unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

338 Посещения

Брадясали истини

Интересни Времена

                                                  Брадясали истини

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o
Христо Слави Рачев


По условие телевизията е колективно дело. Винаги ще се намери някоя репортерка да довтаса до ухото на оператора, да настоява с блеснали очи на откривател, непременно да заснема клишето, отдавна направеното. Говореха неизтощимо глупости, мислеха банално; бяха капките, от които се пълнеше блатото на посредствеността. Да им пикая в блатото. Спасих се. Още виждам някои от тях състарени, подпухнали, оцелели на екрана, пожертвали здраве за какво да е. Телевизионната слава попарва като слана. Продължавам да ги сънувам, но вече не се измъчваме взаимно. Сега съм зрител от селски тип. Мога дори да ги пожелая, напудрени, с масковидни лица, напомнят занемарени гейши. Както редовият селянин би искал да го вдене на някоя напарфюмирана гражданка, без да има представа, колко зле окислена плът и излишни мастни радикали се тресат около пояса на обездвижените гражданки. Преструвах се пред себе си и околните, че не ги познавам, харесваше ми тази подменена самоличност. Вече съм един от тях. Селянинът с жълтите чорапи. По чорапите ще ме познаете. Днес са сини, утре жълти. Вън от Украйна! Тъй внедрен, мога да разбера защо селският човек обича да се отърква у „големците“. Парадира с познанството си. Много ме уважават – твърди отчаян, защото никой не го слуша, а чуе ли, не му вярва. Кани ги щедро у дома си и най-страшното – на оглушителните си просташки сватби. Стаеният робски стремеж да е на „ти“ с големците, да разговаря с тях като с равен, да заеква и мучи, търсейки купешка дума за политиката, е непоносимо. Разбирам измъчената селска душа, но съм напълно отвратен от низостта и. От несъстоялото се развитие на личността. Диви хора, артритно изкривени – определено устойчив вид. Селянията репродуцира селяни. Лесно се напиват и все по-рядко се къпят. Човекът, пропуснал да се очовечи, е, нечовек, а своеобразен хуманоиден боклук. Скучен до пристъп на астматичен задух и първи мисли за самоубийство у пришелеца. Животът губи смисъл. Тогава на четири крака излиза кучето. То е човекът и неговият поглед ти е достатъчен. Примигва с едно око и помахва с опашка, бавно присяда, опашката тупка по пода. Разклаща тяло, сякаш имитира танц и отправя чиста порция добронамереност. Кучето изразява всичко необходимо. Идва и допира мокрото си носле. Ляга и се унася. Равновесието отново е възстановено. Прощаваме си за сетен път, защото сме човешки същества. Като си помисля, че аз също съм стопроцентов селянин за други самомнителни хора, ми става по-спокойно. Един от най-тиражираните обществени пакостници, брадатият Маркс, беше дълбоко убеден, че промяната в света ще извърши работникът. Я вън от Украйна! Толстой пък, друга брада, се беше втренчил с тежкия си поглед в селянина. Този дръвник ще спаси света. От селската почва и освободеният мужик тръгнаха други смахнати идеи. Фридрих Горенщейн твърди, че „Толстой е бил атеист, който е искал да вярва, докато Достоевски е злобен човек, който е искал да бъде добър – на такъв морал се крепи човечеството“. Казах ли, вън от Украйна! С маниите за величие нападнаха демократичния свят в лицето на Украйна. Експериментите още не са приключили. Още бради има да подскачат в логореен унес и ние сме свидетели на това. Вън от Украйна! Ще ни говорят за “възраждане”, докато ни теглят към пропастта. Ще напуснем този свят с неприятното чувство, че България можеше да преживее по-мъдро последните петдесет години. Хубавото на кризите, е, че те отминават, като ни дават елегантна възможност, лек поколон, да освободим сцената. Космосът, комунизмът и простотията не притежават чувство за хумор. Вън от Украйна!
Историческите славни битки и копнежи не интересуват никого, освен демагозите и кариеристите. Идва смъртта и тя е събитие, което радикално решава проблемите около тежестите и безсмислието на живота. Голяма безпаметна и благодатна почивка. Сходна мисъл с тази на Чоран, но не е справедливо да му се приписва, защото е стара като света. Философите имат тази привилегия да актуализират мисли от древността, обичат заплетено да преповтарят истини, които могат да се изрекат от хора с поетична дарба буквално с един-два стиха. Оставаме същества с ограничени способности за проумяване на разум от друг вид и природа. Ние още не можем да се споразумеем със себе си. С другите се проваляме всеки ден. Едно си знаем, едно си баем. Правя плах опит да пренеса някои прозрения от първата ми книга, от филмирането, с голям риск да се заблудя в литературните парцели, където по сходни критерии се отглеждат наркотични текстове, силно упойващи субстанции и толкова често – брадясали истини. Вън от Украйна!

Още статии от този автор

Коментари