unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

7261 Посещения

Как се посреща

Иво Беров

   Как се посреща бея, пашата премиера и въобще началника 

                        / последно за вестник Седем /

     Мислех тази трета, последна част от предложението ми за създаване на десен граждански вестник да бъде само делова.

   / предишните части са в www.ivoberov.blog.bg /

 Но има едно обстоятелство, наглед вън от деловия свят, което е в основата и на успеха, а и на провала на едно такова начинание, обстоятелство, което заслужава осмисляне. То не е от вчера. Не е и от оня ден. Не и от по-оня ден. Не е от минали век дори. То е от по-миналия век. А може и да е по-отколешно.

 За него може да се съди по няколко описания в книгите „ Летопис на смутното време” и „ Кърджилийското време” на Вера Мутафчиева / Ех, защо вече никой не чете наистина увлекателните и поучителни книги от някога/. В тези две книги има описания, които наглед са съвсем странични и незначителни, но всъщност са много показателни.

 

                    За началниците и началничеството

 

 Става дума за описанията на това как някога по селата са посрещали пашите, бейовете и другите големи началници.

 Разбира се, със съответните признаци на почитание са ги посрещали. И веднага след това – с оплаквания. Въртят селяните калпаци в ръцете си, гледат с тъжни очи към пашата и нареждат как добивите били слаби тая година, как децата гладували, как били притеснявани от разбойници, как били покорна рая и как само на него и на падишаха разчитали да оправи нещата.

 А същото време добитъкът бил скрит из горите, та да не отиде зян покрай посещението на бея, хубавите моми също, в селото никой не гладувал, децата били здрави и руменобузи, а ако е имало разбойници, те са си били селяни от същото или от съседното село.

  Поведението на селяните е обяснимо– това са били похвати за оцеляване. Селяните са имали за цел хем да умилостивят и да разчувстват началника, хем да го измамят, хем да изкярят нещо от него.

 Робски похвати за робско оцеляване.

 И човек няма да как да не се досети, че тия похвати, които са се прилагали в далечните робски времена се прилагат и днес. И винаги са се прилагали май.

   Към всякакво началство – паши, бейове, царе, депутати, премиери, министри и кметове. Понякога по особено обиден и отблъскващ начин.

 

           Простакът, простащината и момите

 Отива върховния началник в някакво село, селяните поднасят хляб и сол, а върховният началник чупи хляба и го тика в устите на момите, защото “хранил народа”.

Отврат.

 Но за това гнуснаво поведение не е виновен началникът. Хората биват всякакви – много често биват и простаци.

Но когато простащината стане образец на поведение, за това не са виновни простаците, а онези, които са възприели този образец. Онези моми, които вместо да се отдръпнат, от потно-косматите премиерски ръце, които им подават залъци, издават устнички, усмихват се и се чувстват поласкани от простащината на Простака. Виновни са онези граждани, или селяни, които вместо да рекат на простака „ Не ти храниш нас, а ние храним, теб. Ти само разпределяш парите ни „, му казват: „ Благодаря ти за магистралите, паша ефенди. Голям себап, голяма милост ни направи”.

 

               Народът и олигархия Му

 

 Всъщност олигархията и олигархичния образец на управление в България се появиха защото хората го поискаха – съзнателно или несъзнателно.

 А хората поискаха този образец, защото друг образец на управление не са познавали. Никога.

 Те винаги са чакали от ония горе, от ония малцината разни милости, себапи и добрини. Очаквали са от тях да „мислят за народа”. Като го отърват от тегобата сам да мисли за себе си. И да мисли въобще.

 Основният политически стремеж на българския народ, на мнозинството българи тоест, в условията на демокрация е да си избере добри управници.

 Демокрацията се възприема не като друго, а като възможност за избор на добра олигархия. И когато народът, без да разбере, че добра олигархия не може да има, и че все не сполучва на добри управници, обявява демокрацията за провалена. И прехода за провален. И всичко за провалено.

 Само че в тоя списък на провалите народът разбира се, забравя себе си.

 А би трябвало да се самопостави на първо място.

  Защото олигархичният образец на управление не е само политическо понятие.

 Той е начин на мислене.

 Точно този начин на мислене отличава десните от левите в България / не данъците, богатството и бизнеса/. Точно тези, които отхвърлят този начин на мислене би трябвало да са хората на така наречената демократична общност.

 А дали наистина го отхвърлят ?

 

            Кой е най-голямата пречка за създаването на вестник

  

       От дълго време Демократи за Силна България искат от Костов да им направи някаква медия. И Костов, разбира се, отказва. Първо, защото няма такова право по закон, второ защото на него никаква медия не му трябва /иначе би могъл да съдейства за създаването й, ама не ще/ и трето – защото по такъв начин би се включил в споменатия политически образец. / Паша ефенди, позволи ни да пасем овцете в царската мера, щото умираме отглади, прокарай ни джаде, спаси ни от разбойници, направи ни мост, направи ни медия. В теб и хляба, в теб е ножа/.

