unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

125 Посещения

графоман и академици

Интересни Времена

 

                                                                                                 Графоман и академици

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев


     В предаването „Стани богат“ се случи нещо, което ме развълнува повече от катеренето към недостижимата печалба от стотина хиляди лева. Тя е недостижима, защото създава илюзията, че ако си надарен с хуманитарна глава, информиран и разсъдителен ум, ще достигнеш поне до петдесет хилядния връх. Бедата е, че въпросите убийци, които изскачат от време на време, бързо разстрелват и най-високото айкю. Но става дума за онзи странен гост, който не е чувал за имамбаялдъ, но вече е написал две книги. За първи път срещам избеления поглед на самороден български графоман. Чисто злато. Помня Стоян Ц. Даскалов, но той беше бездарник, който ловко осребряваше многотомното си бездарие. Бих го бронзирал за поколенията. Нашият гост, беше лишен от ум, но пък поощряван с отчайващия профил на придружаващата го в публиката. Не разбрах каква му е точно, но че го стимулира в кошмарните му начинания е сигурно. Жените умеят това. Закъса го още на втория въпрос – в сектора за малоумни. Водещият Билалов изпадна в паника, че още на ниво 200 лева ще трябва да се сбогува с белетриста, тази висококаратна проба умствен несретник. Който си беше и малко щурав и едвам проумяваше, че го занасят, упорстваше с енергия в малоумните си разсъждения, подобно на Пиргова и соросоидния проф. Иво Христов, взети заедно. Разтълкува няколко версии, до една погрешни. Ум на дете. Ще споделя честно, че изпитах жал. Заради страданията, които го чакат. Търси спонсор за двете си книги. Горкият човек, дарен с ум, който не подлежи на развитие, никога няма да проумее защо хората не го признават. Искрен в желанието си да бъде писател, да разписва книги с топъл поглед, да гледа скромно по бенефисите, побутвайки гризини, хапнете си де, има и винце. Ще поучава младите от амвона на недостижимия си талант. Обратната връзка с действителността е загубена още с отрязване на пъпната му връв. Сляп и глух да прецени невежеството си. Така насапунисана провинцията пее с широко зейнала уста в мизерните си бани и не разбира, че всъщност блее и кукурига, като стоката, която е запряла в кочината. Всъщност тези саморасли таланти са получили от там първите си уроци по солфеж и акапелно пеене. Явяват се на конкурси и реват като магарета от обида. Обвиняват всичко, което мърда в общия план на просълзените им очи, но не са в състояние да оценят бездарието си. Не може да сте забравили „Кен лиии…“. Не че Марая Кери блести в социума с особен интелект, но разполага с чудовищен глас и гърло, възможност за брилянтно пищене, чисто изпяване и вокална техника, която се среща изключително рядко. Точно тук някъде усетих първия удар на съжалението, което рикошира, избръмча с острите си режещи ръбове, същински шрапнел и ме уцели в центъра на самопреценката, по-снобски казано по моята – feedback, сетне се трансформира в паника. Дали пък аз не съм точно от този вид нещастници. Ами да. Глупакът няма сетива да осъзнае размерите на умствената си нищета. Поснимвахме, пописвахме, дрънчахме на китари, два-три спорта, ругахме шибания строй – всичко под средното ниво. Панически подирих извинение - родените в страна на дилетанти и тук-там амбициозни подражатели не могат да имат друга съдба. Никога не съм имал високо мнение за себе си. Без да развивам обстойно този въпрос, защото няма нищо по-досадно от пишещи, които се унижават единствено с цел харесване. Монтен и Русо са доказани майстори, несъмнено в дневниците си ясно личи, че и Толстой е прихванал тази епистоларна хрема от тях. Досадно е. Инстинктивно и изобретателно се подсигурих с опрощение, че поне разполагам с усет за посредствеността си. Гледам около мене перчещи се люде. Фалични типове и от двата пола, щедро пръснати из градове и села. Намеци за величие. Категорично говорене, сякаш произнасят касационни присъди. Не понасят друго мнение. Лидерчета, които събарят столове и хора, проправят си път към катедрата на президиума. Самопредставят се изобретателно с най-отбрани и хитроумни трикове, както едно време в извратената и лишена от конкуренция съветска среда, беше мода съветската преса да се самопоздравява. Забелязвам ги от една левга разстояние, хайде да речем морска миля, понеже сме акостирали в Созопол. И причината е, че аз добре познавам тези напъни от мизерния си живот в БНТ. Надарените криминални психолози, са готови престъпници, от другата страна на барикадата. Нали така.
В провинциалните ни градчета мъжете държат да демонстрират познанствата си с известни хора. Въртят сучат, прозрачно е, но искат да внушат колко много ги уважават. Простено им е. Та, казвам ви, много ме разтревожи това графоманче. Видях тила си без огледало. Че и съм оплешивял. За изгледа си отпред отдавна съм известен и гледам на това крайно неодобрително. А за олисялото мислене. За вдетиняването на един цял народ. Да си изхвърля златото и парите от балкона, щото някакъв смугъл цигойнерски Бертолт Брехт е измислил поразяващо бездарна постановка. Да гласува за леви демагози, които са изпаднали от времето на Карл Либкнехт и Роза Люксембург, с все същите лозунги, та до днес. Тия, мъдурестите, дето току-що издъниха Венецуела, въпреки изобилието от петрол, в който могат да се къпят всеки ден. Социалистите могат да направят още по-големи поразии. Световно мащабни. Особено самовлюбените им академици, които играят с белязани карти, далеч по-противни от невинното графоманче.
Трябва ли те да съветват народите, при личните си недостатъци и стаени перверзии или това е лична отговорност на всяка кръгла и незабележима глава в над осем милиардното население на земята.

Нашенските академици на политиката и морала, успяха да наредят страната ни на последно място в Европа, цял един народ да играе хоро в ледената вода на посткомунистическата правда, та да ни измръзнат топките, заедно с опашатите и вцепенени гамети; да забравят, напълно оглупели и дезориентирани, за какво са на този свят и къде се стопи заветната зиготна цел. Българи ли сме или друсащи се задници с размътени глави от домашната ракия. Да вярваме на доморасли идеолози и патриотичните им оригвания. Лоша е тази работа.

И съвсем не е безобидна. Гърците и те шашав балкански народ, въпреки, че не попаднаха под идиотската съветска система на държавно планиране, все още преливат от кресливи левичари. През 1938 година по национален продукт бяхме далеч преди тях и сега щяха да завиждат на богатия български север. Да идват и да съкат, цакам да поцетим Банцко…Покрай националния им спорт, затапване до пълен запек на граници, се намериха няколко дузини истински гръцки политици. Ципрас пое небивала за нашите стандарти отговорност и направи невъзможното. Не беше академик, а просто свестен мъж с отлично работеща обратна връзка. Добра е тази работа.

Щях да отправя поглед и към охранените ни мъже, но ми изтече времето. Вие го знаете. Останалите не четат въобще. А графоманчето, като нищо ще влезе в местното литературно жури, да се пазари, журира и раздава награди на внезапно прописали поетеси. На онези провинициални матрони, които хленчат за внимание. Напълняли са тъй, че не ги разпознават съучениците им. Искат внимание, но не си помръдват задниците да спортуват. Лишени изначално от обратна връзка. Лоша е тази работа.

Още статии от този автор

Коментари