unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3198 Посещения

той е прост, а ние ?

Иво Беров

                                   Той е прост, а ние ?

          / Кой в България се занимава с истинска политика/

 

   От началото на годината досега с политика в България са се занимавали само двама души.

Единият е Радан Кънев – заместник председател на партия Демократи за Силна България.

Другият е Сергей Станишев – председател на Българска Социалистическа Партия.

Естествено, политическите послания на Сергей Станишев са много по-известни, защото той има достъп до всички медии, докато Радан Канев пише  единствено в блога си :

http://radankanev.blogspot.com

 

Впрочем, защо да е естествено. Това никак не е естествено даже. В една страна, в която всеки разбира от политика, /или поне си мисли, че разбира/, в една страна, която непрекъснато се занимава с политика, /или поне си мисли че го прави/, в една страна, където политиката е съществена част от живота на всички, доколкото животът на всички  е неулегнал, неуредено и несигурен тъкмо защото политиката, като обществена сила е нещо неясно, неуредено и несигурно/ помни ли някой какво беше мнението на премиера преди 24 часа и каква ще бъде след 12 часа/, а също оспорвано, презирано и съмнително, та точно в такава страна малцината / или пък единственият дори политик/, които имат някакви политически виждания би трябвало да имат и възможност за изява. Станишев има тази възможност. А защо не и  Радан Кънев ?

Причините политици ката Радан Кънев да нямат тази възможност са две. Едната е неоспорима. Другата е. /Оспорима/.

 /Между другото много е вероятно да има и други смислени политици, то те не са си направили труда да се изявяват в Интернет поне /.

Неоспоримата причина хората със смислени политически виждания да нямат достъп до медиите е посредствеността, никаквостта, мижавостта и убогостта както на самите медиите, така и хората, набедени за политически журналисти.

 Не е зле те –  Цветанка Ризова, Дудука, Емил Кошлуков, Димитър Цонев и останалите да знаят, че хитроватите съображения и тънките сметки за това кой с кого би могъл и кой с кого би щял и щял бил да направи управленски съюз след изборите, например, не са политика. Това са хитровати съображения и тънки сметки.

 Дори сделката за Белене не е политика. То е въпрос на здрав разум и мъничко поне чувство за отговорност.

В повечето случаи нищо общо с политиката няма и онова, което така наречените политици и така наречените журналисти дъвчат по медиите – простонародни лафове, обещания, на които не би трябвало да повярва и малко дете, но на които, кой знае защо вярват повечето българи, разнищване на завери, подлости, разпространяване на слухове, лъжи и всякакви тарикатлъци, .

Отделен е въпросът, че всичките тези политически сурогати създават чувството, че политиката е кръчмарска работа от която разбира всеки, че политик може да стане всеки, който си купи депутатско място, или пък стане по някакъв начин довереник на олигарсите, отделен е въпросът, че така политиката започва да изглежда нещо простовато, зрелищно и забавно, нещо от рода на „ и аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”.

 Отделен също е въпросът, че цялата тази шумотевица и тупурдия, която в България минава за политика привлича тълпите.

Основното е друго. Основното е, че това са безсмислици. Те не решават трудните задачи пред страната и обществото ни. Те не решават никакви въпроси. Защото не ги и поставят.

...

Как и защо беше унищожен гръбнакът на българската пазарна икономика – дребните и средните предприятия. Как убийството на тези предприятия доведе до стотици хиляди нови  безработни.

Как тези предприятия могат да бъдат възродени.  Как отново може да бъде събудена предприемчивостта на хората.

Това е политически въпрос, който се нуждае от политически отговор.

Този въпрос обаче дори не е поставян  по медийните мегдани.

...

Как монополите завладяха пазара. Какви са икономическите последствия от действията им. Какво е връзката им със сегашните управници и най-вече с Бойко Борисов. Как пазарът да се справи с тях. Това е политически въпрос, който се нуждае от политически отговор. Този въпрос рядко се задава, обаче. А когато се зададе от някой политик, примерно Костов, медиите бързат угоднически да обявят :”такъв въпрос няма”

...

Как престъпността / и най-вече малцинствената, нека не го крием/ опустоши българските села. Защо българската полиция – най-многобройната на глава от населението в цяла Европа е неспособна да ги защити. Защо полицията охранява олигарсите, вместо да защитава данъкоплатците, от които се издържа. Защо битовата престъпност се увеличи и вече се приема като нещо непоправимо, неизбежно и ненаказуемо. Защо организираната престъпност не беше сразена, въпреки хвалбите на Цветан Цветанов.

