Взривчатки
Христо Слави Рачев
Имаме дъщеря и внуци в Америка. Тук имаме куче, което е безпартийно и на изборите за президент, гледа като на уличен дирек подходящ за вдигане на заден крак. До мен стои, хубава и мила жена с която ни делят 24 часа до златна сватба. В България е ден, в Америка нощ. Подобна е разликата между комунизираните българи и тамошните демократи. Същите пропагандни глупости, но историческите и проекционни равнини върху които са разположени са различни, от там и съществените разлики. Америка е колосална държава във всички направления, за които се сещате, включително и за останалите. Там има амиши, духобори, сциентисти, а в някои щати може да се ожениш за приятеля си. Във всички можеш да си купиш пищов. Във Финландия може да гласувате от всеки МОЛ. Тук не може. Америка е страна със застрашена демокрация от самото и създаване, но с ефикасни демократични институции. Русия е заграбила, като всяка империя, каквото са и позволили, склонните към безплодна дипломация, слабост и неразбиране законите на джунглата. Постепенно придобива пропагандния профил на нацистка Германия, никой не иска да забележи това, нито да спомене този факт. Върви към мащабен крах, играе руска рулетка с големи гърмящи цеви. Днес Чехия е подгонила с гьостерица 18 руски дипломати. И Чърчил между две глътки уиски, през дима на пурата, предупреждаваше Европа, че с дипломатично чупене на китки и призиви за разум ще се натресе във Втора световна война. Никога в международните отношения не се лъгало така безочливо, както с идването на Сталин и Хитлер на власт. Всъщност по-философски погледнато, световните войни са кървав рестарт на затлачени системи.
Българската душа трепти на други честоти, щом напусне страната. Най-после тялото започва да работи усърдно, но душата има звукови халюцинации за писък на гайда или средногорски кавал. Преди да емигрира, българският човек не си падаше много по обработения фолклор, щом дочуеше от банята народна песен, шопска квинта, или банална масова музика от света на народите, преминала жестоката цензура, изскачаше мокър да изключи радиото. Днес пръснати по света българите изслушват внимателно с нарастваща буца в гърлото тези сигнали. Купуват си овчо българско сирене. Без наличен ларингит и катарални промени в горните дихателни пътища, първите думи изговарят хрипливо и сълзливо. Усещат, че това идва от България. По лабилните си поплакват. Душите им зъзнат, сънищата ги изпотяват. Тъгуват неизвестно по кого. Минават години, тази тъга се трупа, неусетно започват да конфабулират /паметта халюцинира, както при децата/, размества факти, събития и ето ги на аерогара София. Извървели сложни криви и параболи, накрая се напъхват в българско такси. Веднага биват оскубани в цената и засипани от философията и хигиенния статус на таксиметровото съсловие. През цялото време са слушали, че в България има корупция. Ужасна била и мафия имало, милиарди се крадат. Нашият човек отдавна се кани да помогне с каквото може и хуква по митинги. Ако се е съмнявал, сега е убеден. Всички наоколо крещят мафия, оставка. Обзема ги стадното чувство за безнаказаност и мъст. Тълпата има глава, тяло и опашка, но няма милост и време за правораздаване. Тя изпълнява присъди. Наети са музиканти, без лапароскопски уреди, ей тъй от дистанция и телеекрана, направо им бръкват в мозъка. Ровят в сърцата им с героични песни, митралните и пулмонални клапи думтят в режим на аритмия и мъждеене. Пеят им песни за Балкана, за хайдути и харамии, за славно минало и победи. Слушателите настръхват, като оскубани пилета, с характерната пилешка кожа, готови да се бият за Родината, с полицаите, с друго мислещите или склонните към съзерцание и анализ на събитията. Властолюбиви тарикати им сочат врага. Цял президент, ей, това не е шега работа, карал е самолет и той размахва антиконституционно юмруче.
С помощта на масмедиите можеш да подкараш народите на война, да ги изпереш в Ниагарския водопад или предадеш страната си без бой. В Америка да свалят президента, тук да го изберат повторно.
Медиите, щъкащите там лица и отзад онези отровни паяци, които редят политически паяжини, нямат никакви угризения, щом богатеят за дни. Бленуват реванш. Забелязвате ли или не ви интересува в какво се превърнаха някои канали, телестудия. В най-обикновени партийни клубове. Дремджиев, който въобще не дреме, ами е построил идеологически заслон за Мими Виткова, Мая Манолова / дама с провинциална закалка за несекващи крамоли/, пискливия тенор Осман Октай, Татяна Дончева, какво да ги изреждам, там акапелно се надпява цялото политическо кюспе, мобилизирано да прави кърлинг пред президента за негов втори мандат. Премиерът трябва да се декапитира и пътят към Картаген е открит. Всички кресльовци от двата признати пола у нас, кой разбрал, кой за дребни левчета, най-вече от балканска глупост, глаголи и пустослови. Стана клише да кажеш, че от България няма как да изтекат мозъци. По-скоро е изтекла подмладената ни наивност. Незрялост до глупост. Българин и в космоса да го изстреляш, да се премята като пумпал, става кривоглед, но пак си остава доверчив към лявата пропаганда. Халюцинира истинност. На един квадратен метър българска земя се пулят досадно много нискочели роднини, обикновен простоват народ, който не проумява, че вече ни е метнато ласото. Клупът е на врата ни.
Как сега ще овладеем тази парламентарна стихия, която изляхме в парламента. Когато хунвейбините размахват чукове и сърпове, говорят за нов ред.
Една умна българка, Боряна Димитрова в темпо алегрето, ни каза от упор, тайните инженери пипат в настройките на изборните механизми. Сечат с клещи, сини, червени кабели, прекомутират отговорности.
Събеседниците в Панорама слушаха сащисани с очевидни когнитивни затруднения и изненада, знаят, че там не е място за споделяне на истини. У нас кандидати за палачи и екзекутори с патриотични нагласи на демокрацията има предостатъчно.
И за далтониста е ясно, че планират да ни нахлузят ушанката и с този президент, и батальон от негодници да се юрнат в българския “зимен дворец”. Непоносимо е от това президенството, тъкмо те да ни говорят за Георги С. Раковски.
Умни хора предупреждаваха, не блъскайте като маймуни по взривателя на ръждясало руско торпедо, ще изгърми в ръцете ви. Малка е утехата, че от вас и обещаните ви привилегии и статут няма да остане нищо.
Други с мундири, нарекли себе си братя, ще станат генерал губернатори. Вашата роля, за сетен път е била на прости детонатори. Взривчатки.
PC
Тези редове не са в ничия защита. По-скоро скромен опит да привикнем да говорим свободно за реалните опасности. Да разчитаме злонамерени сценарии и не ръкопляскаме на стар телевизионен театър, евтини постановки и фалшива актьорска игра.