 Абе как така минават години, минават векове, че и хилядолетия минават, а пък  народите все не могат да се договедят, че и хляба и ножа са в тези, които произвеждат. Които правят. Които творят.

 Че и партийните пари също идват оттам – от хората, които произвеждат блага, не от партийците, министрите и премиерите.

 И дори демократите сякаш не се досещат, че със своето гласуване казват : „ Постановяваме парите на производителите да отидат в тази и тази партия, в такова и такова съотношение и в еди какви си размери „. Оттук нататък партийният водач може да се разпорежда с тези пари според партийния устав и договорка.

 Но парите в никакъв случай не са негови.

Не драги демократи, не парите са пречката за направа на десен граждански вестник. Пречката е онаследения от мрачните робски времена начин на мислене.

 

               Защо не някакъв вид акционерно дружество

 

 Акционерно дружество. Това е може би най-пряката връзка между гражданските начинания и деловия свят.

 Показателно е, че в България въобще няма акционерни дружества. Тоест няма граждански начинания въплътени в делови действия.

 Гражданите не се сещат, че биха могли да подемат едно начинание, или да направят, да сътворят едно предприятие сами. Като съберат средства помежду си, например. Чакат някой отгоре да го направи.

И дочакват.

Все се намира някой отгоре да го направи.

А после се оплакват, че всички медии били на олигархията. И че олигархът направил медия, ама за себе си. Без да смислят, че няма как той да я направи за тях, а не за себе си.

На акционерни начала са направени много от най-добрите френски вестници. Условието е никой да не притежава контролния пакет акции. И никой да няма повече от 20 процента. Като акциите се разпределят между бизнесмени, журналисти и всички които желаят да участват в начинанието. И всички, които споделят дадени възгледи, разбира се.

Дружеството може да си избира управителен съвет на общо събрание, например, съветът може да назначава редактори, но всичко това вече са допълнителни подробности.

 Вместо акционерно предприятие може да се създаде и ООД със съответното разпределение на дяловете. Подробностите могат да бъдат уточнявани, променяни и донагласяни.

 Като се обмисли много добре основното.

Парите.

                              Ах, парите...

 

 Ах, парите…Ох, тия пари…Колко точно ще трябват, откъде ще дойдат, кой точно ги даде, ама няма ли да се прахосат, няма ли някой да бръкне в кацата с меда, няма ли да се минем, „ защо точно аз да се занимавам”, то все ще се намери някой отгоре, който да даде и да свърши цялата работа…

 Някой началник, някой бей, някой паша, някой премиер, някой богаташ от нашите, някой нашите или някой командир.

Ами няма да даде. Точно тук е същността. Няма да ги даде някой богат човек от нашите, някой паша, някой кмет, някой банкер, някой началник и някой командир. А дори да пожелае да даде, не бива да получава повече от 20 процента акции. Тоест повече от двадесет процента влияние във вестника.

За да остане той граждански.

 

       Върховният въпрос с върховния отговор – колко .

 

Ето го въпросът на въпросите, сърцевината на сърцевините, разковничето на разковничетата, алфата и омегата, началото и краят, най-вече краят на всички граждански начинания и добронамерени помисли:

   Колко пари ще трябват. / Освен кой ще ги даде/

Е ето го и отговорът на отговорите, сърцевината на сърцевините, разковничето на разковничетата, алфата и омегата, началото и краят, най-вече краят на всички граждански начинания и добронамерени помисли.

 Около 50 хиляди лева ще трябват. Словом петдесет хиляди.

Толкова ще трябват.

Ако в България не се намерят сто души, които да дадат по петстотин лева, или петдесет души, които да дадат по хиляда лева за десен граждански вестник, то никой по никакъв начин няма вече право и не бива де се оплаква, да мрънка, да хленчи и да негодува, че в България всичко било в ръцете на олигархията и че нямало свестни медии.

 Щото – толкова сме си, такива сме си.

 

                       Как да се съберат парите

 

Спокойно, никой не е тръгнал, нито иска да събира сега пари. Не бива, както вече се е случвало, да се съберат петстотин – хиляда лева и да се изпият в памет на начинанието. По-добре би било да се събират виртуално /по обещание / – чрез Мрежата – като се обявяват онези, които са обещали да дадат, ако желаят да бъдат съобщавани имената им, като се обявяват обещаните суми /разбира се, обещани само от онези на които може да се вярва/ и като по този начин се събере сума по-голяма от необходимата, може да започне истинското събиране на парите.

 Направено по такъв начин, че да няма никакви съмнения в това кой точно ги събира, как ги съхранява и какво прави с тях.

 След парите естествено, идва съдържанието на вестника, макар другаде да е по-естествено обратното- първо да е съдържанието.

То трябва да бъде такова, че привържениците на ДСБ тутакси да го припознаят за своя вестник. Поради една проста причина, която вече посочих дважди, но не е зле да се посочи и трижди:

 Вестник Седем, като вестник на Синята коалиция със своите продажби можеше тутакси да тръгне на печалба.

 Следователно новият вестник може тутакси да тръгне на печалба със същите продажби.

 Да тръгне със същите продажби, това не значи да си върви все с тях. Има съвсем очевидни и не толкова трудни начини продажбите да се увеличават. Като първият естествена стъпка е да се привлекат за читатели членовете и привържениците на СДС.

 А после и всички, които имат десни възгледи. Какво точно това означава има човек десни възгледи е въпрос, който може да бъде уточняван и обсъждан във вестника.

 След това да се привлекат за читатели не само хората с десни възгледи, а и всички люде, които са достигнали определено равнище на разум, смисленост и благоприличие, и които не желаят да слизат по-долу от него, за да попаднат в обичайния медиен джваняк. / Значението на думата е обяснени в предишните две писания /

 

                     Кой ще пише във вестника.

 

Всичко става с хора. И най-добрите разработки /концепции/ са безсмислен наниз от думи или знаци, ако някой не ги осъществи.

Огромното предимство на един десен граждански вестник са умните хора, които умеят да пишат и които медиите на олигархията, по разбираеми причини, не смеят и не желаят да привлекат като автори.

 Вече има три поколения добри, умни и надарени творци, които могат да пишат в бъдещия вестник. Нека не ги изброяваме,. По-добре никой да не похвалим поотделно,  отколкото незаслужено да обидим някого. 

 Мрежата също предлага неподозирано богатство от добри, надарени и умни писачи. Остава само да се потърсят и да се намерят.

 

                               Съдържанието

 

Новият вестник трябва да надскочи Седем. В Седем, например, се прикриваха вътрешните противоречия на Синята коалиция, или пък не се допускаха писания против коалицията и водачите й.

 Няма смисъл от такива скритности. Вътрешните противоречия, макар и неописани, си остават, като по-скоро се преиначават, или дори задълбочават, нежели да се решават. А писанията срещу синята коалиция, преди всичко на хора, „дето бяха наши някога” все пак се четат от привържениците на Сините, макар и написани в други вестници.

 Няма нищо лошо в новия вестник да има страници тъкмо за подобни противоречия и спорове, стига те да се написани искрено, умно и безкористно. И ако има в доводите на писачите поне малко разум.

 Няма нищо страшно в това на една страница да има писание срещу Костов, написано от доктор Николай Михайлов, например, който си има своите подмолни огорчения и личностни особености, но си остава могъщ ум и владетел на словото и до него да има друго писание, с противоположни мнения и твърдения.

 Нито пък има нещо лошо в това, напук на цялата насоченост на вестника Евгений Дайнов, например, да похвали за нещо си Бойко Борисов.

Въобще споровете, обсъжданията и различията по-скоро ще привлекат още читатели, нежели да отблъснат предишните.

Но има едно нещо, което със сигурност ще привлече много читатели.

Независимостта от олигархията и най-вече от Бойко Борисов.

Този вестник, за разлика от другите медии ще може свободно да преценява и оценява управлението му. И да разобличава и продажността на това управление, и всичките му простотии. А пък ако някой иска да го хвали – няма лошо, нека има и такива мнения.

 

                     Най-вероятната продаваемост

 

Най-вероятно е вестникът да тръгне с около 4000 продадени броя, след три-четири месеца те да стигнат пет хиляди, след още два-три месеца да станат шест хиляди и за по-малко от година да стигнат седем хиляди.

При добро стечение на обстоятелствата за една година продадените броеве мотат да стигнат 10 000.

         / В случай доброто стечение са очакваните политически промени и вълнения, както и близките избори – а изборите за Народно събрание също наближават /

 В най-лошия случай, ама наистина в много най-лошия случай, вестникът може да тръгне с 3000 брой и с толкова да си остане.

 Но дори и в този най-лош случай вестникът ще бъде печеливш.

                        Рекламите /разгласяването /

 

   Разгласяването може да стане бързо, мощно и безплатно чрез електронните медии и предаванията в които създателите на вестника са поканени участват. Между другото в електронните медии начинанието ще намери много приятели и привърженици. Или поне повече отколкото се предполага. Бойковите простотии са писнали вече на доста хора. Или поне на достатъчно хора.

-          Разгласяването може да стане и чрез партийните структури на десните партии.

-         И най – вече чрез  Мрежата – има достатъчно приятелски сайтове и блогове, които ще разпространят новината за създаването на вестника.

                                

                  Какво може да се направи чрез Интернет / Мрежата/

 

Вестникът може много бързо и лесно да се получи чрез взаимодействието на различите сайтове в Мрежата, където пишат учудващо много надарени и умни журналисти, наблюдатели, политолози и социолози с десни възгледи, или просто умни хора. Това взаимодействие може да стане по най-различни начини, като накрая един хартиен носител обобщи най-доброто написано в тези сайтове.

 Предложенията и идете са много. И най-добре ще бъде те да се огласяват в един мрежова страница /интернет сайт/, който да отразява подготовка за вестника

 

Още статии от този автор

Коментари