unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1934 Посещения

България има нужда от истински партии и пълно обновление на политическия живот

Иво Беров

         България има нужда от истински партии и пълно обновление на политическия живот

          

   България има нужда от силна лява партия. И тази партия не е, разбира се БСП, която нито е силна, нито е лява, доколкото въобще е партия, а тя въобще не е.

И не е лява не заради прочутия плосък данък, който за доста хора е показател за това дали дадено управление е ляво или дясно. В нашия случай плоският данък е показател за нещо съвсем друго – дали едно управление и тъпо или глупаво.

А този показател недвусмислено показва, че нашето управление е и двете. Ако ли пък не е тъпо и глупаво, то е грабителско и нагло.

Защото плоският данък насърчава и укрепва състоянието в което вече се намира стопанството на една страна. Ако то е производително, ако то се развива – плоският данък укрепва и насърчава развитието и производството. Ако стопанството на една държава е корупционно, то плоският данък насърчава корупцията.

Много е просто.

Когато един производител печели от производство, той влага парите спестени от плосък данък за производство. Когато печели от обществени поръчки, което при нас става чрез подкупи, той влага парите спестени от плосък данък за подкупи, от които печели нови поръчки, спестявайки чрез плоския данък пари за нови подкупи.

Ето защо и правителствата на БСП, и правителствата на ГЕРБ не пипнаха плоския данък.

Не защото са леви или десни, и не защото са чак дотам тъпи и глупави. Те са грабителски и нагли, това е.

И би трябвало да има лява партия, която да ги съпикяса. Да произнесе онази страшна, изтъркана, грозна, противоречива, охулвана, приемана и отхвърляна дума, която е същностна за нашия обществен и стопански живот. Дума, която, кой знае защо отдавна не смеят да произнесат нито леви, нито десни, нито прави, нито криви, нито глупави, нито умни, нито хубави, нито грозни.

Ето я тази дума, ще я напиша разредено и с по-големи букви, „немаа са плашите”, както думат на Северозапад.

Е К С П Л О А Т А Ц И Я

Трудовите хора на България са експлоатирани /тормозени, ограбвани/. Не толкова жестоко, колкото в миналите векове, но достатъчно жестоко за да се породи едно съвсем оправдано недоволство – причина и условие за създаването на силна лява партия. Каквато в България няма. И за създаването на силни профсъюзи. Каквито в България няма.

Трудовите хора на България са ограбвани по най-различни, всъщност по всички възможни начини.

Чрез трудовите договори, които или са лъжливи, или въобще не се спазват. Чрез лъжливите осигуровки, които се плащат на основата на лъжливите трудови договори. Чрез условията на труд, чрез работното време, което достига до 14-15-16 часа на ден / ама тая работа два дена по 16 часа и през два дена почивка сещате ли се колко е справедлива и удобна/, чрез жалките заплати, разбира се, най-вече чрез жалките заплати, чрез лишаването на работниците от съвсем изначалните им права и чрез каквото се сетите.

Тоест каквото се сетят работодателите, а в това отношение те са изключително досетливи.

Отпуски ли ? Не може. Ако решиш да излезеш в отпуска не се връщай. И на кого ще се оплачеш ? На държавна Инспекция по Труда ? Майтап. Всъщност подигравка. Най-много работодателите да платят някоя глобичка.

Когато дойде някой чиновник от Инспекцията по труда при някой дюкян, започват да се точат едни проникновени разговори във вътрешните помещения на дюкяна, едни мурафети суб розе /да не се бърка със суб лозе/, след което мурафетчиите излизат изотвътре ухилени и с чувства на дълбоко удовлетворение. А бачкаторите и служителите се правят, че нищо не са видели и нищо не са разбрали. /Става въпрос за подкуп, ако някой не е схванал за какво иде реч/

Само че те – работниците и служителите всичко са видели и всичко са разбрали.

Ето откъде идват омразата, гневът, ненавистта, омерзението и погнусата с които е наситено ежедневието ни. Помежду другите причини, разбира се.

Че защо биг босът – голямото началство – най-често бивш червен номенклатурчик или ченге от Държавна Сигурност да увеличи заплатите на работниците, след като може с тия пари да си купи нова кола и нова силиконена курва. Ама вложения в производство и развитие – „ко?”. „Койтуй байхуй ?…”

Една нахална, нагла, пробивна, лицемерна, продажна, подкупна и поне в стопанско отношение тъпа /защото не умее да създава, умее само да граби/ прослойка живее на гърба на хората, които създават и работят.

