Интересни времена

  Радан Кънев, зам. Председател на ДСБ :

 

 

  

България се влачи по корем

 

 

- Ако не беше толкова сложно и неясно бъдещето, нашият премиер щеше да ни весели. Но сега неговите смешки и на всички Цецки около него ми се струват най-тъжните случки от годината.

 

- ГЕРБ ни предлагат мръсна симбиоза между власт и „бизнес“ на всяко ниво. Пари чрез властта, власт чрез парите. Това води само до бедност и изостаналост.

 

 - Важното е как ще осигурим на бедните образование, а не пари за ракия. Как ще се преборим с тези групировки, които са обрасли около властта от селския кмет до министър-председателя, на всяко ниво.

 

 - Смелост в политиката е да се противопоставиш дори на сбърканите очаквания на хората, защото част от тях очакват някой да им раздава.

 

- Всеки чака на властта, а тя брули честните и работливите, за да даде на мошениците, които я поддържат.

 

 - Доказах, че мога да върша работа и че имам собствено мнение.

 

- Защо ви избра Костов за заместник-председател ?

 

Простият отговор е, че не знам – все пак уставът на партията предоставя този избор на председателя и на неговата преценка. И все пак, аз имам самочувствие - през последните години работих наистина на всички нива в партията – от доброволец в кампаниите, през общински лидер, председател на социалната комисия, член на националното ръководство. Доказах че мога да върша работа, но и да я обяснявам публично, да имам послания. И показах, че имам непоколебимо собствено мнение по важни теми, че не вървя по течението и не догаждам преобладаващата позиция, за да я аплодирам. Имам си позиции и ценности и не отстъпвам от тях – а това е много важно, защото така се печели доверие.

 

- Политиците около Костов, с малки изключения не успяват да създадат свой политически образ и в повечето случаи биват обозначавани с израза „човек на Костов“. Защо се получава така ? Вие ще се опитате ли да създадете свой политически образ. Как ? Какъв ще бъде той ?

 

Нямам такъв проблем. На този въпрос донякъде вече отговорих – аз досега съм заел достатъчно трудни и конфликтни позиции и изобщо не се страхувам, че ми липсва политически образ. Аз съм безусловен защитник на класическите принципи на либералната демокрация – индивидуалните права, свободата на съвестта и вероизповеданията, на личния избор, противопоставянето на дискриминацията. Тези неща може би бяха шаблони преди десет години в Европа, и тяхната защита беше вземана едва ли не на подбив, но днес те са много разколебани. Особено в нестабилни държави като нашата.  Имам и утвърдени умерени възгледи в социалната и икономическа политика, далеч от т.нар. либертарианство. Защитавам позиции за ограничена, но отговорна държава, която да гарантира качествени и пълноценни публични услуги. И нещо, което може би само приятелите ми знаят – аз съм привърженик на единна, федерализирана Европа, в която гражданите с гласа си решават какъв да е бюджетът на съюза, чрез истински Европейски парламент, а не сегашния орган с неясни функции. Отговорни граждани и отговорни институции – това липсва на днешна Европа и обяснява донякъде кризата в еврозоната.

 

 - По медиите канят едва ли не само Костов да каже мнението си по въпросите, които тревожат обществото ни, много рядко се случва да бъде поканен друго човек. Ето, вие станахте зам - председател на партията, но досега сякаш не сме ви виждали по националните телевизии. Защо ? Как в ДСБ решават кой и кога да се появи пред медиите ?

 

 -Нормално е медиите да питат човек, който е управлявал страната и е останал в политиката дузина години след това. Такива хора имат истински широк поглед, а жалко е, че у нас те са малко на брой. Или май е един.

