Глупост за доизточване
Иво Беров
/Гаврата с Бойковото раздаване на пари/
Приватизацията. Раздържавяването тоест. Разбойническата приватизация, /по израза на Борисов/, а също така управлението на предишните, заедно с кризата, завереното положение, международното положение и въобще съществуването на света преди него /съществуване само по себе си не съвсем смислено при тази липса/ са основните причини министър-председателя на Република България да не направи всичко онова, което щеше да направи ако не бяха тия основни / и „основателни” причини да не го направи.
И все пак, що се отнася до приватизацията поне министър-председателят на Република България имаше възможност да покаже на света как стават тия работи. Да докаже, че сътворените от Тодор Живков две Българии могат да не бъдат давани на разни съмнителни братовчеди за един долар, а да бъдат продадени, щом се това налага, на почтени и богати купувачи, които да вложат в купените предприятия купища пари и така да осигурят хляб и работа на много хора.Нали Борисов тъкмо по това си пада - осигуряване на хляб и работа.
И имаше възможност да приватизира, да продаде, да раздържави тоест, едно от знаковите за зрелия социализъм предприятия – Техноекспорт строй, наречено, кой знае защо от запознати с делата му хора „ Тяхноекспортстрой „. Предприе, което несъмнено беше печелившо, защото извършваше строително-монтажна дейност и продаваше специалисти /архитекти, инженери, геолози, лекари, медицински сестри/ и още нещо на братските арабски страни срещу евтин петрол.
Та на добрия Бойко Борисов се падна късмета да приватизира тъкмо това печелившо уж предприятие. Да го приватизира както трябва, не както е било досега. Така както само Бойко ги може тия работи.
И Бойко се захвана да приватизира „Тяхноекспортстрой”. Като обяви първоначална цена 60 милиона лева. Цели 60 милиона, не като Костов, който бил продал Кремиковци за един долар. И тия пари само за начало. Защото после, като почнат да приватизаторите наддават няма начин цената на „ Техно или Тяхноекспортстрой” да не се повиши двойно, тройни и десеторно даже. Че защо не и деветнайсет пъти даже. Нали самият ми ти Бойко приватизира, не е някакъв си там обикновен тарикат.
И ето, че миналата седмица приватизацията на Техноекспортстрой приключи. Оказа се, че желаещите да купят им купят„Техноекспортстроя „ са нула
Цифром „0”. Тоест никой. Нито един.
Никой не пожела да купи предприятието.
Това стана с приватизацията на Бойко Борисов – тоя голям пич. Никой. Нищо. Нада. Нотинг. Йок. Хич. И кич. Кичът вече на друго място и по други поводи.
/Абе защо ли българските медии подминаха тази показно-впечатляваща и поучителна приватизационна сделка ? /
…
Подавляващото мнозинство българи живее в лъжа. Живя в лъжа през социализма, заживя в лъжа и след него. Лъжата му стана начин на живот. Животът става начин да се лъже.
„ Тодор Живков построил две Българии „
Какво е това – незнание, безхаберие, глупост, или лъжа. Или пък всичко накуп?
Бойко Борисов - човекът, който произнесе тая глупотевина не е толкова глупав, обаче. Не чак пък дотам . Нито пък е дотолкова чак неосведомен. Значи остава другото.
…
Лъже. Лъже и за Кремиковци, който бил продаден за един долар.
Защото точно Борисов няма как да не знае, че Кремиковци не е продаден за един долар. Тия лакърдии за Кремиковци, който бил продаден за един долар могат да ги разправят махленски простоумници на две ракии пиячка. /На третата е вече – всички политици по затворите, а Бойко – бащица и диктатор/
Тия лакърдии за Кремиковци, който бил продаден за един долар могат ди ги разправят и убогите моми, женчета и дудучета, турени за журналисти поради майтапите на съдбата и по прищява на убогите времена.
…
- Кажете сега, господин Костов, защо продадохте Кремиковци за един долар- задава Цветанка Ризова прокуроро-махленския, вездесъщо – всенародния и приказно-простонародния журналистически уж въпрос.
