unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5517 Посещения

Явор Дачков

Интересни Времена

                  Явор Дачков, журналята, властта и октопода

Traktor_s_Pojarogasitel 

В повечето си писания Явор Дачков казва истината. Казва я обосновано, убедително и умело, с вещина, въображение и добре премерено чувство.

Защото Явор Дачков е журналист.

Явор Дачков, за разлика от всички други, или от много други писачи, писачки, барековци, цветанки, дудучки и калдеринки наистина е журналист.

Хайде да преброим колко са такива като него. Такива, които си заслужава да бъдат четени, защото умеят да мислят и да пишат.

Любослава Русев на първо място. Но нея я изгониха от Дневник. Цветозар Томов. Само че той не е журналист, рядко дава интервюта, а напоследък по обясними причини /говори срещу Бойко/ никъде не го канят. Едвин Сугарев. Едвин, обаче,  си е създал някакъв свой свят при Камен Бряг и много рядко пише.

Между другото много е жалко, че двамата с Явор си изпокараха, но това вече е повод за други размисли и писания.

 И какво остана ?

Остана Харалан Александров, който съвсем се загуби напоследък /той също не е журналист/. И доктор Николай Михайлов също. / Неговият раздор с Костов също би могъл да бъде предмет на друго писание /

Между другото доктор Михайлов беше „открит”, тоест представен на обществото тъкмо от Явор Дачков.

 Което подсеща за никаквостта на сегашните журналя, които нито умеят да вникнат в причинно-следствените връзки на обществено- политическото ни битие, нито да намерят хора способни да го направят.

 Така че едни и същи простовати отворковци не само каканижат глупости в собствените си предавания, ами обикалят всички телевизии, канени от други простовати отворковци, където, разбира се, продължават да правят същото / да каканижат глупости тоест/. Като онова същество – Вучков, за което казват че било професор, например. И като много други.

 Въобще в българските медии свирепстват едно ново поколение журналисти, което между многото си поколенчески особености  
/липса на познания, ум, почтеност, ценностна система, способност за оценка, съвест, гражданска смелост/ се отличават и с това, че съвсем не са журналисти. Те са отворковци, аниматори /оживители/, отракани пичове, женското съответствие на отракани пичове, готини тарикати и каквото щете друго, но не и журналисти.

 „ А Явор какъв е. Какви са му ценностите. Той не се ли продаде? „ – е вероятното възражение.

Може и да се е продал, а може и не.

Но между Явор и останалите има няколко времена /епохи/ разстояние.Те живеят в  различни светове. Явор живее във времената на мъчителния, осъзнат и отговорен избор между доброто и злото с всичките условности, неточности, неясноти и двусмислия на тези две понятия. Явор би могъл да послужи за образец /прототип/ на една вечна, присъща на всеки съдбовен избор и на всеки смислен човек драма.

 Подавляващото мнозинство журналя са преди понятията за добро и зло. Те не знаят тяхното значение. Те не са вкусили от дървото на познанието.Те живеят в едни предсъзнателни / не подсъзнателни / времена, в които добро и зло просто няма. Или ги има в някаква пошловато – изкривен вид. При който добро е да си успешен. А да си успешен това значи да имаш скъпа кола и да те показват по телевизора, където да те гледат колкото може повече хора /рейтинг/. Независимо как се показваш, какво показваш и защо те гледат.

 Може да разпитваш някой циганин как отрязал члена на свой съспиртник. / Подобна случка беше показана по един телевизор. А я показа едно нещо, което не само се води за журналист, ами дори за успешен такъв/

Няма лошо в тия работи. Няма и добро. Няма нищо. Има гледаемост, реклами и пари. Може да вземеш и да се изпражняваш по екрана, ако щеш. Щом те гледат значи си успешен. Журналист...

Всичката тази простотия би могла да се възприеме и като отглас от някаква първично-буколично /овчарско тоест/ и райско, едва ли не, безхаберие. А пък така наречените журналисти да се възприемат като сладурести палавници и непорочни деца на съвремието, своеобразни ангели на безотговорността, които не знаят какво правят поради липса на зрялост и познания/ сега на това му викат необремененост/.

И щеше да е трогателно, ако не беше уродливо и гадничко като едно ангелче глава на старец. В нашия случай – ангелче с голям шлем /грешка на езика/. Като при оня човек със светоглед, чувственост и въображение на 16 годишен юноша и длъжност министър председател на България.

 Уродливост, която просветените хора се правят че не забелязват. И за която единствен Явор Дачков и още един-двама пишат и говорят.

А, да. Ето че стигнахме до основното обвинение.

Явор Дачков работи за престъпника и октопода Алексей Петров.

Добре де, ами вие, дето не работите за престъпници и октоподи. Вие, дето работите за честни капиталисти и честни издатели – честни, само дето перат пари, дето не си плащат дълговете, дето са ченгета, дето са простаци /телевизията е плод и зеленчук/, дето все още не са осъдени  и дето се мазнят да премиера белким ги уреди с някоя далавера.

Вие, които сте честни и не сте се продали на никого, освен на горепосочената поредица, вие какво правите за благото на обществото и за честта на занаята си ?

