unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4173 Посещения

владетелка

Интересни Времена

Владетелката на ясния център

 Михаела Петрова

/ Платена публикация /

 Ако ние двете с Пепа Витанова правехме женско списание, никой нямаше да го чете. Е, не съвсем никой, но такава е приказката за всичко, което е обречено да не бъде масово и при което не е много ясен таргетът. Казвам го съвсем съзнателно, защото и двете сме опитвали. И когато аз бях объркана какво да мисля за себе си, покрай моят неуспешен опит, я срещнах случайно и споделих провала си. А тя съвсем спокойно, с онази нейна усмивка, която ти носи облекчение ми каза: „Нали! Не ставаме за това!”. Не каза нищо повече, но аз рязко се почувствах горда, вместо неуспяла. Точно по това време Мира Баджева  взе в свои ръце „Жената Днес” и ние с Пепа най-сетне имахме медия, в която имаме пълната свобода да бъдем това, за което „ставаме”. Без да носим отговорнос т за цялостната концепция, без да ни се налага да бъдем и администратори, и „човешки ресурси”, без да ни се налага да отказваме работа на приятели, които просто не стават за тази работа, без да трябва да омайваме рекламодатели... без да ни се налага да бъдем мениджъри на друго освен на собствените си творчески търсения.

Тя току-що ще научи, че в онази краткотрайна среща на малките пет кьошета, всяка забързана към отговорностите за своите деца, със спокойната си и уверена усмивка изправи отношението ми към самата мен. По същия начин, по който ми изправя гърба винаги, когато я видя.

Още преди да я познавам лично, Пепа Витанова ми изправяше гърба. Далеч по-успешно от масажиста – чакръкчията. Когато я видех да се носи по улицата, съвършено изправена, ме хващаше срам от собствените ми увиснали рамене и рязко се коригирах. Не зная как го прави след като седи не по-малко от мен на компютъра. Но важното е, че стойката й винаги въздейства. Кара те да се изправиш и да се държиш почтително. По-късно научих, че веднъж, когато била още съвсем млада, един ден покрай нея минали група войници и когато я видели, вместо да започнат да подсвиркват, един от тях извикал „Мирно!”, а тя се притеснила и дори опитала леко да се прегърби. Неуспешно. Ето така въздейства Пепа на живо. Дори на рота войници.

Ако трябва да я опиша с едно изречение, то би било: „Пепа Витанова се държи прилично със себе си”. Това поведение хората обикновено го учат в индийски ашрами. При нея, имам чувството, е дар Божи. И единствено с това си обяснявам, че и гръбначният й стълб не променя съвършената си форма. Тя не прави упражнения, не подлага тялото си на физически експерименти, за да поддържа тази своя едновременно ефирна и устойчива стойка. Тя просто е.

Така и пише. Независимо каква теза защитава, в нейните текстове винаги има ясен център, около който вихри перото си. Харесвам женските й текстове. Но особено ценя политическите коментари на Пепа. Тя е Журналист в истинският смисъл на това понятие. И помня моментът, когато разбрах, че от мен журналист няма да стане. Някакъв друг вид писач на неща, да, но не и журналист. Това беше по времето, когато тя започна работа в „Наблюдател” при Тома Томов и Дмитри Иванов. Аз съм от поколението, за което тези две имена означават  - „не си ли минал през тяхната школа, няма смисъл да се пънеш в журналистиката”. Това бяха годините, в които всички бяхме достатъчно млади и хубави, медиите точно бяха започнали да стават демократични и навалицата от красиви и умни репортерки с момичешки лица и амбиции беше доста голяма. Те избраха Пепа. Нито едно друго момиче. Това беше показване с пръст, коя е Журналистката сред нас. Поне аз така разчетох нещата, когато я видях на малкия екран като водеща в „Наблюдател”.  От тогава се оглеждам за името й, независимо дали е било в „168 часа”,  „Стандарт”, в първия сезон на „Тема”, в „Мениджър”, първите години на Playboy.    

Вече я познавам сравнително добре, което ще рече, че знам малко повече за личния й живот, радости и тревоги, отколкото по времето, когато се възхищавах анонимно на перфектната й стойка и нанизаните като красива огърлица изречения. Но това не променя мнението ми, че Пепа е точно това, което излъчва и е точно толкова честна, колкото и „изправена” (във всеки един смисъл на думата) по отношение на онова, което казва, независимо дали приятелски или на голяма аудитория. Подобна честност и недвусмислено ясна и реалистична позиция е рядкост. Може би затова от нея така и не се получи журналист, обслужващ конкретни политически цели, нито конкретна издателска политика в някоя медия. Когато имаш ясен център, можеш да служиш единствено нему.  Независимо как им изглеждат нещата на онези, които са приели  „изкривяването”  за норма.

 Пепа Витанова

p3

 /Текстът e публикуван в юбилейния брой на сп. Жената днес, Окт 2010/

 

Още статии от този автор