unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

158 Посещения

Д-р Тома Щилиянов: Все повече се проявяват животински инстинкти в хората

Интересни Времена

Д-р Тома Щилиянов: Все повече
се проявяват животински
инстинкти в хората

Toma11

 

 

София, 9 ноември /Пепа Витанова, БТА/
"Вече сме опрени в стената с оглед нашето оцеляване. Глобалното затопляне, намаляването на ресурсите, пренаселването, изчезването на видове са само някои от факторите, които ни доближават все повече до края. И ставаме все по-агресивни в опитите да намерим спасение, почваме да действаме по-отчаяно", казва д-р Тома Щилиянов в интервю за БТА. Той е ветеринарен лекар и изследовател, лектор на Софийския фестивал на науката, участник във форума Dublin City of Science и в много други международни научни събития.

Д-р Щилиянов обръща внимание и на склонността ни да спасяваме избирателно в природата, особено на база "красиво е, нека не изчезне". Но тогава не знаем какво точно оставяме да изчезне и дали то не е ключът към нашето оцеляване.

"Според последните научни изследвания няма ясно изразена роля на животните в предаването на коронавируса. Човешкият щам, върлуващ сега, е от род Бета, докато класическите коронавирусни инфекции при кучета и котки, протичащи със стомашно-чревни инфекции, се дължат на представители от род Алфа. Последните инструкции от СЗО съветват човек, болен от SARS-CoV-2, да избягва контакт с животни", казва д-р Щилиянов. Той смята, че след пандемията хората ще бъдат по-подготвени за следващи кризи. А такива не може да няма, защото сме изключили околната среда като наш коректив.

Следва пълният текст на интервюто:

- Д-р Щилиянов, в хода на пандемията количеството на изоставените домашни любимци се увеличи. След кучетата и котките се появиха и изгонени от "приемните им домове" зайци. Имат ли основания страховете на хората, че животинките могат да предават или пренасят вируса? Какво сочат най-новите научни проучвания?

Тома Щилиянов: В началото на пандемията много животни бяха "припознати" като преносители на болестта. Това доведе до доста масово изхвърляне или умъртвяване на кучета, котки, норки, зайци и други. Според последните изследвания няма ясно изразена роля на животните в предаването на вируса. Има данни за заразяване на животни, но почти винаги става дума за предаване от стопаните или гледачите към самото животно, а не от животно на животно. Данните за предаването от животно към човек все още са недостатъчни, за да може да се каже категорично. Според последните инструкции от СЗО, е хубаво човек, болен от SARS-CoV-2, да избягва контакт с животни.

Важно е да се знае, че коронавирусът заразява повечето бозайници, но самите представители са разпределени в различни родове. Човешкият щам, върлуващ сега, е от род Бета, докато класическите коронавирусни инфекции при кучета и котки, протичащи със стомашно-чревни инфекции, се дължат на представители от род Алфа. Вирусите от различните родове са групирани в едно семейство, но не могат да се кръстосват помежду си и да заразяват диагонално. За сравнение може да си представите родовете хора и примати, които са членове на едно семейство, но са с доста разлики помежду си и не могат да се кръстосват помежду си. Началото на пандемията през 2020 г. съвпадна с драстично увеличаване на случаите на зараза при кучета и котки, което засили и това недоразумение, но за щастие с напредване на времето хората започнаха да правят разлика и все по-рядко се стига до изхвърлени животни заради страха да не ни заразят.

- Във Великобритания има Дружество за защита на грозните животни. Наблюденията са, че хората са по-милостиви към миловидните животни и по-безпощадни към не толкова симпатичните. Вие сте казвал, че и у нас грозните животни са дискриминирани. Има ли опасност прекаленият култ към красотата да унищожи света?

Тома Щилиянов: За жалост, хората имаме способността да унищожим света, най-малкото със способността ни да влияем на средата около нас. Доказателство, че си определяме какво ще спасяваме според предпочитанията ни и субективното възприемане на това какво е красиво, са опитите ни да спасим пандите. Хубавото е, че в последно време обръщаме внимание и на други животни, считани доскоро за грозни. Няма по-добро доказателство за тази тенденция от нарастващата ни любов към ленивците. Може само да се надяваме, че това отношение ще се пренесе и към други, много важни за екологията животни, като лешоядите, които редовно са дискриминирани заради външния си вид. Защото, ако спасяване избирателно, особено на база "красиво е, нека не изчезне", то тогава не знаем какво точно оставяме да изчезне и дали то не е ключът към нашето оцеляване.

