unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

203 Посещения

Жив плет от маждравки заплетен с мисли на село

Интересни Времена

                    Жив плет от маждравки заплетен с мисли на село

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

Христо Слави Рачев
  С годините прозрях, че подтикът да се лъже е провален разговор със самите нас. Отлаган с години, поради регионална тъпота, необразованост или объркана генетика. Всички около теб лъжат, цялата рекламна индустрия е изтъкана от лъжи. Бедняците се преструват на богати, движат с луксозни коли, но зареждат за двадесет лева бензин. Обезателно всички са висшисти или поне студенти. Точно тогава получават пустинни миражи за истината. Неусетно започват да вярват на по-изкусни лъжи. Естетика на лъжата. Отначало плахо, накрая гласуват подведени в урна. За цар или цивилен генерал. Купуваш вестник, който има едничката цел да те заблуди, в тълкуването на събитията. Списван е от нещастници, на които е отнето правото, по комунистически маниер, да упражняват свободно професията си - журналист. Гледаш синия екран, я виж, този път Карбовски гръмна от упор Бегбеде. Направо му пръсна задницата. Френски сладур, не ще и дума, радва се на литературна интуиция, писател, типичен представител на френските интелектуалци, където над всички стърчи с ниският си ръст Жан Пол Сартър. Който всички знаем как се е оплел се в левичарски капризи маскирани с дързости, та чак до десни изблици. Майстор е на клатене шейкъра натъпкан с думи. Тъй лъготеха за Сталин, Мао. Заради подобни западни интелектуалци Европа не осъди комунистическите престъпления. Та и този Бегбеде, Бегай – Беда, прекараха го през циганското гето във Варна, измъква се по френски, били щастливи цигани, сякаш са от филм на Костурица. Гледа ужаса на гетото и продължава да лъже. Интелектуално, уж либерално, с щипка бунтарско, хипарско остроумие. На лицето му цъфти мимика, която опитното ми око на камерман разчита: алкохол, дрога, позьорски премеждия. Ах, тези френски лигльовци, мъчат се да захапят опашките си и продават тази мъка добре. Този материал на Карбовски трябва да се види от цяла Европа. Браво Карбовски! Фредерик Бегбеде си намери майстора Та казвам лъжата става национален републикански навик. Неспирното лъготене в обществото е неразбиране на устройството на самия себе си. Пропуснали сме и непроговорили най-простия и здравословен език на искреността. Молитвено честният разговор с другите същества. Изгубили сме окончателно шанса да живеем в рая на взаимното доверие. Да усетим радостта от това, че не е нужно повече да кърпим лъжите си, като скитници цветните си парцали. Окончателно се заразихме от сомнамбулно живеене. За събуждане от такъв вековен сън и онемяване е потребно земетресение. Внос на нови яйцеклетки и опашати миниатюрни създания. Оглушителен гръм зад ухото. Метеор с размерите на остров Белене.
След толкова години вече знам, срещу масовото лъготене помага и пръхтенето на коня Дорчо. Бученето на селската река и далечния лай, там някъде зад потъмнелия баир. Нежният дъх на борова гора, примесен с морския бриз. Горещата тишина, в която ясно се чуват различните звуци на прелитащия комар, мушица или хрупане на коза. Обезлюдените български хълмове и котловини, пространства с неповторимата искреност на природата е мощен лек срещу унищожителната невротичност на големия град. Графът - мужик Толстой твърди, че е отвратен от държавата, полицията, съда и фарисейщината на църквата. Той е открил простата истина, че животът близо до земята е възможно най-естествения и радостен начин да преживееш дните си; смята селянина за двигател в хода на историята. Може би след години, когато измре струпаното население в градовете, Толстой ще се окаже по-близо да истината. Точно тъй, високите технологии изпъдиха от историята работническата класа на Маркс, която щяла да промени света. Две бради, които се разминаха с историческите си пророчества. Опасявам се, че образованите хора губят контрол над положението. Стават мишена на ловки манипулатори придобили зловредно влияние с измамни буламачи от думи. Надигат се със страшна сила и милионите човекоподобни същества. Да, живеем на село. И различаваме по-ясно миризмите, звуците, ароматите, лъжите.
