Българската вселена лекичко помръдна
Изборът този път въобще по никакъв начин не беше между ляво и дясно. То и с много условности българските партии могат да бъдат определени като леви или десни. Нашата социалистическа уж партия, например, действа, поне във външната си политика, като някои крайнодесни европейски партии. Герберската ни уж дясна партия, нАпъти действа като крайнолява зелена партия /забраната за шистов газ/, нАпъти като популистка левашка партия, чийто вожд великодушно раздава пари наляво-надясно /не своите/, а освен това и като проруска партия, която с приказките си обаче е против Путин. Всичко това поради една недоосъзната от обществото ни причина - това въобще не е партия.
Изборът не беше и между консерватори и либерали, либерална партия у нас няма, а на консервативния клон се е накачулила достатъчно много фауна, за да се разбере, че в нея няма консерватори, а само налепени с консервативни лепенки и разтягащи консервативни лафове мераклии да се набутат в парламента.
Изборът беше между :
От една страна - желаещите сигурност и примирилите се с корупцията маси, които си думат :Верно, че нашичкият си покрадва, между нас казано, но и до нас стига от далаверата /от европейските пари най-вече/, а освен това с него сме свикнали, спокойно ни е някакси; той няма да ни лашне към нещо ново и опасно като ония другите, новите, щото е хитър, макар че се прави на прост, а и при него нямаше такава скъпотия. Другите - нови и стари, дуднат за някаква правова държава, ама това са празни приказки, измислица на ония от жълтите павета, с която да прелъжат някой да им гласува, защото не са мал да измислят нещо наистина добро за хората. /Да не говорим за тия, които вярват, че Борисов ще смъкне цената на бензина още от трети ноември/
И от друга страна :
Онези, които се срамуват от това, че повече от десетилетие България е на последно място в Европа по всички възможни показатели, че първите й държавни мъже се подмазваха и се подмазват на изостаналата Русия, онези, които не се примиряват с корупцията; които са готови да приемат опасностите и неизвестността, за да се измъкне страната ни от блатото и застоя; онези, които знаят какво е правова държава и най-вече това, че тя е условие сине ква нон /ко, ко рече, кой квака, какъв кон ? - ще възкликнат ония, първите / за обществено, стопанско и всякакво развитие.
И какво реши на тези избори българският народ /всъщност не народът, а повечето избиратели/. Нищо не реши.
Избирателят искаше нещо да стане, но при опасението, че може да стане нещо, реши, че е по-добре нищо да не става.
Така че избирателят пак ще решава, докато най- накрая реши дали наистина иска нещо да стане, въпреки че нещо може да стане, или е по-добре нищо да не става, защото може да стане нещо.
И все пак в края на краищата нещо стана. И това нещо е добро. Продължаве Промяната не загуби така, както предсказваха медийните празнодумци и няма да се разпадне така, както много им се ще, а ДП си запази влиянието.
Разбира се, мощният и неистов понякога повик да се подкрепи сега Бойко Борисов, щото иначе ще настане студ, глад, мор и всякакви други видове порАзи ще повлияе върху природонаселението, а натискът върху ПП и ДБ да влязат в съглашение с него ще бъде отвсякъде. Като най-много ще се изтъква нуждата от върху неочаквано възлюбления от ГЕРБ евроатлантизъм.
Все пак тази повици и евроатлантическата шумотевица надали ще успят да изместят основното противоречие в обществото ни. /Тия толкова нужни закони за да получим парите по Плана за възстановяване и устойчивост може да се гласуват и без да има правителство, между другото/
И една добра сетнина от тези избори /освен, че Има Такъв Народ се преобърна на Няма Такъв Народ : Предишната корупция /покупко-продажност/ в предишните размери и обхват вече ще бъде невъзможна.
О още нещо. Българската вселена лекичко помръдна все пак. "Събуждането е ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло. Ще се става" - както казваше и незабравеният Кристиан Таков.