unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

2924 Посещения

Искам да съм кучето на Искра

Иво Беров

               Искам да съм кучето на Искра Фидосова

                      / с песен като прибавка/

 

   Така е при капитализма – негодуват почитателите на Живков и зрелия му социализъм.

Негодуват по повод трогателните откровения на председателката на Народното Събрание на Република България Искра Фидосова, която благоволи да сподели пред съвкупния български народ обичта си към кучето Армандо, когото обгрижвала по следния, забележителен, впечатляващ, поучителен, здравословен, хранителен и трогателен начин :

"Яде много малко - купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци - чушка, морков и тиква, и спагети. От сместта се правят мънички кюфтенца. Порционът за едно хранене е не повече от 35-40 г. Два пъти в седмицата му давам и парченце сварена сьомга, един-два пъти за закуска хапва и третинка от едно пържено яйце

„Ями, ями” – както казват американците. Дори да не си куче, дори да не си Армандо и дори да не си безработен, пак ще ти се прияде.

   И още за Армандо, този път не за питателната му храна, а за облеклото. Облеклото на кученцето на председателката на управляващата партия в Република България /споделено пред тиражен вестник/:

И Армандо не остава по-назад в тоалетите. Във всекидневието си Фидосова най-често го облича с джинси и тениски. Има си дори и моряшко костюмче. Гвоздеят в гардероба му обаче е червено кожухче на джудженце, с което Армандо се фръцка щастлив.

 

   /Искам да съм негър в щата Алабама –с тая песен някога обясняваха как никак не е лошо да си негър, стига да е в Алабама. Изглежда, че вече е време и за нова песен : „Искам да съм кучето на Искра Фидосова, за да се фръцкам щастлив „

 „Така е при капитализма” -  злорадстват и негодуват следовниците и производните  на марксистко-ленинското учение : докато кучетата на богатите преяждат, бедняците ровят в кофите за боклук.

Нали при капитализма човек за човека е вълк.

Негодуват и имат право да негодуват.

Но заключенията им, обаче, са съвсем криви.

При капитализма не е така. Никак даже не е.

  И при „ случая Армандо” не става въпрос за капитализъм и пазарна икономика.

Става въпрос за режима на Бойко Борисов. Който има много, много, ама много малко общо с истинския капитализъм и много, много общо с балканско-родовия далаверизъм.

При който човек за човека не е вълк въобще.

При който човек за човека е Искра Федосова.

При който човек може да си позволи всякакво

разпищолване, наглост, безхаберие, посредственост, нахалство и простотия.

Стига да е Искра Федосова.

Или някой друг човек на Бойко Борисов.

...

Да, при капитализма има глезани, които с удоволствие споделят сърдечните си отношения със своите  домашни любимци и подробно описват начина по който задоволяват подозираните и неподозираните им хранителни и всякакви други прищевки.

Които с възторжена наслада и със сладникава възторженост споделят с какви точно елеченца обгръщат своите кученца за зимните им разходки /при положение, че доста хора не могат да си платят парното/ и какви панделки слагат на своите маценца/ при положение, че една учителка спестява пет години за ново палто и като не може да спести се напива, или пък ограбва банка/.

Тия глезани с кученцата и котенцата, може да са холивудски артистки, примерно.

Ама не от най-прочутите и от най-известните. Най-прочутите и най-известните не могат да си позволят такива изцепки – те са си създали име, образ и слава, не искат да ги губят и помрачават.

С кученцата, с котенцата, с техните пасти, дрешки, елеченца и джувки обикновено се хвалят второстепенните актриси – тия от сапунените сериали и рекламите.

Хвалят се и никой не им се сърди, нито пък негодува срещу възможна липса на справедливост.

Хората имат нужда от сапунки, искат да гледат миловидни страдащи женици, или пък злобни красавици, дават си охотно парите за да ги гледат и не им се зловиди, ако злобните красавици и миловидните страдалки дават парите си за кучешки джувки.

 А кой  би дал пари за да гледа Искра Фидосова по телевизора ?

Или по-скоро би дал пари да не я гледа.

