unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4495 Посещения

С криво колело по прав път

Иво Беров

     С криво колело по прав път

 

 Има ли алтернатива / друг избор, друга възможност/ и ако има каква е тя.

С криво колело по прав път, или с право колело по крив път.

С потрошена кола във вярна посока, или със здрава кола в грешна посока.

Това ще бъде изборът на България само след няколко месеца.

...

Ако приемем, че пътят е прав и посоката е вярна може ли да вървим напред с криво колело.

Макар съмнения, че колелото е криво и че колата не я бива почти не останаха. А колкото останаха, те намаляват не с всяка изминала седмица, а с всеки изминат ден.

В случая приемаме колата и нейният водач, премиерът на България Бойко Борисов като метафора. Да приемеш Бойко Борисов като метафора е все пак по-малко причудливо, отколкото да го приемеш като министър-председател на въпреки всичко една европейска държава.

И ако някои се затрудни да го приеме като метафора, то би било не за друго, а защото не знае какво е това. Какво е метафора де. И дали има нещо общо с Буда. Нали се объркаха понятията напоследък. БУДА не е бог, оказва се, а агент. ДОН не е испанско-италианско обръщение, оказва се, а дело за оперативно наблюдение. И цените на тока, оказва се, не са тия цени, а ония, макар в крайна сметка да са пак тия, макар и с разсрочено плащане.

...

Добре, нека това е дребно заяждане.

Но иначе никой не може да отрече, че такова, като сегашното колело в политиката не е имало. Имало е политици от подземния свят, които са били преследвани и лежали в затвора. И които после са ставали министри, премиери, и народни водачи. Те не са един и двама, много са. Но тяхното подземие е било политическо.

И доколкото са били престъпници, те са били политически престъпници. Такива са се водили преди комунизма, например.

Криво колело, което идва от кривия свят, за да поведе България по правия път се търкаля единствено и само сега. Единствено и само в България.

Убеждението, че човек от подземния свят може да измъкне страната от блатото на подземията за да я изведен към светли простори и сияйни далнини може да възникне само в България.

Като убеждението, че само слепият може да каже на слепците накъде да вървят, защото знае на какъв хал са и разбира мъката им.

И че простият човек, а също и простакът /това са различни понятия, което не означава, че простият човек не може да бъде простак, напротив, много може даже/, а също и невежият ще помогнат на простите и невежите простаци, защото са от техния дол дренки и защото азинус азинум фрикат /магаре магаре търка, както са казвали древните/

„ Ми той, значи, като идва от подземния свят по-добре познава престъпниците и по-добре знае как да се справи с тях”

...

Ами да, има познания по въпроса. Само че това са познанията на човека от престъпния свят. Това не са познанията на държавник и политик.

И съвсем естествено това, което пречи на човека от престъпния свят да се справи с престъпността са тъкмо тези две неща. Държавата и политиката.

Държавата с нейните основни служби. Основни институции, тоест. Народното събрание, разбира се, му пречи. Мъкнат се там разни тутманици, получават бадева пари, а пък и някои от тях дори не от неговото мнозинство на всичкото отгоре на всичко. А и тия от неговото мнозинство понякога не знаят как да гласуват и какво до говорят, та трябва да изрично да им се казва.

Съдът, разбира се, също пречи. Вместо тутакси да осъди тия, дето Бойко е посочил като престъпници и да ги изпозатвори по затворите, иска разни доказателства, следва разни правила, оправдава се с разни простотии и въобще – „той ги хваща, те го пускат”.

Независимите журналисти, разбира се му пречат. Затова им намери цаката и ги разбишка. Независимите прокурори също пречат. Добре, че не останаха такива. И независимите производители също. И независимите граждани също. И въобще демокрацията. А също и матря,ла. Всичко това е пречка.

 Ако не беше България, Бойко щеше да оправи България, разбира се.

Ако престъпникът не може да се нагоди към държавата, то пък държавата може да се нагоди към престъпника.

И тя се нагажда.

Няма независими прокурори, няма независим президент, няма независими медии, няма независими производители, няма независими граждани.

Или поне много малко останаха.

Спасителят е разчушкал всички досадни пречки пред своите магистрални деяния.

Държавата му се е нагодила.

А после се чуди, че я наричат корумпирана и мафиотска.

