unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5454 Посещения

славянска душа

Иво Беров

          Оптимистично слово за славяно- българската душа- Първа част

  Предислов :

 Без да бъда нито историк, нито душевед, нито антрополог, осмелявам се да пиша за исторически явления и  за славянобългарската душевност като следствие от тези явления поради следните основни причини :

1. За разлика от мнозина професори, доценти и зрелищници /шоумени/ имам мнение не за да печеля пари и да привличам вниманието на тълпи, а защото съм чел и знам. Чел съм история на Руската империя, история на Турската империя, история на Английската империя –  написани на френски и на английски и то от истински историци, а не измислени. Чел съм всички източници, които съм намирал. Най-вече тях. Чел съм всичките книги на Васил Златарски, на Петър Мутафчиев и на още доста български хора на науката.

2 . Имам смелостта да кажа неща, които другите знаят, но не биха се осмелили да кажат.

3.  Имам знанията да кажа  неща, които другите биха се осмелили да кажат, но не знаят

5. Досетил съм се да погледна на различни исторически явления така, както другите не са се досетили да го направят.

6. Открил съм и съм се досетил за неща и явления, за които другите не са се досетили.

 7. Осмелил съм се да не се съобразявам  с общоприетите глупости и писаниците по читанките.

 8. Описвам нещата простичко, но не простовато и признавам невежеството си там, където то съществува, без да го прикривам чрез натъпкани в готови калъпи и образци мисловност, или пък с ненужно усложнени и наукоподобни словеса, както често се прави в наукоподобния свят.

    И накрая – пиша по тези въпроси, защото ме вълнуват и защото ми е кеф и хич не ми пука дали някому това се харесва или не.

 

                                       Първа част.

             Отрадно заключение за съществуването на българска и славяно-българска душа. Юстиниан Безнос и славяните. Вероломство, предателство, или свободолюбие на българските боляри. Опити за създаване на нещо като държава.

 

  За да има теория на българската душа трябва да е сигурно, че такава душа съществува.

  Някои изследвания / всъщност мои изследвания, но не го подчертавам от излишна скромност/ показват, че въпреки привидностите на битието и познатата всеотдаденост на българското същество към боба, пълнените чушки, ракията и салатата като единствени проявления на житейска и духовна благодат, такава душа все пак съществува.

 Което само по себе си е откритие положително, похвално и до голяма степен неочаквано.

Има едно голямо разминаване и една голяма среща. Голямото разминаване е между славянството и останалите европейски народи. Голямата среща е между славянството и останалите европейски народи. Голямата среща става някъде в девети и десети век след Христа. Голямото разминаване е преди и след тия векове.

Французи /гали и франки/, германци /готи, алемани, франки и всякакви / италианци /всякакви, а освен това и всякакви /, испанци / иберийци, каквото и да означава това/, англичани /брити, англи, сакси /, гърци / елини, левантийци, македонци и какви ли не още/, изброяването би било дълго -  всичко това е минало през римската империя. През римския свят тоест. Минало е, докоснало се е до него, повлияло се е от него и е стъпило върху неговите огромни достижения – писменост, слово, художества, строителство, благоустройство, обществена подредба и въобще всичко онова, което се обозначаваме с думите култура и цивилизация.

Славяните и българите поне до шести и седми век все още не са повлияни нито от римския свят, нито от неговата цивилизация. Докоснал се е до този свят само покръстения Кубрат, но не дотам, че да създаде поколенческа приемственост и култура.

Бива да се отбележи, че в наследството на римския свят, в неговата култура и цивилизация и в неговата обществена уредба влиза и едно много важно обстоятелство, което се подценява при опознаването и изследването на различните видове племенни и национални души.

 Това е общественото разделение. Йерархията. Робството и господството.

 Целият европейски свят, наследник на римската цивилизация и култура е просмукан с обвързаности и зависимости. С  обществено неравенство и  отношения на господство и подчинение. Най-общо казано старият европейски свят е робско-господарски свят. Това е свят без свобода.

 Съвсем различен е светът на славяните. Славяните са свободни хора. Някъде до седми век след Христа славяните са най-свободните и независими същества в цяла Европа и нейните околности. При тях няма роби и господари, няма обществена неравенство, няма и кой-знае какви началници. Князът у славяните и бил по-скоро почетно звание, нежели властово. Старейшините са били хора с опит и заслуги, но не са образували съсловие. Имало е общински водачи– комити /откъдето идва и съвременната дума - кмет/, но това е изборна длъжност. Славяните са живели по обичайното си право. Както са живели и по села, общини, махали и паланки доста българи чак до първата половина на миналия век.