Това са политически въпроси, които се нуждаят от политически отговор.

Тези въпроси също не се поставят, обаче. Вместо тях медиите пробутват на обществото безкрайните и безсмислени словоизлияния на министъра на вътрешните работи.

Производителността на труда ни е никаква. Страната ни е на последно място в Европа по производителност на труда. Затова икономиката ни губи в пазарното съревнование. Изнасяме преди всичко необработени стоки. Суровини тоест. Изнасяме природните богатства на страната си, а не плодовете на своите способности, знания и умения. При положение, че не сме Русия и природните ни богатства не са неизчерпаеми. Това е политически въпрос, който също въобще не се поставя, камо ли да му се търси отговор. А може би това е най-важният въпрос.

Ако изключим едно китайско предприятийце, чужди инвестиции в България вече няма. Без инвестиции икономиката ни няма да потегли. Защо няма инвестиции и как да се привлекат – това е политически въпрос, който също никой не поставя, защото „ами криза е, навсякъде е така”.

Това е лъжа,. Румъния, например,  привлече инвестиции въпреки кризата и ни задмина по икономическо развитие.

Вложителите търсят преди всичко умна, образована и умела /квалифицирана / работна ръка. Образованието в България обаче е на първобитно равнище. Всяка пълногърдеста и празноумна патка – любовница на богаташ, може да си купи диплома.Умните и образовани хора са избутани в кюшетата на обществото ни. Невежеството вилнее.

Това също е политически въпрос. Този въпрос се поставя отвреме-навреме. Намират му се и отговори. Отговорът на премиера към студентите, например е „садете картофи” Министърът на културата пък се хвали пред учениците с това, че бил тройкаджия.

 За трудово-правните отношения в страната ни дори не може да се каже, че са на ниско равнище. Такива просто няма. Трудовите договори, когато въобще ги има, са лъжливи. Когато не са лъжливи, не се спазват. Работната ръка в България е подложена на произвола на работодателите. Този произвол в много случаи стига до откровена гавра. Профсъюзи няма. Инспекция по труда също няма. Е, има някъде на хартия, но само колкото близки до властта чиновници да вземат заплати. А това е важен политически въпрос. Той също никъде не се поставя.

България не е правова държава. Решенията на съда не се изпълняват. И първите, които нарушават закона и не изпълняват решенията на съда са министър-председателят и правителството му. Правителството, например, отказа да изплаща задълженията си към фирмите, въпреки решенията на съда и така задълбочи кризата. Този правен, но и политически въпрос в България не беше поставен. Беше поставен и решен в Брюксел.

Това са истинските политически въпроси на България. От това как ще се решат тези въпроси зависи всичко останало – заплати, пенсии, бедност, богатство, жизнено равнище, цени, благоустройство, здравеопазване, национално самочувствие, приобщаване към Европа. Само че се говори за каквото щете и за всичко останало, но не и по тези въпроси.

И се стига до там, че министърът на финансите търчи по магазините да сваля цените на яйцата. Дали това е политика ?

Нека да назовем нещата с истинските им имена. Това е безхаберие, граничещо с тъпота. И преминаващо тази граница. Това в най-добрия случай – популизъм.

И се стига дотам, че вместо да търси решението на истинските политически и икономически въпроси министър-председателят бърка в социалния резерв, за да раздаде по една заплата на работниците, защото собственикът на едно предприятие не бил ги раздал. И след това, сякаш е брокер, а не премиер, да посредничи за покупко- продажба на предприятието, та да тръгне работата.

И вместо недоумение и почуда, тия му действия предизвикват възхищение и заключения от рода на : „ Тоя се грижи за народа, тоя ще ни оправи” И изявления от рода на „ аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”

Какво е това – глупост, невежество, незнание, липса на опит, лековерие, посредственост, незрялост, убогост?

 Ами всичко изброено и още толкова.

А иначе никак не е трудно да се досети човек какво би трябвало да направи обществото ни.

Да постави всички тези въпроси на обсъждане.

Представителите на политическите партии и хората, които имат познания и опит да предложат решения. Хората да преценят кое решение е най-доброто, според тях и на изборите да гласуват за него.

Нищо подобно, обаче,  не се случва в България.

Политическите обсъждания и спорове няма.

