ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

ИзтръМпване и отрицателен подбор

 

Това просто не е честно.
Пазя първото си интервю с Бойко Борисов от времето, когато работех във вестник Седем. Тогава Борисов беше само кмет. От интервюто си пролича, че той въобще не разбира смисъла от разделението на властите. Чудеше се, милият, защо пък да не се обединят изпълнителната и съдебната власт, за да могат заедно по-успешно да се борят с престъпността.
И естествено, вестникът обяви на първа страница, че кметът на българската столица не разбира смисъла на конституцията.
Оттогава мина доста време, повече от десетилетие. Борисов претърпя развитие и вече не само разбира смисъла от разделението на властите, но и се възползва от това разделение. Отделен е въпросът, че се опитва /и често успява
/, да ги завладее - и прокуратурата, и службите за сигурност, и медиите, и регулаторите, и разбира се, правителството. А май дори и синдикатите, както се вижда от транспортното неподчинение.
И може да си помисли човек, че невежеството на Борисов е било временно, изключение някакво, някаква балканска и най-вече българска особеност, когато изведнъж...Опалаа...
Оказва се, че дългогодишният съветник на Доналд Тръмп, сегашният заместник ръководител по политиката му, човекът когото президентът се готви да назначи за съветник по националната сигурност /ако не го е назначил вече/ Стивън Милър, проявява сега същото невежество, каквото проявяваше някога Бойко. Не може да се начуди милият Милър: "по каква конституционна теория един марксически съдия от Сан Франциско има същата изпълнителна власт, каквато има главнокомандващият, избран от цялата нация, с всички изпълнителни правомощия. Няма такава теория, това е просто съдебна тирания ".
/Преводът е мой, ето и изказването му на английски. Между другото как пък не са се сетили да прекоросат английския на американски.../:
"Under what theory of the Constitution does a single marxiste judge of S Francisco have the same executive power as a commander in chief elected by the whole nation to lead the executive branche. No such theory exists It is merely naked judicial tyranny."
На пръв поглед изглежда смешно, но е по-скоро стряскащо и дори злокобно. Вероятният съветник по националната сигурност на Тръмп, президент на най-мощната държава в света, не знае защо в една демокрация има разделение на властите.
Лошото е, че приказките на Милър няма да бъдат възприети като злокобни, или поне обезпокоителни. Защото вече има Тръмп и светът е претръМпнал на всякакви чудесии и тръмпизми.
Никой, например, не се учудва особено от обстоятелството, че президентът на САЩ не е чел Декларацията за независимостта. След въпрос на водещ, Тръмп обяви, че я възприема като такава, каквато е - тоест декларация за независимост с призивите й към единство, любов и уважение.
Там е работата, че декларацията въобще не съдържа такива призиви, точно обратното. Призовава не към единство, а към отделяне на щатите от Британската корона :
Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, събрани в Генерален конгрес, призоваваме върховния съдия на света да благослови правотата на нашите намерения и в името и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии, тържествено написваме и обявяваме, че тези Обединени колонии са и по право трябва да бъдат СВОБОДНИ И НЕЗАВИСИМИ ЩАТИ; че те се освобождават от всякаква зависимост пред британската корона“
И за никаква любов не може да става дума :
"Ние не сме останали и до съчувствието на своите английски братя... Ето защо, като приемаме мълчаливо необходимостта, ние сме длъжни да обявим своето отделяне и да ги приемаме занапред, както и останалото човечество, за неприятели във война и за приятели в мир"
И не само единство и любов, уважение в Декларацията също няма. Обратно, тя е изпълнена с омраза към английския крал / Джордж Трети, между другото леко откачен, ако не и напълно луд/, а също и към индианците :
Той /английският крал/ нахлу в нашите води, ограбваше нашите брегове, гореше градовете ни, отнемаше живота на нашите граждани.
В този момент изпраща огромни армии от чужди наемници [6], за да довършат делата на смърт, опустошение и тирания, захванати вече с такава жестокост и перфидност, каквито едва ли ще се намерят и в най-варварските векове, абсолютно недостойни за главата на една цивилизована нация.
Той принуждава нашите сънародници, взети в плен в открито море, да обръщат оръжието си против своята страна, да стават палачи на своите другари и братя или да падат от тяхната ръка.
Той подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да насъска обитателите на граничните райони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и състояние"
Да, ама според светогледа са самия ми ти Тръмп, Щатите не е трябвало да се противопоставят на лудия Дожордж, защото армиите му са много силни, а пък и американците нямат карти в ръцете си. И нямаше да има хиляди човешки жертви, ако не бяха се отцепили от Англия. Но и Съединените щати също нямаше да ги има.
Но никой не се стряска от недопустимото невежество на Тръмп. Макар, изглежда не само Декларацията за независимост да не е чел, а и каквата и да било друга книга, дори "Винету". Без да може като чукчата да възрази, че не е читател, а писател, защото дори "Изкуството на сделката" не я е писал той, други са му я писали.
Но започнах с това, че не е честно. И тук ще споделя нещо лично /много рядко го правя/