Царе, крале, императори, патриарси, патриции, сенатори, аристокрация, плебс – това са били чудеса все още невиждани и непознати за старите славяни. Държава не им е била нужна. Поне докато никой не ги е притеснявал. Не им е била нужда държава и когато са тръгнали да се разселват наляво, надясно, на изток, на запад, на север, на юг и навсякъде. Местели са се и са се настанявали така, както са живели – на племена и общини. Трогателно дори някак.

….

 „Я виж – тук има хубава река, гора, вода за пиене, поляни, животни, риба, пчели, през зимата не е така студено и през лятото не е такава жега като на север„- оставаме си тук, спираме и започваме да си строим землянки. Наоколо щъкат някакви траки, ама са малко – ще ги разгоним и се настаняваме. Що не ? „Немаш грижи, no problems...”

Нямат грижи славяните. Нямат горчивия опит на гали, германци и брити, които е трябвало да се бият с римските легиони за да се настанят където и да било върху земите на римската империя.

Византийската армия е била  повечето време в Азия –отблъсквала е персите и арабите, които са били много по-опасни от славяните, защото са нападали крепостите и градовете. Славяните не са нападали крепости и градове. През 609-та година те наистина обсаждат един месец Солун, но императорът / Фока узурпатор/ прозирайки детинската им в доста отношения душевност им дава един куп подаръци и те кандисват на мир. Още веднъж обсаждат Солун през 688 година, този път подкокоросани от прабългарина Кубер. Като се появява императорската войска обаче, начело с Юстиниан Втори Безнос, славяните минават на страната на императора и оставят Кубер да се бие сам. Което и прави, човекът. И то успешно. Нанася жестоко поражение на императорските войски в един планински проход. / У българите победите из разни планински проходи се превръща в по-късно в мания/.

  Юстиниан Втори Ринотмет, без да прозре докрай особеностите на славянската душевност праща славяните минали на негова страна в Мала Азия за да се бият срещу арабите. Само че славяните, като свободни и необвързани хора сега минават на страната на арабите, не без да получат един колчан с жълтици за свободолюбивата си постъпка.

Това поведение,  присъщо на доста славянски, пък и на доста български вождове /по-късно те ще се смесят в едно общо болярско съсловие / наистина е по-скоро проява на свободолюбие, нежели на  корист и подлост. Доста от българските боляри, потомци на славянските князе и комити явно не забравят привичките на своите предци и затова не влизат във взаимни обвързаности, разлика от западните рицари и велможи и се обявяват за независими деспоти колчем се почувстват силни. И не е само Иванко / „убиецът на Асеня” /, който изменя на българите, за да отиде при византийците и който после изменя на византийците за да се обяви за независим родопски владетел, много са „изменниците” и „отцепниците”. Дотолкова са много, че това поведение май също се превръща в мания сред българските боляри.

Което, разбира се, пречи за създаването на българска държава. Не че българска държава никак не е създадена. Създадена е някак и донякъде. Наподобява донякъде държава. Но не е и баш доизкусурена. Липсва й спойка. Обвързаност между съставните й части. Между хора и служби /институции/. Верска, законова, договорна, обичайна, расова и всякаква спойка. Единствен, който успява да постигне нещо в това отношение е Борис Първи. При него България аха-аха да стане истинска държава. Синът му Симеон, обаче, проваля всичко. / Е, в читанките други работи пише за него. По начало в тия читанки винаги пише други работи, а не истината/

 Което не прави опитите за създаване на държава по-малко трогателни.

 Продължава във Втора част.

 

 

Трогателни като славянското настаняване на Балканите.

Че защо да не се настанят славяните на чужда земя. Нали въздухът е за всички. И слънцето грее еднакво за всички / Това е латинска поговорка, не го е казал Кирил и Методий/. Няма чужди, няма наши, всички сме си свои.

Дълго време империята се е чуди какви точно да ги води тия хора – славяните. Да са завоеватели – не са точно. Да са поданици на империята – и това не са. Да са деца на природата – не съвсем. Какво са тогава ?

Ама били са свободни хора. Нещо никак познато за ония времена. Свободни дори в съвременния човешки смисъл. Дори в хипарския. Като в песента на Джон Ленън – представи си, че няма държави, че няма религии и че хората живеят ден за ден. Това е славянската душевност в своя изначален вид.

Пак в ония времена се случва една голямо историческо чудо. Чудо невиждано за ония времена. А и за тия времена.

                Край на първа част. Продължава във втора част

jetvarka

Древна славянка  се учи на земледелие.

 

Още статии от този автор