ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Джорджия Мелони като олицетворение на Европа
срещу Тръмп като олицетворение на простащина

 

Джорджия Мелони се превърна в символ /олицетворение / на Европа, защото се противопостави на простащината, чието олицетворение пък е Доналд ДжейТръмп.
Не че всички политици по света не знаеха, че Тръмп е простак. Всички го знаят и не само те. Но политиците се подиграваха на простащината и невежеството му /определени като тръмпизъм/ зад гърба му. Поради дипломатически съображения, а и защото води най-мощната държава в света. И тъкмо като най-овластеният в света човек, Тръмп беше на път да направи простащината и невежеството нещо приемливо и естествено.
Без това да важи, колкото и да е странно, за България. В България простащината, като изконна национална ценност, е вилняла преди Тръмп и ще вилнее много след него.
Първите неоспорими доказателства за отколешния произход на българската простащина могат да се намерят още от времето на Симеон в писмата му до патриарх Фотий. Когато патриархът започва своите писма до Симеон с думите " възлюбени в Христа мой сине", а Симеон му отговаря с "побъркано старче".
Разбира се, нашарените с татуси днешни патриоти и мними професори историци / за един Семов намеквам/ най-вероятно ще кажат, че Симеон е простодушени и искрен в изказа си, като всички честни и прекрасни българи, докато Фотий е предвзет и витиеват като всички лицемерни и коварни византийци.
По стечение на обстоятелствата, или поради мързел, или по други някакви причини, България все пак се е допряла до някои основните европейски ценности и достижения, но без да ги възприеме изцяло и без да ги вплете в своя светоглед и поведение.
А тези ценности и достижения не са придобити за ден-два. Дори не и за векове. За да достигне Европа до своето високо равнище са били необходими хирядолетия.
Става въпрос за изисканост, възпитание и учтивост. Добродетели, които в днешно време са отхвърлени и дълбоко презирани от широките простонародни маси. Странното е, че тия добродетели, или някакви техни разклонения, иначе са битували в някогашните български села и общини. Някои поне.
Докато в днешни времена широките простонародни маси овластиха най-откровени и дори отявлени простаци като Бойко Борисов, Слави Трифонов и Тошко Йорданов...
Но идеше реч за Европа, а не за тукашната ендемия /своеобразие/.
Европейската извисеност започва още от писанията, поезията и театрите на древна Гърция, минава през речите на изтъкнати римски сенатори, през цезарите, изучавали седемте благородни науки и през Възраждането, което възстановява всички тези достижения, забравени през времената на тъмното средновековие и верското мракобесие. Всъщност дори през тъмните векове на Европа /6-ти до 11 век, условно казано/, се заражда и рицарското поведение, с правилото, че рицарите трябва да защитават слабите и да уважават жените /всеки рицар е имал и "дама на сърцето", на която е посвещавал подвизите си/ В ония времена и в ония среди тръмпанарското "гепи ги за междукрачието" е напълно недопустимо, поне във висшите среди. През 12 век пък Алиенора Аквитанска създава правилника за поведение във висшите съсловия, който предопределя отношенията в дворцовия живот на всички европейски крале. Така изискаността и учтивостта са били условия сине ква нон, условия без които всеки благородник може да бъде отхвърлен от висшето общество. Във френския двор един човек, дори да не е благородник, е могъл да напредне /да направи кариера/дори само чрез някоя остроумна, добре изказана мисъл /бон мо/.
И всички тези обноски не изчезват изцяло след френската революция, тъй като френските буржоа и революционери, повечето хора от средната класа, са подражавали и на низвергнатите благородници, и на държавниците и философите от древна Гърция и Рим.
А доколкото все пак след революциите /то не е само френската/ при новите властници е имало известна упадък, той бива преодолян с изобилието от силни и въздействащи произведения на културата, изкуството и науката, приемани и разпространявани и сред богаташкото съсловие, и при средната класа, и сред работниците дори. За разлика от една Русия, където изкуството и културата по никакъв начин не достигат до крепостното селячество, и където дворянството и същото това селячество представляват две отделни, враждуващи държави, които няма как да не стигнат до война помежду си. Една война, наречена революция, която унищожава всички възприети от руското благородно съсловие европейски ценности и достижения.
И вече всички прояви на учтивост, възпитание, изисканост, духовност, вяра и достойнство се приемат като буржоазни остатъци, чийто носители подлежат на преследване и унищожение.
Същото се случва и в България. Зачатъците на европейска изисканост и благородство биват заменени с "Пено ма, дай на тоя тиквеник един тутманик"- от страна на продавачката. "Аз пък другарке, ще те пишем във вестника"- от страна на купувача. "Аз пък немаа го четем"- пак от страна на продавачката.
Сега се мъчат търговските вериги да вменят на продавачките задължението да бъдат учтиви, но все не им се получава, нови поколения трябват. /Абе защо, между другото, новото поколение ми говори все на "ти", дали под влияние на английския ?.../
Сред висшите партийни среди остроумието и изящния изказ бяха заменени със сухо, кухо и безсмислено партийно каканижене от рода на "все по-пълно задоволяване на нарастващите духовни и материални нужди на населението", празнодумици, явно наследени и от сегашния премиер, който уверено и надуто обяснява, че каквото прави, го прави " в името на националните интереси", разбирай също и "за все по-пълно задоволяване..." .