- Като ветеринарен лекар и изследовател какви са последните ви наблюдения на проявите на човешкото в животните и на животинското в човека? Размиват ли се границите?

Тома Щилиянов: Няма как тези граници да не се размиват, понеже ние сме само един представител на богатото животинско царство. Но ако минем отвъд това определение, все повече се проявяват животински инстинкти в хората. Опрени до стената, всички се стремим да оцелеем, а хората сме един от най-адаптивните видове на Земята. Без да искам да звуча песимистично, но ние вече сме опрени в стената с оглед нашето оцеляване. Глобалното затопляне, намаляването на ресурсите, пренаселването, изчезването на видове са само някои от факторите, които ни доближават все повече до края. И ставаме все по-агресивни в опитите да намерим спасение. Почваме да действаме по-отчаяно и намираме алтернативи - алтернативни горива, алтернативни източници на протеин и т.н.

В животните не мога да кажа, че точно човешко се проявява. Стремежът да виждаме човешки черти в животните се дължи на нашето желание да сме близо до тях, те да са част от семейство ни. Това, което ние възприемаме за човешко в тях, е точно това, което ни прави толкова близки като видове. Но то е просто изява на общото, сигурно в очите на кучето ние също проявяваме кучешки черти.

- Безсмъртието на човека се отлага - разрастването на пандемията го препотвърди. Удължаването на живота на хората е във фокуса на научните ви интереси. Двугодишният почти опит в борбата с Ковид доведе ли до нови открития и насоки на търсене в тази посока? Хората, които ще надживеят пандемията, ще имат ли по-големи шансове за дълъг живот?

Тома Щилиянов: Безсмъртието никога не е било реалистична цел. Това винаги е част от научната фантастика и е нещо, за което много творци са бленували, но и много от тях са питали "какво точно ще стане, ако това е факт". По-скоро пандемията ни напомни, че не сме толкова велики и че природата винаги има как да ни изненада и да обърне, макар и за малко, правилата на играта. Все още е прекалено рано, за да говорим за ефекта на пандемията над нас и над следващите поколения. Не искам да спекулирам с това дали ще бъдем по-устойчиви или не, но със сигурност мога да кажа, че ще бъдем по-подготвени като население за следващи такива кризи. А такива не може да няма.

- А как стои въпросът с безсмъртието на планетата Земя, това е по-важният въпрос, всъщност. Какво може да направим, за да я съхраним?

Тома Щилиянов: Хората влияем по изключително много начини на Земята. Освен със съзнателните си действия, като изсичането на горите, пресушаването на реките и директното избиване на животинските видове, ние въздействаме на заобикалящата ни среда и с някои абсолютно малки жестове - като оставянето на лампите светнати през нощта, прекаленото застрояване, силното концентриране на хора в малки участъци земя и др. Всичко това води до малки промени, които се отразяват не само на нас, но и на природата около нас. От светлинното замърсяване, което нарушава качеството на съня и увеличава туморните образувания при хората, до нарушаването на прелетните маршрути на животните и повишаването на температурата с близо 10 градуса в центъра на града в сравнение с околностите му.
За жалост, основният проблем е, че хората сме основен биологичен вид - ние сме най-отгоре на всяка хранителна пирамида, въпреки че не сме най-силни, бързи или големи. Но сме се научили най-добре да използваме средата около нас и слабостите на другите и по-този начин сме изключили околната среда като наш коректив. В момента около 70 процента от зърнената продукция в световен мащаб отива за нашата храна. Това води до едно нарушаване на естествените баланси, за да може доминиращият вид на планетата да си осигури по-приятен живот. Както е доказвано многократно в историята, било в периодите с френските монарси или с васалната аристокрация, това не е устойчив модел на развитие и рано или късно пропада. Да се надяваме само, че това няма да стане със самата ни планета.

Още статии от този автор

Коментари