Засега това е само прослойка, но скоро, само след едно поколение ще се превърне в класа – точно като по Маркс, Енгелс и Ленин.

Защото бившите комунисти, и не само те, но преди всичко бившите комунисти си направиха такъв капитализъм, какъвто го бяха назубрили в комунистическите си учебници и какъвто им беше описан от комунистическата пропаганда – капиталистите са експлоататори, човек за човека е вълк и може да забогатее само с измами, с кражби и само на гърба на другите.

Политици, журналисти, чиновници – държавни и общински, а също мутри, пазванти, далаверисти, консултанти, членове на бордове, простаци, назначени за бизнесмени, а също жените им, децата им, близките им, любовниците им– всичко това живее на гърба на малцината, които създават блага - работници, учители, лекари, химици, инженери, строители, продавачи, земеделци, хора на науката. И чрез усвояване / а това по нашенско значи кражба/ на европейски пари, тоест на парите на европейските данъкоплатци.

Всъщност химици, инженери и хора на науката вече няма – нашият делови свят това нещо – да влага пари в развойна дейност, в производителност, в наука, в откривателство, в технологии - това той не го разбира, той разбира от далавери, от удари, от подкупи, от разпродажба на суровините и природата на България.

Какви хора търси нашият делови свят ? Инженери ? Техници ? Съзидатели ? Откриватели ? Можещи, образовани, умни хора ? Нищо подобно.

Търсят се наемници – събирачи на дългове, тоест биячи и мутри. Търсят се продавачи, търсят се охранители, търсят се възпитатели /да озаптисват дечурлигата, не за друго/, също плямпачи по средищата за телефонни поръчки.

Търсят се миньори – това заради природните суровини.

Търсят се банкови и административни служители. Търсят се адвокати – негли големите печалби идват от банкови обири, но не ония с пищов в ръка, а с компютри и химикалки – като при Корпоративна Търговска Банка. Търсят се нотариуси за заменки и далавери с имоти.

Образовани хора търсят чуждите фирми, не българските. А колчем се настанят в България, чуждите фирми тутакси възприемат българския адет на безогледна експлоатация – така се печели по-лесно и по-сладко.

Ето защо България има нужда от силна лява партия. Или поне от каква да е лява партия, ако не силна. Ама не чак от извратености, подобни на нашите „нови леви”, които са толкова нови, колкото проникновенията на Георги Димитров, Антон Югов и Вълко Червенков.

А също така и от силна дясна партия. Или поне от каква да е дясна партия, ако не силна.

Защото точно колкото БСП е лява партия, толкова и ГЕРБ е дясна. Тоест никак. Напълно, цялостно, несъмнено, неоспоримо никак. /Това че нещо е неоспоримо никак не възпира оспорващите да го оспорват/

А БСП и ГЕРБ не са нито леви, нито десни по една много проста причина –те въобще не са партии.

Това са съдружия на авери - ох тая политкоректност – това са аверски сбирщини, сговор на користни тарикати, обединили се да присвояват – ох, боже, пак тая политкоректност - обединили се да крадат и грабят обществени средства – ох, пак тая коректност – обединили се да крадат и грабят труда на хората – и на българи, и на европейци.

И никак не е сигурно, че аверската сбирщина на ГЕРБ е по-свястна от тази на БСП, защото била уж божем за Европа и НАТО, за разлика от сбирщината БСП, която била за Русия, както разсъди един иначе не лош тълкувател /анализатор/. Сбирщината на ГЕРБ не е за Европа и НАТО. Тя е само и единствено за себе си, както всички сбирщини.

Ако беше за Европа и НАТО, тя отдавна щеше да излъчи кандидат за президент, който отстоява политиката и ценностите на Европа и НАТО, вместо въобще да не излъчва кандидат за президент /Ама само не разправяйте, че Цецка е кандидат- президент, а не поръчкова женица на Борисов/.

   Борисов не е ачик човек на Русия и ГЕРБ не са ачик руска партия, за разлика от БСП и другите подобни, просто защото руската ниша е заета и руските пари отиват при БСП, при генерал Радев, при Първанов и другите такива /доскоро дори и при Сидеров/.

А какво би станало ако нишата се освободи ? Ако женицата за поръчки стане президент и руските пари вземат, че се изсипят върху Борисов и ГЕРБ ?

Този въпрос има много лесен отговор. И този отговор вече е даден. За онези, които знаят, помнят и мислят.

„ Шестнадесет пъти ще поскъпне тока, ако не построим АЕЦ Белене”, знаете ли кой го е казал това ?

