Относно електрическите крушки, любовта и...добре де, Евровизия

 Ивайла Цанкова

          А пък аз вчера получих видение.

          Направо не знам как стана, даже и гъби не бях яла – съвсем никакви, и освен това си стоях мирно и тихо на дивана, та нямам представа какво толкова се обърка в черепно-мозъчната ми кутийка... Обаче внезапно гледам – едни проблясъци, едни такива шашави сталактити, едни светлини като от 780 крушки, включени накуп...страшна работа. Малко като “Мулен Руж”, нали, което ме подсети, че това, ако не е полуфинала на българската Евровизия, направо няма какво да е. Те така си бяха казали хората – че ще включат 780 ел. крушки и силно ще наподобят “Мулен Руж” обстановката. Защо точно “Мулен Руж” и сталактити не смея да гадая, обаче аз и без това трудно ги разбирам Евровизиите в цялост и бг подготовките в частност, че да издребнявам излишно.

          Истината е, че си мечтая някой ден и аз да съм толкова известна и талантлива, че да врътна една бг песен на сцена с толкова много електрически крушки. На чист английски, разбира се, но примесена с хитроумни извивки от добрата стара ориенталска традиция, плюс един хуубав автентичен такт седем осми в най-кулминационния момент. Гледам, че е модерно така да се прави – еклектика му е майката, кво...

Освен това тържествено се заклевам, че ще пея за любов и чувства, много ясно, то самото заглавие на песента ми ще е или “Love нещо си”, или поне “Някаква си там Love”. Ма не съм уточнила още детайлите. Освен главният – страшно държа около мен изразително да се подмята балетист, решен в народна носия и препасан с ален пояс, на когото, признавам, ще ми е невероятно трудно да не посегна, но, разбира се, ще се удържа, защото като всеки измекяр, добрал се до класиране за Евровизия, ще приемам изкуството и самата себе си твърде насериозно, високо там над плътския свят. Да. Както самият Цецо Елвиса, да кажем. Или дузина чалгаджийки, които вече са над тези неща и чалга НЕ-БУТ-ВАТ! Или половината финалисти от певческите конкурси на Слави Трифонов.

Ахъм.

Абе, става все по-забавно това с Евровизията, няма какво да се лъжем. Едно време какви разпалени скандали бяха, боеве на нерви и есемеси, пък сега, моля ви се, Софи Маринова успява да изпее “обичам те” на поне десет езика в един-единствен припев. Да не споменавам, че от параноя ли, от какво ли, моткащият се напълно неефективно зад сцената Драго Драганов през 5 минути пускаше майтапи на тема категорично некупени номинации за финалите. Тоест – всичко си е безплатно, да не казвам някак твърде евтино.

Ми да ги бяхте продали, бе, тези номинации! Кой ви е виновен? Сега очевидно всичките ви парички са отишли за “Мулен Руж”-крушките и за участието на Gravity Co и Миленита като водеща, за която друго обяснение какво прави там просто няма. Иначе беше наистина симпатично, че гласът й до последно отказваше да има нещо общо с цялото това недоразумение.