unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

142 Посещения

Живот без утре

Интересни Времена

                                   Живот без утре

 

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

  Последните три дни плувам на място. Това се случва в Созопол на харманския плаж. Вълнение три бала, не става за плуване, опитвам да се придвижа към една шамандура, но морето ме връща обратно. Не ме иска. Течението е от север на юг и приблизително метър в секунда. Плувам с всички сили през вълните, не съм мръднал нито метър напред. Ами ако течението е навътре посока запад изток. Няма излизане. В конкретния и ако щете в политически смисъл. Същият ден на различно разположените по оста север юг плажове Атлиман и градския плаж на Созопол се удавиха двама души. Лошо е да не се познават различните състояния на морето. Опъвал съм ластици на харпуни, познавам от дете скалите на Ахтопол, скалата Кръста и Зантитово. Знам как изглежда релефа на дъното, скачахме от пет метровата скала като подплашени жабчета в три метровата дълбочина. Никога не съм бил теглен и бутан с такава сила от подвижна морска вода, сякаш морето прелива към Босфора. Преображение е.
Днес сутринта в 6 часа морето е гладко и виждам как светлинни отблясъци играят по дъното, усещането е, че плувам в глицерин. Вече няма и помен от тези размътени морски реки. Ако можем да не виждаме боклуците, общата занемара и останем на други честоти за дивия вой и думтеж на басите /Валери, взимай гьостерицата и кочаните с квитанции, идвай да чуеш до 3ч. през нощта маанета, рап, зурни, припукват ракети/. Сюжетно важните части тук са от кръста надолу. Парите, които оставят нарастващите тълпи от туристи, са все по-малко. Спят на плажа, под моста, където сварят. Няма полиция да тури ред, ако се мерне някоя кокарда, отдава чест на босовете. По-често са в колите, стоят като вцепенени с тъмните си очила, безпомощни в бездарната си имитация на холивудски шерифи. Колкото по-лакоми са ресторантьорите, необорудвани и мърляви са им кухните, толкова по-бедна публика пристига. Закон е. Лема и не се нуждае от доказване. Чрез леми може да се докаже теорема. Тук няма да срещнете човек, който да знае какво е лема и да разисква теоремата на успешния туризъм. Черноморската ни, вече доказана теорема е: с такива толупи курортното ни дело ще се захлупи окончателно и ще остане треторазрядно място за маргинали.

Бих го нарекъл, бизнес на принципа - живот без утре.

Каквото вземеш днес, това ще ти остане. В Дубровник вече ограничават туристите, буквално като скакалци жужат навсякъде и съсипват средата. Правят живота на местното население непоносим. Какъв е смисълът хиляди автомобили да задръстват морските ни градчета, да замърсяват въздуха и от тях да изпада евтина публика, която прогонва и последните романтици, които обичат Поморие, Ахтопол, Созопол, Иракли и тъй нататък на север и на юг по 330 километровата ни морска ивица. Те, романтиците са готови да дадат своето ноу-хау, културен и финансов принос за опазването и развитието на тези оазиси на красотата и древността. Заможните пенсионери от Европа също могат да оставят достатъчно средства, тъй че при честно и интелигентно управление за отминалите двадесет години курортите край морето можешеха да се превърнат в перли. Е няма да е достъпно за всеки, да си гаси фасовете на плажа, да оставя кочани от гризана, недогризана „царивичкааа“… Вчера дочувам един германец да казва на кацналата до него хубавичка, но само от десетина метра циганка - Schmutzige Bulgaren. После я почерпи бира с такъв надменен поглед, че бих го изритал в бирбауха, после и циганката, ако знаех, че ще ми се размине. Сетне си тръгнах обратно по една ужасна изгнила стълба, защото общината не е дала нито лев да осигури достъпи до плажа и прикрие по-дискретно вонящите боклуци. Бедата е, че тъй разгневен настъпих едно лайно. Всред обрасналия древен некропол те са навсякъде. Тук може да видиш как цигански кон се къпе. Пръхти и сигурно това е единствената радост в несретния му живот. Боже какво ядат тези скитници. Джапанката ми вонеше няколко дни, както би казал Джеръм Джеръм - въздухът наоколо стана лековит.
Може би морската ни картинка е временно състояние. Да не бъдем крайни, вече има добри и лъскави места по морето. Дали пък не бързаме. Но виждам и без оптика как младата смяна, децата на армията от труженици заети с курортно дело, тези пръчлета с кух играещ поглед поемат щафетата от татковците. В неосъзнат стремеж да спазят биологичния закон, че придобитото се унаследява. Всеки знае, че очите са изнесена на открито мозъчна тъкан. Ами май ще става още по-лошо, тези младоци определено са жестоки хищници, а техните приятелки са смразяващо нагли. Телата им са татуирани до детеродните органи и псуват с такова ожесточение, че Игор Яркевич, Буковски и всеки измръзнал рибар би се притеснил.
Айде, отидоха зян още петдесет години.
Че нашият народ старее, без да пораства се усеща и без политизираната ни социология. Ще е предвидливо да се готвим за катаклизми, докато хленчим за по-добри новини от медиите. Това няма да ни се размине така. Тази поколенческа спирала си е нещо, като свредела при пилотите. Руските мигове, пък и всяка реактивна машина изпаднат ли в свредел, изваждането става само - с кирка и лопата. Усещам го и го предчувствам. Като деца, когато се смеехме до полуда знаехме, че нещо лошо ще ни се случи и то непременно ставаше. Някакво мъчително чувство за вина. Класната неизбежно се изтърсваше у нас, точно на рождения ми ден, да твърди, че съм бил буен и много невъзпитан. Когато иска може, ама е много мързелив. Макаренковско клише на даскалите от тоталитарното време. Я виж ти, буйни, невъзпитани и много мързеливи. Ами днес доста разумно ми звучи. Има си хас, след толкоз години да проумея, че тази учителка всъщност е била права. Бих поспорил само за прилагателното буйни.
Жена ми пред прелестния изгрев на слънцето каза, че много мрънкам.

Коментари