Хора като мен трябва да се преборят сами за вниманието на медиите, а не някой в ДСБ да решава. Аз и по тази тема ще съм нескромен – постигнал съм много в тази област, съвсем сам – с много зор, но и с голям мерак, и с малко суета. Блогът ми се чете от хиляди хора, имахме собствено телевизионно предаване, участвах години наред в ежеседмично радиопредаване. В конкуренцията на стари и опитни политици, за да си интересен, трябва да говориш на хората от своето поколение, от своя културен и професионален кръг и така да печелиш влияние. Аз съм на този път, нямам нужда някой да ми го проправя.

 

- Какво помогна на ДСБ да оцелее след цялата черна пропаганда и всички политически обрати. Какво пречи на ДСБ да увеличат влиянието си.

 

ДСБ оцелява, защото е политически истинска. Защото хората са в ДСБ заради убежденията и болките си, а не като лесен път към келепира. И вътрешният подбор на хора е такъв – ето, аз нямам влиятелни роднини и не съм си купил позицията в партията с пари. А у нас често става така – или си купуваш кариерата, или някакви кръгове ти я издействат. В ДСБ просто не е така, затова има смисъл и бъдеще.

 

- Привържениците на Костов никога не говорят за грешки на Костов. Вие бихте ли се осмелили да посочите негови грешки ?

 

Правил съм го десетки пъти. Хубаво е, когато с политика се занимават пишещи хора – написаното остава. Аз имам два интернет блога (без да броим готварския) и в тях не съм изтрил нито ред за пет години писане. Нека оставим на хората възможността да прочетат какво съм писал и какви грешки съм сочил. Аз си знам, че част от нещата, които съм писал, са се оказали глупости, по собствената ми преценка по-късно.

 

- Получи се така, че истинските десни партии в България сега имат много малко обществено влияние и трябва да се преборят не за друго, а за влизане в следващия Парламент. Възможно ли възраждане на десницата в България? Как би могло да стане това ? Колко време ще отнеме ? Ще се появи ли нова дясна партия според вас ? Има ли нужда от такава ?

 

- Не ме интересуват тези теми. Разговорите за нови и стари проекти, за коалиции и за кой е по-истински, те доведоха до малкото обществено доверие. Партиите трябва много просто да казват какво различно предлагат. Десните партии трябва да предлагат идеи за общество, в което богатството и успехът на отделния човек, на семействата и фирмите правят обществото богато. Честно състезание при еднакви правила, без фаворити на властта, без целуване на пръстена, без привилегировани играчи – това е едничкият път към забогатяване, а оттам – към качествено здравеопазване, добри пенсии, хубави пътища. ГЕРБ ни предлагат точно обратното – мръсна симбиоза между власт и „бизнес“ на всяко ниво. Пари чрез властта, власт чрез парите. Това води само до бедност и изостаналост.

 

- Има ли смисъл от Синята коалиция, или е по-добре ДСБ и СДС да се разделят ?

 

Смисъл има авторитетни хора да се обединят около проста политическа програма. Ясни идеи, пред които да стоят честни хора, защото идеята без лице е как да кажа, летлива. Хора, които да кажат как ще гарантираме честното състезание, за което говорих преди малко. Как ще осигурим на бедните образование, а не пари за ракия. Как ще се преборим с тези групировки, които са обрасли около властта от селския кмет до министър-председателя, на всяко ниво.

 

 - Колили /клали/ ли сте прасета. Бихте ли заколили /заклали/ прасе, за да проявите мъжественост, или за да се харесате на хората.

 

Не.

 

- Какво представлява за вас политическата мъжественост. А женственост ?

 

Ами политическа мъжественост не знам какво е. Но смелост в България е първо да устоиш на изкушението, да не те купят веднага. Защото тук много трудно се правят пари без подкрепа на властта, и много лесно – под крилото й. И после, да се бориш за отговорна власт, която да създава правила и дава шансове за развитие, а не да раздава и да взема. Това е кураж в политиката – да се противопоставиш дори на сбърканите очаквания на хората, защото част от тях очакват някой да им раздава.

 

- Какво успя да свърши Бойко през изминалата година и какво не успя. Как най- общо оценявате управлението му ?

