Държавният октопод и цените на лекарствата
Цените на лекарствата няма да паднат. Това се разбра след срещата на здравния министър с производителите на лекарства.
И това не е никаква новина. Цените на лекарствата не биха могли да паднат. Няма как да паднат. Чудното е как въобще на някого би могло да му хрумне, че биха могли да паднат. Още по-чудно е, че този някой се оказа не друг, а самият ми ти здравен министър на Република България.
Което означава, че самият ми ти здравен министър на Република България няма никаква представа за това как се образуват цените на лекарствата. Което за един здравен министър е доста странно. Дали да е здравен министър на България. Или пък означава, че на здравния министър му е била изгодно за известно време да стане участник или съучастник в една огромна лъжа. Или да се възползва от тази лъжа.
Лъжата е, че лекарствата в България са едни от най-скъпите в Европа.
Всъщност истината е че лекарствата в България, поне на равнище производител не са най-скъпите в Европа, а точно обратното – те са най-евтините в Европа.
То е защото по закон тези цени не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени в някоя от осем европейски страни с най-ниски цени на лекарствата/ Румъния, Естония, Словакия, Франция, Румъния, Гърция, Литва, Испания, Португалия /
И няма фирми монополисти в производството на лекарства в България. И се оказа също, че фирмата, която беше нарочена за монополист и на която една известна медийна групировка се опита да прикачи прозвището „здравен октопод” е едва на пето място с 5,4 % пазарен дял.
Друг е въпросът с разпространението на лекарствата и ДДС, който ги оскъпява. Само че и при разпространението фирмата нарочена за „зравен октопод” /Софарма/ няма монопол. Нейният дял там е 22,15% и то само в болниците, които са само малка част от пазара за лекарства в България. А освен това монопол при крайния разпространител няма как да има, защото според лекарствения закон никоя фирма или физическо лице не може да има повече от четири аптеки. Известният варненски бос Веселин Марешки някак е заобиколил закона и има 160 аптеки. Само че кой знае защо с Марешки никой не се занимава и никой не го споменава.
Защо тогава медийната групировка на Делян Пеевски /защото за тази групировка става дума/ се е захванала да лъже по комунистически и фашистки образец, наричайки без никакво притеснение черното бяло и сочейки въображаем враг, който трябва да бъде унищожен.
И един дори още по-обезпокоителен въпрос :
Защо една толкова тъпа, груба и съшита с бели конци лъжа може толкова лесно да бъде пробутана на обществото ни ?
Отговорът на първия въпрос е сравнително лесен.
Защото две корпорации или две групировки – едната на близкия до властта Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а другата на не толкова близките до властта Любомир Павлов и шефа на Софарма си съперничат във вестникарския и медийния пазар.
И както е прието в България при подобен вид съперничества едните правят на другите мръсни номера. Като в този случай номерът е особено мръсен, защото засяга болезнената тема за цените на лекарствата и здравето на хората.
Остава вторият, по-труден въпрос. Защото този мръсен номер може толкова лесно да бъде пробутан на обществото ни. Защо в България толкова лесно черното може да бъде наречено бяло.
Единият от отговорите е ясен.
Защото в България няма журналистика. Има прикачени към едни или други корпоративно образувание медии. Или ако трябва да се придържаме към една общоприета в България образност има няколко октопода всеки от които с множество медийни пипала.
Ако в България имаше журналистика, начините по които се определят цените на лекарствата отдавна щяха да бъдат проверени, всички цифри и данни около ценообразуването щяха да бъдат публикувани, лъжите на групировката Пеевски- Кръстева щяха да увиснат, известният с прозвището си „Дудука” водещ / подчинен на Пеевски и обслужващ Бойко Борисов /нямаше да се пеняви по телевизията и да къса вестници, а пък здравният министър нямаше да говори глупости / че цените на лекарствата могли да паднат с 50 %/.
Остава все пак въпросът защо не си свършат работата националните и държавните медии. Българското национално радио и Българската национална телевизия. Толкова ли не могат да направят едно проучване на ценообразуването. Да видят кой е монополист, кой не е. Кой вдига цените на лекарствата и кой не е.
И на този въпрос има отговор.
Националните медии са дотам зависими от Бойко Борисов, че сякаш са на негово подчинение. А на Бойко Борисов никак не му се ще някой да разобличава медиите които го хвалят. А има и нещо друго. Нещо много по-важно. На него му е много изгодно хората да си мислят, че има здравен октопод, който вдига цените на лекарствата. И въобще му е много изгодно хората да си мислят, че той прави всичко за всенародното благо и ако нещо не върви, то е защото разни октоподи му пречат.
Така няма да се разбере нещо убийствено просто.
В европейските страни хората плащат малко повече от 30 %от цените на лекарствата. Останалото го плаща или държавата, или различни здравни организации.
В България хората плащат 60% от цените на лекарствата. Тоест двойно повече.
Като в Турция хората плащат 20 % от цените на лекарствата. Което обяснява защо лекарствата в Турция са толкова евтини. И защо за да може някой българска фирма да пробие на 70 милионния турски пазар трябва да продава лекарствата под себестойността им. И по-евтино, отколкото в България.
Което означава, че ако някой може наистина да смъкне цените на лекарствата това е държавата, а не производителите. Само че държавата предпочита да прибира ДДС за лекарства и да не се намесва в този пазар за да прави и строи каквото тя си знае.
А тя си знае магистрали.
И следователно ако има въобще октопод в здравеопазването, той е държавен. И се е притаил някъде в министерския съвет и в здравното министерство.