Държавата де.

...

А иначе той действа. Така както си знае.

Не налага антимонополното законодателство, не разчита на конкуренцията, на състезанията и правилата, те, правилата само му пречат, не упражнява задължителния държавен надзор /освен ако някой не му се опъне/, той направи друго.

Той се среща с Вальо, така както е виждал, че стават тия неща по любимите му филми - така както дон Корлеоне се среща с дон Таталия и както Дон Буда се среща с вербовчика, който досега го е прикривал, но сега е изпаднал в немилост и проси служба в охранителната му филма и му казва, примерно следното :

 „ Като дон на дон ти думам / а може и като вербуван на вербовчик/ -  не са хубави тия работи с петрола. Вдигаш много цените, матряла се дразни. Давай го малко по-яваш, пък после ще оправим нещата, твоето не се загуби”

Това, значи е политиката, това концепциите, вижданията тоест, това са разбиранията, това са схващанията, това са адетите, това са правилата, това е подходът. Матр,яла зяпа и целува ръка.

Ако не успеят да се разберат като дон с дон, като вербуван с вербовчик, като охранител с охраняван, има и друго.

„ Вие много вдигате тока, мат,ряла се бунтува, или сваляйте цените, или ще ви наритам и ще ви заместя с други разпределители, няма сега да изгубя изборите заради вас”

Ама държавен надзор, ама антимонополно законодателство, ама конкуренция, ама правила, ама бизнес среда – това са празни приказки, бош лаф, така работа не се върши.

„ Като дон на дон ти казвам” – така се върши работа.

И матряла целува ръка.

„ Като дон на дон ти казвам, вземи го купи това предприятие, или поне част от него, да дадем заплати на матряла, да закърпим нещата до изборите, а пък после аз ще се отплатя. Давам дума”

Така се върши работа.

А не с някакви си там приватизационни планове, намерения, конкурси, политики и тинтири минтири.

И мат,ряла целува ръка. Женицата, изгубила работата си и посъветвана от върховния началник да си продаде пръстените е доволна. Свенливо-щастливо склонява посивяла главица върху мощното рамо на дон Буда. Върху мощния му корем, тоест. Защото е дребничка и главата й до там стига само.

Така Дон Буда оправи нещата. До изборите. След изборите пак ще измисли нещо. Нали затова е дон.

А държавата се нагажда. Склонява глава към мощния му корем.

А някой нейни служби и служители и по-надолу.

...

Нека уточним нещо. Ако мафията е против фашизма, ако е помогнала, примерно на американците да катурнат Мусолини, това не значи, че е демократична. Ако мафията е против правилата това не значи, че е либерална. Мафията не е и лява, освен ако не вземе властта под прикритието на партия /знае се коя/. Ако мафията е срещу приватизацията, това въобще не значи, че е дясна. Мафията не е нито лява, нито дясна. Тя е мафия.

...

Та за кривото колело и правия път.

Да, това че Бойко Борисов реши в края на краищата да не строи Белене е добре. Много добре, даже. Тръгнал е по правия път. Макар още да не се знае. Нали след референдума сделката пак ще се обсъжда в Народното събрание. Без концепции, възгледи, виждания, и разбирания по въпроса. Такива неща няма. Има тайни приказки между донове. И не се знае доновете какво ще решат последно.

Ще караш с кривото колело по правия път, ама не знаеш кога ще те остави.

А с право колело и по крив път да караш, ще спреш по някое време, ще се огледаш, ще се върнеш малко назад и ще тръгнеш по правия път.

Една истински демократична и правова държава, със силни и независими институции /служби/, с политически партии вместо мафиотски образувания,  с независими медии и свободни граждани, които спазват законите и принуждават властниците също да ги спазват, такава държава дори да направи грешка, ще я осмисли и ще намери верния път.

Едно подобие на демократична държава с мафиотски образувания вместо партии, без разделение на властите, със слаби и смачкани от произвола на някой водач институции, едно общество с тоталитарни или вождистки уклони, едно общество с привидна само свобода на мисълта и словото, едно общество със зависими медии, едно общество със затъпели, сгушени, примирени, принизени и неосведомени хора, дори да тръгне по верния път пак ще сгреши.

За криво колело прав път няма.

 

Иво Беров.

budata1

Българският Буда

Още статии от този автор