- Ама и вие ли вярвате на тази митология ? – пита Костов.
- Ами хората така разправят – дава леко заден ход Ризова, убедена, че да разпространяваш простонародните махленски тъпизми е признак на журналистическа доблест, всеотдайна служба на народа и беззаветна преданост към делото на данъкоплатците.
…
Абе Цветанке бе, абе пиле шарено. Защо питаш Костов. Той е страна по тоя въпрос, би могъл и да те излъже. Нали затова си уж журналистка, да провериш и да кажеш на хората, на народа тоест, как наистина стоят нещата с раздържавяването на Кремиковци.
Абе Цветанке бе, абе моме широкооко.
Като те мързи да провериш документите и да проследиш споровете около раздържавяването на Кремиковци, вземи че напиши три думи в гугъла и за пет минути ще разбереш за какво иде реч, ако си досетлива. Ако ли пък си Цветанка Ризова само за някакъв си половин час ще разбереш. Дори да си българска журналистка, пак ще разбереш.
…
А то дори да си най-обикновен човечец, дори да си махленски простоумник, пак би трябвало да разбереш. Нали ако предприятията наистина се продаваха за един долар, то всеки прошляк щеше да събере десет долара и да си купи десет предприятия.
Този един долар си е чисто символична /иносказателна/ сума за която се продават задлъжнелите, фалиралите и банкрутиралите предприятия. Този един долар е условно финансово-икономическо понятия.
Кремиковци не е продадено за един долар.
То е продадено за 700 милиона долара. Останалото е следприватизационен надзор.
…
Приватизацията на Кремиковци е проведена с конкурс. По правилата.Според приватизационния договор вложителят са наема да плати 400 милиона дългове на предприятието и да вложи в него още 300 милиона.
Тези, които са направили раздържавяването трябва са следят дали купувачът си изпълнява задълженията. Ако не ги изпълнява – разтуря се сделката и предприятието, / в случай Кремиковци, но това важи за всички останали/ се продава отново.
…
Добре, народът свали от власт „лошия Костов и Седесето”, които продадоха Кремиковци. Но сделката е сключена. И за нейното изпълнение вече са длъжни да следят следващите управляващи. Тоест – Симеон Сакс Кобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов. Това са следващите.
Ако Валентин Захариев е внесъл тия 700 милиона, то едва ли ще иска да източи предприятието. Ако пък не ги е внесъл и има изгода да го източва, то тогава сделката се разтуря и Кремиковци се продава отново. Този път не за един долар, а по тертипа по който Бойко Борисов продаде Техноекспортстрой /шега/.
И това важи за всички предприятия. Включително и за онези из които, които Борисов шета и раздава пари като шейх от Абдул Хамид от Хиляда и една нощ / то може и да няма такъв шейх/. Това важи и за Горубсо, и за Оловно-Цинковия Комбинат също.
…
Абе много странна работа значи. Всички управници след Костов са недоволни от приватизацията на Костов. Наричат я разбойническа и каква ли не. Не бил дал предприятията на когото трябва. Новите собственици били лоши. Не си изпълнявали задълженията. Не изплащали заплатите на работниците. Не им осигурявали човешки условия за работа.
Добре – като не си изпълняват задълженията, като не влагат обещаните по сделката пари, разтурвай я бе, братче, пустата му лоша сделка. Разтурвай я и продавай на други по-готини хора.
Като не осигуряват новите собственици добри условия за работа, задействай Държавната инспекция по труда, бе братче, тръсни им там едни яки глоби, за да се разбере че има държава, че има правила, че има справедливост и грижа за хората.
Като не им плащат заплатите – виж какви са колективните трудови договори, разбери се с профсъюзите, обърни се към прокуратурата. Не позволявай предприятието да се източва. Нали уж си по-добър от „Костов и лошото Седесе”.
Нищо подобно обаче. Всички те – Кобургготски, Станишев, Доган и Борисов барабар с техните министерски свити се барат за ушите и за разни други удове, клатят си краката и проклинат разбойническата приватизация.
Що ли така ?
…
Ами човек може да се досети за причините ако помисли малко. Не много, малко само ако помисли.