Същита тази простащина, но поради коренно различни причини, сякаш завладя и Съединените Американски Щати, които нямаха европейското минало и европейските духовни дотижения, нещо за което американците докъм средата на миналия век си даваха все пак сметка. И с някакво особено чувство за непълноценност построиха реплики /подражания/ на големите европейски градежи - Айфеловата кула, Триумфалната арка, Капитолия и доста други.
Техните притеснения траяха, обаче до средата на миналия век. Малко след Втората Световна американците, усетили стопанското си и парично превъзходство, съвсем по американци прецениха, че възпитанието, културата и учтивостта, са излишни, или измислени добродетели, които не носят пари, така че могат да бъдат спокойно пренебрегнати и заменени с онази особена американска грубост, наречена деловитост. Нито на Мъск, нито на Бил Гейтс, нито на Марк Зъкърбърг им трябва да се правят на възпитани, учтиви, културни и образовани, слабо им пука за тия отживелици, макар че биха могли и да не бъдат / и повечето не са/ отявлени простаци като Доналд Джей Тръмп...
Пак благодарение на парите си, американците разпространиха своята си култура своя си начин на общуване по целия широк свят.
По един начин се държаха, например, някогашните френските и въобще европейските лоши, пресътворени от Ален Делон с неговата учтивост и остроумие, по друг начин се държат сега американските лоши, на които всяка втора дума "фак", а всяка първа "мъни",, с най-често срещания израз : "Гив ми май факин мъни, факин мъдърфакър".
Като, разбира се, най-големите успехи на американското изкуство са филмите, определени и от Ленин като най-простонародното, въздействащото и необходимо от всичките видове изкуства. Докато при класическата музика Гершуин някак не може да достигне европейските образци. То добре поне, че американците възприеха Дворжак, и то благодарение на симфонията "из Новия свят", не за друго. А дали пък Китай, с Юджа Ванг, не е по-близо до европейската култура от САЩ ?...
А напоследък някак неочаквано се прояви и една друга странна и неочаквана особеност на американското общество.
Точно тези, за които се предполагаше, че ще защитят отколешните ценности на човешката цивилизация : възпитанието, културата, духовността, образованието и достойнството, се проявиха като защитници на верското мракобесие, невежеството, глупостта и разбира се, простащината.
Става дума за американските така наречените консерватори и републиканци. "Така наречени", защото е много спорно, че са наистина такива, след като се отказват от тази достижения, отстоявайки глупостта и невежеството/долу ваксините, пийте белина срещу Ковид /, верската пошлост / всеки си има пърсънъл джизъс, все едно Христос е домашна прислужница/ и разбира се, простащината /не може да си тръмпист и да имаш нещо против нея/. Пък и се оплакват /европейските консерватори също/, че либералите им налагали цензура. Вероятно защото им забраняват употребяват изрази като "черни негри", "мръсни цигани" и "долни емигранти".
И като следствие се появява още една чудна чудесия. Възгледите на онези, които би трябвало да са в пълно противоречие, се покриват изцяло в едно отношение поне. Тези на американските така наречени консерватори и тези на надошлите в Европа през последните години емигранти от Африка и арабските страни.
И американските така наречени консерватори, и новите европейски емигранти отхвърлят европейските ценности и достижения. На новите емигранти /предишните не бяха такива/ не им пука за европейската култура, музика, поезия, проза, живопис, за правата на човека и каквото и да било друго. Те си имат Аллах и Корана, да четеш друго е грях, /боко харам/. Европейската учтивост и възпитание са гяурска слабост, а какви трябва да бъдат човешките взаимоотношения надлежно е указано в Шериата.
Същото е и при американските така наречени консерваторори. Европейската култура, изкуство и обществени отношения нямат стойност, защото не носят пари, за разлика може би от джаза и залепения за стената банан, купен от американски богаташ за 6, 2 милиона долара. Блакбастърът / най-продаваното/ не само заменя всички ценности, но и ги определя.
"Тази се е разголила, значи е курва и иска да я чукам, а аз като правоверен мюсюлманин мога и да я насилвам" - така разсъждават мнозина от новите емигранти.
" Тя ме гледа мило, значи си пада по мен, защото съм велик, а щом съм велик, мога, значи, да й се подигравам, да я изглагам и да си плещя за нея каквото ми се поще. "Жена ли е, гепи я за междукнрачието " така разсъждава пък консерваторът Доналд Джей Тръмп.
Отвратителен светоглед, начин на мислене и обноски, намерили някак съвсем естествено и непреднамерено отпор в лицето на крехката наглед женица Джорджия Мелони, която май ще се окаже истинската консерваторка.
И без да бъде Жана Дарк, или Алиенора Аквитанска, и без да се стреми да бъде изразител на отколешните европейски ценности и символ да на каквото и да било, тя стана точно това-символ /олицетворение/ на Европа. И бива все по-харесвана и обичана не само в Италия и в Европа, но и навсякъде, където има културни, възпитани, учтиви и образовани люде. /Както и белгийците след победата им над тръмпанарщината/

Послепис : давам си сметка, че в това писание има и груби, макар и в същността си верни обобщения. Просто няма как историята на света да се разкаже в 3-4 страници