unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

158 Посещения

Илюзията наречена живот

Интересни Времена

                                                                     

                                                  Илюзията наречена живот

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

             

       Веднъж едни философ процедил през зъби: Ако ме питате какво правя от сутрин до вечер, ами понасям се. Ах, тези стари мърморковци, сътворили с мрънкане блестящи мисловни импресии. Трябва да се съгласим, че още от естетиката на сутрешния тоалет, до късна вечер проявяваме удивителна снизходителност към собственото си несъвършенство. Ще добавя, че всеки се съобразява първо и единствено със себе си. През тази огледална призма разглеждаме света и цяло чудо е, че последното столетие той отбелязва бурно развитие, особено в информационните технологии.

Човешкият вид обаче, не отбелязва нищо.

Целият му спектър от неизлечими недостатъци не е загубил нито един от основните си цветове. Бъдещите поколения ще оценят дали топлата пикня на политическата коректност, която ни обля, е била нещо положително. Редно е да се запитаме, къде през хилядите невидими капиляри на обществения организъм ще ни отведе тя. Едно е сигурно, вече съзнанието ще определя битието. С цялото ми уважение, ще се наложи да обръснем брадата на Маркс. Да острижем нула номер Тръмп и измерим главата му с пергел. Доста мераклии щъкат из Европа, аха, да изпружат ръка и закрякат някакви малоумия. Изглежда само заблудите и илюзиите могат да ни съберат на житейската стартова линия. Така е било от сътворението до днес. Имаме смътно подозрение, че цялата ни дейност е лишена от някакъв висок смисъл. Ще можем да продължим да живеем, само ако разполагаме с достатъчно здраве, налични легенди и нови съмнителни идеи за бъдещето. Там някъде се разполага нашето скучно ежедневие. Всички познати и всякакви пристрастия могат заедно или поотделно да са мотиви за живот. През това време над двеста хиляди болести ни дебнат и едва ли има човек, който да се радва на хармоничен живот изпълнен с дълбок смисъл. Изчезнат ли илюзиите, върху които цъфтят надеждите - животът спира. Тръгва опустошителният разпад на личността и депресията. За дни може да се превърнем в брадясалите диваци, притичващи архетипове по изгорената земя, които не са забравили как се ловува с копия и подострени камъни.

Един Фидел може да съсипе и потопи в океана от мизерия цял хиляда километров остров с поредната сбъркана илюзия. Сега идва ред на нова, ще слагат край на комунизма. Ще снемат портретите на Маркс и Енгелс от манипулираните си до последна дума конгреси. Ама партията пак щяла да има ръководна роля. Надявам се да спрат да ръкопляскат като маймуни пред наглите си водачи. Примери за живот, на който е отнета спонтанността и свободата на човешкото същество, колкото искате. Каква ирония, да наречеш Куба „Островът на свободата“, а моето поколение – „връстници на свободата“. Тъкмо когато я загубихме. Какво може да обедини разпиляното множество на кубинците, давени с десетилетия в океан от лъжи. Как с тези промити мозъци ще цъфнат пред урната на някакъв режисиран референдум. Какво могат да измислят в тъмните стаички, оставени за няколко секунди от своя живот с право на избор. Да оставим Куба да плува заловена за брадата на Маркс, ние знаем до къде води този импровизиран спасителен пояс. По-важният въпрос е: какво може да обедини и спаси лишените от илюзии подивели хора, които обитават милата ми Родина? Не е вярно, че верният отговор е, нищо. Това, което се случва на човека от сътворението на света е да преживява под слънцето в полусънно, мечтателно състояние на ума. Посветил дни и нощи на някаква Красива Илюзия. Следователно не сме обречени, в очакване на поредната яка илюзия.

Ако нашият председател досега е печелил избори, то е защото е илюзионист. Не прилича на човек, който играе бридж, по-скоро на голям майстор на белота. Прожекционист на илюзии. Микс от мъжка сила, подкупваща усмивка и най-важното: способност да внуши, че не изпитва страх. Само страхливците крещят или мънкат с пресъхнали уста, показвайки ни двете лица на страха. Стабилният му нисък глас издава добра циркулация на тестостерон. На подсъзнателно ниво дамската аудитория фантазира мъжественост, която размеква коленете им, а това винаги втвърдява електоралната сила. Говори на най-високи форуми, без да чете и когато всички са напрегнати до крайност, мята някаква симпатична простотия. Фотоните на тази харизма бързо прелитат през главите на оглупелия народец, но остава все пак една нищожна част, която наблюдава с известна погнуса този балкански театър. Това не се поддава на актьорско подражание. То е дарба и тези, които го ругаят нямат никаква представа, че човешките същества са силно внушаеми. Контактът между хората е тайнство. Понякога протича без никакви думи. Чувстваме прилив на сили, когато сме обединени в стадото. Превръщаме се в бабуни, които могат да разрушат за кратко време, парламент, цяла държава. И тъй като сме примати с едно око, следим какво прави самеца. Най - големият бабун. Къде вдига крак. Доволни ли са женските маймуни около него, проявява ли признаци на слабост. Но това е вече друга тема. Обръчите от мераклии около лидера, които искат да прегризат неговия скротум, с прицел потентността му и седнат на трона, бдят денонощно. Желаещи винаги има, бе джанъм. Без разлика на джендър. Ще призная с риск да бъда освиркан, че тази илюзия ни приляга. Бива го. Не съм в състояние да правя и частица от това, което голямата илюзията върши. И в табланета съм калпав. Бедата е, че зад изумрудено синята част на илюзията се влачат куп безобразия, които човек устремен към властта неизбежно придобива.

