unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4715 Посещения

този път Бойко

Иво Беров

Този път Бойко Борисов е безпощадно прав

 

Бойко Борисов каза пред едно радио :

Журналистите, които не искат да изпълняват редакционната политика на работодателите си, трябва да напуснат. Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник. След пет месеца заради неговата обективност той ще бъде най-четеният и ще си изкарат парите”.

 Така каза Бойко. От десет Бойкови раздумки, девет обикновено са лъжливи. Но примерно веднъж на десет пъти той е прав.

И този път той е несъмнено, изцяло, напълно, безусловно, решително, изключително, болезнено, убийствено, изненадващо, смущаващо, безмилостно и безпощадно прав. Може би най-вече безпощадно прав.

 И ако употребявам някои неуместни определения за правотата му, то е не за друго, а за да я подчертая още повече.

Твърде вероятно е дори самият Бойко той да не си дава сметка колко е прав.

Същите тия думи – че журналистите, а и не само журналистите, но и читателите, политиците, гражданите и въобще хората, които негодуват срещу сегашните медии могат да се сдружат за да си направят своя медия, а не да се оплакват и мрънкат непрекъснато, че вестниците, радиата и телевизиите в България обслужват корпорациите и властта, ги писах и аз. Преди повече от шест месеца. Не че Бойко Борисов ги е чел де. Не съм Карл Май.

 По тези въпроси имам две-три достатъчно дълги и подробни писания. В едното от тях „ Несретите на демократичната общост” / то е тук, като водеща статия на сайта / написах, кои са, според мен, основните причини  нещата в демократичната общност да не се случват. Да не се получават. Включително и с медиите. Там имаше и такива думи:

 „Не може демократите да се оправдават винаги и навсякъде с лошите хора, които правят лоши неща и с Държавна сигурност… Ще  посоча друга една причина за тези несрети. Може би най-скритната . И най-срамната.

„Държавна сигурност си е държавна сигурност. Върши си работата. Тоест гадостите. Друго не може да се очаква от нея. И не бива да се очаква . Какво вършат обаче другите. Добрите де...

Ами нищо. Преди поне чакаха да възтържествува доброто. Сега дори това не чакат. Може би защото са отчаяни, разочаровани и обезсърчени. Най-вероятно е това Но има и друго.

То е е свързано с един от най-срамните, неудобни и скритни  пороци на демократичната общност.

И с едно неназовано предимство на бившите комунисти и техните наследници.

Робската душевност.

Тя не се изразява в примирението с робията или пък чрез липсата на стремеж към свобода…

Робската душевност си проличава в закърнялата способност да се вземат решения след дългите времена на забрани. В неспособността за действие. В неверието, че нещата могат да станат и да се получат. В нежеланието сам свършиш нещо, вместо да чакаш други да го свършат.

Робската душевност си проличава и в чувството, че България е тяхна, на комунистите и на техните клонинги /разклонения/, че винаги е била тяхна и че те винаги те ще се разпореждат с нея. Че нищо не може да се промени. Че човек може само да си кюти и да чака чудо...

Като например чудото пак Костов да дойде на власт.

Добре, ченгетата си направиха техен си съюз на издателите. Ами имат право, имат възможност  - правят си. Демократите също могат да си направят свой съюз на издателите.

Ама нямали си били издателства. Ами да си направят издателства. Сега е демокрация – могат. Нали затова „скачаха по площадите”. Или е било за друго ?

Всичките кооперации по селата били на комунягите. Ами да си направят и демократите кооперации. Никой не би могъл да им попречи. Живеем в свободна страна. Нали затова – /площадите/.

Ченгетата направили музей в който хвалели социализма.

Ами демократите да направят изложба в която да покажат истината за социализма.

Меглена Кунева бил поредният опит на бившата Държавна Сигурност да привлече гражданите в лъжедемократична гражданска партия.

Ами, скъпи демократи, направете си ваша, истинска гражданска партия. Никой не може да ви забрани. Нали затова скачахте по площадите.

Вярно е, че всички прояви на демократичната общност ще бъдат пренебрегнати от медиите, които били завладяни от ченгетата, Бойко Борисов и олигархията.
Но какво направи демократичната общност за да има свои медии – свои вестници, списания и телевизии.
Ами през тия години демократите успяха да направят едно единствено нещо – молиха се  на Иван Костов да им направи една медия.
Само че Иван Костов не пощя…

Защо Костов не съдейства на демократичните медии си е негова работа и вече няма голямо значение.
Има значение това, че демократите, които се нуждаят от свои средства за масово осведомяване не са в състояние сами да си ги създадат. Сами да действат. Сами да си вършат работата.

А има начини това да се получи. Писано е вече по въпроса. / Виж тук/.

Ако десет, двайсет, сто или двеста хиляди души – приблизително толкова се броят демократите в България - на могат да създадат своя медия, това означава, че те не я заслужават. Не ги бива. Не стават.

Означава, че света, българският свят ще бъде представян и тълкуван  от бившите комунисти, а демократите само ще ги гледат, ще ги слушат, ще ги четат и ще се ядосват „

Горните продължителни, но надявам се, напълно заслужени цитати от мои неща, писани преди повече от половин година напълно съвпадат с изреченото от Бойко Борисов. Което означава, че може някой пък някой да го е посъветвал да ги прочете.

Но в изявленията на Бойко има може би има и нещо повече.

Някой предубеден, или пък проницателен познавач на човешкостта би могъл да прозре в тях и скрита насмешка. Или подигравка. Или дори гавра. Ето какво казва той :

 „Вината не е на собствениците, а се дължи на малодушието на журналистите. “Всеки журналист трябва на първо място да се води от своя морал и журналистическа етика. Ако вие, във вашето радио, им кажете - правете еди-какво си, и журналистите не са съгласни, ще напуснат. Като напуснат от различни медии, такива журналисти могат да си направят сдружение, фирма. Това е свободният пазар”

В тези думи може би има насмешка и подигравка, защото Бойко се досеща, че журналистите няма да напуснат различните медии, нито ще си направят сдружение или фирма, за да се наложат в свободния пазар. Няма да го направят защото наистина са малодушни. Защото наистина не ги бива. Защото не стават.

И следователно в бойковите разсъждения няма насмешка, подигравка, или гавра, а просто една очевидна истина.

Ето накрая, едно мнение, под едно от моите писания, което точно, изразително и бизискусно отразява настроенията на доста хора от демократичната общност. Човекът се казва Чавдар Балинов :

 „Защо Костов не съдейства на демократичните медии си е негова работа. Може би защото предполага..." - Нищо не предполага, знае! Знае, че и да направи медия, няма да мине много време и тя ще стане като всички други! Защото демократите в България сме един файтон хора и колкото пъти се опитаме да надигнем глава ни мачкат. Единственият начин да е свободен човек в България, е да бъде сам със себе си. Като се изпокара със заобикалящите го за всичко - за вестниците, за телевизията, за чалгата, Слави и Азис, за "Царя", за газа, за АЕЦ, за яйцата, за циганите и турците (не за Доган), за лекарствата. За Костов изобщо и не споменавам...”

Послепис : Може би ще предложа за последно на различни хора да направим на нещо като „ инициативен комитет” / за създаване на демократична медия. А може би не.

  Иво Беров

 

 

Още статии от този автор