Могат да си позволяват развълнувано да обясняват как точно обгрижват домашните си любимци разни празноглави манекенки. Но не от тези – най-прочутите, които целият свят познава. Техните пиари биха ги възпрели. Подобни пошлотии ще си позволят само по-евтините манекенки, ония, които си докарват допълнителни приходи показвайки допълнителни повърхности от примамливата си манекенска плът.

Лошо няма, хората, особено мъжете си падат по тия допълнителни повърхности плът, охотно дават пари, за да ги гледат и не се възмущават, ако притежателките им харчат парите си за кучешки курабийки и котешки джувки.

А кой би дал пари за да види допълнителни повърхности от телесата на Искра Фидосова ?

Или Искра Фидосова смята, че е заслужила парите си, защото никому не ги показва ?

...

И друг вид хора обичат да се хвалят с обгрижване на домашни си любимци. Котки най-вече. Тигри.

Наркобосовете и кръстниците от подземния свят.

Когато станат политици, или пък премиери, обаче, те също се съпикясват. Съобразяват се с мнението на своите избиратели. И не си позволяват да завъдят тигри в някои от дворищата на Банкя, например.

Но пък могат да обгрижат друг вид тигри. Бистришки, например. И да си ги возят в правителствен самолет.

Могат поради две причини :

Първата е, че правят магистрали. Отделен е въпросът с чии пари.

Втората е, че тия самолетни разходки с тигри не се зловидят народу. „Ами нека и простите момчета като нас започнат да се издигат нагоре към върховете” – дума си народът. Нека има и един прост, като нас, да ги издигне”…

Още един вид човеци могат да си позволят да дразнят хората със своите армандовци, които се фръцкат щастливо, захранени с кюфтенца, и пременени в джинси, джувки и елеченца в розово-кафяво и небесносиньо на точки.

Капиталистите, разбира се. Тези всенародни и международни душмани.

 Да, но си го позволяват само онези капиталисти, които могат да рекат : „ Аз вложих парите си в нещо смислено и полезно, от което хората имат нужда. Намерих петрол /например/. Направих хладилници и коли. Сътворих Майкрософт. Честно спечелих капиталистическите си пари. Ще ги харча за каквото си искам. Ако ща, ще ги похарча за своя си космическа совалка, ако ща за домашни тигри и котешки джувки ще ги харча – моя си работа”

И в тия случай народът не би трябвало да негодува. Няма несправедливост тук. Лошо няма.

Любопитно някак си се получава, обаче.

Точно тия, които наистина са вложили парите с в нещо полезно, смислено и нужно, не изпадат излияния а ла /по образеца на/ Федосова.

Обратното – точно те се чувстват длъжни да дават печалбите си за благотворителност, особено в най-мощната капиталистическа държава – Америка. Там това е станало обичай. Нещо като задължителен обичай даже.

Пошли скудоумици и непремислени излияния си позволяват онези капиталисти, за които никой няма представа къде са вложили парите си, откъде идват печалбите им и с какво точно са полезни на хората.

Може би станалите вече привични за България скудоумици подтикнаха иначе уравновесения, разумен и улегнал банкер Левон Хампарцумян да почне да ги ръси същите каквито ги ръсят Борисов, Федосова и подопечните им калинки / а може би пък колорадски бръмбари/.

Надарените и способните хора според Хампарцумян, напредвали и заемали достойно място в общество / и в нашето даже – sic/, а пък некадърните и неспособните си оставали бедни и нещастни. / За разлика от кучето на успешната, кадърна, надарена и способна Федосова, което се фръцка щастливо /.  

Това според вижданията Хампарцумянови.

Банкерите и пишман капиталистите, които си вложиха парите /тоест парите на хората/ в кухи трансакции и измислени фючърсни сделки, а не в производство, като по този начин докараха кризата, са значи, според вижданията хампарцумянови, много способни и успешни люде, та банките им трябва да се пак да се финансират / или рефинансират, тоест да се насърчава тъпоумието им банкерско/, докато стотиците хиляди лекари, инженери, химици, физици, творци, съзидатели и производители, които правят търсени и нужни за хората неща и които останаха без работа поради банкерското им тъпоумие, сами са си виновни, значи, защото са некадърни и неспособни. Така им се пада.

Това според вижданията Хампарцумянови.

И тия които с далавери и подкупи си осигуряват / вече в България/ монополно положение, концесии и държавни поръчки са способните, кадърни и успешни българи.

