Защо Сърбия и Румъния ни задминаха ли? Ами защото живеем в лъжа.
Иво Беров
То не е осведомено въобще. То нищо не знае. По-лошо.
Това, което си мисли, че знае е тъкмо обратното на онова, което се случи в действителност.
Новото Българско поколение расте в лъжа.
Кой го лъже ?
Ами лъже го предишното поколение. А може би не го лъже. Може би то също не знае какво точно се случи. Или се прави, че не знае. Или е приело възможно най-простоватите и лъжливи обяснения за случилото се. Приело е лъжата за истина.
После е предало лъжата на следващото поколение.
Затова вече две поколения българи – и сегашното и предишното живеят в лъжа.
…
Ако попиташ някой човек от новото поколение : „Защо според теб Сърбия ни задмина икономически ? „, той най-вероятно ще отговори „ Защото България беше ограбена, защото в страната се извърши криминална приватизация, защото Кремиковци беше продаден за един лев, защото Балкан и защото политиците са маскари…
Ако попиташ някой човек от по-старото поколение най-вероятно ще отговори същото. Като притури може би трогателния, величав, незабравим, вечен, неувяхващ, поразителен, вълнуващ, вездесъщ и повсеместен спомен за безплатните /почти / профсъюзни карти за почивка на Тодор Живков.
…
А не беше чак толкова отдавна, за да бъде забравено.
България за пръв път отбеляза икономически ръст към края 1999 година.
Той беше малък. Само два процента. Но това беше първият икономически ръст на прехода. Първият икономически ръст на България за цялата й демократична история. А и не само а демократичната й история.
Защото ако оставим настрана комунистическите и пожарникарските локуми за двете Българии построени от Тошо и проследим икономическите данни за развитието й през годините ще видим, че страната ни тръгва към пропаст ще през 1983- та година. Още тогава икономиката й излиза на червено и тя започва да трупа дългове.
Ако въобще някога е била горе и ако въобще някога е била на зелено.
Защото същия този Балкан и същото това Кремиковци, дето лошия Костов ги продал за един долар винаги са били губещи предприятия. Балкан трупа средно по 90 милиона дългове на година. Към 1995-та година дълговете на Балкан са вече около пет милиарда. След две години стават двойно повече. А дълговете на Кремиковци по време на продажбата му са най-малко 400 милиона долара.
Така че през 1999-та година Българя най-после бележи икономически ръст след най-малко шестнайсетгодишно бавно и мъчително затъване в блатото.
Тези два процента икономически ръст дойдоха след войната в Югославия. След безславния, жалък и зрелищен провал на виденовото управление, когато в България вече нямаше нито банки, нито пари, нито финанси, нито икономика, нито работещи служби и институции.
А след две години тези два процента икономически ръст станаха вече четири процента и половина.
През 2001-ва година, когато СДС падна от власт България беше изпреварила и Румъния, и Сърбия.
Това би трябвало да се помни. И да се повтаря. Непрекъснато дори.
През 2001-ва година, когато СДС падна от власт, България беше изпреварила Румъния и Сърбия по икономически ръст и икономическо развитие.
И не само по икономическо развитие.
А сега е наравно с Албания.
…
През 2001-ва година, когато СДС падна от власт България беше изпреварила и Румъния и Сърбия по икономически ръст и икономическо развитие.
Вече се говореше, че България би могла да стане лидер на Балканите.
Какво се случи след това, че всички тези стремежи бяха забравени ?
Какво се случи след това, че България изостана не само от Румъния и Сърбия, но и от Албания. Откъде дойде този позор ?
Защото това е позорно.
…
Започна се от осемстотинте дни на Симеон Сакс Кобургготски.
Кобургготски и неговите хора трябваше по някакъв начин да оправдаят предизборните си лъжи. И ето ти го оправданието – България била окрадена, фонд Земеделие бил източен, в държавната хазна нямало нищо, защото Муравей Радев бил всичко изпохарчил и сега новият финансов министър Милен Велчев трябва да започва отначало, добре поне, че е умно момчето, от странство ни идва, за България се жертва /имаше и такава пропагандна тъпня/. Също като със сегашното момче Симеон Дянков.
Въобще никак не е никак трудно човек да си припомни какви бяха обясненията и лъжите на царските хора и тройните коалиционери. Достатъчно е да види какви са обясненията и лъжите на Бойко Борисов и неговите хора.
Същите са лъжи са.
Предишните нищо не направили, той започва всичко отначало, от него започва България, Балканите и всичко останало.
…
Всъщност преобразуването на българската икономика от планова в пазарна, преобразуването на всички комунистически служби и институции в демократични, промените, заради които България беше поканена в Европа и НАТО / Нали никой не си мисли, че сме били поканени там заради черните очи на Велчев или царските иширети на Кобургготски/, всичко това беше направено между 1999-та и 2001-ва година.
