България скърби, Бойко рита топка
Премиерът повтори кървавото хоро на Виденов
То беше преди шестнайсет години.
Цяла България говореше за него.
За кървавото хоро на Виденов.
През 1996 година 16 войници загинаха в горящ камион, след стрелба на околовръстното шосе при София. А в същият ден Виденов бил играл хоро на събор в Копривщица.
Тогавашната опозиция нарече това хоро „Кървавото хоро на Виденов” и поиска оставката на транспортния министър.
И не само опозицията говореше за това кърваво хоро. Всички говореха, цяла България говореше.
А пък един писател – Стефан Цанев май, дори направи постановка по „кървавото хоро” на Виденов. Като го сравни със зловещото хоро от романа на Гео Милев.
…
После се оказа, че Виденов просто не е знаел за бедствието. Транспортният министър не му казал. А пък една негова тайна душманка - съпартийка, началник в единствената тогава национална телевизия така подредила новините, че първо да бъде показано хорото на Виденов и чак накрая злощастието с войниците.
/ Всъщност да не бъдем прекалено тайнствени – тази виденова душманка се казва Илияна Йотова, и сега евродепутат от БСП /
Но не става въпрос за това каква е била тогава Йотова и каква е сега. Става въпрос за съвсем, съвсем друго нещо.
...
В един вестник излезе съобщение, че в деня на траур, когато цяла България скърбеше по загиналите от наводнението в Бистрица, Бойко Борисов е ритал топка на обичайните си места за отдих и почивка. И един случаен минувач го видял и го снимал. Снимката излязла лоша, защото минувачът не бил професионален фотограф и защото министър-председателят бил обкръжен, както винаги, от три реда охрана. Но човекът видял премиера бил готов да свидетелства за видяното.
...
Какво излиза тогава. Че Виденов, който въобще не е знаел за загиналите войници е лош,че е някакъв нравствен изверг едва ли не и че бива не само да бъде хулен от всички медии, но дори и да служи за отрицателен герой в театрални постановки.
А пък Бойко Борисов, който много добре е знаел за загиналите в наводнението и въпреки това се е забавлявал с ритане на топка в деня на траур е добър човек . Премиер, който няма алтернатива и затова е добре всички да го хвалят – медиите най-вече.
Това просто не може да бъде в едно психически здраво обществено-политически битие.
Защото имаме човек, който пряко или косвено е виновен за загиналите в наводнението.
Имаме човек, който не потърси отговорните за това наводнение нито между своите подчинени, нито в поверените му служби.
Но човек, който иначе показваше съчувствие към загиналите. И загриженост за бъдещи опасности.
Имаме човек, който в деня на траур отива да рита топка.
Какъв може да бъде този човек ?
Ами този човек може да бъде само някакъв нравствен урод.
Дори ако е премиер. И дори ако е нещо повече от премиер – дори ако е Бойко Борисов.
...
Да, случката е отразена само в един вестник и в няколко интернет сайта и не е обстойно проверена. Но не е и опровергана.
А, както се знае, Бойко Борисов опровергава тутакси, веднага, всички обвинения срещу себе си, независимо дали са верни или не. Сякаш гледа и слуша едновременно всички радиа и телевизии, готов да отвърне на всякакви нападки. / И затова няма време да провери дали язовирите в България са картотекирани и кои от тях са пред срутване /.
И чудно нещо – медиите не искат да проверят дали тая работа с ритането е истина.
А могат. България е малка страна – всичко се знае. Журналистите могат да попитат някой човек от охраната, могат да попитат хора от обслужващия персонал, могат да попитат зрители от стадиона – наистина ли премиерът е ритал топка в деня на траур, или не ?.
Не питат, обаче. Това не ги интересува. Не им пука.
Не им пука дали министър-председателят на република България е нравствен урод, или не.
...
И най-вероятно не питат, защото истината няма да им хареса. Защото смятат, че Бойко Борисов няма алтернатива и разкритията могат да му навредят.
При което възниква въпросът : „ Каква е тази страна в която нравствените уроди нямат алтернатива ?” С един възможен отговор. България.