Не бива да рушим илюзиите си. А да ги подбираме с вкус. Да се сбогуваме веднъж завинаги с левичарските си мечтания е добро начало. Равенството, каква страховита, антикосмическа междупланетна илюзия. Още към петата година се подреждаме на стартовата линия на живота и докато спринтираме с периферното зрение наблюдаваме галерия от образи, виждаме колко различни са уменията ни. Мярваме и по някой агонизиращ, куцукащ нещастник. На финала ще пристигнат най-бързите и никога не ще финишират в един и същи миг. Странно, между тях ще има доста слаби ученици. Това е непоклатимият „принцип на изключването“ на Паули, валиден за цялата вселена: две еднакви материални частици не могат да имат едновременно същите местоположения и същите скорости. Само този простичък закон поставя под съмнение всички изми, които както и да го въртят, и сучат грабят от успешните, за да поощряват множенето на изоставащите, които подсигурени завинаги с малоумие и количествено превъзходство унищожават всичко. Бедата е, че след бленуваният финал, следващата илюзия може да е толкова разрушителна, че да се окаже последна. Допускам сходство с червената планета, където, все по-вероятно марсианският разум е започнал да използва водата и съставните и части, водорода и голямата молекула на кислорода О2, като неизчерпаем източник на енергия.

Няма илюзии, няма живот.

В очакване забогателите да ни пробутат нов илюзионист с нахлупен цилиндър, от където припляскват гълъбчета, обезателно ще вземем поредното погрешно решение. Това е български патент. Винаги грешен избор. Разбира се ще е джиросан от някоя съседна или по-далечна велика сила. Мисля, че най-здравословната и прелестна илюзия на света е да се наслаждаваме на красотата на синята планета Земя. Нов интелигентен пантеизъм. На музиката, жените, безкрайната менажерия от същества и растителност, където грижливо са подбрани вселенските чудеса, а гравитацията все още удържа океаните. Да не забравяме, че всичко живяло и фотосинтезирало е изчезнало. Загинало е застигнато от безпощадна смърт. От невъзможност да реализира своята кодирана, натрапена или хрумнала пътьом илюзия.

Ето го приключението наречено живот, където смъртта е гарантирана за всички. А всички до последния дъх планират и се готвят за живот. Това ще да е. Има край, за който единствен е уведомен човекът. На останалите организми не им е дадено да страдат. Гаснеят и страстите, както светлините на заспиващия град. Може да се изкаже и по усукано, по-академично, терминологично и снобично. Не вярвам да ме турят на кладата заради неверието ми или отказа ми да парадирам с истини, в които не вярвам.

Вчера в Тел Авив се е състоял 100, 000 протестен митинг. Там са да защитят правата на различните, да имат право да отглеждат деца. По-специално мъжете. Не съм за, а категорично против тези, които са против. Противни са ми, знам, че са лицемерни, че и конформисти, някои влачат и по някоя и друга перверзйика, но са крайно ревниви и суетни за публичния си образ. Повечето са неосъществени мъжкари. Около библейските места експериментират и други новости, например чист етнос в режим на демокрация. Рисково занимание с трудно предвидим край. Но без риск никой не е спечелил. Евреите имат лошия пример на Европа, за която е вече късно, защото покрай либералната илюзия, политкоректността се мъдрят левите, щръкнаха войнствено новите бради на исляма.

Чухте ме. Фалачи позна и предупреди. Уелбек ни го казва в прав текст. Орбан шепне нещо на Нетаняху. Меркел гледа вакло. Дали пък Европа не е петимна за крив… ятаган.

Този ислям, който кла няколко денонощия християнския Константинопол, за да имаме до нас този активиран вулкан Истанбул. Този факт няма да вдигне от гроба мъртъвците, каквито всъщност сме ние, произлезли от балканския кръстопътен хумус и завършвайки пак там, без особена надежда за оцеляване.

Вече знаете, че след половин час сутрешно писане слизам безгрижен на плажа. Напълно лишен от илюзиите за красиво женско тяло. Красивите жени са разположени между шестнайсет и деветнайсет години. Сетне илюзията отстъпва пред реалността.

Коментари