Калинката с колорадски бръмбар в главата, която получи около сто хиляди лева за да скалъпи Интернет сайт в подкрепа уж на земеделието, сайт напълно излишен и посетен от само двама-трима души, е значи кадърна и успешна мадама, а пък хилядите дребните и средни земеделци, които фалираха заради монополите и липсата на истинска държавна подкрепа за земеделието/не тази от сайта на успешната калинка/ са неспособни и некадърни селяци.

Не беше зле Хампарцумян да помисли преди да ги изръси тия.

Освен ако умопомрачителната му заплата съвсем не е помрачила ума му.

И освен ако наглостта вече не е станала прекалено вървежна. Признак за принадлежност към висшето общество. Бонтон, както са му викали по време на криворазбраната цивилизация. Преди да я измести криворазбрания капитализъм.

...

 Доколко капиталзмът има нещо общо с демокрацията, пазарната икономика и справедливостта е отделен въпрос. Но не е зле да се знае, че един капиталист би вложил парите си не само в кухи сделки, ако това му носи печалба, не само в корупционни схеми, ако това му носи печалба, но също в разрушения и масови убийства, ако това му носи печалба. Нищо лично, само бизнес, нали ние, кадърните, трябва да сме успешни.

Всичко зависи от демокрацията, от пазарната икономика и най-вече от това доколко ги има. Щото и един овластен комунист би направил същото, като капиталиста. Само че съвсем безкористно. И без да има кой да го спре. Нали всичките природни богатства на СССР Сталин вложи в направата на танкове.

Впрочем Сталин и Мао също са изключително успешни политици, според разбиранията на един българския министър-председател / не според Тодор Живков, нито според Вълко Червенков, според друг един./

А сега си представете, че докато гърците се бунтуват, вдигат  стачки и замерят полицаите с каквото им падне, председателката на управляващата партия в Гърция заяви следното :

" А моето кученце Армандо яде много малко - купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци - чушка, морков и тиква, и спагети. От сместта се правят мънички кюфтенца. Два пъти в седмицата му дават и парченце сварена сьомга, един-два пъти за закуска хапва и третинка от едно пържено яйце.

Като после добави :  

  Аз моя Армандо често го обличам с джинси и тениски. Има си дори и моряшко костюмче. Гвоздеят в гардероба му обаче е червено кожухче на джудженце, с което Армандо се фръцка щастлив”.

Та това можете ли да си го представите ? Вероятно да. Но тогава трябва да отидете и по-нататък в представите си. Да си представите стопанката на щастливото кученце в ръцете на уличните тълпи. И успешното й лице след тая среща с избирателите. Ако въобще й остане лице. Или пък да си въобразите невъобразимото. Същата жена преизбрана. И нейната партия – отново на власт.

А може би пък съпоставките с България са неуместни – нали тук я няма гръцката криза.

Да тук я няма гръцката криза. Гръцките пенсии и заплати също.

Та биха ли си позволили същите кучешки пристрастия председателите на управляващите, пък и на опозиционните партии в Испания, Италия, Португалия, Ирландия и останалите страни във финансова криза. И в не чак дотам незасегнатите от кризата.

Само да припомним – цяла Франция се възмути от това, че Саркози се е качи на яхтата на свой приятел-милиардер. Та след това френският президент трябваше да се оправдава, да обяснява и да се разкайва. И доверието към него се срина, разбира се.

Фръцкат се с това, че си дават парите за тъпанарски прищевки онези богаташи, които са си ги спечелили сами и не се притесняват от начина по който са ги спечелили.

Но дори и те не се фръцкат.

От простото и стародавно приличие.

 Щастливо се фръцкат разглезени второстепенни актриси, прочути поп и порно звезди, надрусани рокаджии и кученцето на съпредседателката на ГЕРБ.

Председателка на управляваща, или уважаваща себе си партия в истински демократичните държави не може да си го позволи.

Не може, защото си получава парите не от поп-рок-чалга песни, нито от разголване на съкровени телеса, нито от влагане на средства в печеливша дейност, а ги получава от данъкоплатците. На които е обещала да служи. На тях, не на кучето си. Иначе какво излиза.