Отговорът е еднозначен. Нищо не правите. Едно голямо никакво нищо. /Хайде да не припомняме случката от „Швейк”/

 Вие си траете. Кютате си. Сгушили сте се.  

И затова вие сте съучастници в лъжата за България. Вие сте част от тази лъжа, а не част от разобличаването й.

И винаги сте си били – от тошово време, та досега. /Не говоря за изключенията./

Явор се изхвърля, греши, залита, връща се, пада, става, променя се, изменя се, изменя и на другите, но той върви с името си напред. Не се е сгушил като вас. С цялата си противоречивост той е личност. Една от големите личности на нашето време. Личност много по-завладяваща от простоватия Боко,  по когото, кой знае защо, си е паднала опростачената ни рОдина.

А къде Явор би могъл да говори и пише? Да казва истината, така както я вижда ? /А той най-често добре я вижда / Разбира се не и в държавните медии, там снишаването си е закон и обичай – там всички са прегърбени души. Може би в частните медии ? Нашите частни медии имат, обаче, една особеност. Те са като държавните. Поне в отношението си към властта. / В останалите отношения са по-зле и от държавните/ Против Бойко е само една телевизия, но тя пък също била октоподска/.

А може би пък да работи в някое малко вестниче. Като вестник „Анти”, например. Може. Явор вече го е правил. Със смирение и чувство за дълг. Само че „Анти” вече го няма. И познайте какво направи демократичната общност и демократичните партии за да спасят това вестниче ? Ако сте изкушени в нашенските политически нрави значи сте познали. Точно така. Нищо не направиха. А може пък Явор да пише във вестник „ Гласове”. Само че вестник Гласове също спря. И познайте какво направиха демократичните партии /тоест едната демократична партия/ за да спаси това вестниче ? Да. Познахте. Същото. Дали това е една от причините за разрива между Костов и Явор Дачков и каква е причината за този разрив е вече предмет на друго писание.

Най – изчанчената особеност на всичките тези особени явления е, че ако го нямаше престъпника /вероятния, нали все още не е осъден/ Алексей Петров и неговите медии, обществото ни нищо нямаше да знае за престъпните деяния на Борисов/ вероятните , нали все още не е осъден /. И нищо нямаше да узнае за далаверите му с Мишо Бирата, например.

Знае се, че демокрацията се крепи върху взаимния надзор на различните власти. В България, обаче, това правило е придобило особено уродливо значение. Тук свободата на информацията /осведомяването/ се крепи върху взаимния надзор на различните престъпни образувания.

А защо все пак Борисов се нахвърли върху своя бивш съратник, бивш съдружник и бивш колега – човека на органите и бияча Алексей Петров.

Дали от чувство за справедливост ? Дали от рвение към законността?

То е все едно питаш защо хората на Боби Бицепса са нападнали хората на Цеци Трицепса.

Но има и друго.

Широките простонародни маси избраха Борисов за да въздаде справедливост. Да накаже лошите.

Като се предполагаше, че лошите са от Тройната коалиция.

Само че да се разправяш с лошите от Тройната коалиция е опасно. Те имат влияние. Имат депутати. Имат власт. И най- вече имат сведения. Имат възможност да се поровят в съмнителните амфетаминови пратки за Ирак. В съмнителните офшорни предприятия. В съмнителните банкови продажби. В съмнителните връзки със сръбски бандити. В съмнителните убийства и самоубийства.

При което се получава естествената за балканските краища договорка между Бойко и Тройната – ние ще си траем за твоите далавери, ама ти ще си траеш за нашите. Прокурорът е наш човек, той също ще си кюти. И медиите ще си кютат, те също са наши, а които не са наши ще ги изпонашим.

 А старите десни ?

  Те са сестрински партии на ГЕРБ. И са малко нещо нефелни. Безпомощни и уплашени сякаш. Едвам кретат. И не смеят да си навлекат и всенародната омраза като се противопоставят на Спасителя на Отечеството, Строителя на Магистрали, Резача на Ленти, Въздавача на Справедливост, Футболиста на Годината, Шахматния Гросмайстор на Десетилетието, Полупочетния Полухудожник и Любим Министър Председател на Широките Простонародни Маси Бойко Борисов.

Така взаимният надзор на различните власти се превръща в заговор на различните власти срещу хората.

А те, хората, все пак искат справедливост. Искат възмездие. Освен това искат и зрелища, щото нали, хора са…

Затова –ето ви справедливост, ето ви и зрелище – съдим Октопода. И от Тройната коалиция доволни, щото никой не ги закача, и от Синята коалиция  доволни, щото едно време Алексей Петров изкара таксиджиите срещу тях, и от ДПС доволни – вече няма да се говори за милионите и сараите на Доган, и журналистите също доволни. Може би те най-паче доволни.  Хем ще разобличаваме, хем ще се горещим възмутено, хем ще си придобиваме гражданско чувство без това да ни коства нищо, хем ще се харесваме на Боко и народа Му. Въобще голям кеф, самочувствие и успешност се задават.

 А Явор – остави го, той е лош, той се е продал на Алексей Петров.

petrovboko

 

 

Още статии от този автор