Белене, Борисов, Инджев и десните
Ето, че не било толкова страшно. Нито толкова трудно. Земята все така си се върти, светът все така си светува, хората все така се щурат насам-натам по своите хорски работи и дори бензинът поскъпна по едни други причини, а не защото всемогъщият Путин му е заповядал да се повиши.
Не било толкова трудно да се каже „не” на Русия в смисъл. За Белене.
Защото доста българи, повечето българи дори, някак трудно си въобразяват и трудно съобразяват, че България вече не е социалистическа държава. Че социалистите не са съвсем на власт, макар все още да имат голямо влияние. Че България не е троянския кон на Русия в Европа. Че е независима държава.
Че вече сме членове на НАТО и няма как руските танкове да заскърцат с вериги по булевард Руски, под предлог, че си е техен булевард, както си личи от простонародното му наименование.
Виж, същите тия хора, които нищо не биха отказали на Русия, без колебание казват „не” на всичко, което идва от Америка, дори на шистовият газ, макар шистовият газ да не идва от Америка, а то земните дълбини.
А ще се опълчат срещу всичко американско, защото още от ранна възраст са им набухали в главичките приказката за попълзновенията на американския империализъм и за капиталистическите акули, които денонощно мислят как да покорят икономически добрите народчета като Българския, например, как да го изексплоатират и как да ограбят природните му богатства / в случая с България – магаретата, черниците и царевичините дупки/
Между другото истинското природно богатство на България е Черноморието, но то бе ограбено и изесклоатирано не от американския империализъм, а от българските и руските мутри, като най-красивата част от него – устието на Камчия бе дадено на руския мошеник и бивш кмет на Москва Лужков.
В решението на българския министър-председател да каже „не” на Русия за Белене, тия хора пак ще провидят американско попълзновение.
Макар обяснението за отказа на България да строи Белене е много просто. Няма сметка. Няма икономическа сметка
И едно важно допълнение, което до голяма степен обяснява решението на иначе нерешителния български премиер.
Оказа се, че и Русия няма сметка от строежа на тази централа. Поне това започнаха да обясняват напоследък руските медии. А в тях, както се знае не се пише нищо, което би могло да навреди по някакъв начин на Путин.
А за да разбере човек защо атомната централа започна да изглежда нефелно начинание дори и за руснаците, трябва да се знае на каква основа и на какви договорки се строяха промишлените гиганти – рожба на българо-съветската дружба. И как щеше да се строи Белене.
Тия явления от най-близкото ни минало нашите прокопсали медии някак се притесняват да описват. По-съдържателни им се виждат разказите за любовниците на Дража Вълчева и за прокъсаните чорапи на Тодор Живков. Но българо-съветските предприятия и промишлени гиганти /включително Кремиковци/ се строяха така :
Русия даваше на България заем за строежа им. Освен заем даваше и специалисти. На специалистите им заплатите им ги плащаше България, разбира се. И се започваше строежа. С неизбежните дандании. С късане на ленти, с тържествена музика, с викове „ка-пе-ес-ес, бе-ка-пе”, „веч-на друж-ба” и с хилядите благодарности към съветските другари. С лакърдиите за това България от изостанала аграрна страна ще се превърне в напреднала индустриална и ще „догони САШТ” /израз на Тошо/ по производство на незнайно какво си. И с работните места за елате хиляди младежи. И с гадно-лигавите целувки между Тодор Живков и Брежнев.
Строежи, които по-късно загробиха България. Защото се оказаха нефелни. Непроизводителни. Губещи.
Само че на съветските другари няма как да се рече : „ нашата гордост, плод на българо-съветската дружба е губещо предприятие, не можем да си върнем заема „ И заемите трябваше да се връщат.
Десетки губещи предприятия и социалистически гиганти, рожби на българо-съветската дружба докараха България до икономически и финансов крах. И до мораториум върху плащанията.
Тия, работи, разбира се, не се знаят. Тия работи се крият. Говори се за това, че Кремиковци е бил продаден за един долар. Което между другото е лъжа. Кремиковци е продаден не за един, а за 700 000 000 /словом седемстотин милиона долара/. Един долар е символичната цифра с която по света се предлагат за продан губещите и задлъжнели предприятия. Ако има кой да има поеме дълговете. Да обещае вложения и запазване на работните места.
Защо след продажбата на Кремиковци, след смяната на правителството никой не е следил за изпълнението на договорите е отделен въпрос, на когото кой знае защо никой не търси отговор.
Сега важното е, че Белене щеше да се строи по същия стар българо-съветски обичай по който се строяха всички губещи социалистически гиганти – с руските заеми, с руските специалисти, с руска техника и руски доставки. Но този път е много вероятно Путин и неговите хора, след като са изчислили какво ще стане да са си рекли : „ Тая България не е като предишната братска държава. Вече не е „курица не птица, Болгария не за граница”. Тия ни предадоха, влязоха в НАТО и може да не си платят заемите.
…
Каквото и да е, тази седмица Борисов свърши едно добро дело. И направи една странна на пръв поглед, а иначе лесно обяснима и дори от някаква гледна точка смислена постъпка.
