…
В тази книга се разправя също за любов, омраза, радости, мъки, загуби, печалби, за хубавото, за грозното, за тъжното, за веселото, за доброто, за злото и за всичко останало.
Най-вече за останалото.
Най-вече за него
Но ще остане ли нещо ?
Най-вероятно не.
Ако все пак остане нещо, то ще бъде израстъкът.
Израстък
- Когато човек е част от нещо, иска да опознае нещото. Когато не е част от нищо, той не се стреми нищо да опознава. Когато не е част от каквото и да било, опознава себе си.
...
- В тия дни виковете много лесно се превръщаха в песен и вой.
...
- Сърцето чукаше по гърдите като по затворена врата.
...
- Червеите поглъщат и изхвърлят пръст. Само така те могат да бъдат червеи.
...
- Между месото и човека има само една душа, а между човека и месото най-често няма нищо.
...
- Какво иска Орелът-Слънце – попитаха го те.
Бяха жадни, отчаяни и нещастни. Бяха почернели от мъка. Бяха готови.
- Кръв – отговори им то – кръв и сърца. Живи, туптящи сърца.
...
- Това не ме изненадва чак толкова – отвърнах – отдавна съм забелязал, че повечето хора искат да бъдат други хора. Само дето не си го признават.
...
- Има такива времена. Особени и объркани. Миналото все още не е свършило. Бъдещето все още не е започнало. Тогава се заплитат възлите на съдбата.
...
- Не играеше с никого. Представяше си разни неща. И мислеше. В началото мислеше почти непрекъснато. После съвсем непрекъснато.
...
- Споделяй само обречени светове.
...
- Най-важното в човека е нечовешкото.
...
- От своята болка можеш да се измъкнеш само като се вмъкнеш в чуждата.
...
Колкото повече кръв – толкова по-добре. И по-добре повече, отколкото по-малко.
...
- Страхът идва преди страшното. Дойде ли страшното, страхът изчезва.
...
“Тази книга не е за слаби стомаси “ – беше казал някой.
Затова е насечена на късове.
Така по-лесно се поглъща.
...
Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец.