unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4087 Посещения

взривове, избори и кръпка на гащите

Иво Беров

Взривове, избори и кръпка на гащи

Към всички, които скърбяха /доскоро скърбяха, ама вече може и да им е минало/ за загиналите в Горни Лом, към всички които се възмущават, че службите и учрежденията /институциите/ на българската държава не са си свършили работата и със своето  бездействие или с користните си действия са причинили смъртта на 15 души имам, като за начало, следния въпрос.

Възможен ли е такъв един телефонен разговор между висш /едва ли не всевишен/ политик и  чиновник на висок пост, задължен да извърши проверка във фабрика за боеприпаси :

Висш политик : Ало. Тоя Митко Бомбата ми се обади сега пак. В неговата фабрика са влезнали данъчни ли са, полицаи ли са.... Събират телефони. Хайде, прибирай ги оттам. Нали поехме ангажимент да не…

Чиновник: Ами то е станало по обаждане…

Висш политик: Ясно, че е станало по обаждане. Обади се сега, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…

Чиновник : Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.

Висш политик: Добре. Ако трябва, обади му се ей-сега на тоя Митьо Бомбата и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.

...

Възмутени от случилото се в Горни Лом братя и сестри, няма какво да се чудите дали е възможен или невъзможен подобен разговор. Възможен е, разбира се. И не само е възможен, той  се е състоял. E да, в този състоял се разговор,  не става дума за взривената фабрика, а за бирена фабрика. И не става дума за Митьо Бомбата, а за Мишо Бирата.

Обстоятелство, което вероятно би накарало махленските политически тълкуватели и наблюдатели да направят следната забележителна със своята проницателност забележка :

„ Да, ама в единият случай става за  въпрос за бира, а в другия за взривни вещества. А бирата не избухва, нали”…

И

„Да, ама в единия случай става дума за Бойко Борисов /ей сетихте се,, браво/, а с фабриката на Горни Лом  той няма нищо общо „

Да, с фабриката в Горни Лом той няма нищо общо, той има общо с онази, другата фабрика. С тази в Горни Лом вероятно има всичко общо Първанов, който според разни свидетели бил приятел на Митко Бомбата – съответствието /аналогът / на Мишо Бирата.

И дотук, възмутени от държавното безхаберие братя и сестри беше лесното. Защото лесното – това е да се тюхкаш, да се възмущаваш, да проклетисваш политиците и да псуваш държавата.

Оттук нататък започва трудното. А трудното – това е да мислиш. Да прецениш защо се е случило така, защо са загинали хората, кой е отговорен за смъртта им се и какво трябва да се прави за да няма повече взривове и смърт.

И ако преодолее тази изконна, извечна и често непреодолима трудност – мисленето -човек може да се досети, че случаят с фабриките на Мишо Бирата и фабриката на Митко Бомбата е един и същ. Правени са проверки, установени са нарушения, налагани са глоби, отправяни са заплахи за отнемане на лиценз, но всичко си е пак вървяло по старому.

Защото някой е вдигал мобифона и е казвал на съответния чиновник от МВР, прокуратурата, съда, или данъчните : „Ало, тоя ми се обади пак сега. В неговата фабрика са влезли данъчни, полицаи ли са…Аз там съм поел ангажимент. Като съм обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам „.

...

Кой е отговорен, кой е виновен за корупцията и взривовете в държавата. Кои служби и кои учреждения ?

Нека проследим действията им

Първо : При случая с Мишо Бирата данъчните е трябвало да не обръщат внимание на обаждането на висшия /всевишния / политик и да продължи проверката си. И ако всевишният политик си позволи какъвто и да било натиск върху службата– да уведоми за това обществото чрез медиите. В случа с Мишо Бирата обаче началникът на съответната служба – Вальо Танов покорно  изпълнява наставленията на всевишния политик. В този случай още първата отговорна институция поддава. Влиза в корупционни взаимоотношения. При случая с Митко Бомбата проверяващите все пак налагат глоби и наказания и дават на прокурор фабриката му. Още преди взривовете.

Иде ред на втората пречка пред корупционните действия на овластените лица и служби. Медиите. Ще огласят ли те случилото се, както става в свободните демократичните страни ?.

Тук вече има пробив – някои медии огласиха случая с Мишо Бирата. Не огласиха случаите с Митко Бомбата, обаче. Не и преди бомбите му да избухнат. И вече се стига до третата възможна пречка пред корупцията – прокуратурата.

Тук в случая с Бирата се получи засечка. И двамата прокурори – и Велчев, и Цацаров клекнаха пред всевишния политик, снишиха се, скатаха се, притаиха се, сговниха се и прикриха деянията му. Нещо, което в света на правото думат съучастие. При случая с Митко Бомбата нещата стигат все пак до съд, но обвинението е толкова зле подготвено /с най-вероятно търсена неподготвеност/, че пак нищо не се получава.

Въобще човек може още доста да се рови в плетеницата на корупционните взаимовръзки докато му писне. Но няма право да си рече. „ Шибана държава, няма управия”. Защото има един съдник на всички служби и учреждения, които не са си свършили работата. И на всички политици, които се вдигали телефона с думите : „Ало, Вальо, тоя Мишо Бирата ми се обади...аз там съм поел ангажимент”.

Този съдник е избирателят. Хомо електус, за когото се предполага, че е нещо повече от хомо сапиенс, негли в старите демокрации право на избор са имали само свободните мъже, не жените и робите. И всичко наистина е в неговите ръце, както казваха от Реформаторския блок. Дори всевишният политик е в неговите ръце. Защото след избора на избирателя не се знае дали висшия политик пак ще бъде всевишен, или само висш, или никакъв. Или пък подсъдим.

Всеки избирател, който дава гласа си за Бойко Борисов трябва да знае, че одобрява корупционни взаимовръзки, които могат до доведат до смъртта на поне 15 души. И че с това си одобрение поема част от отговорността за смъртта им. И разбира се, всеки която дава гласа си за БСП или Волен Сидеров няма нищо против България да бъде откъсната  от Европа и прикачена към Руската Федерация и към Евразия. И на всеки, който си кюта в къщи, или ходи за гъби в изборния ден му е все едно защо са загинали хората в Горни Лом и дали ще загинат още.

...

„Трийсдве плюс осем праи май чериресе, а петнайсе плюс дванайсе излизат некъде към двейседем, не, тук не достигат десет, ама то и ония  дваесе пак не са достатъчно, ама ако му прибавим още пет може и да излезем. Тц, и с тия пет не излизаме... „

Това, уважаеми братя и сестри на „клета майка България” не е броене на ръце след разгорещено белотно люскане. Това бяха дълбокоумните и националноотговорни / може би, едва ли не/ мъдрувания на журналисти, политици, наблюдатели и всякакви подобни след изборите. В следизборните нощи и дни всички се превърнаха в счетоводители и бакали /начело с един професор по математика /. Като основният политически  извод от балканското, тоест бакалското им счетоводство беше, че ГЕРБ, Реформаторският блок и още някой трябвало било да съставят правителство не за друго, а защото осемдесе и девет плюс двайстри праи стоидванаесе, а още десетина-петнаесе все ще се намерят отнякъде.

...

Значи, следователно, уважаеми братя и сестри бъдещото правителство ще ни управлява, защото осемдесе и девет плюс двайстри праи стоидванаесе, а още десетина-петнаесе все ще се намерят отнякъде

...

Абе аланкоолу, кьопоолар, джентълмен ефендилер. Кога ще надрастете въпроса „ Кой може да състави коалиция”, за да дораснете до въпроса” Защо ще я съставя пустата му тая коалиция”. От какъв зора бе, с каква цел, бе, за чий дедовец, бе,  ще я съставяте бе.

...

Сега да ви кажа какво прави зрелият политик и какво прави бледият, недозрял, объркан, тщеславен, славолюбив, сребролюбив, себелюбив и показлив / всичко това не по възраст и особени белези, а по ум и мировъзрение/ юноша.

Зрелият политик казва : България трябва да се отърве от корупцията и бедността, това става с промени в правосъдната система, с инвестиции и с икономическо развитие /примерно/. Смятам да постигна тези цели по едикакъв си начин в еди какъв си срок. Моля за подкрепата на всички, които одобряват тази програма и най-вече за подкрепата на реформаторските партии. С тези, които са готови да поемат отговорността за промените  ще вляза в коалиция /управленски съюз/.

Това казва зрелият политик.

...

А бледият, недозрял, славолюбив, сребролюбив, тщестлавен, приказлив и  показлив / по ум и съзнание/ юноша ще каже : „ Кой сега е номер едно, а ? Аз сега съм номер едно ! Видяхте ли бе, пак аз спечелих, нацки -  наа!. Дедовецът ми е по-голям, отколкото от на вас са ви дедовците. Цели трийсдва сантиметра го вадя, не като вас дето го вадите по петнайсе, по осем и по четири. / Каквото вади там – рейтинг, айкю, или ай уй не е толкова важно, важното е, че у него е по-големо, отколкото у на другите/.

...

Върви, качен на колесника си всевишният политик, а възхитената тълпа се отдръпва от пътя му и го благославя. И от висотата на своето величие всевишният политик решава да прояви щедрост. Грабва с шепи пари и ги хвърля на простолюдието. Простолюдието благодари и му целува най-малкото ръцете / нали, бидейки простолюдие, не се договежда, че тия пари са заем, който пак то, простолюдието ще плаща/. Но тази щедрост е все пак очаквана – негли всеки цар, вожд и велможа пръска понякога пари над тълпата.  Следва обаче една наистина неочаквана и възхитителна щедрост. В неочакван изблик на великодушие всевишният политик започва да подхвърля наляво-надясно и министерски постове. „ Ей ти,  Меглено, на ти едно министерство на здравеопазването, щом толкова се натискаш, да видиш, че аз не съм  лош човек . Друг някой да ще ? „

И простолюдието примира: „Какво величие, какъв размах. Раздава министерски постове като автографи върху спортна фланелка” И Меглена да му откаже?. „Ама коя си ти ма ! Колко ти е на теб дедовецът !. Имаш ли въобще такъв !... „

Предложения какво да се прави с Корпоративно-Търговска Банка ? Йок, нанай. Виждания за  Южен Поток ? Ами същите като при Белене – да се строи като не се строи, а може и да се строи, стига строителството да е такова, че все едно не се строи.

Външна политика : „Първата ми работа е да отида да говоря с Путин „ Разбира се, политиката е като при махленските разправии с тарторите на улични банди. „Аз тия даже не ги разбирам за какво се карат „ това по повод решението на военния министър да купи натовски самолети. Ама не трябвало да се купуват натовски самолети, макар преди година само същият човек се готвеше да купува натовски самолети от Португалия.

Вътрешна политика : какви точно промени, в какви области, как да се направят, в какъв срок да се направят, каква ще бъде цената им, какво да се очаква като следствие.

Нанай, нихт, йок, хич, у къ тю мьо шерш, къде ме търсиш ти бе, уот дъ фак из дет.

Това което трябваше да направи всевишният политик го правят новите политици от Реформаторския блок. Само те предлагат решения- другите продължават да си бръщолевят познатите от две десетилетия празни  приказки.

...

България се нуждае от решителни, смели, трудни,  вероятно болезнени преобразувания за да се отърве от олигархичния модел и корупцията, за да създаде правова държава, да тласне икономиката напред, да привлече инвестиции, да увеличи пенсиите и заплатите, да утвърди европейския си избор.

Може ли това да стане с бледия, славолюбив, себелюбив, сребролюбив, докачлив / по мировъзрение, не по особени белези /юноша -  оня който си е част от олигархията от нейното създаване още, оня дето и дума не промълви срещу „модела Пеевски” , същият, дето вдигна телефона, за да изрече:  „Ало, Ваньо...”

...

Реформаторският блок, предлагал – каква чудо само – реформи. И в предизборната си програма били записали, че ще се стремят бъдещият министър председател да бъде човек, който досега не е заемал тази длъжност.

Чакай сега, ама кои са тия бе, колко процента имат тия бе, колко им е дедовецът на тия бе, къде са тръгнали само с осем процента тия бе, как така ще извиват ръцете на всевишния политик тия, бе. Народът на него е дал доверието си, не на тях.

„ Как така ще решава ти, бе ! Имаш ли ти пари да решава, бе ! Който има пари, той ще решава, хахаха ! „ – както забавно, остроумно, простонародно и далновидно се беше изразил един бивш чорбаджия и на сегашния всевисш политик, и на цяла България даже.

Клети братя и сестри. Че нали десетилетия плакахте, „ривахте”, стенАхте, вопихте, негодувАхте, тюхкАхте се и мрънкЯхте, че политиците много били лъгали. Е добре, намериха се двама души политици – Радан и Петър Москов и обявиха, че не искат да лъжеш. И как откликна обществото, дето довчера плакА, тюхкА се, мрънкЯ, вопи и негодувА срещу лъжите ?

„Кои сте вие та няма да лъжете с вашите осем процента бе ! Как така няма да лъжеш ти, бе ! Имаш ли ти пари та да не лъжеш, бе „

...

Малките партии, клети журналисти и журналистки са тъкмо затова-да извиват ръцете на големите. За това ги има, там е смисълът на тяхното съществуване. Те, като представители на по-малобройни обществени прослойки / а то доста често ще рече и на по-умните и образованите прослойки, ако не и по-красивите такива/ поставят своите условия на големите, на мнозинството, на широките простонародни маси.  Ако големите приемат условията им – управляват заедно, повече хора се въвличат в управлението на държавата и поемат отговорност за съдбините й , ако не примат- Бог с тях, управляват си сами, щом са толкова големи.

Имало е времена когато хората се събират, избират си водач и всички започват да му се подчиняват, защото става изразител на народната воля. Или водачът става водач  защото е най-як. Само че това са времената на племето и ордата. Не че те са отминали съвсем. Русия все още живее във величавите времената на златната орда, например.

Само че България се е съгласила да бъде част от съвременния свят и да има съвременно законодателство. Което клетите братя и сестри /журналистки и журналистки, общественици и общественички, познавачи и познавачки, разбирачи и разбирачки/ би трябвало да осъзнаят някак. За да действат и за да мислят /ако могат/ съответно и съобразно.

И за да не поставят тъпанарския въпрос : „Ама може ли правителство без Бойко Борисов „

...

Решението : Никакво основни, дълбоки, решителни, смели, трудни и необходими преобразувания не могат да станат с бацето ви Бойко Борисов, клети братя и сестри. С Бойко Борисов България никога няма да се отърве от корупцията. Никога няма да се отърве от олигархичния модел. Никога няма да бъде правова държава, където всички са равни пред закона. Никога няма да има чувствителен икономически разтеж. Най-многото, което може да постигне е икономическо кретане. Никога няма да постигне благополучие за своите граждани. Най-много да им осигури свързване на двата края. С Бойко Борисов България ще бъде страна на племенните взаимовръзки. Страна на хора без граждански добродетели и граждански достойнство, поданици, орда, която очаква вождът да ги добута до някое тучно пасбище, според като е писан в псалмите. Само че там става дума не за вожд, а за Господ Бог. Който, дори да е българин, не е непременно Бойко Борисов.

...

Та може ли правителство без Бойко Борисов ?

Ами не може, след като мнозинството в Народното събрание е избрано заради него и след като в ГЕРБ нищо друго освен вожда няма значение.

И действително правителство с Бойко Борисов е по-добро от нови избори /засега/

За да се преработи бюджета, за да си получат хората парите, за да се реши въпроса с КТБ, за да няма енергийна криза, за да не се стигне до икономически крах и до безредици.

Само че това ще бъде кръпка.

Необходима временна кръпка.  Докато обществото събере смелост, умения, достойнство и пари да си купи нови гащи.

Ако събере.

И иначе може и с кърпени гащи  да си щрапа.

А и без такива даже си може.

limonka