unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4597 Посещения

Граждани с отвращение

Иво Беров

Граждани с отвращение

Ваканцуване, повръщане и още нещо.

/Меринджейски* разсъждения в жегите/

Идвали били значи тук за да повръщат. Англичаните. И другите разни северозападни Омрази– германци, шведи и всякакви подобни.  Европейските Омрази, да не се бъркат с нашите северозападни. Повръщат, значи Омразите. Пият, държат се като свине, връткат голи цици, голи задници и голи останалото, смучат бира, пикаят където свърнат, а също и останалото, кряскат по нощите, друсат се, онождат се и въобще вършат всичките ония простотии, които никъде другаде не биха си позволили да вършат, най-малко пък в собствените си страни.

По летовищата на Гърция и Турция на такива биха им рекли : Сори, обаче хиър из форбидън и верботен фор швайне, аркадашлар. Айде гоу хоум. Капут калимерата. И няколко сиктир биха им рекли като прибавка. Въпреки че ония си плащат.

Тук, обаче, нито някой ги гони, нито им намира махна. Защото си плащат. За ваканцуване.

Което от само себе си решава животрептящия и напращял /няма да са само наболели, я/ въпрос за българските летовнически своеобразия, особености и забележителности. Тоест за туристически тренд, бренд, или както им думат на тия важдии сега.

Нали при днешната летовническа съревнователност /туристическа конкуренция на брендовете демек/ всеки се стреми да бъде единствен и неповторим. Да предложи на гостите нещо, което другите не предлагат. Ето – едни предлагат замъци по Лоара. Ние обаче, нямаме замъци по Лоара. Имаме купища задръстени от боклуци вирове по Марица и всички останали реки.  Други пък предлагат камъни от римско и гръцко време. И ние имаме два- три камъка в Пловдив и София, но не можем да се мерим с баш европейските камъни. Нито пък с турските и гръцките такива. Има страни, които предлагат секс туризъм. Ние, обаче нямаме достатъчно матр,ял за него. Повечето матр,ял, угледните курви демек, се загурбетиха на юг и запад. От тоя еснаф в България останаха само мутресите и циганките по магистралите. По новите бокови магистрали, дето щяха да ни докарат инвестиции. Дето сега мутрите и синчетата на олигарсите се съревновават кой пръв ще стигне до морето. При купона, пиячката, повръщането и онождането.  При българското ваканцуване.

Имаме и други възможности уж. Европа дава помощи за селски туризъм, например. У нас обаче, не останаха селяни. Всичките отидоха в София. А до ония села, където все пак останаха подобни /селяни, де/, няма как да се стигне. Няма пътища щото. Но пък имаме магистралите на Боко. Дето щяха да ни докарат инвестиции. По които сега мутрите и синчетата на олигарсите…ама тук май пак се завъртяхме в омагьосания ни кръг. Един от ония в които отдавна въртим.

Какво друго остана... Остана културният туризъм, например. Културният туризъм е хубаво нещо. И можехме да го развием, ако имахме култура. Култура, не министри на културата. Те, нашите министрите на културата са нещо различно от нея. Те са обратното.

И семеен туризъм няма как да развием. За семеен туризъм се искат салтанати. Умения. Там гърците и турците отдавна са се изпедепцали, не можем ги измести. Те – комшиите -  умеят да се хилят угоднически и да се мажат на чужденците под предлог, че това било добро обслужване. Макар то всъщност да си е чисто лукавство, лицемерие и византийщина при тове, но те ги могат тия неща, а ние не. Ние сме хора прями. Не сме по глезотиите и гевезъците. Право куме, та в очи. Настъпих те - опа значи.  Това е наша си особеност. Своеобразие. Идентитет. Някои казват, че било простащина. Ми нека. То както си е простащина, така може да се обърне на тренд, бренд, или както му викат на това сега. Сега вече всичко може да се обърна на тренд, бренд, таргет и маркетинг, стига да му намериш цаката, тоест да му приложиш правилното меринджейство.

И като му приложим правилното меринджейство – и ето че простащината се обърнал на тренд. Матр,ял за простащина– колкото щеш. И не само у нас, а и у тях. У англичаните и останалите Омрази.

Просто трябва да научат хората по света, че тук могат свободно да се наливат, да се държат като свине, да повръщат, да пИкат където сварят, да се онождат, да се изхождат, да друсат голи цици, голи задници и голи останалото.

И вече с препоръките, хвалбите и призивите, тоест с рекламите и слоганите, дето все не можем да ги уйдурдисаме както трябва, ще се получат някак от само себе си. „Хепи вОмит – само в България”, например си е един чудесен слоган и призив към всички простаци да пристигат в България и да повръщат, волно, щастливо и хепи.

Ето и едно подходящо рекламно стихче :

„Тука като ям и са не мръща -

повръщам колчем ми се доповръща „

А на рекламните филмчета усмихнати летовници усмихнато ще викат : „Хепи вомит във Вулгария „

И още :

„ Да се завърнеш в бащината къща,

в страна, където всеки се завръща :

Държавата в която се повръща „

Тези точно стихчета, реклами и трендове не са баш доизкусурени. Но като отпуснат съответните министерства съответните милиони по съответните програми, съвсем ще ги доизкусурим и стихчетата, и трендовете, и брендовете, и римите и слоганите. Ще хукнат простаците от целия свят към  България свободно да си простеят. Те ще простеят и ще плащат, а пък ние ще простеем и ще богатеем. И вече няма да ни се присмиват, че сме простаци, ами ще ни завиждат и ще ги е яд, че сме простаци, а те не са. Ще придобием международна известност и национално самочувствие. Интернационално и международно самочувствие даже

...

Тогава ще оценим както трябва българското и родното, което досега сме подценявали. Като например това, че тук човек свободно да си простее и да не плаща. Обратното. Тук за всяка простотия ти се плаща. Добре при това. И можем свободно да повръщаме така както свободно гласуваме. С отвращение. За Софиянски, та да не е за комунист. За комунистите, та да не е за Боко. За Боко, та да не е за комунистите. Няма как. Нали сме граждани. Граждани с отвращение.

*Меринджей, меринджейство – по добилия известност израз на една циганка - българската представа за мениджър и мениджърство.

 

 

 

 

Още статии от този автор