 

Нищо полезно, според мен. Може би е опитал някои добри неща, безупешно. Борисов затвърди недъзите на предишните две управления, но и въведе нови лоши неща. Най-вече един ужасен модел на лично развитие – от полицията в бизнеса, от бизнеса в политиката, от политиката в администрацията. И там създават привилегировани бизнес кръгове, и пак отначало. Това е напълно сбъркана работа, корупция и некомпетентност на всички нива. Откъде шефовете на РДВР-та натрупаха пари за хотели? И кой е казал, че хотелиерите са добри политици, или просто си купиха кариера със същите пари? Тъжна работа е тази схема, води до бедност и безнадеждност за хората – ако са извън схемата, нямат шанс.

 

- Как бихте определили изминалата година. Спомнете си три най-смешни и три най-тъжни случки от нея. Какво най-много ви зарадва ? Какво най-много ви огорчи или възмути ?

 

Много интересна година, меко казано. Какво ли не се случи – от арабските революции до кризата в ЕС, през природни бедствия и социални вълнения. Ако не беше толкова сложно и неясно бъдещето, нашият премиер щеше да ни весели повече от три пъти. Но сега неговите смешки и на всички Цецки около него ми се струват най-тъжните случки от годината.

 

- Какво ни чака през следващата година.

 

Никой не може да предвиди. Икономиката на Европа е разклатена из основи, клати се и политическият ред. А ние нямаме здрава основа да стъпим, за да бъдем сами стабилни – няма силно предприемачество, няма икономически независими семейства, няма достатъчно здрави фирми. Всеки чака на властта, а тя брули честните и работливите, за да даде на мошениците, които я поддържат. И така допълнително уронва основите на обществото.

 

- Накъде върви България ? Надолу, нагоре, встрани ?

 

Влачи се по корем – и в икономиката, и в образованието. В здравеопазването и социалната сфера само затъва, не се и влачи. Но има някои неща, които ме радват – появяват се филми, книги, независими и смели. Не някаква измислена култура, насадена от властта, и не нова безкрайно интелектуално мрънкане, а смислени и при това – понякога комерсиално успешни проекти. Звучат ми истински, достоверно, продукт на хората от моето поколение, виждам живота си в тях. И още нещо положително – хората в зряла възраст, 30-40 годишните, виждат, че нищо няма да получат от държавата, че живеят в много трудно време, и просто работят много. За съжаление, корупцията и бюрокрацията ги отказват от частен бизнес, насочват ги към работа в големите фирми, за други хора. Това е лошата страна на нещата. Защото те печелят, спестяват, осигуряват семействата си, но не са независими.

 

- Кое е любимото ви телевизионно предаване ? Филм ? Любимата ви книга ? Какво четете ? Каква музика слушате ?

 

Много трудни са тези въпроси за любими книги и филми. За филмите сигурно трябва да кажа Фелини или Бертолучи, но не. Обичам хубави комерсиални Холивудски филми и изобщо не съм киноман, дори забравям какво съм гледал. Книги чета по няколко едновременно – от научна литература до забавна. Почти винаги, успоредно с другото, препрочитам някоя от книгите на Тери Пратчет. Сега чета „Записките на федералиста“ - сборника статии на основателите на САЩ – Хамилътн, Мадисън и Джей, с които са убеждавали гражданите на Ню Йорк да приемат федералната конституция. Все едно е писано вчера.

 

- За какво бихте похарчили 100 000 лева, ако внезапно ги спечелите от телевизионно състезание ?

 

Ами в българската политика много хора „спечелиха“ далеч по-големи суми, без да ги заслужават. И разбраха, че това не са много пари – незаслужените лесно се харчат. Казина, пиене, леки жени, и така 2-3 години. И после пазарлъци за нов мандат, да откраднем още... Но като спечеля пари с работата си, макар и по-малко, знам в какво е най-добре да ги инвестирам. Обратно в работата си, в каквото умея.

  

 / въпросите зададе Иво Беров/