Няма пряк сблъсък на мнения между водачите на различни партии. Всеки си говори поотделно, а Борисов говори след всички за всички и за всичко. Сякаш непрекъснато седи пред всички възможни радиа и телевизори и дебне кой ще го спомене, за да се обади по телефона и да каже,че не е верно.

Или пък предварително се наговаря с разни водещи /с Дудука вън от всяко съмнение/ да му звъннат, ако някой го засегне.

Всичко това се нарича умение за общуване.

Само че истинските му умения за общуване веднъж настина си проличаха. Макар и веднъж само, имаше пряк сблъсък между Борисов и Станишев в едно предаване на БНТ. И се видя, че любимецът на широките народни маси губи в спора дори от такова не особено въздействащо нещо като Станишев. След това премиерът на България никога повече не се осмели да спори пряко с когото и да било.

Имаше също и едно пряко предаване с Костов и Цветанов.  Има ли смисъл да се уточняваме как точно и защо спихна Цветанов в сблъсъка си с Костов…

Липсата на истинска политика, на истинска журналистика и отказът да се поставят, обсъждат и решават истинските въпроси, водят до политически дрънканици като това :

  "Ние ще се борим със законни средства за държава със самочувствие и силен глас на световната сцена, която да устоява с достойнство националните си приоритети, а не да е смирен подгласник на външни повели. Ние ще постигнем сплотена нация, излязла от демографската катастрофа и заслужено наредила се сред най-успелите европейски народи."

 Това е посланието към българите на една партия, която тази година нахлу с гръм и трясък в политиката /те повечето лъжливи партии така правят/.

 Но това словоизпразване може да се бъде част от посланията и програмите на всички партии без изключение. Толкова е предвзето и безсмислено. С неизбежната „борба” от времената на офе чичковците, които се бореха и за чистотата пред блока и за засаждането на фиданките. Борба дошла от времената, когато всичко беше „фронт”.

Ще се самопохваля по изключение. Истинските политически въпроси, които изредих в това писание са по-ценни и по-стойностни от всичките партийни обръщения, послания и излияния на всичките партии  през последните една - две години. И май не само последните една-две.

 Макар за партиите да работят цели сюрии  добре платени сътрудници и пиари, те не съумяват да сътворят нещо по-смислено от общоприетите дрънканици за подем в икономиката, за справяне с бедността и за работа в името на общото благо и националните интереси.

 Може някой да попита: „Като си толкова умен защо никой не ти иска съветите и никой не иска да му пишеш послания”

Ами тъкмо защото съм умен – е отговорът.

Сега са вървежни други взаимоотношения „ И аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме”

Хвалбата като шега де. И не съвсем.

Нещо от истинските въпроси пред обществото зачекна преди около месец Сергей Станишев. За тях редовно пише в блога си и Радан Кънев. Тези двама политици предлагат решения според своите си виждания – Радан като десен политик, Станишев като левичар. Това е естественото. Така би трябвало да бъде.

И тук стигаме до втората причина, оспоримата, вижданията на Радан да са непознати за обществото.

Ами някак партията не го представя и не го препоръчва. Тоест Костов /не го представя и препоръчва/, защото като кажем ДСБ разбираме преди всичко и най-вече Костов. Което не значи, че като кажем Костов разбираме преди всичко и най-вече ДСБ.

Костов винаги би могъл, когато го поканят в някой медия да каже нещо от рода на : „ Е хайде, стига само мен сте ме канили, в партията има доста други хора със смислени идеи, ето Радан, например, поканете него”. Или пък Петър Москов. / Прошков и сподвижниците му вече имаха възможност за политическа изява по време на кметските избори/.

С една подобна препоръка Костов би могъл да покаже, че ДСБ не е партия за оцеляването на Костов, а партия в която способните хора имат възможност за изява. И тук се налага едно уточнение, което показва, че в ДСБ нещата наистина не са съвсем в ред.

Уточнението е, че Радан Кънев въобще не знае за това писание. То по никакъв начин не е съгласувани с него. И с когото и да било. / Моите лични предпочитания на изборите бяха за Петър Москов, но няма как да се разбере дали какви са виждания му по истинските политически въпроси /.

Тоест това писание не е следствие на нито на някаква завера, нито на някакви тайни козни, нито пък има каквито и да било скритни политически цели.

Подозрителността, която то по всяка вероятност ще предизвика обаче, показва, че обстановката в тази партия не предразполага към политическо творчество и откровен разговор между съмишленици. Което веч е предмет на съвсем друг разговор.

Още статии от този автор