Оттук и пълната липса на смисъл от противопоставянето между Цачева и Радев. Няма избор между по-голямото и по-малкото зло. Просто защото няма никакъв избор. Цачева е другият Радев, Радев е другата Цачева. Ако на балотаж отидат Цачева и Радев, или пък другият Радев и другата Цачева, то изборът ще бъде между ляв мераклия за президент и лява мераклийка за президент. Между партиен секретар и партийна секретарка. Между мераклия за председател на квартална ОФе организация и мераклийка за председател на квартална ОФе организация / такава е същността, такова е равнището и на двамата /. Тоест изборът ще бъде между пълен невежа и пълен невежа. Между човек, който в битността си на президент е готов да обърне гръб на развития Запад и да обвърже България с изостаналата и пропадащата Русия и човек, който в битността си на президент е готов да обърне гръб на развития Запад и да обвърже България с изостаналата и пропадащата Русия.

Нека да приемем, че Цецка Цачева, за разлика от Радев не е чак дотам привърженичка на путинова Русия, понеже въобще на нищо не е привърженичка. Но пък Радев, за разлика от Цачева не оправда членството си в комунистическата партия с извратеното разбиране, че щом партията е превзела държавата, то партийните служат на държавността.

Ми то всички тоталитарни партии превземат държавата, това Цачева не го ли знае. И значи ако фашистите бяха на власт Цачева щеше да служи на фашистите. Ако бяха нацистите – и на тях. Щом държавата е тяхна, значи служи на държавността. И ако беше надзирателка в концлагер, пак щеше да служи на държавността. И нямаше да се срамува, ако беше на мястото на надзирателите убийци Ръджева и Газдов. Е, нямаше да се гордее, ама нямаше и да се срамува.

Не, госпожа Цачева не е дясна кандидатура за президент. Госпожа Цачева е срам и неудобство за десните избиратели. А пък Радев е просто немислим за тях.

Всъщност всички тези неща си ги знаем. Дъвчем си ги, повтаряме си ги, възмущаваме се, след което се възмущаваме, повтаряме ги и си ги дъвчем. Чакаме някой нещо да направи. Кой ? Какво ?

Лукарски ? Той е трикаджия. Знае да прави трикове. Кунева ? Тя не знае да прави нищо. СДС ? Това вече са само три съскащи звуци.

Радан Кънев ? Да, той е единственият истински политик в България. /Може би и ….още не се знае /Сравнително точно определя целите, вижда и решенията. Но не успя да постигне онова, за което се зарече. Най-вече не успя да създаде нова, истинска дясна партия. Може би не му достигна смелост да се откачи от безнадеждния Реформаторски блок. Може би не му достигна размах – да се противопостави по-рано на Борисов. Може би не му достигна обаяние. Може би не успа да прецени точно времето за действие /тайминга/.

Какво остава тогава ? Къде е изходът ?

Всичко това да бъде отрязано отведнъж. Одма. Цялостно. Рязко. Всичко това – Реформаторски Блок, ГЕРБ и всякакви привидно десни образувания, барабар с принадлежащите им трикаджии. Може би само от ДСБ би имало смисъл и то само ако се откачат от РБ и ако не захванат да си въобразяват, че трябва да бъдат средище, ядро, глава, или каквото и да било водещо в една бъдеща партия или движение.

И този път без трикове, самозалъгване, лековерие, отстъпки, договаряния с разбойници и детински надежди. Още повече, че след толкова години преход вече се видя кой колко струва. Кой ще се продаде за министерски или вицепремиерски пост, кой за консултантски договор, кой за някаква друга благинка. А добрата новост е, че се появиха и нови, непознати в досегашната политика хора, които проявиха достойнство и чест.

Къде са пречките ?

Най-голямата пречка е значимостта да десните опозиционери. Всички те, почти без изключения са изключително значими, ако не и велики, а освен това единствени, независими и неповторими. И нямат охота да признаят значимостта на някого другиго, освен на самите себе си. Може би затова повечето от тях са настроени един срещу друг и са неспособни да се сдружат за каквато и да било обща дейност. А също и по други, често смайващо дребнави, в сравнение величието, им причини.

/ Щях да опиша сблъсъците и заяжданията между някои от тях, но се отказах. Щеше да заприлича на сблъсък и заяждане /

Добро дело ще свърши онзи, който успее да обедини всички тези обособени, утвърдени, разнопосочни, суетни и самовлюбени, но иначе просветени, образовани, осведомени и почтени люде.

Какво отношение имат президентските избори към всичко това ?

Ами никакво за съжаление. А би трябвало да имат някакво.

A bon еntendeur salut.

Още статии от този автор

Коментари