Властта на прослойката ГЕРБ
Може би най невинни и лековерни са младите. Онези, които наскоро са получили своите дипломи по социология, политология, връзки с обществеността и подобни. Обявени малко прибързано за анализатори, те, разбира се, претворяват в дело начетеното и говорят по медиите правилните приказки за олигархия, автархия, меритокрация, партии, политически системи и всякакви подобни учебникарски думи. Техните наглед умни и задълбочени приказки, обаче, нямат никакъв смисъл, поне що се отнася до милата ни родна действителност.
Те, например, често разясняват как и защо българските политици трябвало било да имат коалиционна култура, за да можело било да се състави стабилно правителство. Звучи доста смислено и убедително, само дето не е вярно. Въобще.
Защото не само те, а повечето хора, нарочени за анализатори не са разбрали, или се правят, че не са разбрали, основното, което предопределя облика на държавата ни.
Примерно че онова, което повече от десетилетие печели изборите в България и определя съдбините й по никакъв начин не е партия. ГЕРБ не е партия. ГЕРБ е основата, движещата сила и опората на една прослойка, която чрез това обществено образование, нарекло се партия, си осигурява доходи, блага, предимства/ при по-висшестоящите богатство и охолства/, или най-малкото препитание, за сметка на останалата част от обществото.
Своето господство прослойката осигурява с гласовете на :
- Всички чиновници /при изброяването може напълно да бъдат пренебрегнати изключенията, които не влияят върху обществения живот/. Чиновниците гласуват за ГЕРБ, защото някоя друга партия би направила това, което отдавна трябваше да се направи - да се съкрати щата им и то с масови съкращения, като повечето чиновнически дейности бъдат заменени с електронни услуги. И най-дребната чиновничка в прокуратурата, например, вместо за три секунди чрез компютърна справка, издава удостоверения след три дена, за да могат още няколко чиновници да се правят, че работят. Всички те ще гласуват за ГЕРБ и Бойко Борисов, разбира се.
Знае се, че в България има най-много полицаи на глава от населението, без това по никакъв начин да води до намаляване на престъпността. И естествено, полицаите /отново не говорим за изключенията/ ще гласуват за ГЕРБ и Борисов.ÃÂ
Същото е и при Държавна Агенция Разузнаване, и при Държавна Агенция Национална Сигурност, и при Комисия за отнемане на незаконно придопитото имущество / КПКОНПИ/. Там чиновниците не само получават пари без да бъдат полезни за държавата, те получават пари въпреки, че й вредят. Показателен пример за това са разузнавателните служби, които една седмица преди Русия да нахлуе в Украйна увериха Народното Събрание, че това няма да се случи. Можем да си припомним също недопустимите политически речи, които началниците й произнесоха от трибуната на Народното Събрание, или някои активни мероприятия, с които искаха да повлияят върху изборите в полза на ГЕРБ и Бойко Борисов.
За ГЕРБ и Борисов гласуват и повлияните от медиите "полезни идиоти"/в политическия смисъл на думата идиоти/-полезни за Бойко, но иначе безполезни, най-вече за самите себе си.
И цялото това чиновничество, всички държавни служби, всички бюджетници се страхуват от една дума, която заплашва тяхното съществуване, техния бит и живот. Тази дума е "промяна". А това, че не само една промяна, а едно цялостно преобразуване и дори преучредяване на всички тези служби е необходимо за държавата, по никакъв начин няма да промени им нагласите им. Те ще си гласуват за ГЕРБ и Борисов докато това образувание осигуряват спокойствието и безделието им. И ще го изоставят само когато то вече няма да има досег до властта. Както царистите изоставиха Ендесевето.
Повечето медии, отново с незначителни изключения, също поддържат ГЕРБ и Бойко Борисов, защото с времето и те станаха част от прослойката. Националните поради назначенията, частните-чрез собствениците, свързани финансово с Борисов и Пеевски. А че една много съществена част от тази прослойка са и зависимите от власстта, от обществените поръчки и от подкупите бизнеси се разбира от самосебе си.
А може би не най-съществените, но пък най - отблъскващите прояви на властова зависимост се наблюдава при хората на изкуството и културата - и с театрите на държавна издръжка и с ония, които източват бюджетни средства. И науката не прави изключение /ректорът на един пловдивски университет обяви, че Бойко Борисов прокарва духовни магистрали/, просто защото университетът получи едни 100 000 по негово благоволение, а това, че парите не са на негови / на Бойко/, а на данъкоплатците, оня ми ти ректор някак не пожела да съобрази. И това е една наглед никаква случка, която показва цялата проста същност на прослойката и водачите й: вземаме от всички, даваме на нашите, ако пък остане малко нещо, можем да дадем и на вашите". Едни правила познати от времената на Живков, възприети и приложени успешно и сега от прочутия му телохранител.
Не бива да се пренебрегне и влиянието на една друга, много важна част от прослойката-така наречените анализатори - политолози, социолози, антрополози и всички видове "лози". Дори да не са верни слуховете за ония двайсетина хиляди, които искали от властта за да я хвалят, някак трудно може да се повярва, че тия иначе окумуш образовани и отракани хора / не, те не са като младите трогателни лековерници/ обслужват Бойко Борисов безкористно заради черните му очи, или другите му телесни особености. Всички те-Румяна Коларова, Татяна Буруджиева, Харалан Александров, Нидал Алгафари /нарочно пиша имената им/, които безспир обикалят радиата и телевизиите /как пък ли пък не са станали вече досадни/ също упорито подкрепят статуквото. Като бива да им се признае, че го правят /с изключение на Харалан и Нидал, които си удрят през просото в пропагандата и Слави Василев, който яко си хвали президента/ достатъчно умно, употребявайки всички ония политически понятия-дясно, ляво, партия, коалиция, избори, мнозинство, демокрация, евроатлантизъм, национализъм, консерватизъм, които придават мнима достоверност на приказките им и които и в техните уста, и в нашата действителност не означават нищо . И само отвреме навреме, може би да се престорят на свободни, или пък от кумова срама, медиите допускат анализатори, които не са от прослойката, но дори и тези анализатори само намекват за истинското състояние на нещата, без да назоват същината им.