Хората, избирателите, данъкоплатците, дават пари на Искра Федосова, за да може кучето й Армандо да се фръцка щастливо в червено кожухче на джудженце.

...

 Такива неща са възможни само в държави като България, Горна Волта и Зимбабве. /Може донякъде и в Италия, ако си Берлускони/.

Въпросът е защо.

Кой е отговорен.

А когато изникне въпросът за отговорността, веднага лъсва цялата безпътица, невъзможност, уязвимост и безсмислие на популистките режими. И на Бойкборисовския. Режим.

Това, че някаква си женица от Монтана - простовата, простодушна и дори обичлива може би, едва ли не,  е изтърсила простотийка е по-скоро забавно, нежели обезпокоително.

Това че тази женица е председателка, тоест съпредседателка на управляващата партия също може да се преглътне. / Нали тя само наужким е съпредседателка, всички си знаем, че Бойко се разпорежда, той ще й свие сърмите, ако се наложи/.

Изцепките на женицата, обаче, са свидетелство за това, че тоя режим съвсем се е разпищолил вече. Че навсякъде е набутал свои си някакви хора, които са тъкмо такива простодушни, но иначе напористи, невежи, но иначе нахакани, безхаберни, но иначе верни, посредствени, но иначе алчни,  обичливи, но  иначе безсъвестни и при всички случаи нагли люде, като въпросната съпредседателка на въпросната партия.

И затова навсякъде бъка от калинки и колорадски бръмбарчета. Би ли се намерил един-единствен човек в България, който да си помисли, че случката с Колорадските Балкани е случайност ?...

  Попитаха зам-министърката на земеделието Светла Боянова защо е подписала възмутителната сделка с дюните край Несебър и тя отговори : „ами това ми носят за подпис, това подписвам „. /Значи не е тя виновна. Земеделският министър не е подписвал, и той също не е виновен, значи/.

Като оня шофьор, дето лашкал автобуса и като му направили забележка, че кара хора, а не картофи, отвърнал „ ми каквото се качи, това карам”. Попитали Бойко защо така, а той отвърнал„ ми такъв е мат,ряла”

Та какво се качи по властовите върхове в България ?

Накъде кара шофьора.

И какво кара – хора или картофи.

Кой носи отговорност за пътуването ?

Отговорът е прост и неочакван.

Кой е гласувал за Искра Федосова ? Кой е гласувал за Цецка и Цецо ? Кой е гласувал за Светла Боянова ? За земеделския министър кой е гласувал ? Кой би гласувал за ГЕРБ, ако не беше Бойко Борисов ?

Ами никой. Хората са гласували за Бойко Борисов, не за тия хора. Бойко ли е отговорен за деянията им тогава ?

В никакъв случай. Той за своите си деяния не е отговорен, камо ли за чуждите.

А не е отговорен защото.

Първо – прави магистрали.

Второ – предишните бяха още по лоши.

Трето – защото магистрали прави.

Четвърто – защото няма алтернатива, тъй като предишните бяха по-лоши.

Доколко е направил повече магистрали от предишните и доколко предишните са били по-лоши тепърва ще се обсъжда.

Кой а виновен, обаче, няма да се обсъжда.

Защото отговорът е ясен и недвусмислен.

Никой не е виновен.

Освен избирателите, тоест народът. Само че народът и избирателите не могат да бъдат виновни, виновни са политиците, които ги лъжат, макар народът да е умен, нищо, че е прост. Освен това избирателите не могат да бъдат виновни, защото са избиратели, тоест народ. А също и защото така.

Така че нека автобусът да си се лашка и матряла да си се клати, важното е Армандо да се фръцка щастлив.

И съвсем накрая – за хората, които при капитализма ровели в кофите за боклук, докато при социализма не ровели.

Ми че то при Соца нямаше как човек да рови в кофите за боклук. Много тесни бяха тогава кофите, едни железни, ламаринени такива, като се набута човек вътре,  не може да се избута после. Пък и нищо не можеше да се намери в тях – хората не изхвърляха якета, обувки и джинси като сега – подобни разкошотии бяха кът в ония времена, ценност голяма, никой не би ги изхвърлил на боклука…

  Не искам да съм кучето на Искра - песен :

 

               Искам да съм кучето на Искра /Федосова/ или криворазбраният капитализъм.

