Ендемична България
Христо Слави Рачев
От предизборните монолози, става ясно, че тук благоденствието се преследва с необяснима ярост. Може да издадете пълен сборник от остарели клишета, на забележително глупави хора. Тук има подходяща хидроцефална маса от глави, сякаш наистина са пълни с вода, които не увират и нямат нищо общо с Европа, с тълкуването на света, следване на правила и отговорности за съвместно живеене. Хидроцефалите са чевръсти само в едно: да отклоняват на мига паричните потоци, държавните субсидии с характерното движение, лява ръка десен джоб. Умение съхранено и доразвито още от времето на Хан Крум. Наивно са допускали, че ако се отсече една ръка, явлението ще изчезне. Сбъркали са, трябвало е да сечат глави. Всички са забравили как комунистическата сган, налапа, погълна и издриска най-богатия в Европа пенсионен фонд. Още се оригват. Нарекоха го планирана икономика. Днес 2 039 218 милиона, пенсионери са увиснали като прилепи надолу с главата на държавния бюджет. Висят и цвърчат от глад. Хидроцефалите нито приемат, нито предават, вид умствена радиосянка – и въобще не гласуват. Само да решат и веднага защипват грешната бюлетина. Бедите български не се самопричиняват, те следват глупостта, като сянка. Това кара кучета и котки да се въртят гневно в опит да захапят опашките си, но и цели народи да губят жизнени сили, усет за посока и опасност. Тъй ни докараха Копейкините, така носят на раменете си левите мързеливци. Оглупяването не е лична катастрофа, а катастрофа на един цял народ. Тук настъпва ново българско възраждане – епохата на глупците. На фашизоидите. Процесът без насилие, е необратим. Отсреща Русия, на един снаряд растояние, е в тежка абстинентна криза за пиянство, грабеж на територии, домашни потреби, насилие и убйства. Да шепнеш без глас за мир, когато те ръгат с нож в корема, планират нов народен съд, да проспиш пияния крадец в спалнята, негодика в президентството – това става тук. Младите са ембрионално повредени и се раждат без сетива за прииждащо зло. За всичко това се изисква зрелост. Но климатът тук се е променил, закърняват преди да узреят. Българският глупак е страхлив, поне да беше храбър. Той е патриот, който се оглежда за по-масивен господар. Готов е да търти, подвие опашка или се самозабрави. Тук-там се мяркат нормални хора, които живеят между стреса и дистреса, току се съберат в някой опикан жълтопаветен ъгъл. Там разбират колко са малко. В Европeйския ареал е редно да ни обявят за ендемити. Видове, развити в изолиран район. Това ни донесе руската окупация. Херметично затворен народ, който се отклони от нормалността. Шири се масова дебатна дебилност и тайни служби с явни намерения. В такива пространства изкуственият интелект моментално загива всред автентичната глупост.
Знаем, че пълното щастие е хоризонт, който отскача щом посегнеш. Но за беда много явления се пресякоха едновременно в една точка. След поредните избори, велико достижение на демокрацията, ние упорито пълним парламента с все по-гневливи и меркантилни типове, което е зловещ знак за масово оглупяване. Вече трудно различаваме нормалността. А нормалните сякаш придобиват леко идиотски вид. И говорят едни странни неща.
Горкият Стивън Хокинг, почти човек пихтия, намери сили да промълви:
Щом има живот, има надежда.
Обичайте България и българското племе, не като застрашен, а като рядък ендемичен вид.