unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3558 Посещения

Волен Сидеров е прав, въпреки че не е

Иво Беров

Волен Сидеров е прав, въпреки че иначе не е.

                        

   Волен Сидеров е прав. Като прочетат това твърдение, вероятно всички врагове на Волен Сидеров тутакси ще спрат да четат писанието нататък. Въпреки доводите, които биха могли да го обосноват. Доводите, които биха могли да обосноват това твърдение са последното нещо, към което враговете на Сидеров биха проявили любопитство. Те биха прочели само доводите, които опровергават това твърдение.

Тези пък, които обичат Волен Сидеров, в смисъл, че го харесват и го уважават /хайде да си спестим простотиите / ще се зачетат и по-нататък. И ще останат разочаровани. Защото това писание не защитава Волен Сидеров, въпреки твърдението че е бил прав/ прав е бил за себе си и в отделни случаи/. Те също не биха чели каквито и да било доводи, които са против поведението му и против политиката му.

Това по начало е особеност на източните отношения, на източното светоусещане, на източните представи, на източните страсти и на източния начин на живот. Източни – условно казано, разбира се.

В източните страни / примерно в Русия, България, Сърбия, почти всички арабски страни, а и в страните в Средна Азия също/ истината, доводите и разумът при един спор имат второстепенно значение.

Първостепенно значение имат убежденията, верността към тези убеждения, страстта с която се отстояват, непоколебимостта, че и саможертвата. Най-вече саможертвата. В източните страни, особено в онези минали през комунизма /както и донякъде в западните, минали през фашизма/ или през каквато и да било друга идеологическа власт – верска, или светска /както е било някога в западните страни минали през властта на инквизицията/ саможертвата е доказателство за истинност. Труповете са довод. Изгорял е за правдата, значи е прав. Изгорили сме го, защото правдата е на наша страна, значи сме прави и въобще „победа будет за нами” Убиваме, разкулачваме, пращаме в концлагер, пращаме в Сибир, крадем /експроприираме/, хулим Бога, горим икони, но не сме крадци и убийци защото сме убедени в правотата си и го правим в името на световното човешко щастие. Ни повече, ни по-малко.

Убиваме жени и деца, убиваме наведнъж десет хиляди невинни граждани, но въобще не сме никакви убийци, сакън, йок, няма такова нещо, ние сме мъченици за правдата, защото убиваме и себе си, което е доказателство за истинност.

Въобще в източните страни ще убедиш някого в своята правота, ако по-скоро го я защитаваш упорито, страстно и самоотвержено, нежели ако се обосновеш, точно, ясно и разумно.

Мразим, например Костов, защото смятаме, че приватизацията му е лоша и му приписваме всички грехове, които ни хрумнат – прави сме, лошо няма, действаме срещу лошия. Мразим Филип Димитров, защото е си мислим, че е унищожил „процъфтяващите” текезесета /доколкото изразът „процъфтяващи текезесета” това не е оксиморон/ и го обявяваме за обратен - лошо няма, раздаваме възмездие и справедливост. Мразим /в България мразенето се превърна във всенародно занимание / Бойко Борисов и обявяваме, че е скътал два милиарда в офшорки – доказателствата после, те нямат значение, важното е, че служим на мразенето, тоест на святото дело.

 

Успоредиците и сравненията са донякъде пресилени, но една водеща решила, че като разобличава и като съпикясва по всички възможни начини Волен Сидеров нищо лошо не прави – служи на гражданското общество, на разума, на доброто и на висшата правда.

Тя, източната телевизионна водеща някак не разбира, че работи в средство за масово осведомяване, а не в средство за масово разобличаване. И надали само поради глупост не разбира, макар и това да го има.

И е решила вместо да осведоми зрителите за мнението на Сидеров, вместо да разбере защо Сидеров е спасил кворума в Народното събрание и по този начин е съдействал непряко за овластяването на социалисти и депесари, да го разобличи като лъжец, измамник и авер на депесарите.

Това е смислила русата й главица.

