unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

640 Посещения

Дъждовна депресия

Интересни Времена

                 Дъждовна депресия

От Христо Слави Рачев

hsrsnimka

  

     Вали като в Макондо. Студено е, коне гинат. Българо-френска интелектуалка изплува от досиетата. Иначе съм оптимистичен тип. Знам чия е генералната вина. Но когато вали цяла седмица, а улукът дрънчи монотонно се присещам за писатели, които не смеят да кажат истината. Поети които не знаят, че поезията е слух за честоти отвъд нормата, словесен експеримент, но и безпределна честност, която държи този рядък талант встрани от охолството, но най-вече от изкушенията на властта. В България, по съветски модел се навъдиха батальони от пълзящи любители на словото. Нижеха се като влечуги, създавайки отвратителна гледка на кълбо от рептилии. Надпреварваха се в словопълзене, за да се стигне до: „Другарю Живков, никой не може да ми попречи да ви обичам“. Връх в поезията. Световен. Европейски със сигурност. Единадесет метра над планината Олимп. Истински олимпийски връх. Нещо като връх Сталин в Рилската пустиня /1950-1962/. Девет години кълчене и страх, докато се върне автентичното му име Мусала. Преди това в столицата ни с името Мъдрост, партията измъдри мавзолей с мумия. Политици които лъжеха, виждаме ги и до днес, децата им също, не развиха усет за истината. Лъжат тъй нагло, че засрамени от лъжите си, подобно на Гоголевия Ноздрев, се скриват за седмица в спалнята, пускат пердетата и се завиват през глава с юрган. Това е само допускане.
Пишещите са обсебени геолози, напълно самотни, посветили себе си в дирене на редки и красиви думи. Почуквайки думата с чукче те развиват специфичен слух. Някои бият на кухо, други банално. Рядко откриват златни думи, защото сложността и необятността на поетичната форма идва и от съчетанието им. Прости думи събрани в редици могат разплачат човек. Купешките, които не са достъпни за всички и тъй неприятно изпълват академичните излияния, можем да обозначим като словесно разстройство, досадно близко до стомашното.
Милиони български граждани възмутени от крадливостта на магистратите, попаднали в техните пипала, огледално откриват себе си. Точно тъй биха постъпили. За петдесет бона ще пуснат на свобода всеки убиец, изнасилвач. На минутата. Някой върнал портмоне, търчат репортьори, сякаш е станало чудо невиждано.
Част от тези, които бяха родени с привилегии, получили усещане, че са нещо различно, обезателно повече от другите, емигрираха в Америка. Знаят къде е най-доброто, но и там агитират за социализма, преливащи от тъга по Кореком, връзкарството, непреодолим инстинкт да се завърнат във времето, когато бяха червени плейбои. Каква автофикция с невъзможност за ориентиране в промените. Стаено агресивни типове, с калцирани прешлени, които говорят тихо и някак заканително. Само за миг да се върне тяхното време ще изпълзят отново, като змии събудени от зимен сън. Защо Балканите преливат от пълзящи твари е въпрос с расистка конотация.

Изригна многовековният българският дух и роди повсеместна чалга.

А защо във Финландия, Холандия и северните народи на Европа населението не използва лъжата и крадливостта, като основно средство. Не снима репортажи за върнато портмоне. Не лакейничи. Не умува за съдбата на мавзолей с поставена вътре какавида. Добронамерено е, безхитростно и почтено. Не плюска шкембе чорба. Не иска България и премъдрата и столица, преливаща от русолюбящи и комунозрящи да влезе в шенгенското пространство.
Усещането, че ме причакват зад ъгъла, вече отмина. Предстои ми да се помиря с човечеството, в частност с бившите ченгета, военни, функционери, познати и какво чудо, още вярващи в социализма от съветски тип. Мърморят срещу мен, типични характеропати, говорят фактически абсолютно неверни неща. Отказват да прочетат дори една хартийка изпаднала от архивите. Те знаят. Другата им разновидност са лъжците. Те ще лъжат.
А ние ще се вслушваме в дрънченето на улука, църковен орган с една тръба. Преливащ от раздробено българско време, неравноделни тактове, терци и квинти, хубави български гласове. Всичко омесено в това уютно църцорене на вода в улук.

Коментари