ да стане християнски проповедник сред славяните. Затова е /не/ почитан като равноапостол.

Но има нещо много още по-важно и от заслугите му пред гърци и славяни.

Патриарх Фотий е средновековен мислител, завършил Магнаурската школа и написал множество книги. /Сега на такива им викат интелектуалци/. Той е бил изключително достоен човек. Заради своите убеждения и заради своята вяра той се е противопоставял на византийските императори. Няколко пъти е бил низвергван от тях. После отново възстановяван.

 И ето, че стигаме до най-важното.

На един дошъл от степите началник, свикнал да си мисли, че може да разполага както си иска с живота, имота и честта на своите поданици, без да дава сметка на никого, той обяснява, че пред Бога всички са равни. И не само пред бога, а и пред закона, защото природата им е еднаква. Нещо повече. Той обяснява, че законите трябва да са „по-снизходителни” към поданиците и по-строги към техните началници. И това, това което изглежда като мечта на едно бъдещо, по-добро човечество е проповядвано в десети век.

Това може би е най- важното.

В един свят на несигурност, на неочаквани и нежелани промени, на кървави сблъсъци, на беззаконие, варварство и неспирни войни, патриарх Фотий със своите послания /не само към Борис и към българите/ припомня и налага основните човешки и Божи закони. Законите на добротата. Като заменя българщината, гърщината и славянщината с човещина.

Ето смисълът на всички тия неща – вярата, църквата, християнството, патриарсите и техните послания – замяна на българщината, гърщината, славянщината и русиянщината с човещината – с добротата и изконната човешка нравственост.

Ако това го няма – то за какво са всичките му камери, микрофони, дунанми, шумотевици, литургии и патриарси с позлатени одежди.

А, между другото, я попитайте когото и да било – умен и прост, вярващ и невярващ, какви бяха посланията на руския патриарх при посещението му в България? А на българския патриарх. Когато и да било?

С какво те обнадеждиха, утешиха и насърчиха добрите хора в православния свят? С какво поучиха управниците ? Какъв е личният им пример ?

Чудно нещо са това хората. И православните християни също.

Има един див и вероломен викинг, татарска подлога, доносник, братоубиец /макар не пряк/ и изменник.

Някъде около 1251-ва година той наклеветява брат си Андрей пред татаро-монголския вожд Бату-хан, че си бил присвоявал част от данъците, които покойният им баща-княз плащал  на ордата. Бату-хан разгромява Андрей и назначава брат му-доносника за княз. До края на живота си този княз остава верен слуга на татаро-монголския хан, като дори принуждава жителите на подопечния му град – свободните доскоро граждани на Новгород, да плащат данък на татарите. Новгородци се вдигат на бунт срещу него, той потопява въстанието им в кръв.

За тези, които още не са се сетили кой е той – става дума за княз Александър Ярославич - Невски.

 Та защо този угнетител на собствения си народ, този доносник, клеветник и братоубиец, защо този потомък на дивите викинги, който няма нищо общо с България е толкова почитан в същата тази България, защо тя му е издигнала най-големия в страната православен храм, а е забравила за умния, просветения, добродетелен и с несъмнени заслуги към България свети равноапостол Фотий си остава загадка.

Която може  да бъде разгадана.

Какво му е святото на Александър Ярославич ?

Вероломния княз и татарска подлога кара жителите на Новгодор да плащат непосилни данъци на татарската орда. Те вдигат въстание, той го удавя в кръв. Какви са тогава заслугите му пред православието ?

Ами освобождава църквата от същите тези данъци с които натоварва гражданите. Малко ли е това ? Какво значение имат хората от Новгород пред тази му велика християнска заслуга.

Е, не е само това, има и друго. Князът бил победил шведите в две съмнителни битки / И това ли като  заслуга пред България ?/. Съмнителни, защото победите не донасят нищо добро за новгородци. Между другото за едната от тия победи – тази върху Чудското езеро от прочутия филм на Айзенщайн няма доказателства, че въобще се е състояла.

И освен това възниква друг един въпрос.

Защо Ярославич е бил канонизиран от православната Църква заради войните си срещу шведите и по никакъв начин не е бил презиран заради робската си покорност към татарите ? И случайно ли е канонизиран при Иван Грозни – 1547-ма година.

Това е може би най-важният въпрос. Основният. Истинският. Защото в него са скрити всички загадки. И всички разгадки.