Всички реформи /промени, преобразувания/ като се почне от продажбата на
губещите гиганти на социалистическата икономика, които дърпаха държавата надолу, та се стигне до боядисването на такситата в жълто, деноминацията на парите и задължителните касови апарати по магазините, всичко беше направено още тогава.
И срещу всички тези промени имаше необяснима, тъпа, упорита, раздухвана от почти всички медии съпротива.
А след всенародния поплак срещу промените се появи и друг поплак. Също толкова тъп, упорит, необясним и всенароден.
Защо не са направени и останалите промени. Защо не са направени всички промени. С прочутия / култов/ израз : „ Ами вие като бяхте на власт защо не го направихте „…
Така че за Кобургготски, Станишев и Борисов да не остане нищо за правене.
…
А то точно така се получи всъщност. Кобургготски, Станишев и Борисов не направиха нищо. Просто седяха и обираха плодовете от икономическия тласък, който страната ни получи през 2001-ва година.
Може ли някой да се досети за една единствена значима реформа, направена след 2001-ва година. Дори и за незначима да си припомни. За каквато и да било да си припомни. Каквото и да мисли, колкото и да мисли човек, нещо по-величаво и впечатляващо от игричките с външния дълг на Милен Велчев едва ли да измисли.
…
Това, което трябваше да направят всички правителства след управлението на ОДС е да продължат с промените и реформите. Да поддържат икономическия тласък и да го превърнат в постоянен икономически разтеж.
/ Е, да се надяваме от нашите точно хора, че ще превърнат икономическия разтеж в икономически бум и да се надяваме, че нашето точно природонаселение ще бъде готово да се напрегне за икономическо чудо би било прекалено /
Само че как да продължиш едни промени, които си очернил и обругал…
Не, няма нужда вече да се продължи по тоя път, този път е грешен, няма нужда от усилия и реформи, българският народ е добър и предприемчив, всичко ще се получи от само себе си, само да се махне лошия Костов дето кара хората да се напинят и да страдат...
…
Всъщност постоянен икономически разтеж все пак се получи. И този разтеж се дължеше главно на четири обстоятелства : Това, че в България вече имаше действаща пазарна икономика, това, че тази икономика беше насочена към Европа, това че в Европа имаше около имаше постоянен икономически разтеж и това, че в България дойдоха, макар и предимно насочени към строителството, доста инвестиции.
Всички тези благоприятни обстоятелства прикриваха, замазваха и потулваха бездействието, безхаберието, некадърността и корупцията и на царското управление. И на социалистическото управление.
Когато тези благоприятни обстоятелства изчезнаха лъсна истината.
…
След 2001-ва година България е започнала да изостава. Пазарната икономика е ставала все по-сива и по-сива. Все по-корумпирана и зависима от държавата. Инвестициите в строителството са били всъщност пране на пари, без никакъв стремеж към обновление, към повишаване на производителността на труда и стремеж към пазарна надпревара . Неусетно, бавно, трудно доловимо, но някак обречено и неизбежно България е вървяла към блатото. Към застоя.
…
След първоначалните реформи България изпадна в застой.
Застой, който припомня с нещо времената на Брежнев и времената на Тошо. Времето между 1983 и 1990-та година.
С оня виц от Соца, дето правителството и неговите слуги клатят влака, за да си мислят пътниците, че влака върви.
Точно така се получава и сега. Рязане на ленти по тошовски адет.Хвалби по медиите и клатене на влака.
…
Какво се случи тази седмица. Някой дръпна завеската на вагона, пътниците си рекоха „Я, Сърбия и Румъния са ни задминали, май скоро ще ни задмине и Албания”, после завеската беше дръпната обратно и пътниците продължиха да дремят, унесени от правителственото и медийно клатене на вагона. С лъжата, че влака върви напред.
…
Кой, Боко ще се напъне да направи нещо ли ? Да промени нещо ли? Нещо, което да затъмни велелепния му образ на всенароден юнак ?
Боко – с безмерната си суета ? Със своите приятели – олигарси и монополисти ? С пълното си икономическо и невежество ? Със задушаването на средния и дребния бизнес ? С държавните поръчки за наши хора ? С политическия чадър - „ тоя да не го закачате, към тоя съм поел ангажимент”? . С антидемократичните си наклонности ? С полицейския произвол ?
Има ли все още някой глупак, който да вярва в това ?
Ами има – е отговорът. И той не е един. Много са.
…
А, да не забравим най-величавото достижение на днешната власт. Магистралите.
В България скоро вече нищо няма да върви.
Но затова пък ще върви по магистрали.
