unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

303 Посещения

Бузлуджански купаж

Интересни Времена

Бузлуджански купаж

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

Гаменизацията на политическото скороговорене достигна до пищене и премина в ултразвук. В тези честоти цвърчи простолюдието, като някакви праисторически птици, тропат с клюнове и не усещат, че гората им се е подпалила. Напоследък се чува и грухтене. Клокочи българският казан, защото се намираме във фаза "бурна ферментация". Не ставаме още народ. Рано е. Чака ни продължителна "тиха ферментация" и чак тогава може да излезем на Европейския пазар, като младо вино - българско Божоле.

Че от всяко грозде не става ни вино, ни народ е, древна истина. Важни са сортовете, почвата, влажността, сезоните, мигриращите сортове, босите крака, които разпукват зърната. Всичко това изразено с една дума - тероар.

Българските вина са чудесни, но нетрайни. Бързо опиват, букетът им бъбрив. Дори да "шушнат" в пещерата "Магура", не могат де се мерят с вината отглеждани в долините на отлежалата демокрация. Калифорнийските вина или френските вина ни информират, първо за района, където са отгледани. Наистина е важно. В тероара бих включил, къде е свистяла гилотината, каменисто- пясъчна почва, кънтяла под копитата на наполеоновите полкове. Продължителна и убийствено неправилна резитба с турски ятагани на българското племе. Интересно, там, където лозята се мъчат да оцелеят в безводието и в тази мъка зреят най-фантастичните сортове. Вина от Прованс – гренаш, тибуре, клерет. Или вина от Кот дю Ванту – сензо, каринян. Тук покорно сваляме калпаци пред бутилка Бургундско пино ноар. Качествените вина, са продукт на узрели народи с усет и принос към световните достижения на демокрацията. Изключенията са нетрайни.

Народи и вина отлежали в режим на демокрация.

Доброто вино иска, съвест, акуратност, малко приказки. Деликатността на чувствата, умствена проницателност и традиция са задължителни. Умението да изслушваш замаяния дегустатор. Да добавиш още сирене, зехтин и му кажеш наздраве, без да прекъсваш полета на мисълта, неизбежното фъфлене за смисъла на живота. Къде в милата ми родина може да разчитате, че виното не е подправено, че демокрацията не е нескопосан декор, който се срутва при първия полъх на източния вятър. Донякъде ти си това, което ядеш и виното, което отпиваш. Българите са опиянени от неферментирала демокрация и евтин алкохол. Затварят входовете към столицата искат да я увардят да не хукне и ни напусне завинаги. Не са сигурни, пие ли се демокрацията или се дъвче. Мезе ли е или основна храна. Прилича им на гиздава гражданка, аха, порив да се разсъблече обещаващо, какво ли има отдолу. Как реагира при насилие. Докъде е мярката на демокрацията, след което изчезва по френски, без да се сбогува с никого.

PS
Ще добавя, че доста български вина вече стават за пиене, но сега пък изчезнаха отлежалите хора. Останаха някакви беззъби човеци с изпържени черни дробове от домашна ракия, с лица, които ми напомнят маносани лозя, достигнали са трудно достижим предел: да знаят буквално нищо за всичко. Да дават гласа си за червените. И толкова млади-зелени неразпукани зърна, които не разбират къде са попаднали. Не очаквам чудеса. От калпаво грозде, не може да се получи качествено червено вино. По-скоро ще излезе някакъв хороводен "Бузлуджански купаж", вид "мускадел" с възкисел вкус на незряла демокрация. И послевкус на некъпани хора, който се усеща след преглъщане и неизбежно излиза през носа.

Още статии от този автор

Коментари