Причините са основно са две.
Първа причина : Правителствата, които дойдоха на власт след Костов знаят много добре, че ако развалят някой договор, няма да могат по никакъв начин да намерят по-добър купувач, ако въобще намерят какъвто и да е. Ще намерят толкова купувачи, колкото купувачи намери Борисов за Техноескпортстрой.
Втора причина : Така и така по-добър купувач няма да се намери, по-добре собствениците да бъдат оставени да източат каквото могат от предприятието. Щото и ние /следващите след Костов / имаме полза от тая работа.
Каква е ползата ли ?
Ами много просто. Пари. Пари за предизборни кампании, за партии, за политици, за пропаганда, за медийни изяви, за всичко.
Собствениците са плащали на партиите и политиците, за да бъдат оставени спокойно да доизточват каквото има за доизточване.
Плащал е и Валентин Захариев – няма как иначе. Само че е плащал не на Костов. Плащал е на Симеон Сакс Кобургготски, на Станишев, на Доган…И на Бойко Борисов също е плащал. Не лично на тях, разбира се, на техните хора и на партиите им. /Вече излязоха данни, че Захариев, както много други богаташи е подпомагал парично ГЕРБ на последните избори /
А хората предприятията се примиряват с окаяните заплати и с лошите условия само и само да не останат на улицата. Профсъюзите пък…
Профсъюзите какво. Профсъюзите нищо. В България няма профсъюзи.
…
Възниква, обаче един съвсем естествен въпрос : „ Какво толкова е останало да се доизточва от тия предприятия щом са губещи ?
Въпрос, който има своя естествен отговор:
Останало е да се източва едно единствено нещо. Хората. Техният труд. Тяхното здраве. Тяхното жизнено равнище. Тяхното битие. Живота им. Вярата им в справедливостта, в почтеността, в държавата, в демокрацията, в пазарната икономика и сичко.
Останало е да се доизточва най-вече и преди всичко тяхното лековерие. Което, ако не се отнасяше до едно толкова зорлем сакрализирано /осветено/ понятие като народ, би могло и би трябвало да се нарече глупост.
Глупостта - ето това остана за доизточване.
…
Ама как да речеш на зорлем сакрализираното /осветено/ понятие на което уж си призван да служиш : „ Ние няма да правим никакви реформи, щото така си ни е добре, а ти ще бачкаш като роб и ще живуркаш като скот, докато ти източим всичката глупост и всичкото лековерие.
Това няма как да му кажеш. И му измисляш всякакви локуми, лакърдии, небивалици, приказки, пинизи и врели-некипели.
За всичко е виновен Костов с разбойническата приватизация, а пък лошите капиталисти доизточват двете Българии, построени от Тодор Живков.
Това за доизточването на двете Българии дори не е глупост, а въпиюща тъпня.
Няма значение, обаче. Народът гълта. Поема. И аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме.
…
Я да кажем и една трета причина за източването и за липсата на следприватизационен надзор.
Третата причина е, че от източването разни властници се облажили и чрез лично участие, а не само чрез дарение за партиите им. Или чрез участието на съвсем, ама съвсем близки хора.
Какво е Цветелина Бориславова, ако не съвсем, ама съвсем близък човек на Бойко Борисов. Близък и в другарско и в плътско и в делово отношение.
А кой източваше Оловно-Цинковия Комбинат в Кърджали, преди да го шитне на Валентин Захариев ?
Много близкият във всяка отношение човек на Бойко Борисов.
…
И след всичко това да отидеш при миньорите, да се обявиш за спасител, да им дадеш еднократна помощ от социалния фонд и кажеш, че за всичко е виновен Костов. Пък те да ти ръкопляскат и да те черпят с бонбони.
И убогият министър на културата /sic – министър на културата/ да изрече : „ Бойко е баща на всички ни, той е министър-председател.
Какво е това ?
Това е гавра и нищо друго. Може би не съвсем осъзната гавра, но не и дотам неосъзната гавра. А също източване на хорската глупост и лековерие.
Които, за радост на тарикатите изглеждат неизчерпаеми.