 

   Така е при капитализма – негодуват почитателите на Живков и зрелия му социализъм.

Негодуват по повод трогателните откровения на председателката на Народното Събрание на Република България Искра Фидосова, която благоволи да сподели пред съвкупния български народ обичта си към кучето Армандо, когото обгрижвала по следния, забележителен, впечатляващ, поучителен, здравословен, хранителен и трогателен начин :

"Яде много малко - купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци - чушка, морков и тиква, и спагети. От сместта се правят мънички кюфтенца. Порционът за едно хранене е не повече от 35-40 г. Два пъти в седмицата му давам и парченце сварена сьомга, един-два пъти за закуска хапва и третинка от едно пържено яйце

„Ями, ями” – както казват американците. Дори да не си куче, дори да не си Армандо и дори да не си безработен, пак ще ти се прияде.

   И още за Армандо, този път не за питателната му храна, а за облеклото. Облеклото на кученцето на председателката на управляващата партия в Република България /споделено пред тиражен вестник/:

И Армандо не остава по-назад в тоалетите. Във всекидневието си Фидосова най-често го облича с джинси и тениски. Има си дори и моряшко костюмче. Гвоздеят в гардероба му обаче е червено кожухче на джудженце, с което Армандо се фръцка щастлив.

 

   /Искам да съм негър в щата Алабама –с тая песен някога обясняваха как никак не е лошо да си негър, стига да е в Алабама. Изглежда, че вече е време и за нова песен : „Искам да съм кучето на Искра Фидосова, за да се фръцкам щастлив „

 „Така е при капитализма” -  злорадстват и негодуват следовниците и производните  на марксистко-ленинското учение : докато кучетата на богатите преяждат, бедняците ровят в кофите за боклук.

Нали при капитализма човек за човека е вълк.

Негодуват и имат право да негодуват.

Но заключенията им, обаче, са съвсем криви.

При капитализма не е така. Никак даже не е.

  И при „ случая Армандо” не става въпрос за капитализъм и пазарна икономика.

Става въпрос за режима на Бойко Борисов. Който има много, много, ама много малко общо с истинския капитализъм и много, много общо с балканско-родовия далаверизъм.

При който човек за човека не е вълк въобще.

При който човек за човека е Искра Федосова.

При който човек може да си позволи всякакво

разпищолване, наглост, безхаберие, посредственост, нахалство и простотия.

Стига да е Искра Федосова.

Или някой друг човек на Бойко Борисов.

...

Да, при капитализма има глезани, които с удоволствие споделят сърдечните си отношения със своите  домашни любимци и подробно описват начина по който задоволяват подозираните и неподозираните им хранителни и всякакви други прищевки.

Които с възторжена наслада и със сладникава възторженост споделят с какви точно елеченца обгръщат своите кученца за зимните им разходки /при положение, че доста хора не могат да си платят парното/ и какви панделки слагат на своите маценца/ при положение, че една учителка спестява пет години за ново палто и като не може да спести се напива, или пък ограбва банка/.

Тия глезани с кученцата и котенцата, може да са холивудски артистки, примерно.

Ама не от най-прочутите и от най-известните. Най-прочутите и най-известните не могат да си позволят такива изцепки – те са си създали име, образ и слава, не искат да ги губят и помрачават.

С кученцата, с котенцата, с техните пасти, дрешки, елеченца и джувки обикновено се хвалят второстепенните актриси – тия от сапунените сериали и рекламите.

Хвалят се и никой не им се сърди, нито пък негодува срещу възможна липса на справедливост.

Хората имат нужда от сапунки, искат да гледат миловидни страдащи женици, или пък злобни красавици, дават си охотно парите за да ги гледат и не им се зловиди, ако злобните красавици и миловидните страдалки дават парите си за кучешки джувки.

 А кой  би дал пари за да гледа Искра Фидосова по телевизора ?

Или по-скоро би дал пари да не я гледа.

Могат да си позволяват развълнувано да обясняват как точно обгрижват домашните си любимци разни празноглави манекенки. Но не от тези – най-прочутите, които целият свят познава. Техните пиари биха ги възпрели. Подобни пошлотии ще си позволят само по-евтините манекенки, ония, които си докарват допълнителни приходи показвайки допълнителни повърхности от примамливата си манекенска плът.

