unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

919 Посещения

Да е весело...

Интересни Времена

     Да е весело, да не стане гробовно и черен дим се понесе над вечните сибирски полета.

 

От Христо Слави Рачев

hsrsnimka

 

    Може ли да се налее демокрация в Русия. Пер оре. Или с конска инжекция интрамускулно в бута. Харесвам тази фотография. / Виж по-нататък, в продължението /

 

ksusha

 Не бих я заменил и за най-пищния залез. Обичам този народ и неговата щуравост. Това се случва из необятната руска страна, където жените не си поплюват, пердашат мъжете си /винаги има за какво/, изобретяват удивителни неща, като тази преливна ситема, подготовка за сватбен тост. Със същото изражение на лицето хранят бебетата си, избират президент. По повод на снимката великият Андрей Платонов /назначен за портиер на съветския Литературен институт/ би написал: „Ксюша отпи една крепка глътка, а останалото изля щедро през един цървул право в гърлото на Груша. После я целуна в устата, тъй продължително, сякаш съжали и искаше да си върне изгубената водка. Сетне запяха толкова фалшиво, че пуйките се разкрякаха, а на мъжете им стана тъжно за погубения живот.“

Толкова военни анализатори и никой не се сеща как трябва да се отнасяме към Русия. Отговорът е - с любов. Всеотдайна и искрена любов към хората населяващи една шеста от сушата. И крайно подозрително към милиардерите, които я управляват. Къде в този кадър е любовта към обикновения човек. Демократичният свят помогна на Русия в последната война. Но не винаги. Веднъж от Германия тръгнал вагон пълен с пари, как не го спряха влакови обирджии, да промени хода на войната и историята. Зад свирката на локомотива стояло едно човече с каскет. Планът бил коварен, човечето с червено знаме нахлузено на зъл прът и воля да предизвика имплозия отвътре в необятната държава. Взело та станало голяма беля, болшевиките измели интелигенцията на запад. Махнеш ли интелигенцията на една държава, остават Ксюша и Груша, фотографска метафора на мъглявото понятие народ. Въдворили система, от която нито един човек не станал щастлив. Че и самото ръководство в Кремъл. Злото се настанило удобно и както се вижда – за дълго. Талантите на Русия се разбягали. Лошото и калпавото останало в Русия да гради още по-калпави закони и лошотия. Защото злините, корупцията и терора нямат дъно. Умните и талантливи хора, музиканти, писатели, инженери, художници неизбежно вдигнаха нивото на Европа и Америка. Русия взе та се изпразни, както България днес, от можещи хора. Такава е човешката история, всяко зло, понякога открива пространства за добро. И тази спирала няма край.

Руското ръководство няма идея за Ксюша и Груша. То е заето да плаши света със свръхзвук и голям гръм. Като отпива от кристалните чаши с позлатен ръб, не си представя за миг, че народа може да посръбва водка от джапанка и лудее на воля в сибирската пустош. Готово е да постави под риск цялата планета земя. И за какво всъщност. Не е за вярване, искат европейските народи да заживеят по тяхному. Да посивеят хубавите градчета и села. Тук още се виждат следи от комунистическия ураган, който вилня десетилетия. Русия отказва да се демократизира. Не ще. Не може. Скоро няма да стане. Кажете, питам с най-добро чувство, за какво искате тъй братски да ни прегърнете с вашата демокрация. Да ни я нахлузите тъй, че да ни изкарате въздуха, да изгубим съзнание и забравим завинаги кои сме. Защо обикновените руски хора се преселват с такава радост при нас. От какво бягат. Защо още гласуват така, както гласувахме ние преди. Нашето поколение не вярвам да е забравило това. И как смятат да я карат с тези хиляда олигарси, които шетат из луксозните кътчета на планетата, десетина милиона горе-долу нахранени и облечени, а останалите 130 милиона затънали в мизерия. Който разбира от човешка драма и малко от фотография, да огледа снимката, която цопна, като простреляна птица някъде из необятния фейсбук. Мъжът се е прикрил, отдавна е пиян. Може и да е режисиран, но тук съзирам магическият свят на руския човек, таланта му да твори. Не му стига словесност, анархията бълбука, душата му е измръзнала.

Не искам да избързвам със заключенията, но на Захарова относно прахчето „новичок“ вярвам, колкото на лечебната сила на лекарствените прахове рекламирани по БТВ. Жал ми е за тези сибирски момичета дарени с такова въображение. Отказвам да мразя по внушения обикновените хора, които никога няма да получат правото да са щастливи.

Всичко им е отнето, освен правото да погубят себе си.

Още статии от този автор

Коментари