unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5121 Посещения

Българският икономически Бух

Иво Беров

             Българският икономически „Бух”

 

 Преди време хората гласуваха за Симеон Сакскобурготски защото щял да оправи България за 800 дни.

Явление с поне две загадки.

Първата е по-видна. Защо. Гласуваха.

А втората – по-скритната е защо тъкмо за 800 дни щял бил да оправи страната. Защо не за три. Или за седем. Или за трийсет. А защо не и за един ден само…

Царят може да ги уреди тия работи, нали затова е цар.

...

Точно с такова тлъсто заглавие на първа страница излезе преди изборите един най-продаваните вестници : „Царят уредил”.

  Царят уредил два милиарда лева за България. Чрез своите арабски свръхбогаташи – емири, шейхове и подобни.

 Звънва, значи, царят на шейх Абдул Амин Хамал Абдел и му вика :

 „ Хелоу, Абдуле, селям алейкум, как я караш, абе знаеш ли аз станах цар, тоест премиер на една държава България се вика…не бе, не е до Колумбия, в Европа е.. не, не е мюсюлманска, ама иначе са добри хората, щом ме избраха, имаш ли едни 4-5 милиарда да дадеш, защото са я закъсали нещо, а ?…Добре де и един-два ще свършат работа, айде мерси и чао, ще се видим в Монте Карло това лято…да, в същото казино…”

Та така си представяха хората, че царят ще уреди страната и икономиката ни. Щото не за 800 дни, не за един месец, даже не за един ден, ами за три пет минути само би могъл. Колко му е. Как да не гласуваш за царя...

Само дето шейх Абдул Хамал Абдел не е абдал…

А тези, които гласуваха ?

В българските простонародни вярвания яко заседна убеждението, че икономиката ни може да се оправи само с някой удар и никак иначе.

Това убеждение има своите обяснения.

Едното от тях е, че повечето, ако не и всички български богаташи са забогатели чрез удар. В преносния или в буквалния смисъл. А най-често и в преносния и в буквалния.

 Нали чрез удар хората могат да забогатеят и за един ден.

Взимат бухалката, отиват в някоя продавалница, искат от продавача пари за да го пазят, ако не им даде – бух ! - и ето ти ги по-богати.

Но това само за начало. По-нататък, вместо да бухат собственоръчно, могат да основат охранителна фирма, та други да бухат вместо тях.

Някои пък заедно с любовницата си /колко изчанчено и сладко/ и заедно с близки авери от престъпния могат да си основат незаконна фабрика за производство на цигари – ето ти още един икономически бух. По-нататък любовницата може да си купи някоя банка, а пък любовникът да пере в тая банка пари от търговия си с амфетамини – ето ти един още по-голям икономически бух, тоест. После любовницата може да продаде банката и да си купи оловно- цинков комбинат, колко му е. А пък любовникът да й може да пази комбината с охранителната си фирма, докато двамата не го източат – ето ти пак един як икономически бух.

 С работниците на комбината  нямат да си има никакви грижи – и те са прости, и той е прост, та се разбират.

...

Така хората стават успешни. Така могат да се издигнат до най-високите държавни длъжности. Така се прави икономика.

„Щом е оправил себе си с икономически бух, що да не оправи и държавата с някой икономически бух” – мъдрува простолюдието.

Абе умен си е нашият народ, нищо че е прост. Само дето все не може да случи на добри управници…

Едно африканско племе решило да направи икономически бух и да застигне напредналите страни. Замислило се то на какво се дължи тяхното богатство и съвсем точно забелязало, че всички им благини – перални, кока-коли, дрехи, телевизори, хладилници, пуканки, сериали, дъвки и прочее идват от самолетите. А самолетите кацат само там, където има летища.

„Следователно – много точно и правилно разсъдило племето, което  изглеждало просто, ама иначе никак не било, само дето все не случвало на добри управници – като построим летища, на тях ще кацнат самолети, а от самолетите ще се изсипят и благините”

 Изсякло дърветата в джунглата племето, направило просеки, утъпкало земята, вдигнало дървени кули/диспечерски/ и зачакало самолетите.

Това е истинска, известна в науката /антропология, човекознание тоест/ случка. Не се знае обаче как свършва случката. Дали племето още чака самолетите ? Или пък се е отказало да ги чака и този път чака дърветата отново да израстат, та да им бере плодовете. И как обяснява провала си. Дали със световния империализъм, дали с бившите управляващи или с гнева на бог Нбоко Годокара.

При всички случаи едно е ясно. Не си го обяснява с глупостта си.

   

„ Бог Нбоко ще построи магистрали и по тях ще плъзнат камиони с благини, защото магистралите ще привлекат вложители. А пък ние просто ще си кютим, ще се дивим на икономическия Бух и ще славим бог Нбоко” – дума си племето.

 В същото време един смислен предприемач /даваха го по телевизора/  решава да построи в едно селце близо до магистрала Хемус преобразуватели на слънчева енергия. Натоварва слънчевите палети, тръгва към селцето, обаче ядец – не може да стигне. Пътят до селото съществува само на карта. Иначе е така разровен, че камионите не могат да прекара палетите по него.

 Хората в Хасковска община / и това го даваха го по новините/ не могат да закарат децата си на училище и не могат да се доберат до болниците когато са болни, камо ли да основат някое предприятие или да завъртят търговия извън големите градове – пътищата са непроходими.

Това обаче никого не безпокои. Важното е, че наблизо се е проснала голямата магистрала, така че бог Нбоко и нбокоизбраните около него да могат да стигнат до любимите си хотели на морето един час по-рано, та да разпуснат преди плажа и пиячката...

 ...

В морето, близо до Румъния има големи залежи от нефт – ще боцнем тук-там със сонди - ето ти го икономическият Бух.

 В Родопите е пълно със злато – ще го изкОпаме – ето ти пак Бух.

Ще изсечем дърветата, ще прокараме ски писти, ще дойдат скиори от целия свят и от неговите околности, ще си купуват скиорите българско сирене, български салам, българска лимонада и всякакви български стоки, ще се харчат по българските хижи и ето ти нов икономически Бух.

Ама че местата, където се задържа сняг в България са около 2,5 процента от цялата й площ, ама че и там снегът се задържа само четири месеца, ама че в Австрия писти се строят само над пояса на горите, ама че напразно ще се съсипе природата – няма значение,

Ама че с тия писти ще се получи като с бетона по Северното черноморие /пак голям икономически бух/, където крайбрежието е съсипано, а печалбата в сравнение с разсипията е никаква, защото в каменните джунгли идват да летуват само бедни европейски пияници – това пак няма никакво значение.

Впрочем не е вярно, че със ски пистите ще се получи като с бетона по Черноморието. То вече се е получило. Хотелите в Банско масово фалират. Механите за чужденци също -само тази година се закриват около сто механи. Снегът не се задържа достатъчно дълго, зимовниците са малко, но затова пък мераклиите за бърз икономически бух са прекалено много.

А кое все пак е важното, след като се видя, че от излетия вече бетон, от вече унищожените вече гори и от готовите вече писти файда няма. Защо искат пак да изливат бетон и да унищожават още природа ?

Ами важното за тях е и тук, както и в другите отрасли, разбирай далавери  да се уреди някой монополист от техните си хора. 

Важното за тях е – каза го самият ми ти министър на културата – внучките на Вежди Рашидов да не бият път чак до Австрия , ами да ходят на ски тук, та да му бъдат под ръка.

А защо самият ми ти министър на културата е толкова изнаглял?

Ами защо пък не ?...

...

А пък човекът с бухалките, който дава за пример себе си като успял човек, да ли се досеща, че монополите обезсмислят пазарната икономика, дали разбира смисъла на конкуренцията, дали проумява защо трябва да се насърчават дребния и средния бизнес, дали е чувал за постоянен икономически разтеж, дали знае какво значи производителност на труда и високи технологии, дали вижда връзката между образование и икономически подем, дали се досеща защо вложителите търсят преди всичко образована и обучена работна ръка, дали разбира защо напредналите страни дават толкова пари за наука и научни разработки, дали разбира нуждата от постоянни усилия и реформи ?

- А дали всичките тези неща ги пише във „Винету ?”

 

 

Още статии от този автор