Лошо няма, хората, особено мъжете си падат по тия допълнителни повърхности плът, охотно дават пари, за да ги гледат и не се възмущават, ако притежателките им харчат парите си за кучешки курабийки и котешки джувки.

А кой би дал пари за да види допълнителни повърхности от телесата на Искра Фидосова ?

Или Искра Фидосова смята, че е заслужила парите си, защото никому не ги показва ?

...

И друг вид хора обичат да се хвалят с обгрижване на домашни си любимци. Котки най-вече. Тигри.

Наркобосовете и кръстниците от подземния свят.

Когато станат политици, или пък премиери, обаче, те също се съпикясват. Съобразяват се с мнението на своите избиратели. И не си позволяват да завъдят тигри в някои от дворищата на Банкя, например.

Но пък могат да обгрижат друг вид тигри. Бистришки, например. И да си ги возят в правителствен самолет.

Могат поради две причини :

Първата е, че правят магистрали. Отделен е въпросът с чии пари.

Втората е, че тия самолетни разходки с тигри не се зловидят народу. „Ами нека и простите момчета като нас започнат да се издигат нагоре към върховете” – дума си народът. Нека има и един прост, като нас, да ги издигне”…

Още един вид човеци могат да си позволят да дразнят хората със своите армандовци, които се фръцкат щастливо, захранени с кюфтенца, и пременени в джинси, джувки и елеченца в розово-кафяво и небесносиньо на точки.

Капиталистите, разбира се. Тези всенародни и международни душмани.

 Да, но си го позволяват само онези капиталисти, които могат да рекат : „ Аз вложих парите си в нещо смислено и полезно, от което хората имат нужда. Намерих петрол /например/. Направих хладилници и коли. Сътворих Майкрософт. Честно спечелих капиталистическите си пари. Ще ги харча за каквото си искам. Ако ща, ще ги похарча за своя си космическа совалка, ако ща за домашни тигри и котешки джувки ще ги харча – моя си работа”

И в тия случай народът не би трябвало да негодува. Няма несправедливост тук. Лошо няма.

Любопитно някак си се получава, обаче.

Точно тия, които наистина са вложили парите с в нещо полезно, смислено и нужно, не изпадат излияния а ла /по образеца на/ Федосова.

Обратното – точно те се чувстват длъжни да дават печалбите си за благотворителност, особено в най-мощната капиталистическа държава – Америка. Там това е станало обичай. Нещо като задължителен обичай даже.

Пошли скудоумици и непремислени излияния си позволяват онези капиталисти, за които никой няма представа къде са вложили парите си, откъде идват печалбите им и с какво точно са полезни на хората.

Може би станалите вече привични за България скудоумици подтикнаха иначе уравновесения, разумен и улегнал банкер Левон Хампарцумян да почне да ги ръси същите каквито ги ръсят Борисов, Федосова и подопечните им калинки / а може би пък колорадски бръмбари/.

Надарените и способните хора според Хампарцумян, напредвали и заемали достойно място в общество / и в нашето даже – sic/, а пък некадърните и неспособните си оставали бедни и нещастни. / За разлика от кучето на успешната, кадърна, надарена и способна Федосова, което се фръцка щастливо /.  

Това според вижданията Хампарцумянови.

Банкерите и пишман капиталистите, които си вложиха парите /тоест парите на хората/ в кухи трансакции и измислени фючърсни сделки, а не в производство, като по този начин докараха кризата, са значи, според вижданията хампарцумянови, много способни и успешни люде, та банките им трябва да се пак да се финансират / или рефинансират, тоест да се насърчава тъпоумието им банкерско/, докато стотиците хиляди лекари, инженери, химици, физици, творци, съзидатели и производители, които правят търсени и нужни за хората неща и които останаха без работа поради банкерското им тъпоумие, сами са си виновни, значи, защото са некадърни и неспособни. Така им се пада.

Това според вижданията Хампарцумянови.

И тия които с далавери и подкупи си осигуряват / вече в България/ монополно положение, концесии и държавни поръчки са способните, кадърни и успешни българи.