На и притежателката на въпросната главица, и на всички други, които смятат, че Волен Сидеров е виновен и отговорен за   правителството на ДПС и БСП  да бъде надлежно разяснено и обяснено, колкото и малка да е вероятността те да разберат обясненията, че не е той виновникът. Виновниците, подредени по размера на вината им са следните :

 - На първо място– българските граждани, гласували за БСП и дали на тази партия достатъчно гласове за да получи мандат за съставяне на правителство.

 -  На второ място – българските граждани, гласували за ДПС и дали на това движение достатъчно гласове, за да участва в съюзно / коалиционно/ правителство.

На трето място /а дали пък не на второ или на първо/ – Бойко Борисов. Да, точно той, Бойко Борисов. Бойко Борисов, защото като водач на политическа сила спечелила изборите, отказа да предложи правителство. „Ама това правителство нямало било да мине” – е оправданието и обяснението. Това, обаче, въобще не е сигурно. Можеше да събере и достатъчно гласове. Оттук един-двама, оттам –двама трима и можеше да се получи. Борисов вече ги е събирал по този начин. Дружината на Сидеров лесно се разпада и части от нея се присламчват към други дружинки. При всички случаи господинът Борисов беше длъжен да предложи правителство. От уважение към конституцията. От уважение партията си и към нейната програма. / доколкото ГЕРБ е партия и доколкото има програма/. Беше длъжен да предложи правителство и затова, че после би могъл да каже : „Ами изпълних си задълженията, предложих, ама те не пощяха.” Така че вината на Бойко за съставянето на сегашното правителство е неопровержима и при всички случаи много по-голяма и по-явна от тази на Сидеров. Друг и въпросът, че поради някакво си негово станало вече адет заслепение, обществото ни не я вижда.

А освен това би трябвало човек да си помисли какво би станало, ако Сидеров не беше спасил кворума. Тогава следващия мандатоносител – ДСП най-вероятно не би могъл да състави правителство /този път/. И тогава какво ?...Нови избори ли с нови харчове ли ? Защо ?...От какъв зор ?...Какъв би бил смисъла ? А сетнините ?...

Но това са заплетени, сложни неща и вероятно желанието да бъдат някак си вместени в русите главици на българските телевизионни водещи би било прекомерно, а в известен смисъл и жестоко.

Но от тях би могло да се желае друго. Да се държат като телевизионни водещи, след като такъв поминък им се е паднал. Ама не като български водещи, а възпитано, уравновесено и умно. Като журналисти, които търсят истината, а не търсят гледаемост чрез всякакви простотии и  махленски свади.

Някой ще кажат, че Сидеров си заслужава махленското отношение, защото„ на зла круша, зъл прът” и „ каквото повикало, такова се обадило”.

Да, ама не е така.

Волен Сидеров се държи както трябва. Тоест държи се така, както неговите избиратели искат. Тяхната заръка е : „ Дай им да се разберат на всичките тия гадове - политици, журналя и всякакви подобни. Мачкай ги, тъпчи ги, гълчи ги, заври ги в ти си знаеш какво и направи ти си знаеш какво със съответните им родственици „ Такъв го искат неговите избиратели и той такъв „го играе”.Отделен е въпросът какъв е наистина и дали извънобщественото / напъти лумпеноподобно/ му поведение не е преструвка.

А всъщност чие поведение е повече извънобществено – дали на тоя, който кара бръснати бабаити да го чакат пред входа на Народното събрание, или на този, който се изнизва през същия този вход барабар с цялата си дружина, като отказва да свърши работата за която му се плаща и като показва пълно пренебрежение и презрение към основната българска държавна институция и към цялата държава.

И ако хората избрали Бойко Борисов искат той да бъде такъв – да отхвърля, да мачка и да презира основните демократични институции, ако избраниците на Волен Сидеров го искат такъв – да презира и политиците, и журналята, и техните представителства / я, какво съвпадение между Борисов и Сидеров/, то дали зрителите на съответната телевизия наистина искат русолявата водеща да бъде такава каквато е – посредствена и повърхностна, търсеща не истината и дълбочинните взаимовръзки между обществените явления, а техните привидности, представени с махленски дрязги и злонамерени клюки.

Ако такава са я поискали – такава са си я получили. И всичките тия телевизионно-политически простотии би трябвало по-скоро да ги радват, нежели да ги ядосват.