Първият на когото съобщи новината за „Белене” беше независимият журналист Иво Инджев. Така обикновено не се прави.
Естествено, първо трябваше да съобщи новината на депутатите от ГЕРБ. Да има каже, че е изпълнил онова за което са се разбрали. Нали все пак те са негови работодатели, те го подкрепят, те ще гласуват решението за Белене.
В страната на обратностите, обаче, депутатите на ГЕРБ не са никакви работодатели на Борисов, а тъкмо обратното. Той ги е избрал, той ги е назначил, той може и да ги уволни. В смисъл, ако се случи някакво чудо невиждано и те започнат да се репчат, той може да отиде на предсрочни избори /дори няколко пъти хитровато се закани да го направи/ и да си назначи други.
Така че на своите депутати Борисов няма какво да се отчита. Те са стадо, казано иносказателно, като художествен образ, разбира се. И в този смисъл са истински представители на българския народ.
И да беше отхвърлил Борисов строежа на Белене и да беше се съгласил с него, гербаджиите щяха да одобрят действията му. Също като народа.
Борисов няма какво да се отчита и на хората от Синята коалиция. Да им споделя нещо от рода на:„Ето стана така както вие искахте, доволни ли сте сега ?”. Борисов няма нужда от помощта на сините депутати. Те по никакъв начин не заплашват властта му. Единственото което, отвреме-навреме го дразни са верните наблюдения и изказвания на Костов. Но това за него е бял кахър. Сегашната десница е просто безобидна и безпомощна. И раздувките от рода на „ ние натиснахме Борисов да се откаже от Белене, това е и наша заслуга” предизвикват само тъга и съжаление.
На депутатите от социалистическата партия, които одобряваха строежа на Белене Борисов също няма какво толкова да се обяснява. Те също не заплашват властта му, защото освен своето мнозинство, той си притури чрез успешни „трансакции” и доста депутати от РЗС. А сега и отцепилите се от Атака ще го подкрепят.
Така че пред Народното събрание, въпреки всички демократични правила. българският министър-председателят не се чувства никак длъжен да се отчита. Няма нужда от депутатите като представители на народа.
С народа той си говори пряко. По народному. По махленски. По пичовски. По борисовски. Ходи направо при миньорите, а не при профсъюзите. Урежда пряко сделките, а не чрез създаване на подходяща за сделките икономическа среда. Надзирава пряко условията на труда по предприятията и не се сеща да задейства инспекцията по труда.
Разбира се, подобен начин на действие се харесва на широките простонародни маси. Разбира се, подобен начин на действие е непроизводителен и пагубен.
Но той отразява действителното положение на нещата.
В България смисъла най-важните институции е сведен до простото съществуване на наименованията им. Те не действат. Те– народно събрание, прокуратура, медии, профсъюзи и всякакви други са смачкани. Няма ги.
И затова Иво Инджев стана нещо като институция.
Че от какъв зор министър-председателят на република България да съобщава решението си за Белене чрез пресконференции, или медии ?
С хората той си общува пряко. Няма нужда от медии. Те, когато не са обслужващ персонал, са само са пощенски кутии.
Много е забавно, че някои журналисти в Националното радио, които се презориха от напъни да се подмазват на Борисов, изкараха противниците на Белене продажници и платени агенти на американския империализъм едва ли не.
Сега как ли ще обясняват, че любимият им вожд Борисов не е продажник или агент на американския империализъм ?
Впрочем журналистите нищо няма да обясняват. Журналистика в България няма.
И остава Иво Инджев /и още няколко души/, който сам по себе си е независима медия и институция.
Това че Бойко Борисов първо на него и съобщил новината за Белене е, разбира се, необичайно и неправомерно, но пък е съвсем обяснимо и донякъде привлекателно даже.
…
Защото човек се сеща за други едни водачи, които при цялата подкрепа, която получиха от Иво Инджев, при цялата му съпричастност към тяхното дело и към самите тях, не склониха поне веднъж да благоволят да снизходят да му благодарят, или по някакъв друг начин да изразят каквото и да било уважение към него.
То може и да е от недосетливост или пък от липса на възпитание, макар повечето да са уж възпитани и образовани, а освен това изпородени не из някакви си села като Банкя, а в средата на Сердика, защото нали чада на буржоазно- софийски семейства.
А то може да е и защото са велики политици и гледат надалеч в бъдещето, където може би ще влязат в следващия парламент и затова не могат да сведат поглед към някакви обикновените хора / в смисъл не политици и депутати/, които се мотаят наоколо.
То може да е просто защото са надути и високомерни.
Или пък защото си мислят че такова трябва е поведението на десните – нали поведението и възгледите на Инджев са си негов собствен избор, няма какво толкова да му се благодари и да му се обръща внимание. Важно е делото. Каузата тоест демек.
Само че тия уж десни вождове не се присещат, че делото е по-важно от човека именно в левичарските представи.
При всички случаи това тяхно вождистко високомерие е една от причините заради които десните партии, особено едната от тях отблъскват хората, вместо да ги привличат.