Калинката с колорадски бръмбар в главата, която получи около сто хиляди лева за да скалъпи Интернет сайт в подкрепа уж на земеделието, сайт напълно излишен и посетен от само двама-трима души, е значи кадърна и успешна мадама, а пък хилядите дребните и средни земеделци, които фалираха заради монополите и липсата на истинска държавна подкрепа за земеделието/не тази от сайта на успешната калинка/ са неспособни и некадърни селяци.

Не беше зле Хампарцумян да помисли преди да ги изръси тия.

Освен ако умопомрачителната му заплата съвсем не е помрачила ума му.

И освен ако наглостта вече не е станала прекалено вървежна. Признак за принадлежност към висшето общество. Бонтон, както са му викали по време на криворазбраната цивилизация. Преди да я измести криворазбрания капитализъм.

...

 Доколко капиталзмът има нещо общо с демокрацията, пазарната икономика и справедливостта е отделен въпрос. Но не е зле да се знае, че един капиталист би вложил парите си не само в кухи сделки, ако това му носи печалба, не само в корупционни схеми, ако това му носи печалба, но също в разрушения и масови убийства, ако това му носи печалба. Нищо лично, само бизнес, нали ние, кадърните, трябва да сме успешни.

Всичко зависи от демокрацията, от пазарната икономика и най-вече от това доколко ги има. Щото и един овластен комунист би направил същото, като капиталиста. Само че съвсем безкористно. И без да има кой да го спре. Нали всичките природни богатства на СССР Сталин вложи в направата на танкове.

Впрочем Сталин и Мао също са изключително успешни политици, според разбиранията на един българския министър-председател / не според Тодор Живков, нито според Вълко Червенков, според друг един./

А сега си представете, че докато гърците се бунтуват, вдигат  стачки и замерят полицаите с каквото им падне, председателката на управляващата партия в Гърция заяви следното :

" А моето кученце Армандо яде много малко - купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци - чушка, морков и тиква, и спагети. От сместта се правят мънички кюфтенца. Два пъти в седмицата му дават и парченце сварена сьомга, един-два пъти за закуска хапва и третинка от едно пържено яйце.

Като после добави :  

  Аз моя Армандо често го обличам с джинси и тениски. Има си дори и моряшко костюмче. Гвоздеят в гардероба му обаче е червено кожухче на джудженце, с което Армандо се фръцка щастлив”.

Та това можете ли да си го представите ? Вероятно да. Но тогава трябва да отидете и по-нататък в представите си. Да си представите стопанката на щастливото кученце в ръцете на уличните тълпи. И успешното й лице след тая среща с избирателите. Ако въобще й остане лице. Или пък да си въобразите невъобразимото. Същата жена преизбрана. И нейната партия – отново на власт.

А може би пък съпоставките с България са неуместни – нали тук я няма гръцката криза.

Да тук я няма гръцката криза. Гръцките пенсии и заплати също.

Та биха ли си позволили същите кучешки пристрастия председателите на управляващите, пък и на опозиционните партии в Испания, Италия, Португалия, Ирландия и останалите страни във финансова криза. И в не чак дотам незасегнатите от кризата.

Само да припомним – цяла Франция се възмути от това, че Саркози се е качи на яхтата на свой приятел-милиардер. Та след това френският президент трябваше да се оправдава, да обяснява и да се разкайва. И доверието към него се срина, разбира се.

Фръцкат се с това, че си дават парите за тъпанарски прищевки онези богаташи, които са си ги спечелили сами и не се притесняват от начина по който са ги спечелили.

Но дори и те не се фръцкат.

От простото и стародавно приличие.

 Щастливо се фръцкат разглезени второстепенни актриси, прочути поп и порно звезди, надрусани рокаджии и кученцето на съпредседателката на ГЕРБ.

Председателка на управляваща, или уважаваща себе си партия в истински демократичните държави не може да си го позволи.

Не може, защото си получава парите не от поп-рок-чалга песни, нито от разголване на съкровени телеса, нито от влагане на средства в печеливша дейност, а ги получава от данъкоплатците. На които е обещала да служи. На тях, не на кучето си. Иначе какво излиза.

Хората, избирателите, данъкоплатците, дават пари на Искра Федосова, за да може кучето й Армандо да се фръцка щастливо в червено кожухче на джудженце.