Настъпените свежи биволски лайна, които стържех бавно от ходилата си с автохипнотично спокойствие и упойваща миризма са, като амоняк за изгубилия съзнание градски човек. Безсмислен живот протекъл между лъжи и ауспуси. Нима не съществува интелигентност на чувствата. Хармония на настроенията и прелестта на недомлъвките. Къде се разпиляха тези хора. Къде? Останаха животноподобни същества, зли и арогантни. Не намирам никакъв смисъл в поставянето на диагнози със загадъчни латински имена. Във сленга на културолозите с бели задници, които творят в душни стаи. Става дума за бучене, за цунами от търкалящи се хора, лишени от образование, които нахлуват по цялата география на света. Никакви френски остроумия няма да възпрат вълната, още по-малко замъците им ще са надеждно убежище.
Очаквам гости. От София. Дрънчат вилици, бълбука вино, кученцето се плете радостно в краката ни. Заточихме се в някакво българско село в последен опит да възстановим изпепелените си духовни илюзии. Прекарахме чудесно. Заминаха си. Масата като мъничко бойно поле осяна с рибни скелети. Понякога ни омръзват, друг път ни носят истинска радост. Непредвидимо е. Имаме приятели от филхармонията, които обичаме заради редките им качества. Секция духови. Ежедневният труд над инструмента ги е направил различни. Изтънчени невротици, но как иначе, с години свирят по 6 -7 часа на ден. Как е възможно това. Всеки ден. Обичам ги и се прекланям пред техния системен труд, на който, категорично не съм способен. Тези думи са за тях.
Гости. Мой трепет. Моя невроза.
Ще оцените ли всичко, което ще сложа.
Моля ви, бъдете искрени. Научих всичко за фалша.
Не, тез са достойни. Музиканти винаги взимат
верния тон. Бонтон.
Когато посръбнат стават различни.
Настройват инструментите лични.
Вече няма равнис по тона ла. До един свирят тра, ла, ла.
Какофония. Симфония. Додекофония. Разговори в глухота.
Къде е диригента, дее..а интелигента.
Да му теглят шута по тангента.
Хайде, насам, оркестъра и към Италия с автобуса
поне десет часа ще друса.
Писна им от турнета за дребни пари,
хайде наздраве, да пием до изсветляващи зори.
После ще видим как ще броим такта,
да му мисли оня с палката, до антракта.
Нататък е лесно. Обратния път в страната
с обраслите гробове, дето шета сатаната.
Ще преживеят живота си подсвирквайки,
токати, фуги, сонети, трудни пасажи с тромпети…
Ще забавляват босове със сплескани уши,
За щастие ще се мяркат интелигентни и нежни души.
Музиканти дом не хранят. Ще броят аплаузи, евро и всеки такт.
Аплодисменти и слава, са мечтаната им храна.
Безмерно щастливи са в своите темпа. Ура.
Неизбежно идва ден, инструментът с прах е полепнал.
Кръстът и той се е сецнал.
Къде са чехлите? Звъни ли някой.
Страстните им устни и ръце изтръгват душевна наслада.
Времето коварно усуква пръстите, но от нийде достойна награда.
Неприлично щръква средният пръст,
Но не като призив за мъст.
Просто шега на артрита.
*
Музикантът фрак ще разгърне за последно турне.
В него тяло ще изпъне, преди да реши да умре.
На фраза, но в затихващ ритъм сърцето ще спре.
Какви редки пингвини са тез обични хора.
Прекланям се пред вас и хора многогласен.
Вас първи ще чуят извънземните, дали да пощадят човеците.
Пеем всички, оркестър, хор и народ. Тути.
Глухи, сноби, умници, политици, циници, всички прави станете.
Този грандиозен труд почетете.
Да отдадем почест и слава. Страховито, чудесно!
И през сълзи да прошепнем. Вива маестро!
Вива хор и оркестър!

Още статии от този автор

Коментари