Питам се защо, след като съм поне пет пъти по-образован от Борисов и Тръмп взети заедно / приблизително 5 пъти повече от Борисов и най-малко десет пъти повече от Тръмп/, те са на върха в своите си общетсва, а аз съм почти на дъното в уж моето. Като при това съм несравнимо по- безкористен, отговорен и честен от ония двамата/.
Тази загадка, според мен, има един неочакван, но доста точен отговор.
Ами точно заради това е така. Точно поради своите явни пороци, ония са на върха и моите достойнства аз съм почти на дъното.
Има, разбира се, съвсем лични и естествени причини за тази несправедливост, между които мързелът ми, нежелание да драпам нагоре, мачкайки човешкото в себе си и други разни такива, които могат да се обобщят с прочутото " искам, но нямам желание ".
Но има и друго едно, по-дълбоко обяснение, което вече засяга не само мен, а всички.
Нарича се отрицателен подбор.
В България отрицателният подбор се усеща навсякъде, най-вече в политиката, или там е най-видим поне. Да изхвърлиш Костов, академик Денков и Петър Стоянав от властта, за набуташ на тяхно място Борисов, Пеевски и Румен Радев е показателен и поразителен пример за отрицателен подбор. Има още много такива примери. Не само в политиката. Отрицателният подбор ясно си проличава и в медиите, които бъка от мисирки. Бъкат от мисирки и калинки, и държавните служби, и полицията, и службите за сигурност, във всички регулаторни органи. И в Конституционния съд, където наскоро се набутаха откровени политически прислужници. Като най-пагубен е отрицателният подбор в прокуратурата и във Висшия Съдебен Съвет, където за да си оигуриш и запазиш мястото, трябва непременно да си подъл и послушен едновременно. И да не пропуснем бизнеса /стопанството, икономиката/, където най-много печелят онези, които се сдушават с властта, за да получат държавни поръчки.
Така е навсякъде, дори в киното / с изцяло бездарни телевизионни филми и сериали/, в изобразителните изкуства / само какви глупотевини показваше /излагаше/ доскоро Националната галерия. И в литературата където посредствени оценители хвалят посредствени творби е така. Изключенията са пренебрежимо малки и те са при независимите от държавата творци.
И да, известно е, че некадърниците се сплотяват, за да се наложат измествайки всичко свястно, кадърно и читаво. Получава им се съвсем естествено, от самосебе си някак-посредственият властник винаги се обкръжава с по-глупави и по-некадърни от себе си, а те от своя страна - с още по-глупави и некадърни.
Но това явление - отрицателният подбор има една наистина основна и по-дълбока причина, която никой не назовава от страх да не ни навлече всенародния гняв.
Народът - ето я прчината. Природонаселението И не само нашият народ, а всички народи. Дори американският, за когото доскоро, преди Тръмп, си мислехме, че прави изключение
Народите като цяло следват правилото "избирам този, защото е като мен и и следователно ще се грижи за мен", вместо да се досетят, че "този няма да се грижи за мен, тъкмо защото е като мен"
И не са голяма изненада многобройнито човешки и цивилизационни провали, чудно е защо въпреки всичко човечеството върви напред. Не че се е затичало особено, и не че напредъкът винаги му се получава. Често обществата се връща назад, към първичните си варварски състояния, особено що се отнася до нравствеността.
На какво тогава, при цялата тази народна, всенародна и международна простотия се дължи човешкият напредък ?
Има един простичък, правдоподобен и донякъде изненадващ отговор. Дължат се тъкмо на провалите. На зОра.
Чак след като се провалят по един или друг начин, често по най-кървавия и най-жестокия, в главите на народите идва нещо като акъл.
Европейците отделят религията от държавата едва след безсмислените и и жестоки религиозни войни. /Ние сега тихо, по терлици, отново ще вмъкваме църквата в държавата./
Минали са примерно десет века на насилие, глупост и мракобесие, преди европейците да разберат, че малцинствата не трябва да бъдат преследвани и потискани, а ценени и уважавани, защото умните и свестните хора, онези, на които народите дължат своя напредък винаги са малцинство. Този изстрадан опит е заложен и в конституциите на демократичните европейски държави, и в Хартата на европейските права /в България дори начетени уж хора, уж парче анализатори не знаят, или се правят, че не знаят /като един Стойчев, например/, че има такава харта. А в нея са записани тъкмо онези европейски ценности, достигнати след хилядолетия горчив опит, които доста нашенски умници отричат.
Трябвало е също човечеството да премине през ужасите на Втората световна война, за да разберат европейците / не всички/, че не бива да овластяват обаятелни иначе лаладжии, които обещават богатство и светло бъдеще за всички, освен за многобройните "народни врагове", които бъкат отвсякъде и трябвада бъдат унищожени.
Веднага след Втората Световна народите в Западна Европа започнаха да избират за водачи образовани и смислени политици /да не ги изброяваме/. Политици, които създадоха най-доброто и най-смисленото политическо и обществено образувание за цялата човешка история - Европейския съюз.
Само че една достиженията на една цивилизация, постигнати след хилядолетен труден и кървав опит могат да бъдат забравени само след едно - две поколения.
Това обяснява и частичният подем на националистическите увлечения в Европа. А също и расистките, и тези срещу Европейския съюз, прикрити зад лъжлив консерватизъм. Това обяснява и съвсем неочакваното изтръМпване на Америка. С един вожд, който съчетава доста от особеностите на Уго Чавес, Мадуро, Мусолини, Путин, Ким Чен Ун и някои африкански вождове по такъв нелеп начин, че би било смешно, ако особнякът не беше президент на най-мощната държава в света.