Отговорът е : защото – о, ужас – с шведите ще дойде католицизмът. Има значи опасност хората да загърбят православието за да приемат другия вид християнство.

  А православните свещеници, каквито си ги знаем, няма да се разтревожат заради имотите си, благините и общественото положение, а за това, че   отново ужас – хората, вече като католици,  ще започнат да си мислят, че Светият дух се спуска /низпослава/ върху тях само чрез Отеца, а не и чрез Христа.

 Та ето защо значи тогавашните православни свещеници насърчават покорството пред татарите и съпротивата срещу шведите, ето защо канонизират татарската подлога Александър Ярославич – зер на татарите слабо им пука как точно се низпослава Светият дух и низпослава ли се въобще.

А бе я попитайте, между другото някой православен, ама измежду ония, най-ревностните, как точно се низпослава Светият дух върху хората, да видим какво ще ви рече.

И освен това – какво общо имат Александър и всичките тия събития и съображения с България ?

Въпрос на избор. И тогава е било въпрос на избор и сега също. Новгородци са били свободни граждани. Князът им не е бил всевластен и всесилен като хана. Хората са живели по закони и правила.

 При старите руски княжества, също както при шведското кралство, липсва  ханският произвол на татаро-монголската орда. Произвол, взаимстван по-късно като държавно управление от Иван Грозни и продължен от една сюрия Романовци - самодръжци.

Изборът е между два континента /образно казано/ , между два вида обществен живот / политически казано/ и между две цивилизации / исторически казано/.

 Европа – справедливост чрез спазване на законите - свобода – демокрация, човешки права и

 Азия – справедливост чрез волята на водача – робство, тоталитаризъм,  безправие.

Това е изборът.

 Не случайно Александър Ярославич е канонизиран не от друг, а от царя, приел татарския управленчески образец – Иван Четвърти Страшни.

Не случайно Сталин поръчва на Айзенщайн филм във възхвала тъкмо на този, възприел и наложил на Русия татарския образец на управление цар.

 И Путиновото всевластие не е случайно. Нещата следват последователността на все още ненаправения избор. На люшкането между двата континента, между двете цивилизации между двата начина на живот. Люшкане, което продължава и сега, и тук, и то в дребните наглед битови подробности.

 „ Той може да погазва законите, ама е наш човек, бабаит, яка работа, той ще въздаде справедливост напук на правилата и разните му там продажни политици, депутати и народни събрания… „

Това е същото като – „абе тия татари са диви, ама поне не им пука за Светия дух и няма да ни разбишкат православието, абе тоя цар е страшен, ама поне знае как да направи държава, абе тоя генерален секретар е убил милиони, ама пък е индустриализирал страната, абе тоя Путин не му пука за демокрацията, ама ще въведе ред…”

Същото е.

 Това люшкане е част  от несигурността, притесненията и тревожността на следкомунистическия човек. Те предизвиква стремежа му към скупчване в една общност, без значение на каква точно основа и върху какви точно догми и правила. /Не е важно как точно се спуска Светия дух върху хората, важното е да сме православни каквото и да означава това и без значение какво означава това…/.

Всичко това води до възприемането на християнството не като нравствена повеля, а като родова, расова,  племенна и национална отлика.

Само че, мили мои православни, за родовата отлика си има племенни тотеми, за националните отлики си има национални водачи, за расовите отлики си има Хитлер, за класовите - Сталин. Само, че мили мои православни, свещеници,  патриарси и обикновени вярващи, същността на Християнството е екуменическа /всеобхватно тоест/, християнството е католическо, / пак всеобхватно тоест/, а родово-племенно-националните забежки, напъни и натъртвания са чисто и просто ерес – припомнете си догмите от всички християнски събори, припомнете всичко си какво сте учили в богословските училища. Или не ви изнася ?...

Да, хубаво е човек да се теши някак във времена на несигурност, само че когато Църквата утешава на родово-национална основа, когато обвързва утешението с държавността, а не с нравствеността, тя постъпва като или като обикновените махленски врачки, или като самозваните психотерапевти, принизявайки и погубвайки смисъла на всичко.

 

Послепис : Посланията на Фотий за взети от„ Синовете на Винету” от Карл Май /шега/.

Посланията на Фотий са взети от „ История на българската държава през средните векове” на професор Васил Златарски, том първи, част втора.

Борис І, между другото е много успешен владетел. 

Иво Беров

Fotij_NCIAM

 патриарх Фотий

 

Още статии от този автор