...

 Такива неща са възможни само в държави като България, Горна Волта и Зимбабве. /Може донякъде и в Италия, ако си Берлускони/.

Въпросът е защо.

Кой е отговорен.

А когато изникне въпросът за отговорността, веднага лъсва цялата безпътица, невъзможност, уязвимост и безсмислие на популистките режими. И на Бойкборисовския. Режим.

Това, че някаква си женица от Монтана - простовата, простодушна и дори обичлива може би, едва ли не,  е изтърсила простотийка е по-скоро забавно, нежели обезпокоително.

Това че тази женица е председателка, тоест съпредседателка на управляващата партия също може да се преглътне. / Нали тя само наужким е съпредседателка, всички си знаем, че Бойко се разпорежда, той ще й свие сърмите, ако се наложи/.

Изцепките на женицата, обаче, са свидетелство за това, че тоя режим съвсем се е разпищолил вече. Че навсякъде е набутал свои си някакви хора, които са тъкмо такива простодушни, но иначе напористи, невежи, но иначе нахакани, безхаберни, но иначе верни, посредствени, но иначе алчни,  обичливи, но  иначе безсъвестни и при всички случаи нагли люде, като въпросната съпредседателка на въпросната партия.

И затова навсякъде бъка от калинки и колорадски бръмбарчета. Би ли се намерил един-единствен човек в България, който да си помисли, че случката с Колорадските Балкани е случайност ?...

  Попитаха зам-министърката на земеделието Светла Боянова защо е подписала възмутителната сделка с дюните край Несебър и тя отговори : „ами това ми носят за подпис, това подписвам „. /Значи не е тя виновна. Земеделският министър не е подписвал, и той също не е виновен, значи/.

Като оня шофьор, дето лашкал автобуса и като му направили забележка, че кара хора, а не картофи, отвърнал „ ми каквото се качи, това карам”. Попитали Бойко защо така, а той отвърнал„ ми такъв е мат,ряла”

Та какво се качи по властовите върхове в България ?

Накъде кара шофьора.

И какво кара – хора или картофи.

Кой носи отговорност за пътуването ?

Отговорът е прост и неочакван.

Кой е гласувал за Искра Федосова ? Кой е гласувал за Цецка и Цецо ? Кой е гласувал за Светла Боянова ? За земеделския министър кой е гласувал ? Кой би гласувал за ГЕРБ, ако не беше Бойко Борисов ?

Ами никой. Хората са гласували за Бойко Борисов, не за тия хора. Бойко ли е отговорен за деянията им тогава ?

В никакъв случай. Той за своите си деяния не е отговорен, камо ли за чуждите.

А не е отговорен защото.

Първо – прави магистрали.

Второ – предишните бяха още по лоши.

Трето – защото магистрали прави.

Четвърто – защото няма алтернатива, тъй като предишните бяха по-лоши.

Доколко е направил повече магистрали от предишните и доколко предишните са били по-лоши тепърва ще се обсъжда.

Кой а виновен, обаче, няма да се обсъжда.

Защото отговорът е ясен и недвусмислен.

Никой не е виновен.

Освен избирателите, тоест народът. Само че народът и избирателите не могат да бъдат виновни, виновни са политиците, които ги лъжат, макар народът да е умен, нищо, че е прост. Освен това избирателите не могат да бъдат виновни, защото са избиратели, тоест народ. А също и защото така.

Така че нека автобусът да си се лашка и матряла да си се клати, важното е Армандо да се фръцка щастлив.

И съвсем накрая – за хората, които при капитализма ровели в кофите за боклук, докато при социализма не ровели.

Ми че то при Соца нямаше как човек да рови в кофите за боклук. Много тесни бяха тогава кофите, едни железни, ламаринени такива, като се набута човек вътре,  не може да се избута после. Пък и нищо не можеше да се намери в тях – хората не изхвърляха якета, обувки и джинси като сега – подобни разкошотии бяха кът в ония времена, ценност голяма, никой не би ги изхвърлил на боклука…

 

Не искам да съм кучето на искра, песен :

http://www.youtube.com/watch?v=_-mUSyNnD8s

 Иво Беров.

 

 

 

 

 

Още статии от този автор