А тя е проста, нека повторим. С течение на времето партия ГЕРБ се е превърнала в представител, покровител, и поддръжник на една прослойка, чиято единствена цел е облагодетелстване за сметка на останалата част от населението.
Всъщност Бойко Борисов е евроантлантик дотолкова, доколкото "кьоравото", тоест мангизите идват от Европа, дойдат ли от Путин, той тутакси строи Турски поток и му помага да нахлуе в Украйна. Ако далаверата му е при Орбан, той ще стане негов почитател, а сега, след като Тръмп спечели изборите, гледайте само как ще се превърне в пръв тръмпанар. И хората около него, дори най- умните и просветените, ще се врътнат заедно с него оправдавайки и обяснявайки поведението си с всякакви предвзети и "възвишени" приказки. Примерно, с това, че са десни евроатлантици и спасяват България от левичарството и путинизма.
Същият Борисов всъщност е точно толкова десен, колкото левия крачол на футболните му гащи;няма фанатизиран комунист, дори от най-първичните, който да е хвалил Тодор Живков така ярко и цветисто, както го хвалеше Бойко Борисов. Няма български политик, с изключение на Тодор Живков, който така открито да се е възхищавал на световните диктатори като него /но дори Живков не би се възхищавал на Сталин /
Всъщност общественият строй, който установиха в България Борисов и поддръжниците му е зрелият и презрял Соц с неговата номенклатурна прослойка. Като сегашната номенклатура на ГЕРБ е готова да брани облагите си също толкова свирепо, колкото и тази на БКП, видя се от наглата и нескопосаната постановка на "свидетелството"срещу Асен Василев.
И все пак не съвсем, не съвсем. Човекът, който се възхищаваше от Живков и който сега се опитва да му подражава, се сблъсква с явления, които не познава и чиято същност не може да схване, въпреки природната си иначе схватливост. /трябваха му няколко години да разбере смисъла на разделението на властите и още толкова, за да го обезсмисли/
Това, което иначе по махленски схватливия му мозък не може да обхване и възприеме, например, е простичкото обстоятелство, че той и партията му нямат мнозинство в Народното събрание. Мнозинство имат партиите, които са против ГЕРБ, тоест партиите, които са против статуквото и произвола на прослойката.
Затова неговите укорно-призивни молби всички да се съобразяват с него и да му подкрепят правителството, защото имал мнозинство звучат и смешно, и жалко, и биха могли да предизвикат дори състрадание, ако бяха все пак забравени пиянските му закани да размаже ония, които не се съобразяват с него.
Въобще цялото управление на ГЕРБ- с отхвърлянето на демократичните правила, със сливането на властите, с обсебването на медиите, с използването на прокуратурата и разузнавателните служби срещу опозицията и с всички присъщи на авторитарните управления похвати, връща страната ни дори не към началните мутренски години на демокрацията, а към зрелия и презрелия социализъм. За което свидетелства най-вече образуването, по подобие на комунистическата номенклатура, на една сплотена чрез властта управляваща прослойка, обхванала достатъчно много хора, за да печели избори и все пак недостатъчно много, за да управлява сама, въпреки "бляскавата" си победа. Прослойка, която черпи сила и самочувствие и от обстоятелството, че нейните противници са разединени по същностни въпроси, най-вече по отношение на Украйна, и няма как да се обединят политически. И също както някога, развитите държави, Европа, но също и на България, трябва да избират : дали властта да е на Путин, или все пак да си остане на нашия "кучи син", като в случая с Борисов синът, бидейки със сигурност кучи /в образния смисъл на думата/ може и да не се окаже "баш наш".
Има, разбира се, начини влиянието и властта на прослойката ГЕРБ да бъдат отхвърлени, но това едва ли би станало чрез намеса във вътрешните й раздори и "санитарни кордони" около Пеевски. Няма да има полза и от глуповатия призив "да помогнем на Борисов да се изправи", защото ако Пеевски е успял да завладее прокуратората, следствието, ВАС или други служби, то не е защото самият той е нжбсжмо зъл и страшен, а защото службите са корумпирани, пробити и се нуждаят от преучредяване. Иначе винаги ще ги подкупва друг някой "зъл и страшен сатана". Примерно един "изправен Борисов".
Нито пък би могла опитната и силна прослойка да бъде дори уязвена чрез политически игрички и хитрости от рода на "сега ще подкрепим единия /Борисов/ за да се изправи срещу другия / Пеевски/, пък после ще му намерим цаката и на Борисов". Така няма да се получи, защото в тези игрички няма по-опитен и хитър от Борисов /хитрост, която анализаторите от прослойката обявяват за политика/.
А след една поредица от избори или възелът ще се развърже чрез площадно негодувание подобно на онова срещу комунистическата каста, или прослойката ще се утвърди, ще се превърна в съсловие и ще властва още десетилетия. Случвало се е в доста страни по света.